БРОЙ 19. ИЗВЪНРЕДНАТА 2020

Edition Image

Страсти и размишления в извънредно положение

 

Сюзан Нойман започва книгата си „Злото в модерното мислене“ (2002) с изречението „XVIII век употребяваше думата „Лисабон“ по начин, подобен на днешната ни употреба на думата „Аушвиц“. Това са събития, които се врязват и разсичат хода на историята, взривяват възприятията ни за света, разтърсват устоите на моралното ни съзнание. Защото в тях буквално се отваря бездна под краката ни, изпъква по неописуем начин ужасът, злото придобива нечовешки размери. И все пак Лисабон е символ на природна катастрофа, а Аушвиц – изцяло човешки продукт. Също както за Кант или за Гьоте, които преживяват както земетресението от 1755 г., така и Френската революция от 1789 г. За тях това са световни събития, които променят самия начин, по който осъзнаваме битието си, осмисляме живота си. Животът на хората е живот на крайни и уязвими същества, над който винаги ще тегне опасността от космически и природни бедствия или от изчерпване на основни ресурси, от възобновяването на позабравени или от възникването на непознати болести, от човешки действия и стремежи за щастие, чиито последици не сме в състояние да управляваме или управляваме с близка перспектива и само за собствена частна изгода.

През следващите векове, особено през ХХ век, световен размах и морално значение придобиха не само революциите, но и войните, икономическите и бежанските кризи. Същевременно станахме свидетели на мирни революции и на нов тип войни, сливащи в едно дистанцираната виртуалност на свъръхтехнологиите с непосредствената близост на живите бомби. От своя страна „Чернобил 1986 г.“ се превърна в емблема на бумеранговия ефект от самоувереното разомагьосване на природата. И все пак чисто природните катастрофи запазиха своеобразието си, че не са провокирани от човешка намеса, че винаги съдържат момент на непредвидимост и че са непреодолими, дори да са предвидими. Затова пък си останаха в общи линии локални.

Пандемията от COVID-19 през 2020 г. е с такава скорост, с такъв размах и от такова естество, че е напът да преначертае типологията на световните събития. Защото нито е продукт на човешка лаборатория, нито е проява на природна стихия. В нея е въплътен някакъв зловещ „пети елемент“, за хората тя е бедствие в измерението на органичния свят на живота. Пред зейналата й паст венецът на творението осъзнава себе си като гибелно коронован, забравя, че е homo viator (или че е човек, когато е на път), превръща дома си от крепост в затвор, публичните пространства – в лабиринти, дебатите се израждат в какафония от звуци, новините – в натрапчиви и ескалиращи повторения, крехката надежда за гражданската солидарност започва да му изглежда като източник на непосредствена заплаха, близките му – потенциални негови жертви.

Не са малко и тези, за които настоящата пандемия е социална фикция, запълваща мястото на някогашни митологии и идеологии. Според тях поредната епидемия е била преумножена по каналите на традиционните медии и чрез резонанса в новите социални мрежи, в които отдавна господства духът на популярната култура. Познатият кръговрат на културната индустрия е зациклил в порочен кръг, в който популистки политики, фобийни инсценировки в масмедиите и паника на масовото съзнание създават имагинерен продукт със самонарастваща принадена стойност. Правителствата са се оказали като чирака на магьосника, дръпвайки внезапната спирачка на спасителни мерки, които имат непредсказуеми и пагубни последствия за реалната икономика. Но в дълбините и на тези обяснения можем да открием своеобразен ницшеански биологичен модел на оцеляването, в който обществената реалност винаги остава непрозрачна, а всички средства изглеждат оправдани, защото волята за власт има предимство пред волята за знание, истината и лъжата имат извънморална употреба, a историята носи не само полза, но и вреда на живота.  

С какви средства за съпротива разполага обсаденото човечество? Армиите са безполезни, защото „врагът“ не се вижда и без да се крие, защото никое оръжие не може да го вземе „на мушка“, а братството по оръжие е инкубатор за разпространението му. Такива са и всички форми на гражданска мобилизация, с които лекуваме раните, нанесени ни от природните стихии. Науката, тази най-висша привилегия на хората като разумни същества, е безсилна най-малкото да предложи решения на момента; най-добрите й представители се въздържат в хипотезите си да говорят не само за причини, но дори за регулярности; прогнозите им не могат да нулират възможността всички „видове“ да имат своя край, все едно какъв е техният произход. И в най-балансираните здравни системи се откриха дефицити на подходяща техника и най-вече на достатъчно лекуващ персонал, който ако не да е имунизиран, то поне да разполага с надеждни средства да не сподели съдбата на пациентите. 

