Резюме: Статията се фокусира върху настоятелното твърдение на Дерида, че деконструкцията не е метод, и го интерпретира в светлината на отношението на деконструкцията и събитието на невъзможното. Невъзможното, като вече не противопоставено на възможното, изправя мисълта пред особена трудност, доколкото не може да бъде направено актуално или присъстващо, без да бъде редуцирано до актуалност и присъствие; а в същото време сякаш не може да се работи с невъзможното, без да го направим актуално и присъстващо. Събитието като случване на невъзможното, което остава невъзможно (сингуларно утвърждаване на апорията) е всеки път уникално. Да се мисли деконструкцията като нещо, което се случва, предполага да се вземе предвид сингуларността и уникалността. Статията се спира на прочита на „Лудостта на деня“ на Бланшо, предложен от Дерида, и анализира начина, по който стратегията на Дерида му позволява да използва елементи на онова, върху което работи, като инструменти, указващи към невъзможното всеки път по уникален начин. И тъкмо с указването на невъзможното деконструкцията преодолява двойната трудност да няма метод и да удържа невъзможното като невъзможно в актуалното.

Ключови думи: деконструкция, Дерида, метод, стратегия, невъзможно, индексичност, Бланшо

Дарин Тенев е доцент по теория на литературата и преподава в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Член е на Института по социоанализа и на Института за критически теории на свръхмодерността. Интересите му са в областта на деконструкцията, теорията на моделите, феноменологията, психоанализата, съвременната философия. Публикувал е „Фикция и образ. Модели“(Пловдив: Жанет 45, 2012) и „Отклонения. Опити върху Жак Дерида“ (София: Изток-Запад, 2013).

Indicating the Impossible

or Why There Is No method to Derrida’s Deconstruction

Darin Tenev

Abstract: The paper focuses on Derrida’s insistent statement that deconstruction is not a method and interprets it in terms of the relation between deconstruction and the event of the impossible. The impossible as no longer opposed to the possible offers a particular difficulty to thinking in that it cannot be rendered actual, cannot be rendered present without being reduced to presence and actuality; yet it seems one cannot work with the impossible as such without making it actual and rendering it present. The event as the advent of the impossible that remains impossible (a singular affirmation of aporia) is every time unique. Conceiving deconstruction as something that happens, has to take into account this singular and unique character. The paper takes up Derrida’s reading of Blanchot’s “The Madness of the Day” and analyses the way in which Derrida’s strategy allows him to use elements of what he works on as instruments that point to the impossible each time in a unique way. And it is precisely in the act of indicating the impossible that deconstruction circumvents both the difficulties of not having a method and of keeping the impossible as impossible in the actual and the present.

Keywords: deconstruction, Jacques Derrida, method, strategy, impossible, indexicality, Blanchot

Darin Tenev is an associate professor in literary theory; he is teaching at the University of Sofia and at the University of Plovdiv. He is a member of the Institute of Socioanalysis amd of the Institute for Critical Theories of Supermodernity. His interests are in the field of deconstruction, model theory, phenomenology, psychoanalysis, contemporary philosophy. He has published Fiction and Image. Models (Plovdiv: Zhanet 45, 2012, in Bulgarian) and Digressions. Essays on Jacques Derrida (Sofia: Iztok-Zapad, 2013, in Bulgarian.)