В „Наратив и алгоритъм при видеоигрите“ Еньо Стоянов сблъсква тезите на влиятелния изследовател на новите медии Лев Манович за „базата данни“ като нова символна форма, при която парадигматичната ос се е сдобила с актуалност, а синтагматичната се е виртуализирала, с предложенията на Миглена Николчина за осмисляне на наратива на видеоигрите като композиционно разгръщане на „играта на играча“. Статията извежда алгоритмите на програмния код като междинен регистър, чрез който се осъществява прехода между статичната база данни и динамичната нелинейност на игровата композиция. Според Стоянов взаимодействието между действията на играча и разгръщането на алгоритмите полага условията за наративизация на „играта на играча“. Самият наратив не е изцяло подвластен на алгоритмични функции, доколкото алгоритмите в наративните видеоигри по-скоро поемат върху себе си роля, близка до тази на повествователя в литературата, а самите елементи на наративната последователност, управлявана от алгоритмите на играта, са натоварени със семантични стойности по силата на решенията на производителите на играта, изготвили компонентите на нейната база данни, както и от решенията на самия играч, които до голяма степен задават първоначалната входяща информация за самите алгоритми. Статията прави опит да опише как между наративната и алгоритмичната логика на видеоиграта се пораждат продуктивни напрежения, които овъзможностяват някои от ключовите й естетически ефекти. Настоящият разговор между Еньо Стоянов и Миглена Николчина е насочен именно към статута на тези напрежения.   

 

Еньо Стоянов и Миглена Николчина – Наратив, алгоритъм и „многодействие“ при видеоигрите (pdf)