Все пак политическата система остана упованието на човека като социално и политическо животно. От една страна, превръщането на (потенциалната) опасност в (непосредствена, сериозна или внушителна) заплаха ще си остане бяло поле и за теорията, и за практиката. Затова правото, все едно колко развито е то, буквално се прекланя пред ситуации, които нарича със специално име – „крайна необходимост“. От друга страна обаче, открай време цивилизациите разполагат с идеята и прилагат режими на „извънредно положение“. В тях обичайните правила се огъват под натиска на бедствени обстоятелствата, но с цел редът и животът по правила да бъдат възстановени наново. Така и в настоящата световна криза различни държави и държавни общности прибягнаха до арсенала на неговите инструменти. За да подсилят степента на сигурност на своите граждани, за да наваксат липсите в сферите на научното познание, за да запълнят дефицитите на ресурси в областите на техниката, за да забавят претоварването на здравните системи и да отложат ситуациите, в които лекарите да сортират болни.

И така, чрез извънредното положение в самия правен ред намира признание възможността фактическите условия на живот да се окажат толкова аномални и дори ненормални, че да стане наложително и неизбежно режимът на правна регулация да се смени. Да се смени да, но в каква степен, в кои области, за колко време? Или всичко това няма значение; извънредното положение изисква не смяна, а отказ от правила, бързи и импровизирани действия според изискванията на непосредствената опасност. Позволено ли е обаче на правовата държава да отговори на тези предизвикателства, без да се съобразява със собствените си принципи? 

Разбира се, през 2020 г. немалко държави вече имаха опит с прилагането на института на извънредното положение заради потребността да реагират на вътрешни размирици, преврати или война. Някои бяха преживели мащабни бедствия и дори пандемии, имащи все пак локален характер, и ако не те, то други държави разполагаха със средства за реакция с доказана ефективност. И все пак, от гледна точка на правото, коронавирусът имаше донякъде своя прекурсор в маскираното лице на международния тероризъм. Вследствие на атентати, насочени най-вече срещу произволно избрани цивилни граждани, осъществени от субдържавни мрежоподобни организации и без ясно политическо послание или искане, чийто ефект беше преекспониран от съвременните медии, потърпевшите държави прибегнаха до въвеждането на допълнителни и извънредни мерки на сигурност. Самата сигурност започна да се обсъжда не като ценност и принцип на конституцията, а като основно право. Разделението на властите се дебалансира в посока на нещо като екзекутивна демокрация. За нов живот възкръсна понятието „конституционна диктатура“. Маските на врага се оказаха на собствените ни лица и то в общуването с близките ни. Усещането за неотминала и неясна заплаха позволи обаче перпетуиране на извънредното положение, вграждането му във всекидневието. Така че появата на „невидимата заплаха“ от страна на коронавируса се разкри едновременно като радикално „световно събитие“, справянето с което можеше да се окаже за правовата държава плъзгане по наклонена плоскост, водещо до хетерогенизиране на принципите й.

Има ли правовата държава средства и сили да не допусне аномалията да се вплете и впие в тъканта й? 

