Брой 10. ЮЛИЯ КРЪСТЕВА: Форма и смисъл на бунта

Edition Image
За корицата e използван фрагмент от  
Лучо Фонтана

Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да  е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава.

Този брой на списание „Пирон” тръгва от публичната лекция на Юлия Кръстева „Нови форми на бунта” и част от дискусиите, които тя породи. Лекцията беше едно от ярките интелектуални събития през изминалия академичен сезон; тя беше организирана от Посолство на Франция в София, Френският културен институт в България, Културният център на СУ и Софийският литературоведски семинар и се състоя в Софийския университет на 29 септември 2014 г. Отвъд всяка институционална подкрепа, трябва да се спомене, че това посещение стана възможно благодарение на Миглена Николчина, безспорен специалист и световно признат изследовател на Кръстева.

Към лекцията имаше огромен интерес – вероятно от години хуманитарно събитие не е било причина Aуата на Ректората да бъде толкова препълнена. Приповдигнатият дух бе съпътстван от различни критики в социалните мрежи и интернет форумите, насочили жилото си по-често не срещу аргументацията в лекцията, а като че ли срещу личността на Юлия Кръстева и медийния шум, създал свръхочакване и илюзията за апологетично отношение към мислителката. Така сякаш вече е нелегитимно хуманитарист – пък и жена! – да бъде обект на по-широк публичен интерес.

Малко след лекцията, в по-академичен формат, Софийският литературоведски семинар предложи обсъждане на основни положения в лекцията в присътвието на Кръстева, която веднага отговори пространно на всеки един от коментарите.

Списание „Пирон” се опитва да проследи и преосмисли дебатите, размислите, критическите посоки – въобще ефектите, отключени от речта на Кръстева, когато медийното внимание е вече отминало. Темата на лекцията и фигурата на Кръстева бяха повод да се зададе от различна перспектива въпросът за бунта и мястото на теоретичната рефлексия днес. Броят се фокусира върху актуалната задача да се мисли бунтът тук и сега – да се осмисли разбунтуването на групи от хора в целия спектър от мирни протести до организиране на терористични групировки, да се преосмисли наследството на нежни и не толкова нежни революции, – но също така и върху въпроса за мястото на човека на мисълта, на хуманитаристиката и философията в едно колкото разбунтувано, толкова и лишено от бунт време.

Творчеството на самата Кръсетва е поставяло неведнъж въпроса за бунта и го е подемало от различни перспективи през годините – от ранната й работа Революцията в поетическия език (1974) през Смисъл и безсмислие на бунта (1996) до лекцията в София през септември 2014.

Въпросите, които си поставяме, обвързват мисълта на Кръстева с формите на бунта и съвременния контекст. Какво е отношението между революцията в поетическия език и бунта в себе си, за който призовава психоаналитичната перспектива на Кръстева? Доколко е приложимо едно психоаналитично преработване на проблемите на младежта, за да се отговори на тежки социални катаклизми? Кой, от каква позиция, къде и кога може и има правото да съди за бунта и какво е истински бунт? По какъв начин трябва да се трансформира самата форма, в която се мисли бунт и бунтуване в контекста на постсоциалистическите страни, и в частност в българския случай? Следва ли да съизмерваме различните видове социален бунт дори тогава, когато очевидно и формата, и материята им се различават толкова радикално? Каква е ролята на езика, на различните кодове – религиозни, обществени, наложени от медии и конспиративни теории – при възраждането на стари и зараждането на нови форми на бунт?

В броя включваме не само писмения вариант на лекцията, но също и видиозапис към нейното представяне, по време на което Кръстева засегна и обсъди много проблеми, които отсъстват от текста, сред които – подемането на темата за шокиращите записи с обезглавявания. Вмъкването на коментари, бележки, отместването на някои акценти могат да се проследят при успоредяването на писмения текст и устната лекция. Непосредствените реакции от страна на Амелия Личева, Александър Кьосев, Мария Калинова, Дарин Тенев и Камелия Спасова, излезли най-напред в „Литературен вестник”, както и отговорът на Юлия Кръстева, първоначално публикуван в „Култура”, оформят обособена част от броя. Пряко отнесени към тези и теми от „Нови форми на бунта” са и по-късно развитите текстове на Миглена Николчина, Георги Илиев и Станимир Панайотов.

