Брой 6. ВИЗУАЛНА КУЛТУРА / ВИЗУАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Edition Image

Брой № 6 на онлайн списание „Пирон” се фокусира върху теми и идеи, дискутирани в интердисциплинарното поле на съвременните изследвания на визуалната култура. Целта е да се представи на българската публика значими автори от различни точки на света, както и български изследователи, работещи в същото поле. В този смисъл това издание на списание „Пирон” продължава вече установила се традиция на сродни начинания в тази област, каквито са сборниците “Следистории на изкуството” (2001), “Разказвайки образа” (2003), „Визуалният образ“ (2007). В този ред на мсили може да се приеме, че броят би могъл да послужи и за дидактични цели.

Преводните текстове са на изследователи от САЩ и Европа, които в последните десетилетия задълбочено работят в тази посока – У.Т. Дж. Мичъл, Готфрид Бьом, Мартин Джей, Ханс Белтинг и Кийт Мокси. Могат да се посочат редица категории, въведени от тези автори, които навлизат в научния жаргон на хуманитаристиката – „визуална култура”,  „визуален обрат”, „скопични режими”, „антропология на образа”, “нова иконология” и т.н. Някои от тях са „собствени”, други – взаимствани от вече съществуващи области на хуманитарното знание, които придобиват нова виталност, претълкувани в контекста на интердисциплинарното поле на визуалните изследвания.  Преводите на ценните теоретични текстове са дело на Дарин Тенев, Еньо Стоянов, Тодор Петков, Георги Илиев и Богдана Паскалева, на които изказваме специални благодарности.

От средата на деветдесетте години на миналия век идеята за визуален обрат (с научното си и с популярното си значение) се нарежда до разбирането за край на историята на изкуството и започва да се употребява за да легитимира изследванията на визуалната култура в полето на съвременната хуманитаристика. Съгласно идеята за визуален обрат, визуалността не се мисли като вторичен ефект или „надстройка” на политическите, икономически и социални реалности, а самото ядро, което ги конструира. Сбогуването с „тесните” дисциплинарни граници на историята на изкуството, теорията на киното, рекламата или дизайна води до експанзия на проблемите на визуалността в съвременната културна история и антропология, в политическата теория, в социологията, реториката и т.н. Много от новите категории все по-често се използват като инструменти на културната история и теория или пък в изследването на всекидневната култура на съвременните общества. Обръщането на изследователския поглед към визуалната култура – към забележими и незабележими образи, популярни сюжети и репрезентации, налични технологии и медии – често придава нов нюанс на значими за хуманитарните науки тези и феномени.

В този контекст са представени и текстовете на български автори, изкушени да работят в полето на визуалната култура. Техният принос е представен в изследванията на съвременния визуален национализъм (Александър Кьосев), на „скопичните режими” на Късното средновековие (Димитри Гинев), на въображението и деконструкцията (Дарин Тенев). Интригува и разказът за непринудената среща с визуалната антропология на социолога Иван Евтимов. В лицето на Моника Вакарелова и Димитър Божков, едно ново поколение, изкушени от визуалността изследователи затвърждава присъствието си  с анализи на негативността на образа в инсталациите на Болтански (Вакарелова) и на диалектиката на образа в Kнига на пасажите на Бенямин (Божков). Любопитен е и предложеният прочит на идеите на политолога Джовани Сартори и неговите понятия „видео” политика и „видео пайдея”.

Пиронът на броя, посветен на визуалната култура е статията на теоретизиращия визуален артист Красимир Терзиев, в която авторът проследява метаморфозите на фотографията във визуалната култура и медийния пейзаж, родени в условията на дигитална възпроизводимост на образа.

Броят включва също и рецензии върху текущия художествен живот на София, фланьорски, лични текстове и визуален материал.

На корицата – фотографски кадър на инсталацията „Да живее Кралят” (2009) на визуалния артист Георги Георгиев – Jorrras; архив на автора.

Александър Кьосев – главен редактор
Владия Михайлова – отговорен редактор
Нора Голешевска – водещ броя
Красимир Терзиев – дизайн корица
Василка Шишкова – коректор
Павел Колев – оформление

 

Картинният обрат

У. Дж. Т. Мичъл Картинният обрат   Всички импулси на медиите бяха проникнали в електрическите вериги на моите сънища. Напомня на ехо. Напомня на образ, създаден по образ и подобие на образите. Толкова комплексно беше. Дон ДеЛило, Americana (1971) Ричард Рорти описва историята на философията като поредица от „обрати”, при които „се появява нов набор […]

Продължение...

Визуалните изследвания и иконичният обрат

         Кийт Мокси          Визуалните изследвания и иконичният обрат   Резюме: Какви предизвикателства и възможности за доминантните интерпретативни парадигми на визуалните изследвания предлага обратът към ново очарование от обекта? Как визуалните изследвания биха могли да отговорят на това, което се нарича понякога „картинен“, а понякога „иконичен“ обрат? Може ли този феноменологичен интерес […]

Продължение...