Този въпрос улових в идеята на моя колега и приятел Александър Кьосев, когато ми предложи да използваме ресурсите на Културния център на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ и с помощта на съмишленици да си изясним не само какво се случва, но какво е правилно и какво е опасно, ако в една правова, демократична и социална държава се въведе извънредно положение. Вярно, българският вариант на извънредно положение ни се стори по-скоро куриозен. Не се стигна до крайности да осъмнем в режим на управление чрез декрети, нито до искане пред европейски институции за дерогиране на основни права. Новите самоограничения в дейността на парламента не се отличаваха кой знае колко от обичайните. Тези в съдебната система изглеждаха (на думи) наложителни, разумни и краткотрайни. Вярно, немалко адвокати сигнализираха за непредвидени последици, които могат да доведат до отказ от правосъдие. Самото правителство създаде оперативен щаб с неясни компетенции, но не се скри зад него. Нещо повече, то взе навременни решения и приведе в сила ефикасни мерки, с които да изолира разпространението на коронавируса, да не затвори излишно производства, трудови дейности и услуги, да предвиди социални компенсации, да предотврати разоряващи плащания. В сравнение с други държави социалният пакет очевидно беше „постен“, ползването му от страна на „малкия бизнес“ – свързано с безкрайно шиканиране и дори унижения, но и за него беше в сила слоганът на годината „ново двайсе“. Какво ли не преглътнахме, че това ли ще ни се опре? Специално в областите на здравеопазването и на образованието се мобилизираха сили и средства с иновативен характер. Не се допусна въвеждането на каквито и да било мерки, които да нарушат равноправието в осигуряването на здравна помощ във връзка с пандемията или в достъпа до образование. Друг е въпросът, че профилактичните прегледи, плановите операции, регулярните консултации замряха, но пък в контекста на общата здравна статистика отрицателният им ефект избледня на фона на спадналия брой жертви на автопроизшествия.

Под тази повърхност обаче осъзнахме и въпросите, които са общи за всички, не само в нашия национален контекст. В каква степен извънредността на една ситуация изисква въвеждане на режим на извънредно положение? В каква степен извънредното положение може и трябва да се подчинява на правила и дали те могат да бъдат предвидени? Ако има граници и принципи, кои са онези, които едно извънредно положение не бива да пристъпва? Какво е допустимо и оправдано да се случи с разделението на властите при извънредно положение? Какво разбираме под допустимост и недопустимост, целесъобразност и пропорционалност в ограничението на основни права? Какво е (личната) сигурност – принцип или право? Какъв е балансът между свобода и сигурност в ситуация на пандемия?  Кой може да решава в конфликта между свобода и живот? Какво е отношението между представите ни за достоен и за добър живот?

Самата ситуация наложи, но и стимулира екипа на Културния център да експериментира с начините и формите за представянето на размишленията и становищата на представители от най-различни области по темата „извънредно положение“.

На първо място, в рамките на три седмици бяха проведени „на живо“ в интернет три дискусии – на 15.04, на 22.04. и на 01.05.2020 г., опитващи се да хвърлят светлина съответно върху съдържанието и актуалното схващане за извънредното положение като правно-политически институт, допустимостта и границите на ограничаване на основните права и ролята на медиите в режим на въведено извънредно положение. Участниците в дискусиите получиха възможност да представят изказванията си и под формата на резюмета, систематизиращи тезите им. Същевременно трите дискусии бяха съхранени в оригиналния си вид на сайта на Културния център.

Вторият кръг от участници трябваше да рамкира сцената на своеобразен форум, на който да се представят гледните точки, от една страна, на учени от областта на точните и хуманитарните науки, на науките, свързани с психичното здраве, както и на тези, които носят отговорността университетското образование да продължи да функционира в условията на физическа недостъпност до учебната и изследователска, изпитна и приемаща нови студенти инфраструктура на висшите учебни заведения. От друга страна, се прие за важно да се събeрат и гласове на хора на изкуството, тъй като извънредното положение не само ги затруднява в упражняването на художествената им дейност, но много често ги стимулира да дадат отговори за промяната на „човешката ситуация“, за преживяването на „гранични ситуации“, каквито науките не могат. Техните приноси са под формата на транскрибирани интервюта, базирани на общи въпроси, оригиналните записи на които също са достъпни на сайта на Културния център.

На трето място, дадохме думата на модераторите на трите дискусии, които при реализацията на проекта разполагаха с възможност за плодотворни сравнения, за заостряне на изразените становища и за рефлексия върху тях. Наред с това поканихме юристи, запознати с проблемите около извънредното положение в контекста на актуални международни дебати и най-вече от гледната точка на институции, призвани да вземат решение на момента.

На този фон включихме в превод текстове на интелектуалци – Джорджо Агамбен и Матиас Лемке, за които темата за извънредното положение е от специален и траен интерес, както и реакции на едни от най-влиятелните политически философи на съвремието ни – Юрген Хабермас, Клаус Гюнтер и Майкъл Сандел, които алармираха за възникването на специфични морални дилеми и на необходимост от преосмисляне на разбиранията ни за социална справедливост.

