Брой 8. АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989

Edition Image

Поетика на отсъствието

  /д-р Галина Гончарова/

 

Вгледайте се в корицата на броя. Виждате снимка на група млади асистенти и докторанти – Богдан Богданов, Александър Кьосев, Здравко Попов, Калин Янакиев, които, с изключение на първия, са застанали с открито лице и с усмивка срещу обектива. Под снимката – Миглена Николчина, също в кадър, но оставена сама и в съседство на отпечатъка от своето отсъстващо тяло.

Този брой е посветен на поетиката на отсъствието – на изгубените под повърхността на съвременната българска хуманитаристика (и изкуство) семинари, конференции, школи и въобще всякакви форми на интелектуална и приятелска близост от периода 1980-1989. Следвайки техните следи и отпечатъци, той се опитва да върне към живот забравените групови солидарности и лаборатории около отделни теоретични традиции, (интер)дисциплинарни полета и съпротиви срещу културния и политически свят на социализма/българския държавен социализъм.

В началния си вариант броят беше замислен като колективна биография на университетската култура на прехода. Както е добре известно, подобна биография, или просопография, предполага „систематично натрупване на различни житейски истории, на фрагменти от житейски истории, с оглед те да бъдат интегрирани в един цялостен портрет на опита на населението като цяло“ (Чарлз Тили, 1978) [i] . В настоящия случай тя отчита не малък брой предшестващи усилия по отношение на съхраняването на паметта за близкото минало на академичните и културни общности в България: сборника с интервюта на Светла Колева, Диана Ненкова и Симона Тренева „Социологията в България през погледа на поколенията“, книгите на Александър Кьосев и Миглена Николчина „Лелята от Гьотинген“ и „Изгубените еднорози на революцията“, проекта „Отворена литература“, броя на „Социологически проблеми“ на Петя Славова и Тихомир Митев „Образованието по социология в България: съвременни трансформации“, и др. По отношение на своята обща методология тя стъпва върху концептуална рамка, заложена от Александър Кьосев и разработения от Даниела Колева метод на биографично изследване (с приятелски насоки от Теодора Карамелска).

Събраният в броя „архив“ от интервюта, общи бележки и интерпретации, изложбени снимки и текстове най-малкото отговаря на първоначалния замисъл. Нещо повече, всички те регистрират и маркират отсъствия. На първо място – на интервюта с важни участници в семинарите в и около Университета в периода (извървели академичния си път извън Софийския университет и извън България; представители на точните науки, осъществили диалог с „хуманитари“; емигранти; „отшелници“, загърбили научния и публичния живот, и много други). На достатъчно женски гласове. На ясна и консенсусна оценка по отношение на близкото общо минало.

Не на последно място, те тематизират отказите от героизация/митологизация и от търсене на политически смисъл в семинарите преди 89-та година, липсата на политическо въображение или на достатъчно свобода за критически диалог, а като цяло „изгубването на херменевтичния ключ за общото минало“.

Този брой следва да се чете единствено като пропедевтика към бъдещи изследвания на българския академичен (under)ground (1980-1989), като кратък увод в поетиката на отсъствията.

 

[i] Tilly, Ch. (1978), Anthropology, History, and the Annales, Review (Fernand Braudel Center), Vol. 1, No. 3/4), pp.207-2013

 

***

ЕКИП БРОЙ  № 8 „АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989″

Водещ броя: д-р Галина Гончарова
 
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
 
Координатор и коректор: Мария Цветкова
 
Техническа поддръжка: Павел Колев
 

Дизайн на корицата и изложбените материали: Лъчезар Бояджиев

/използвани оригинални фотографски материали: Цочо Бояджиев; фотомонтаж: Деян Деянов/ 

Сътрудници за интервютата към броя: Ваня Еленкова, Владия Михайлова, Изабел Йорданова, Десислава Иванова, Яна Колева.

Сътрудници Културен център: Румяна Каишева и Христина Попова

 

* Списание “Пирон” е издание на Културния център на  СУ „Св. Климент Охридски”.  

http://culturecenter-su.org/

logo-text-piron

 

***

Културният център на Софийския университет става на пет години

А първите пет години в живота на културните центрове приличат на първите седем години от живота на човека. Тогава те прохождат и проговарят, учат се на основни неща, на това как се общува учтиво с хората и пр. Е, вярно е, че тогава се появяват и травмите от детството, за които казват, че траели цял живот.

Какво успя да научи Културният център на СУ?

