Резюме: Статията изследва генеалогията на научния театър и неговите разновидности, минавайки през интердисциплинарните инициативи, пърформанс-лекцията и рисърча като артистична практика. В опита за дефиниране на тази форма на театъра, която представлява среща между науката и живото изпълнителско изкуство, се проследяват, обобщават и надграждат вече съществуващите дефиниции и проявления от перспективата на комуникацията на науката и театрознанието. Описани са основните форми на научния театър и са дадени примери с конкретни продукции.

Ключови думи: научен театър, театър, изкуство, наука, комуникация на науката, интердисциплинарност, междусекторно, дефиниция, театър на бъдещето, нови театрални форми.

Гергана Димитрова е докторант в катедра „История и теория на културата“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с академичен ръководител проф. Александър Кьосев. Тя се дипломира като магистър по културология в Софийския университет, магистър по театрална режисура в Националната Академия по театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София и магистър по театрална режисура в Hochschule fuer Schauspielkunst  „Ernst Busch“ в Берлин. Работи като режисьор, драматург, преводач и артистичен директор и театрален продуцент в Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура – 36 маймуни от 2007 г. Основен фокус в работа ѝ са съвременната драматургия, експерименталните театрални форми, научния театър и културните политики в сферата на независимата изпълнителска сцена. Носител на награда Икар за драматургия и режисура (2012). Нейните театрални продукции получават множество български и международни номинации и награди. Адрес за кореспонденция: e-mail:gertata@gmail.com