Включваме и две изследвания от Рени Йотова и Хисато Куриваки, които разглеждат съответно идеята за отношението към езика и бунта, като вземат превид цялостното творчество на Кръстева. Японската рецепция на Кръсетва е представена и от едно изненадващо стихотворение на японския литературовед и поет Садакадзу Фуджии, в което лено може да се открои работата на семиотичното и революцията в поетическия език.

В този извънреден брой на „Пирон” предлагаме и превод на първата глава от книгата на Юлия Кръстева „Съкровеният бунт” (1997). За съжаление, у нас все още повечето от теоретичните прозведения на мислителката не са преведени и не се познават. Изключение са „В началото бе любовта” (1992) и „Черно слънце” (1999), както и отделни статии, публикувани във сборника „Времето на жените” и в издания като „Литературата”, „Литературен вестник”, „Литературна мисъл” и др.

Броят на „Пирон” предложи пространство за дискусии около публичната лекция на Кръстева и темите за бунта и ролята на интелектуалеца. Средата е в средата: разговорът продължава >>>

/Камелия Спасова и  Дарин Тенев/

 

Лекцията на Юлия Кръстева в Аулата на Софийския университет

 ***

ЕКИП БРОЙ  № 10 „Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта

Водещи броя: д-р Камелия Спасова и доц. Дарин Тенев

Главен редактор: проф. Александър Кьосев

Отговорен редактор : Мария Цветкова

Техническа поддръжка: Павел Колев

Дизайн на корицата:  Камелия Спасова

                                /Използван  e детайл от Лучо Фонтана “Concetto Spaziale ATTESA Perché il mondo marcia male ? perché gli manca altro coglione al fianco!/

Сътрудници Културен център: Румяна Каишева, Моника Вакарелова и Христина Попова

 

* Списание „Пирон” е издание на Културния център на  СУ „Св. Климент Охридски”.  

http://culturecenter-su.org/

НОВИ ФОРМИ НА БУНТА

Резюме, ключови думи и биография: „Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент. Много се говори за бунт в нашия глобализиран свят. Народни въстания, възмутена младеж, детронирани диктатори, президенти, изпуснали олигархическите си нерви, надежди и свободи, потиснати в […]

Продължение...

Човекът е въпрос

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа […]

Продължение...

Какъв бунт днес?

Този текст е откриващата лекция на семинара на Юлия Кръстева Съкровеният бунт от пролетта на 1996 г., публикуван като Julia Kristeva, La Révolte intime. Pouvoirs et limites de la psychanalyse II, Paris: Fayard, 1997. Тук тя продължава работата си от предишния семинар, Смисъл и безсмислие на бунта (вж. Julia Kristeva, Sens et non-sens de la […]

Продължение...

Интервю с Юлия Кръстева: Да мислиш номадски и в другия език света, психическия живот и литературата*

Kristevа_Merjanska_Vialet

[*] Интервюто е в превод на Ирен Иванчева-Мерджанска. В българския превод някои бележки са пропуснати, а други – добавени, като резултат от неизбежно различните до известна степен компетенции на двете култури, френската и българската. Това интервю стана възможно благодарение и на гранта от Изследователския Център Тафт към университета на Синсинати (The Taft Research Center at U […]

Продължение...

Майчинството и машината

Резюме, ключови думи и биография: В своята концептуализация на човека, дефиниран от способността му да се бунтува, Кръстева неизбежно се докосва и до проблемите на роботизацията, технологиите и виртуалното. Понятията за животното и машината обаче, макар и да се появяват от време на време, и то по многозначителен начин, никога не са във фокуса на […]

Продължение...

