…идвайки с кола от град Етрополе (където е родена и израсла майка ми – Маргарита Лазарова Бояджиева на 82 г.,която се вози до мене в колата в състояние на трудно контролиран стремеж към разговор за каквото и да било), или от с. Млечево, намиращо се в Балкана под връх Ботев (където е роден баща ми […]

Георги Арнаудов /или фланьорът на звуци/ Улиците са като реки. Реки, течащи в различни посоки, вливащи се една в друга, подаващи си най-често, преливащи едни в други – повече или по-малко – хора и машини. Хората са като рибите. Движат се безразборно наляво-надясно, напред-назад; правят различни движения, спират, тръгват, влизат или излизат в различни отверстия, […]

Бележка на редактора: бях в изпитната комисия, когато Ивайло Александров защити дипломната си работа за „дисонантното” – т.е. събуждащо спорове, разногласия, противоположни мнения и оценки – архитектурно наследство на комунизма в София. Работата така ми хареса, че го помолих да напише вече не научен, а личен текст за този брой на „Пирон”. Питах се, какво […]

Нарекохме този брой „лични градове”, защото искахме да видим една София отвъд оплакванията и хленченето за неуредици. Не че няма за какво да се оплакваме и критикуваме – напротив, има много. Но част от специфичното съществуване в този град е способността да живееш неговата непълноценност по пълноценен и свой начин. Затова помолихме хора с талант […]

Автор на проектната идея: доц. Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университетКонсултанти: проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Проф. Светослав Кокалов, ректор на Националната художествена академия Проф. Пламен Джуров, Национална музикална академия „Панчо Владигеров” Доц. Георги Станишев, Университет по архитектура, строителство и геодезия   Макар че е стар и […]

„Ирена е името на град видян отдалеч, доближи ли го човек, той се променя… “ 1 Итало Калвино Отвъд формите и яснотата, като разфокусиран обект, придобиващ най-различни и чудновати изгледи, разпадащ се на вкусове, мириси, докосвания, чувства, желания, страхове се намира невидимият град. Той е клаустрофобичен и безкраен, аморфен, изплъзващ се и необясним – това […]

Ню Йорк е неизбродимо място, лабиринт от безчет накъсани улички, и колкото и да вървял, колкото и добре да познавал околните квартали и булеварди, у него винаги оставало безпомощното усещане на човек изгубен. Изгубен не само в града, но и вътре в себе си. Всеки път, когато тръгнел да се разхожда, той сякаш оставял себе […]

София; три неща минават през мен: внезапните вътрешни дворове, скритите ирационалии на Ректората и един неизчерпаем и оголен уличен графит. 1. Задни дворове и средни образи Отвън не си личи, но между улиците „6-ти септември”, „Аксаков”, „Славянска” и „Добруджа” има вътрешен двор, който преди беше общ и огромен; с игрище за футбол, където, много отдавна, […]

Ще опиша София през четири нагона или четири модуса на живеенето в нея: на самотника, на групата, на влюбения и на единака. София е град, в който трябва да се ходи насам-натам, да се отбива ту тук, ту там, да се блуждае и готовността да се озовеш не където си тръгнал да е винаги налична. […]

Да си фланьор посред гробища крие в себе си следната особена задача – трябва да се захванеш, скитайки, да естетизираш статичното. Оказваш се правостоящия сред мнозинството от лежащи. Разбира се, доколкото фланьорът е апарат, а не герой, то може би тъкмо гробището е най-вярното място – най-сигурният топос за азбучно откриване на героите в градския […]

Когато бях малък трамваите в София бяха марка АЕG. Докато се возех близо до ватмана, все не можех да разбера как завива трамваят. Ръчките на управлението бяха три и ватманите въртяха (водоравно) ту едната , ту другата, ту третата . Средната беше с къса дървена дръжка – спирачка. Доста по-късно научих , че се казва […]

Гълъбът е „странна птица”! Някои негови неприятели твърдят, че се крие под стрехите нарочно, за да те цвъкне и да разнесе смъртоносните си зарази. Както при Жонатан Ноел, героят на П. Зюскинд от „Гълъбът”, той май поражда отвращение, дори нещо повече. Един мой приятел, който изпитва ужасен страх от гълъбите, казва, че те били ходещи […]

Харесвам градовете много повече отколкото не-градовете – селата, дивата природа, култивираната такава. Не че не забелязвам красотите на планината или морето, но за мен те винаги са някъде по пътя от един град към друг. По принцип предпочитам големите градове, мегаполисите – „каменни джунгли” за мен звучи романтично – в тях анонимността, забързаният ритъм, наситеният […]

Нашият град се различава от другите по това, което няма Адис Абеба, Етиопия (3,5 млн. жители) е град, който никога не е имал адреси. Наскоро немски дипломат загина, защото линейката не успя да намери улицата му. Въпреки това столицата на Етиопия е Брюкселът на Африка, защото е и седалище на Африканския съюз.Проспериращ (за Африка) град […]

През 1997 по стечение на съдбата в София се оказаха едновременно двама от най-забележителните архитекти на света, Франк Гери и Жан Нувел. Вестник „Култура” и списание „Архитектура” ме бяха помолили да направя интервюта с двамата корифеи – предвид изключителната рядкост на подобна поява. Интервюто е не само игра на въпроси и отговори, но и опит […]

            Софийското метро отдавна не е градската атракция, която беше преди години. Сега много ясно си спомням първия път, когато се качих в подземния влак… тогава той се движеше между станциите „Сливница” и „Константин Величков”. Eдин уютен следобед през зимната ваканция решихме да се повозим на метрото, тогава още никой […]

             За района около „Иван Асен II” наистина може да се каже, че има нещо като квартална атмосфера – нещо в небрежното движение на живеещите или просто преминаващи от точка А до точка Б хора по тази улица, което го прави мястото за следобедно кафе. На чорчик на останалата част […]

Тук явленията са развалени. – Кое ги разваля? – Нищо. Те така са си родени. – Развалени? – ‘Миии… Не ходете по улица „Оборище”, рискувате Анди Уорхол да ви причини мозъчно сътресение. Има много хора точно в този град. Той иначе не е голям и хората не го харесват, защото в него отдавна няма нищо […]

Къщата на родителите ми се намираше в Лозенец, на „Трайчо Костов”, поне така се казваше улицата, когато адресът започна да се превръща във важна част от моята личност. А трябва да е бил част от нея, понеже навсякъде след името ме питаха за адреса ми – в училище, в разните кръжоци, в хор „Бодра смяна”, […]