Този проект нямаше да се осъществи, ако Александър Кьосев не разполагаше с вътрешната убеденост, че добрите идеи са добри, когато имат публична инсценировка (дори тя да не премине в практическа реализация), и с тази удивителна способност да прави екипи, на чиято работоспособност и отговорност може да се разчита. Моника Вакарелова и Ана Благоева успяха да координират – технически и лично – изявите на разноликата  общност, така че те да изглеждат като взаимодействие. Това сътрудничество, в момент на изолация, даде (предполагам, не само на мен) възможност да мислим заедно, да продължим да дебатираме съгласно стандартите за научност, да не забравяме за ролята, която всички ние имаме като граждани.

Защото настоящата пандемия от коронавирус застрашава не само здравето ни, не само разделението на властите и основните права, не само икономиката и системите на социална сигурност, не само науката, образованието и медийната среда. Перспективата за бъдеще в режим на социална дистанция и на повсеместна електронна комуникация тласка политическите общности към национално оцеляване и заличава у гражданите усета за солидарност.

Стилиян Йотов


СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Що е извънредно положение?

  • Антоанета Колева – Извънредното положение – залози: Pro Агамбен
  • Стоян Ставру – „Преброяване“ на понятията: вариации на извънредност в българското законодателство (към 9 май 2020)
  • Стилиян Йотов – Нуждата знае закони
  • Благовест Пунев – Извънредното положение и правото
  • Атанас Славов – Извънредното положение: между конституционната диктатура и авторитарните импулси
  • Нора Голешевска – Джорджо Агамбен: философските рискове от епидемията

 

Преводи

  • Джорджо Агамбен – Социално дистанциране
  • Джорджо Агамбен – Пояснения
  • Джорджо Агамбен – Относно истината и неистината
  • Джорджо Агамбен – Медицината като религия
  • Матиас Лемке – Нещо опасно
  • Разговор между Юрген Хабермас и Клаус Гюнтер
  • Майкъл Сандел – Заедно ли сме в кризата?

 

Права в извънредно положение

  • Димитрина Петрова – Правата на човека и пандемичната криза
  • Красимир Кънев – Извънредното положение и как то бе приложено в България
  • Даниел Смилов – Коронавирусът: правата и свободите в извънредна ситуация
  • Васил Георгиев – Права в извънредно положение
  • Александър Кьосев – Граждани и популации
  • Разговор между Йонко Грозев и Стилиян Йотов

 

Медии в извънредно положение

  • Нели Огнянова – Не е моментът да си говорим за демокрация? Комуникационните права и пандемията
  • Димитър Вацов – Бележки върху извънредността
  • Димитър Стоянов – Мълчаливата дерогация на информационните права на гражданите в условията на пандемия
  • Полина Паунова – Обичайните медийни болести в необичайно време
  • Жана Попова – Извънредното положение: опити за предефиниране на ролята на медиите

 

Наука в извънредно положение

  • Анастас Герджиков – Интервю
  • Миглена Николчина – Интервю
  • Георги Каприев – Не става по интернет!│Интервю
  • Ана Пройкова – Интервю
  • Васил Симеонов – Интервю
  • Христо Хинков – Интервю
  • Георги Няголов – Интервю

 

Изкуство в извънредно положение

  • Лъчезар Бояджиев – Интервю
  • Ива Свещарова – Интервю
  • Елена Алексиева – Интервю
  • Самуел Финци – Интервю

 

Визуални серии

  • Александър Вълчев – Александър Вълчев – Бъдещ свят (серия в развитие) 2020
  • Юлиана Текова – Дневник на една пандемия

 

 


ЕКИП НА БРОЯ: 

Главен редактор: Александър Кьосев

Водещ броя: Стилиян Йотов

Отговорен редактор: Моника Вакарелова

Преводачи:  Стилиян Йотов, Александър Кьосев, Нора Голешевска, Людмила Георгиева

Коректор: Антоанела Станева 

Изображение на корицата:  Александър Вълчев, част от визуалната серия в развитие Бъдещ свят

Дизайн на корицата: Виктор Мухтаров

Електронно списание за изкуства и култура „Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” / ISSN 2367-7031 

kc_logo_websitebg

Извънредното положение – залози: Pro Агамбен

Aнтоанета Колева е директор на Издателска къща KX – Критика и Хуманизъм (от 1995 досега), специализирана в хуманитарни и социални науки, член на Международния алианс на независимите издатели. Философ по образование, специализирала съвременна френска философия, превод, издателски мениджмънт във Франция, Великобритания, Чехия и др. Превела над 25 тома френска хуманитаристика (М. Фуко, Ж. Дельоз и […]

Продължение...