С топло отношение към своите публики, той проговори постепенно на многото им езици – академични и културни, младежки и зрели. Успя да проходи, после заподскача и се затича.

В резултат и хората му се отплатиха с любопитство и все повече пълнеха залите на неговите 5, 10, 100. 200 …. 333 събития (толкова се оказаха накрая, за пет години – не преувеличаваме, по-скоро посмаляваме). Имаше за всички – кино и литература, танц и театър, изложби, инсталации и пърформанси, а също блус, джаз, барок, авангард, модерно и съвременно изкуство, дизайн и архитектура – и дискусии, дискусии…. семинари, четения, конференции, кръгли маси, презентации, доклади, лекции, чествания, празници, работни групи, комисии …

По разни поводи КЦ успя да приюти в аудитории, зали и аули на СУ Нобеловите лауреати Орхан Памук и Мо Йен, световни учени като Юлия Кръстева и Ханс Белтинг, музиканти-виртуози като Лайко Феликс, Теодосий Спасов и Васил Пармаков, композитори като Георги Арнаудов и Михаил Големинов, режисьори като Явор Гърдев, Възкресия Вихърова, Иван Добчев, Ани Васева, актьори като Янис Симонидис (носител на награда „Еми”), Илка Зафирова, Руси Чанев, Валентин Ганев, Снежина Петрова, Мая Новоселска, Захари Бахаров, Юлиян Вергов; танцьори и хореографи като Галина Борисова, Мила Искренова, Мирослав Йорданов, Албена Баева, художници като Иван Газдов, Орлин Дворянов, Чавдар Гюзелев и много други; поети и писатели – Екатерина Йосифова, Ани Илков, Милен Русков, Георги Господинов, Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, испанския поет  Луис Гарсия Монтера, македонски поет  Никола Маджиров … и още много други, наистина много.

Освен това, КЦ:

Успя да си направи действащ Културен съвет,

да си сътрудничи успешно с:

катедри, специалности и факултети, с Ректора и зам-ректорите, с техническите служби, със семинари, с български учени от чужбина, с чистачките и охраната, с антарктически експедиции, с държавни и общински институции, с над 20 посолства, чужди културни центрове, даже с ордени (Малтийския), с над 50 български и чужди неправителствени организации;

Успя да организира три международни конференции и да забие осем броя на електронното списание „Пирон”;

Издигна се до нивото на докладните записки в Софийския университет (никак не беше лесно! пишеха се средно по четири на седмица, от които поне две се връщаха за поправки – общият им брой сигурно е вече над 700);

Създаде си сплотен екип, който се кара рядко помежду си (най-много по веднъж на всяка докладна);

Усвои библейското умение с петте хляба и двете риби (е, нямаше как, с този бюджет!)…

Травмите и неуспехите, от своя страна, бяха …

Всъщност, да не сме луди да ви ги кажем сега, на този юбилеен ден? Сами си ги открийте.

*

 Премиерата на бр. 8 на сп. “Пирон” “АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989″ е вписана в  юбилейния празник на Културния център на СУ

Интервю с Калин Янакиев

  Тогава:  студент по философия, специалист в Института по философия, член на групата на „метафизиците“ на Гьолечица Сега:  „философ, автор на книги и богослов“, редактор на списание „Християнство и култура“, преподавател в катедра „История и теория на културата“ на ФФ, десен политик. Интервюиращ: Яна Колева Калин Янакиев  

Продължение...

Интервю с Едвин Сугарев

  Тогава: поет, студент по геология за един курс, студент по българска филология,  гост на Синтез и участник в Кръг 39, „един от пионерите на българския сам-издат“; Сега: поет, политик, преминал през гладни стачки и поетически перформанси,  депутат във Великото народно събрание, научен сътрудник в Института за литература към БАН. Интервюиращ: Яна Колева Едвин Сугарев  

Продължение...

Интервю с Андрей Райчев

  Тогава: студент по философия, овладял от ранна възраст хегелианския диалектически жаргон, сътрудник в Института за младежта, нечувано млад член на ЦК на БКП, „реформатор“, главен участник в Марксовия семинар Сега: социолог, един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“, на обвиненията че е „ляв капиталист”, отговаря, че е замогнал се занаятчия. Интервюиращ: Галина Гончарова Андрей […]

Продължение...

