Докато подготвяхме новия брой на Пирон, образът на борбата между Херакъл и Антей започна, първоначално спорадично, а след това все по-настойчиво, да съпровожда въображението ни в прочита на текстовете, събрани тук. Този образ, създаден от Лукас Кранах Стари в първата половина на ХVІ век, ни се стори вълнуващ най-напред заради контраста между сюжета, който представя, сцена на една схватка, която завършва със смъртта на гиганта Антей, и начина, по който го представя – чрез особената вплетеност и близост на телата, които са се превърнали в едно цяло, образували са ново тяло с множество крайници. И ако тази неотделимост, неотделимост в момента на самото противопоставяне, сама по себе си е възможна метафора за една от основните теми на броя – тази за сложните отношения, в които изкуството на ХХ век влиза с цялата предхождаща го художествена история, то апроприацията на оригинала, преработката му от Росица Валентинова и превръщането му в ново изображение, използвано от нас за корица на списанието, е жест, който сам свидетелства, вече не метафорично, а буквално, за нееднозначността на тези отношения. Освен че насочва към паметта на изкуството за собствената му история, чрез покритите с татуировки тела тази художествена реплика изостря вниманието също и към проблема за телесната памет, а в по-общ план и към тялото като пресечна точка на различни изследователски и властови перспективи към паметта, важна тема за голяма част от представените тук статии.
Подобно на самата памет, която е винаги селективна, основаваща се на един било то преднамерен, било то несъзнаван подбор, настоящата сбирка от текстове представя част от докладите, прочетени и дискутирани на провелата се през зимата на 2014 година конференция „Изкуства и памет (ХХ – ХХІ век)“, четвъртата от серията ежегодни конференции, посветени на културната история на съвременността. Още повече, както паметта е функция на настоящето, а по този начин и видоизменящ поглед към миналото – откъдето идват и нейните мощни творчески възможности, така и тук, съ-поставени в нова рамка и логика, тези текстове създават нова динамика и по този начин позволяват да се разгърнат обертонове, „предвидени, но незаписани в партитурата“, ако си послужим с израза на Айзенщайн.
Преимущество на паметта е, че често подкопава и разпилява последователността и структурираността, включително структурираността на традиционния или хегемонен исторически или политически разказ, за сметка на нейната склонност и предпочитание към множествеността и хетерогенността, към сродяването на различни по отдалеченост пространства и времена. Неслучайно може би най-споменаваното име в настоящия брой е това на историка и теоретик на изкуството Аби Варбург – интензивно обсъждана фигура на конференциите в Априлци, разговорът за която, както по всичко личи, ще продължи и занапред. Варбург, който е съвременник на Халбвакс, предлага подход към паметта, също така акцентиращ върху отношението между нейните индивидуални и колективни аспекти, и все пак твърде различен от този, който ще се окаже основа на оформилите се по-късно „изследвания на паметта“. Това е подход, който изцяло променя методологията на историята на изкуството и който днес все по-категорично бива разпознат като цялостен опит за философия на историята. Заедно с това, най-важният проект на Варбург – Атлас „Мнемозина“ – задава своеобразен модел за редица художествени проекти през ХХ век; би могло да се каже модел за основно преосмисляне на визуално-познавателното. Онези, които са се опитали критически да подходят към този модел, неминуемо мислят Атлас „Мнемозина“ в отношение с дадаистичните колажни техники, с техниките на монтажа, с проекти като албумът с изрезки на Хана Хьох, Boite-en-valise на Марсел Дюшан, фото-папката на Родченко, „Атлас“ на Герхард Рихтер, но също и „Атлас“ на Марсел Бродхарс и т.н. Обединяващи за тези проекти са събирането, или дори натрупването, но със същата сила и селективността, подредбата и визуалната организация. В тази логика представата, че чрез определени, преди всичко монтажни, техники могат да бъдат извлечени и изкарани наяве значения, дълбоко „улегнали“ в образа, значения, различни от онова, което традиционно (или нормативно) се вижда и знае, или дори значения, които не могат да бъдат „назовани“ или показани по друг начин, е преди всичко представа за епистемологичния, наред с естетическия, потенциал на атласа, където знанието е „знание чрез въображение“. Това е знание за връзките и отношенията, знание, изхождащо от съпоставянето и сродяването (върху таблото, или „масата на монтажа“, каквато представлява също и нашето table of contents), но също от умението да се разпознае вътрешноприсъщият монтаж – на един образ, на един текст.
И накрая, да не забравяме: този Атлас, този фундаментален проект за „препрочитане на света“, за неговото пренареждане, или още по-добре „ре-монтиране“ носи тъкмо името „Памет“.
/Моника Вакарелова/
ЕКИП БРОЙ 11 „ИЗКУСТВА И ПАМЕТ“ / ЗИМА 2015
Водещ броя: Моника Вакарелова
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Отговорен редактор : Мария Цветкова
Коректор: Василка Шишкова
Изображение на корицата: Росица Валентинова (Blood Becomes Water)
Дизайн на корицата: Виктор Мухтаров
Сътрудник Културен център: Румяна Каишева
Техническа поддръжка: Павел Колев
Броят „Изкуства и памет“ е подкрепен по програма Критическа литература на НФК за 2015 година.
* Списание „Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”.