„Преброяване“ на понятията: вариации на извънредност в българското законодателство (към 9 май 2020)

Стоян Ставру е доктор по право и доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“, доцент в ИФС при БАН. Преподавател по медицинско и биоправо в СУ и в НБУ. Основател и главен редактор на научноно електронно издание „Предизвикай правото!“. Съорганизатор и основен участник в множество дискусии в областта на биоетиката и биоправото. Активно работи за изграждането […]

Продължение...

Нуждата знае закони

Стилиян Йотов, дфн, е професор по философия на новото време и философия на правото в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на „Справедливост и респект“ (2000), „Етика и мултикултурализъм“ (2003), „Равенство и егалитаризъм“ (2004), „Хабермас и претенциите на автономията“ (2006), „Човешко достойнство и права“ (2016), „Благородство или благотворитеност. Размишления за позволената лъжа“ (2018). Преводач от немски […]

Продължение...

Извънредното положение и правото

Благовест Пунев е съдия във Върховния съд и после в новосъздадения Върховен касационен съд (1990-2006 г.). Заместник-председател на съда и ръководител на Гражданската му колегия (1996-2006 г.) Избран от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд за съдия в Конституционния съд (2006-2015 г.). Понастоящем председател на Арбитражния съд при Българската […]

Продължение...

Извънредното положение: между конституционната диктатура и авторитарните импулси

Атанас Славов, доц. д-р, е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски” (катедра „Публична администрация“). Доктор по право (и политическа теология) на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на СУ. Адвокат от 2018 г., а преди това е бил съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014–2015), съветник по […]

Продължение...

Джорджо Агамбен: философските рискове от епидемията

Нора Голешевска е независим изследовател, понастоящем член на изследователската програма: „Периодизация в историята на изкуството и нейните главоблъсканици. Как да се справим с тях в Източна и Централна Европа“ (2019-2021) на Института за академични изследвания в Букурещ и Фондация Гети. Доктор е по „Философия на културата: медии и реторика“ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Специализациите […]

Продължение...

Социално дистанциране

Текстът с оригинално заглавие Distanziamento sociale е публикуван на сайта на издателство Quodlibet на 6 април 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Социално дистанциране (pdf)

Продължение...

Пояснения

Текстът с оригинално заглавие Chiarimenti е публикуван на страницата на италианското издателство Quodlibet на 17 март 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Пояснения (pdf)

Продължение...

Относно истината и неистината

Текстът с оригинално заглавие Sul vero e sul falso е публикуван на страницата на издателство Quodlibet на 28 април 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Относно истината и неистината (pdf)

Продължение...

Медицината като религия

Текстът с оригинално заглавие La medicina come religione е публикуван на страницата на издателство Quodlibet на 2 май 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Медицината като религия (pdf)

Продължение...

Нещо опасно

Матиас Лемке преподава политически науки във Висшето федерално училище за публична администрация в Брюл и поддържа блога „Демокрация в извънредно положение“ (emergency.hypotheses.org), в който документира развитието на актуалното състояние.  Настоящата версия на текста „Нещо опасно“ е изготвена от автора специално за броя „Ивънредно положение 2020“ на списание „Пирон“. Превод от немски език: Александър Кьосев   […]

Продължение...

Разговор между Юрген Хабермас и Клаус Гюнтер

„Безпокои ме по какъв начин днес и юристите релативират защитата на живота“ Юрген Хабермас   „Никое основно право няма безгранична валидност. Те могат да влязат в колизия помежду си“ Клаус Гюнтер   Разговор между Юрген Хабермас и Клаус Гюнтер (pdf)

Продължение...

Заедно ли сме в кризата?

Майкъл Сандел преподава политическа философия в Харвард и е автор на много книги, включително предстоящата: „Диктатурата на заслугите: Какво е останало от общото благо?“ (The Tyranny of Merit: What’s Become of the Common Good?). Оригиналният текст със заглавие Are We All in This Together? The pandemic has helpfully scrambled how we value everyone’s economic and […]

Продължение...

