Резюме: Този текст е посветен на философските утопии на Джорджо Агамбен и Майкъл Харт и Антонио Негри. Използваното определение за философска утопия е работно, но визира конкретен подход. Това са проекти за промяна в мисленето, която се възприема първо, като възможна в голяма степен, и второ, от нея се очаква да доведе след себе си и радикална промяна в начина на живот на мнозина. В смисъла на второто, философската утопия е и утопия на обществения порядък. Въпреки това обаче, философската утопия е и различен проект – в нея най-важното е, че чрез промяната на нещо в мисленето самото мислене ще се промени цялостно. За философската утопия мисленето не е сбор от навици, а обхваща цялостно съотнасянето на индивидите с битието. „Държавата“ на Платон е класически пример за философска утопия, но в съвременността примерите как философията реорганизира обществото са различни, скелетът на „идеалната държава“, или на полиса, не я предхождат. Въпросът е по-скоро как философстването и демокрацията да съвпаднат. Може ли критическата теория да бъде не само дескриптивна, но и прескриптивна?

Статията твърди, че между работите на Агамбен и Харт и Негри има, на първо място, огромна разлика. От едната страна, стои опит за промяна в основните понятия на метафизиката, който се предполага да доведе до някакво следствие в бъдещето. За Джорджо Агамбен историята е, образно казано, „арена на борбата между доброто и злото“, а философията е същото, само че борбата е между добри и лоши понятия. Ще видим какви са недостатъците и предимствата на подобна постмодерна философска утопия. От другата страна стоят Негри и  Харт, които използват една своя реторическа запазена марка: всичко, което ни е необходимо за промяната, е вече тук, тук са и понятията, и бъдещите практики в свои зачатъчни форми на живот. В качеството на подстъп към изследването на онтологическите и моралните измерения на теоретичните усилия на Агамбен, Харт и Негри  е използвано отношението Хобс – Спиноза – Дельоз. Намирам това за принос на своя текст, защото въпреки разпознаваемото използване на  Дельоз от страна на двамата марксисти, и тримата автори се позовават рядко на френския философ.

Ключови думи: Джорджо Агамбен, Майкъл Харт, Антонио Негри, Жил Дельоз, критическа теория, онтология,утопия

Георги Илиев е доктор по теория на литературата, главен асистент в Институт за литература – БАН. Той е автор на ред статии и доклади на национални и международни научни конференции в областта на критическата теория, теорията на литературата и съвременната европейска философия. Адрес за контакт: joro.s.iliev@gmail.com 

 

Георги Илиев – Съдбата на мисленето в два съвременни леви проекта (pdf)

 

The Fate of Thinking and Two Contemporary Left Projects: Giorgio Agamben and Michael Hardt and Antonio Negri

Georgi Iliev

 

Abstract: This text is dedicated to the philosophical utopias of Giorgio Agamben and Michael Hardt and Antonio Negri. The definition of philosophical utopia is a working definition, but it uses certain concrete approach. These are projects for a change in thinking that is taken firstly, as largely possible and secondly, as it is expected to bring about some radical shift in the lyfe-style of many. In the spirit of the second decision, the philosophical utopia is also an utopia of social order. And yet the philosophical utopia is a different project altogether – the most important thing about it is that through a change of something in the thinking, thinking itself would be utterly changed. According to the philosophical utopia thinking is not a collection of habits, but it encompasses thoroughly the relation of the individuals and being. The Republic by Plato is a classical example for a philosophical utopia, yet the contemporary examples of philosophy reorganizing society are different since the skeleton of the “ideal state”, or of the polis, does not precede it ontologically. The question is moreover related to the coincidence of democracy and philosophizing. Can critical theory be not only descriptive but also prescriptive?

The article claims that there is a great difference between the works of Agamben and those of Hardt and Negri. On the one hand, there is an attempt at a change at the very heart of the concepts of metaphysics that are expected to lead to a consequence for the future. According to Georgio Agamben, history is, figuratively said, “an arena for the fight between good and evil”, and so is philosophy yet the struggle is between good and evil concepts. We are going to see the premises and the shortcomings of such a postmodern philosophical utopia. On the other hand, there are Heart and Negri, who use marxist rhetoric of their own brand: Everything we need for the change is already here – here we can find both the concepts and the future practices as life forms in embrio. As a good platform for the exploration of the ontological and the moral dimensions of the theoretical efforts of Agamben, Hardt and Negri, we use the relation Hobbes – Spinoza – Deleuze. I consider that an important imput of my text, because although Deleuze is largely and recognizably used by the two marxists, the three authors rarely refer to the French philosopher.

Keywords: Giorgio Agamben, Michael Hardt, Antonio Negri, Gilles Deleuze, critical theory, ontology, utopia

Georgi Iliev is a Doctor of Theory of Literature, Chief Assistant at the Institute for Literature – BAS. He is the author of a number of articles and papers at national and international scholarly conferences in the field of critical theory, theory of literature and modern European philosophy. Contact Info:  joro.s.iliev@gmail.com