Интервю със Здравко Попов

Тогава: завършил философия и психология, нехабилитиран преподавател по философия, специализирал философия на мита в Италия, участник в множество неформални и полуформални семинари и кръжоци Сега: хабилитиран философ; бил е  президентски съветник; активен участник в граждански организации, създател и директор на Дипломатическия Институт на МВнР, посланик в Чехия. Главен редактор на сп.”Дипломация”. Интервюиращ: Владия Михайлова Здравко Попов

Продължение...

Интервю с Райчо Пожарлиев

  Тогава: най-атрактивният участник в Гьолечица, човекът, който може да иронизира всички, дори метафизиците Сега: преподавател в катедра Философия на ФФ , единственият изследовател на философия на храненето , един от авторите на учебните програми по философия в средното училище Райчо Пожарлиев

Продължение...

Интервю с Хари Паницидис

  Тогава: хоноруван асистент във Философски факултет, председател на кръжок по естетика, участник в кръжок по етика, член на твърдото ядро на Гьолечица Сега: преподавател в катедра „История на философията“ на ФФ, занимаващ се с дървопластика и мебелиерство, „пописващ поезия“. Интервюиращ: Изабела Йорданова Хараламби Паницидис

Продължение...

Интервю с Миглена Николчина

  Тогава:  поетеса, студент по Английска филология, член на Клуба по научна фантастика, специалист с английски във Философски факултет, любител на „дискусионната атмосфера на семинара“, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, асистент в Катедра по теория на литературата в СУ  Сега: литературна историчка и теоретичка, преподавател в Катедра по теория и история на литературата в […]

Продължение...

Интервю с Десислава Лилова и Орлин Спасов

  Тогава: семейна студентска двойка в Българска филология, участници в групата за Метафората, членове на “Синтез” Сега: промоутъри на Cultural Studies в България, той – преподавател в катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масови комуникации, член-основател на фондация „Медийна демокрация“ и на  Института за съвременни дигитални архиви, преподавател в Софийския университет, тя […]

Продължение...

Интервю с Александър Кьосев

  Тогава: соло-китарист и бек вокал  на рок-групата „Pavement  Stones”,  преминал през Харманлийските казарми и катедрата по „Българска литература”, участник в Магнаурската школа, дипломант на Никола Георгиев, активен участник в Школата в Приморско, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, създател на групата по Метафората и „Формацията”.   Сега: преподавател в катедра „История и теория на […]

Продължение...

Интервю с Кольо Коев

  Тогава: аспирант към Института по социология, главен участник в Марксовия семинар и в Гьолечица от първите й години Сега: социолог, главен редактор на сп. „Социологически проблеми“, член на редакционния съвет на сп. „Критика и хуманизъм”, член на редколегията на сп. „Хетеродоксия”, член на БСА, преподавател в(от) Департамента по философия и социология в НБУ Интервюиращ:  […]

Продължение...

Интервю с Георги Каприев

  Тогава: кандидат-студент във ВИТИЗ, шприцьор 7-ми разряд, член на групата около Деян Деянов и на групата около Цочо Бояджиев, респективно представител на „младежкото поколение“ на Марксовия семинар и едно от най-отличителните присъствия на Гьолечица, организатор на семинара в Елена, първият защитил дисертация по средновековна философия Сега:  една от главните фигури на българската школа по византийска философия, […]

Продължение...

Интервю с Петя Кабакчиева

  Тогава: централно софийско дете, студент по философия с профил социология, участник в множество купони, научен сътрудник в Института за младежта  Сега:  социолог, председател на Управителния съвет на Институт “Отворено общество”, член на Международната асоциация по социология; заместник-председател на Българската асоциация по социология, преподавател и ръководител на катедра „Социология“ на ФФ.   Интервю с Петя Кабакчиева

Продължение...

Интервю с Желю Желев

  Тогава: аспирант към катедрата по философия в СУ, недопуснат до публична защита,  „хрушчовист“, автор на „Фашизмът“ Сега: първият президент на демократична България Интервюиращ:  Галина Гончарова Желю Желев 

Продължение...

Интервю с Деян Деянов

  Тогава: футболист, студент по философия, четящ страница по страница „Критика на чистия разум“, участник във Витгенщайновия семинар, инициатор на Марксовия семинар и конференцията в Гьолечица  Сега: „негугълабилен, нито философ, нито социолог, нито поет и нито футболист“, привърженик на  умерения регрес в рамките на закона, създател на Института за критически социални изследвания   Интервюиращ: Владия Михайлова […]

Продължение...