Правата на човека и пандемичната криза

Димитрина Петрова, дфн, ръководи БОЛД (Българска общност за либерална демокрация). От 1996 г. е била директор на международни правозащитни организации: Equal Rights Trust (Лондон) и European Roma Rights Centre (Будапеща). Ръководила е мащабни проекти в Европа и в над 40 страни извън Европа, вкл. Азербайджан, Беларус, Египет, Индия, Индонезия, Иран, Кения, Китай, Малайзия, Мианмар, Русия, […]

Продължение...

Извънредното положение и как то бе приложено в България

Красимир Кънев е председател на Българския хелзинкски комитет. Той е доктор по философия. Преподавал е естетика, социология, история на политическите идеологии и международна защита на правата на човека в различни университети в България и в чужбина. Публикувал е няколко книги, глави от книги, студии и статии по философия, социология и международно право по правата на […]

Продължение...

Коронавирусът: правата и свободите в извънредна ситуация

    Даниел Смилов – Коронавирусът: правата и свободите в извънредна ситуация (pdf)   Текстът е писан след проведената на 22 април онлайн дискусия „Човешки права и извънредно положение“ с участието на д-р Красимир Кънев, д-р Димитрина Петрова, доц. Даниел Смилов, адв. Васил Георгиев и проф. Александър Кьосев.  

Продължение...

Права в извънредно положение

Васил Георгиев е доцент във Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив, преподавател по правни науки и сигурност и практикуващ адвокат. Автор е на монографията „Държавният суверенитет: пред предизвикателствата на глобализацията, интеграцията и хуманитарната интервенция” и десетки статии в областта на международното право и сигурност, търговското  и конкурентно право и правото на ЕС. Интересите […]

Продължение...

Граждани и популации

Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски и […]

Продължение...

Не е моментът да си говорим за демокрация? Комуникационните права и пандемията

Нели Огнянова е юрист, професор в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор на науките с тема „Аудиовизуалната политика на Европейския съюз“. Преподава Медийно право. Участва в транспонирането на медийното законодателство на ЕС в българското право от 1997 г. досега. Председател на Комисията по журналистическа етика. Автор на „Право и етика на информационното общество“ (2002), „Медийно регулиране: […]

Продължение...

Бележки върху извънредността

Димитър Вацов е доцент по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“, както и председател на УС на „Фондация за хуманитарни и социални науки – София“. Автор е на следните книги: „Това е истина!“ (София: НБУ, 2016); „Опити върху властта и истината“ (София: […]

Продължение...

Мълчаливата дерогация на информационните права на гражданите в условията на пандемия

Димитър Стоянов е разследващ журналист. В момента освен автор на разследвания в „Бивол“, е докторант към катедра „Политология“ във Философския факултет в Софийския университет. Изследването му е посветено на фалшивите новини. Стоянов се занимава с журналистика от 2000 г. Работил е за БНР, НОВА ТВ и bТВ. Няколко пъти попада във фокуса на международните организации за защита […]

Продължение...

Обичайните медийни болести в необичайно време

Полина Паунова е журналист. В момента в българската редакция на „Свободна Европа“. Преди това е била в електронното издание „Медиапул“, както и постоянен автор в българската редакция на „Дойче Веле“. Работи в областта на вътрешната политика повече 12 години, носител е на журналистически и правозащитни награди.   Полина Паунова – Обичайните медийни болести в необичайно време […]

Продължение...

Извънредното положение: опити за предефиниране на ролята на медиите

Жана Попова е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по журналистика. Автор е на книгите „Диалогови модели. Mежду събития и медийни образи“ (2013), „Жанрове и форми на забавлението в телевизията“ (2015), автор на студията за историята за БНТ в сборника „БНР и БНТ – между държавата и обществото […]

Продължение...

Интервю от серията „Наука в извънредно положение“

Анастас Герджиков е професор по латински език и римска литература в Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на четири монографии и на над четиридесет студии и статии в областта на античната и на средновековната литература и на регламентацията на висшето образование, както и на първия превод на Аристотеловата „Политика“. Бил […]

Продължение...