Образ, посредник, тяло: нов подход към иконологията

Ханс Белтинг Образ, посредник, тяло: нов подход към иконологията   1. Защо иконология? В своята посветена на иконологията книга от 1986 г. У. Дж. Т. Мичъл обясни задачите на иконологията с помощта на термините образ, текст, идеология[1]. В последната ми книга върху Bild-Anthroplogie [Антропология на образа] аз също използвах триада от термини, в която по […]

Продължение...

Мурманск и антропологията

МУРМАНСК И АНТРОПОЛОГИЯТА   Като социолог винаги съм се отнасял към антропологията със смесени чувства. Истината е обаче, че имах доста невярна представа за нея. Приемах я като хитър способ да си забавляваш под претекста, че правиш наука. Харесвах антропологията, защото в тази наука изследователят разполага с пълната свобода да интерпретира както си иска своите […]

Продължение...

Завръщането на образите

I. Образът и образите Въпросът за образа е въпрос за образите, за едно необозримо множество, непредоставящо сякаш никаква възможност, за пълноценно задоволяване на научното любопитство. За кои образи става дума: върху картината, в мисълта, в съня? Изображения, метафори, жестове? Огледало, ехо, мимикрия? Какво е общото помежду им, което позволява повсеместната генерализация? Кои научни дисциплини граничат […]

Продължение...

Скопични режими на модерността

Мартин Джей Скопични режими на модерността*   Често се твърди,[1] че модерната епоха е доминирана от зрението по начин, който я отделя от предмодерните й предходници и евентуално от постмодерния й наследник. Започвайки от Ренесанса и научната революция, модерността обикновено се смята за решително окуларцентрична. Според известното твърдение на Маклуън и Онг[2] изобретяването на книгопечатането […]

Продължение...

„ХАЙДЕ ДЕ! ТУКА Е БЪЛГАРИЯ!” Националистически образи из публичните пространства на София

  “ХАЙДЕ ДЕ! ТУКА Е БЪЛГАРИЯ!” Националистически образи из публичните пространства на София Александър Кьосев Настоящото съчинение е посветено на т.нар. визуален национализъм: под това ще се разбира появата, разпространението и разпределението на видими националистически емблеми из града или усилията на българския патриотизъм да бъде забелязан от жителите и гостите на София. Ще се интересуваме […]

Продължение...

Визуалните изследвания и политическа теория. Джовани Сартори: визуална пайдея и видео политика

  Визуалните изследвания като социална критика и политическа теория. Джовани Сартори: визуална пайдея и видео политика /Нора Голешевска/   Модерните форми на визуалност провокират мислители като Валтер Бенямин, Сюзан Зонтаг, Ролан Барт, Жан Бодрийар… Социална теория изследва спецификите на ‘обществото на спектакъла (Ги Дебор), надзора (Фуко), феномена на масовата комуникация, понятието “репрезентация” и многопосочните културологични […]

Продължение...

ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА НАРАТИВНОСТ В КЪСНОСРЕДНОВЕКОВНОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ

ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА НАРАТИВНОСТ В КЪСНОСРЕДНОВЕКОВНОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ[1] Димитри Гинев      В средата на седемдесетте години на миналия век Самюел Едгъртън предложи атрактивна интерпретация на двуизмерната изобразителност в пред-ренесансовото изкуство, дебатите около която и до днес не са отшумели.[1] Без съмнение линеарната перспектива, преоткрита и съществено преосмислена в живописта на Флорентинската школа (и в по-малка степен в работи […]

Продължение...

Деконструкция на въображението (Образът, смъртта и другият І

Деконструкция на въображението (Образът, смъртта и другият І) Дарин Тенев   В последния си семинар, La bête et le souverain от 2002-2003 г., Жак Дерида предлага кръстосан прочит на Робинзон Крузо от Дефо и Хайдегеровия лекционен курс от 1929 г. Основополагащите понятия на метафизиката. В анализите на проблемите, които повдигат този кръстосан прочит като цяло […]

Продължение...

Фотографията между континуитет и монумент

Фотографията между континуитет и монумент Красимир Терзиев Фотографията в културата на конвергенция   Днес тривиален факт е че сме обгърнати от фотографски образи в ежедневието си – билборди и плакати по улиците, целия боклук на директния маркетинг, печатни медии, уеб страници, социални мрежи, виртуални глобуси, фотографии на телевизионния екран, и т.н. Благодарение на индустрията, произвеждаща […]

Продължение...

Негативност на образа – бележки по Кристиан Болтански

Моника Вакарелова Негативност на образа – бележки по Кристиан Болтански   Би могло да се заяви, че Кристиан Болтански е комедиант. Но трябва да е ясно: от това твърдение няма да спечелим много, защото нищо в него не премахва сериозността на темите, с които комедиантът си играе. Затова се колебаем, а основното колебание се движи […]

Продължение...

Образи и предмети в Kнига на пасажите на Валтер Бенямин

Образи и предмети в Kнига на пасажите на Валтер Бенямин Димитър Божков       През XIX век градът става важна тема в различните изкуства. През XX с текстовете на Зимел, Кракауер, Хесел и, разбира се, Бенямин, той става и обект на сериозно научно изследване. Урбанизирането и засилената индустриализация създават определена култура, жизнен опит и идеология, които […]

Продължение...