Дейвид Люис (1941-2001) е един от най-големите философи в аналитичната традиция. Най-известните му приноси са в областта на модалната логика и анализа на контрафактуалните изказвания. В излязлата през 1986 г. нашумяла книга On the Plurality of Worlds (заглавие, звучащо като отглас от това на диалозите, издадени от Бернар дьо Фонтенел през 1686), Люис защитава крайна форма на модален реализъм, според която освен нашия съществуват безкраен брой възможни светове, съответстващи на полето на логическите възможности. 

Роден в Оберлин, щата Охайо, американският философ прави важни приноси и към други области на аналитичната метафизика, като теорията на т.нар. supervenience, както и към теорията на конвенциите и философията на съзнанието. Почти през цялата си кариера преподава в Принстън, като многократно гостува в Австралия.

В настоящата статия, един от неговите късни текстове, Люис подлага на сложен анализ понятието за познание, разработвано от аналитичната философия през втората половина на XX век. Той се стреми да покаже, че неговата сложност идва не толкова от сложната му структура, колкото от една комплексна прагматика, зависеща от контекста, в който приписваме знание някому. Подобно на други текстове на Люис статията се отличава не само с острия си анализ, но и със синоптичния си поглед върху проблема и специфичното си чувство за хумор. Тя е един от важните, цитирани и емблематични текстове в съвременния епистемен контекстуализъм.

Публикуваният тук превод е по: Australasian Journal of Philosophy 74 (4), December 1996.

Превод от английски език: Красимира Криворова и Огнян Касабов

 

Дейвид Люис – Изплъзващото се знание (pdf)

 

---

Elusive Knowledge

David Lewis

 

David Lewis (1941 – 2001) is one of the most important philosophers in the analytic tradition. His most notable contributions are in the field of modal logic and counterfactual conditionals. In his book from 1986 On the Plurality of Worlds (that sounds like an echo of Bernard de Fontanelle’s Conversations on the Plurality of Worlds) Lewis defends the ultimate form of modal realism according to which there is an infinite number of possible worlds beyond our world corresponding to the field of logical possibilities.

Born in Oberlin, Ohio, the American philosopher makes important contributions to other areas of the analytic metaphysics as well, such as the theory of the so-called supervenience, the theory of conventions and the philosophy of consciousness. Throughout almost all of his career he taught in Princeton and frequently made guest lectures in Australia.

In the article presented here, one of his late texts, Lewis makes a complex analysis of the concept of knowledge developed by the analytic philosophy throughout the second half of the XX century. He seeks to demonstrate that the complexity of this concept results not so much from its complex structure but from a complex pragmatics that depends on the context in which we attribute knowledge to someone. Like other Lewis’s texts this article is notable not only for its sharp analysis but also for its synoptic view to the problem as well as for its specific sense of humor. It is one of the important, emblematic and quoted texts in contemporary epistemic contextualism.

The text published here is based on: Australasian Journal of Philosophy 74 (4), December 1996.

Translation from English: Krassimira Krivorova and Ognian Kassabov