Интервю от серията „Наука в извънредно положение“

Миглена Николчина е професор в Катедра по теория на литературата към СУ „Св. Кл. Охридски“ и член на Academia Europea. Изследователските ѝ интереси включват взаимодействието на литература, философия, политология и феминистка теория. Сред публикациите й от последните години са монографиите „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980те и 1990те години“ (2012, на английски 2013), […]

Продължение...

Не става по интернет!│Интервю от серията „Наука в извънредно положение“

Георги Каприев, nроф. дфн, преподава философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е (2002-2012 – президент на комисията „Византийска философия“) на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.), на немското Общество за изследване на философията на средновековието и ренесанса (GPMR) и съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Бил е […]

Продължение...

Интервю от серията „Наука в извънредно положение“

Ана Пройкова, проф. дфн, е физик и научен директор на Центъра за върхови постижения в ИКТ на Факултета по математика и информатика. Тя е председател на европейската стратегическа група по цифрови инфраструктури и заместник-председател на европейския научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове към генерална дирекция „Здраве“ на ЕС.   Ана Пройкова – […]

Продължение...

Интервю от серията „Наука в извънредно положение“

  Васил Симеонов – Наука в извънредно положение (pdf)   Вижте въпросите, които зададохме на нашите автори и гости, на сайта на Културния център на Софийския университет:   Въпроси за науката и образованието в извънредно положение

Продължение...

Интервю от серията „Наука в извънредно положение“

Христо Хинков е психиатър с дългогодишен стаж в областта на психиатрията, здравната реформа и общественото здраве. Специализирал е психиатрия в Япония, Холандия, Белгия. Има интереси в областта на музиката, киното, литературата и философията. Публикувал е редица материали с обществено политически характер, както и редица научни публикации в областта на психиатрията и психиатричната епидемиология. Понастоящем е […]

Продължение...

Интервю от серията „Наука в извънредно положение“

Георги Няголов е преподавател по английска средновековна и ренесансова литература в Катедрата „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава докторат върху игрословието на Шекспир. Работи за равен достъп до истинско образование, съсредоточено върху адекватна професионална реализация, но и върху нагласи и ценности за осъзнат, активен и отговорен живот. През последните 10 години […]

Продължение...

Интервю от серията „Изкуство в извънредно положение“

Лъчезар Бояджиев е от най-известните съвременни български художници. В практиката си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. Някои избрани изложби на автора […]

Продължение...

Интервю от серията „Изкуство в извънредно положение“

Ива Свещарова е артист на свободна практика, съосновател и съорганизатор на Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“.   Ива Свещарова – Изкуство в извънредно положение (pdf)   Вижте въпросите, които зададохме на нашите автори и гости, на сайта на Културния център на Софийския университет:   Въпроси за култура и изкуства в извънредно положение

Продължение...

Интервю от серията „Изкуство в извънредно положение“

Елена Алексиева е автор на 13 книги с поезия и проза, сред които сборниците с разкази „Читателска група 31“, „Кой“ и „Синдикатът на домашните любимци“, и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“, „Нобелистът“ и др. Занимава се и с драматургия, като през 2014 г. излиза сборникът ѝ с пиеси „Ангелски огън“, а през 2015 и монодрамите ѝ […]

Продължение...

Интервю от серията „Изкуство в извънредно положение“

Вижте въпросите, които зададохме на нашите автори и гости, на сайта на Културния център на Софийския университет:   Въпроси за култура и изкуства в извънредно положение   Самуел Финци – Изкуство в извънредно положение (pdf)    

Продължение...

Бъдещ свят

Александър Вълчев е роден през 1973 г. в София. Завършва скулптура в НХА (1998) и фотография в НБУ (2013). Работи с различни медии: скулптура, живопис, рисунка, фотография. Негови произведения са включвани в представителни изложби на съвременно българско изкуство. През 2019 г. реализира авторски проекти в галерията на Института за съвременно изкуство („Конструктивни отклонения“) и галерия […]

Продължение...

Дневник на една пандемия

Юлиана Текова работи и живее в София. Завършила е румънска филология в СУ „Климент Охридски“, както и живопис – бакалавър, магистър – в Националната художествена академия. Докторската ѝ дисертация е на тема „Иновации в изразния език на българската живопис след 1990 г.“ Интересите ѝ са в областта на съвременното изкуство, а изследванията ѝ са свързани […]

Продължение...