Интервю с Лиляна Деянова

  Тогава: студент в профил „Социология“ на специалност Философия, участник на множество семинари и кръжоци, един от главните участници в Марксовия семинар,  член на „Комитета за защита на Русе” Сега: „социолог, ама не от онези социолози, които виждате по телевизията“, преподавател в катедра „Социология“ на ФФ, член на Института за критически социални изследвания.   Интервюиращ: Ваня […]

Продължение...

Интервю с Олег Георгиев

  Тогава: „черна птица“ в специалност “Педагогика” с последователни философски интереси, „постоянен член на Гьолечица“. Сега: „академичен човек“, преподавател в Катедра “История на философията” във ФФ, едно от най-разпознаваемите лица на българската медиевистика Интервюиращ: Яна Колева Интервю с Олег Георгиев /поради технически причини първоначално беше качен нередактиран вариант на интервюто. Екипът на онлайн сп. “Пирон” […]

Продължение...

Интервю с Недялка Видева

  Тогава:  Кандидат-студент по физика, приет  философия първата аспирантка на проф. Кирил Нешев, участник в „интензивен купонджийски живот“ и  участник в Платоновия семинар, основно действащо лице на конференцията в Гьолечица Сега: преподавател в Катедра по Логика, Етика и Естетика на ФФ, ръководител на магистърска програма „Социални изследвания на пола“.   Интервюиращ: Владия Михайлова Недялка Видева

Продължение...

Интервю с Николай Василев

  Тогава: Участник в първата организирана съпротива на български интелектуалци срещу режима на Тодор Живков на 18-ти ноември, в 272-а аула на Софийския университет, студент по архитектура за две години, нереализиран научен сътрудник към Института на МВР, инициатор и домакин на Философския салон, Сега: (починал на 12.02. 2014 г.)  създател на АСП, преподавател в катедра […]

Продължение...

Интервю с Цочо Бояджиев

  Тогава: поет, нереализиран филолог и психолог, участник в Платоновия семинар, главен организатор на Гьолечица. Сега: доайен/“патриарх“ на изследванията по „стара и средновековна философия и култура” в България, „автор на няколко стихосбирки“ и занимаващ се „напреднало любителски” с фотография.    Интервюиращ: Яна Колева Цочо Бояджиев 

Продължение...

Интервю с Лъчезар Бояджиев

  Тогава: „художник по рождение“, 17-годишен студент в Художествената академия, непредпазливо завърнал се от Америка член на „Синтез”, докладчик на школата в Приморско, един от главните участници в Постмодерния семинар в НОИ, прочут симулатор и удвоител.  Сега: един от основателите на Института за съвременно изкуство, „един от тримата най-известни, родени в България, съвременни художници с фамилно име […]

Продължение...

Интервю с Греди Асса

  Тогава: „от малък иска да стане художник“, възпитаник на полувисшия медицински институт по зъботехника, студент в специалност „Стенопис“ в Търново, член на групата „Градът“, член на „Синтез“ Сега: художник, преподавател в катедра “Мода“ на Националната художествена академия. Интервюиращ: Ваня Еленкова Греди Асса

Продължение...

Интервю със Стоян Асенов

  Тогава: Студент по философия, от 87-ма година – член на метафизичния кръг на Гьолечица,  подписал подписка за освобождаването на Вацлав Хавел Сега: Преподавател в катедра „Философия“ на ФФ с устойчиви пристрастия към екзистенциалната онтология, многократно падал във философската дупка на Талес, редактор на Юбилеен сборник за Гьолечица. Интервюиращ: Десислава Иванова Стоян Асенов

Продължение...

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ГОВОРИМ СВОБОДНО

  Епиграф: Той [баща ми] беше изключително трудолюбив човек. Беше по своеобразен начин свободен човек. Независимо от това къде е роден, къде е живял. Роден е в Турция, после са имали магазини и са живели по веригата Истанбул, Одрин, Стара Загора, Казанлък. Войната го заварва в Казанлък. Изселват го в Плевен, където работи в трудов лагер. […]

Продължение...

Наследството на еднорозите. Ars Theoria II

  Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя […]

Продължение...

Интерпретативни залози в биографичните разкази за академичните култури на несъгласието от 1980-те

  Епиграф: “Хора като мен никога няма да приемат, че надеждите на 90-те години са се провалили тотално.” —Александър Кьосев   Искаме да започнем с едно лично уточнение, а то се отнася до ужасяващата трудност да пишем по темата, ако се имат предвид предмета и огромното влияние, което са оказали и оказват много от интервюиораните за […]

Продължение...