Бунтът?

Мария Калинова е главен асистент по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011 г. защитава докторска степен в същия университет. Въз основа на нейната дисертация е написана книгата й Детство и интелектуална история у възрожденските автори (2012). Авторка е на статии по проблеми на литературната теория, епистоларната култура на Българското възраждане, както […]

Продължение...

Единичността на интериорните драми

Камелия Спасова е главен асистент по Антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ, в катедрата по теория и история на литературата. „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) е първата й научна книга, която се занимава с напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични изследвания. От 2009  […]

Продължение...

Свободата като непрекъснато обновяване

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Редактор е в “Литературен вестник” и литературен наблюдател на вестник “Култура”. Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: “Истории на гласа” (София, 2002), “Теория на литературата. От Платон до постмодернизма” (2005), “Гласове и идентичности в българската […]

Продължение...

Въпросът-бунт и крехкото наследство на Европа

Дарин Тенев е доцент в катедрата по теория на литературата в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Специализирал е в университети в Киото и Токио. Интересите му са в областта на теорията на литературата, деконструкцията, модернистичната литература, философията. Автор на „Фикция и образ. […]

Продължение...

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”

На 26.09. 2014 г. Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта”, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски”.  В дискусията, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Александър Кьосев е преподавател по история […]

Продължение...

Около “Нови форми на бунта”

Марин Бодаков е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св Климент Охридски “, поет и културен журналист. Той е автор на стихосбиркитe Девство (1994), Бисквити (1998) и Обявяване на провала (2002), съставител e на сборника Иван Вазов и… (2000). От 2000 г. е литературен редактор във в. Култура. Marin Bodakov is an Аssociate Рrofessor at the Faculty […]

Продължение...

Юлия Кръстева…

Фуджии Садакадзу (р.1942) е японски поет и литературовед, специалист по старояпонска литература и литературна теория. Сред последните му книги са стихосбирката Водороде! Стихове за изложените на ядрена реакция (2013) и литературно-теоретичните Граматическа поетика (2014) и Динамика на граматическата поетика (2015). Юлия Кръстева… * Стихотворението е включено в стихосбирката Пюрифай! от 1984 г.

Продължение...

Отместено вместилище

Резюме, ключови думи и биография: В този текст разглеждам скорошната интелектуална рецепция на Кръстева в контекста на знаковото й посещение в България през есента на 2014 г. и в контекста на собствената й работа върху Платоновата chôra, противопоставено на идеята й за „бунта“ в софийското й слово. В текста се твърди, че Кръстева бива подложена […]

Продължение...

Екзистенция и бунт: из лекциите на Кръстева върху Сартр

Summary, keywords and biography: The aim of this paper is to clarify a part of the relationship between Kristeva and Sartre, which so far has rarely been discussed. At first glance, there seems to be no point of contact between the post-structuralist from Sofia and the existentialist in the postwar France. However, when we reread […]

Продължение...

Езикът като безсилие? – „чудовището на кръстопътя”

Резюме, ключови думи и биография: Текстът се фокусира върху връзката между идентичността и езика, то насочва интереса си към писателя мигрант, разглеждайки го като нов тип интелектуалец – скитащия и откъсналия се от корените си творец, обитаващ междинно и неопределено пространство, за когото Юлия Кръстева намира блестящото определение „чудовище на кръстопътя”, което придобива образа на […]

Продължение...

Етиката на бързината и бавността и съдбата на хуманитарната наука

(Коментар към лекцията на Юлия Кръстева „Новите форми на бунт”) Резюме, ключови думи и биография: Този текст представлява опит за проследяване на възможните контексти, в които лекцията на Юлия Кръстева се полага, и нейните дълбинни етически измерения. Всъщност това е критика на нейната позиция относно младото поколение и на връзките й с определена онтология на […]

Продължение...