Разпадане на общия художествен живот в края на 80-те и началото на 90-те в България*

Разпадане на общия художествен живот в края на 80-те и началото  на 90-те в България*1             За разлика от Съветския съюз, както и от други държави в Източния Блок, където през 60-те, след смъртта на Сталин и идването на власт на Хрушчов, започва да се оформя неофициална, ъндърграунд сцена, в България, периодът на размразяване е […]

Продължение...

Група Градът

Група Градът1 В граничния за България  контекст в края на 80-те – началото на 90-те се появява за кратко групата „Градът”. Активна най-вече в периода от 1988 – до 1990 г. [1] , тя се събира по инициатива на изкуствоведа Филип Зидаров, който още през 1986 г. се обръща с покана за организиране на съвместна изложба към […]

Продължение...

НЕПИСАНОТО УЧЕНИЕ НА СЕМИНАРА или за книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията”

  В тази книга има риск. На мнозина, особено на по-младите, а и на онези, които са отвикнали да четат бавно, тя може да се стори самовлюбена, защото разказва за едно „ние”, което е било младо през 80-те години, така далечни и неинтересни сега. При това разказва така, сякаш въпросното „ние” и днес е саморазбираща […]

Продължение...

(Де)митология на спомените: университетската култура на 80-те

   Епиграф:  „Предполагам сте чувствали това, че има някои места, на които искате да се завърнете, защото  те ви служат като преход към едно отминало време, където сте били някога, и това си е едно много  ваше, много интимно, там. И вие често идвате „тук”, просто за да се завърнете „там”, което звучи  малко шизофренично, […]

Продължение...

Семинаромеланхолия

  Семинарът като колекция В своя текст върху колекционирането Жан Бодрияр говори за сублимния предмет, този, който ще завърши колекцията и с това ще я разруши [1]. Намирането на последния, крайния предмет, който според Бодрияр „създава илюзията за особена цел” на колекцията, означава по парадоксален начин смъртта на колекцията, но и смъртта на субекта, който я […]

Продължение...

Културната памет и отношението между история и митология в разказите за академичния underground на 80-те години. Женските разкази

  Епиграф: „Такава беше атмосферата в края на 80-те години, когато университетът и знанието се смятаха за важни неща, които са в състояние да променят обществото и света, и е важно какво се говори там. И тези неща изглеждаха сякаш те могат да въздействат извън себе си.”  (Из интервю с Десислава Лилова)   Проблематиката, която е […]

Продължение...

Пирът на пируващите

         Трудно е да се каже кое опиянява повече – хубавото вино, което отвежда до истината, или добрата философска мисъл, която запалва искрата на дългия разговор. Fama est! Това е мълвата за семинарите на Философски факултет на Софийския университет през 80-те години. Ехо от миналото, което отеква в книгата на Миглена Николчина […]

Продължение...

Схолари в Елена

  Точно преди тридесет години в град Елена се заражда необичайното в средите на българската академична философия, но съвсем традиционно в хоризонта на историята на европейската култура на предаване на знанието, явление – философска школа. Още от времето на Древна Гърция и по-късно в средновековните схоластически практики школата се свързва преди всичко с лице. Лице, […]

Продължение...

За (не)възможността на колективните биографии

  Епиграф: “Става въпрос за хора, които в никакъв случай не можеш да ги вкараш в калъп…Един, може да се каже, един бъдещ „резервоар” за сегашната хуманитаристика” (Райчо Пожарлиев)   Предлаганият текст не напуска очертанията на изследователската програма и пропедевтика, заложена в настоящия брой на „Пирон“, но се опитва да (пред)види нейните конфликтни точки, двойни […]

Продължение...

Семинарни съпротиви (общи бележки)

  От днешна дата да се коментира, още повече писмено, интелектуалният живот на 80-те години на ХХ в. в неговите форми на семинарни академични сдружения, определяни като „академичен ъндърграунд“ (по думите на един от участниците в него, Александър Кьосев), е задача с непосилна сложност. Задачата е сложна защото, първо, свидетелствата за този „ъндърграунд“ са предимно […]

Продължение...

Съпротива без бъдеще

  Епиграф: „Тогава си казах: Господи, дай ми 20 години! (…) И ми ги даде. Аз си свърших работата, главната (…) Минаха тия 20-тина години и това, че продължават – това пък е един неземен празник. Но, както се казва в Германия, всеки ден над 70-тата ти година ти е подарък. Значи, в моя случай, […]

Продължение...