БРОЙ 17. СКРИТОТО И ОТКРИТОТО

Edition Image

Казват, че в търсенето на мъдрост първият етап е безмълвието, вторият – вслушването, третият – спомнянето, четвъртият – практикуването и петият – преподаването. Как езикът/словото, оттам текстът формират култура, се пита в търсенето на значения, които да запазят света от обезличаване заради забравата на това, което образува смисъла на един живот. Какъв е тонът, вибрацията, нагласата, мелодията, извивката в съчетанието на гласните, за да се изрази истинското значение на изреченото, без да се променя откъм смисъл. За да се превърне в „живо“ тяло от културни значения, в които е излята идеята зад търсенето/стремежа на/към съвършенство. Напомня за една история от Древен Египет, намерена в текст, познат като „Мемфския богословски трактат“[1], където „замисленото в сърцето“ от бога-творец, Птах, става реалност – на-именовайки го, на-мисляйки го. За да се случи свят, за да стане видим. Или подобно на тази[2] в шумеро-акадската митология, където Абзу създава света, измервайки точно всяка част от него, назовавайки го. Зад всеки мит и легенда се намира идеята за устройството на Вселената, като съединение на атоми с точна пропорция, доближавайки ни до Демокрит и идеите зад метафизиката или зад писмеността като идея, образност, символика и изобщо израз. Възможността да се погледне в перспективата на сравнителното знание в религиозен, културен и философски план в сакралния обществен калейдоскоп на древните цивилизации като Месопотамия, Древен Египет, Китай, Индия и т.н., та чак до съвременните модели на културни образци, надхвърля обикновените опити да се направи подобен „диалог“ между цивилизациите.

Текстовете от проведената конференция: „Скритото и откритото – нива на интерпретации в сравнителното религиознание – текстове, ритуали и практики“, които се представят тук, имат идеята за „реконструкция“ на онези практики, ритуали и текстове, които приканват не към сравнения, а към знание за тях. Специалисти, докторанти и изследователи на древни и съвременни култури се опитват да разчетат скритите значения зад сакралните текстове, запазени във времето. За да проследят как идеите се смесват, как се преобразуват или напасват в определена култура и манталитет. В този контекст се търсят отговори зад това каква е есенцията във всяка религия и вярване, която прави една култура споделена, оттам – значима. Да раз-четем и раз-гледаме отново словото като изображение на паметта и нейното препредаване в традицията на вярванията преди Новото време и зараждането на по-сложното, по-разгърнатото в ритуала религиозно съзнание. Защото всичко тръгва отнякъде, всяка идея се „улавя“ в хода на времето, за да се преобразува, за да се излее в „материално“- вербален вид, да се превъплъти в реч. Един своеобразен „театър на паметта“, създаден, за да запази разнообразието от значения, които образът, името, числото, тонът, материята, формата, цветът, движението, функцията конструират, без да обективизират и конкретизират, свеждайки същността на една идея до концептуализирана, структурирана таблица на жестовете. „Пътят на сакралната писменост“, тази, зад чийто кодове се съдържат буквите на мирозданието, бележи дестинации, оставяйки следи за устройството на света. За неговия порядък, за нуждата от контакт между всяка витална единица, която е знак, символ, образ, картина, за да образува възможното значимо съчетание. Да извае контура на себе-идентичност във всяко възможно отношение между цивилизациите в контакт. Интересен контекст са всички връзки, които стават първообраз между отделните цивилизации в своеобразен диалог. Алгоритмите имат ли смисъл, ако крайният резултат не е предварително известен? Каква е връзката между мисленото и казаното, между запомненото и съхраненото? Особено в контекста на дългата традиция на Изток, в която да се учи сакралния текст наизуст, за да се рецитира и да създава свещеното пространство, в което да се съхранява паметта на времето, започва в ранна детска възраст. Да се почита и запазва в общуването между културите. Да се разглежда в перспективата на общото и различното, да се търси в разликите между  подражанието и копирането.

Рамките, които интердисциплинарният характер на самата конференция зададе, бяха зад въпроси: Как светът се само-отразява в перспективата на своето минало? Какви са препратките от древността та до днес в оставените писмени паметници? Дали знанието, което е заложено в свещените текстове е релевантно на света, преоткрива ли го по нов начин,  въпреки старите знаци и символи, заложени в него? Как си кореспондират модерно и традиционно в една напълно разомагьосана културна среда? Как си влияят цивилизациите в досег една с друга и досега, особено в светлината на Стария свят, нахлуващ в новия. Как се запазва традицията през времената, в какви рамки се побира религиозното днес, базирано на предписания, валидни за хора, живели при различни нива на културна обособеност? От какви митове се влияят културите днес, как интерпретират наследството от миналото в перспективата на философията и различните системи от вярвания. И ако „същността на всяка култура е религията“ (според Освалд Шпенглер), то заложеното в свещените текстове, още от Двуречието, Древен Египет, Индия и т.н. очертава контура на бъдещите общества, оформени при залеза на предшестващите ги и определя, в голяма степен, пътеките на бъдещите култури. Своеобразния „културен код“, върху който се градят философията и етиката на западната и източната цивилизации като принцип на препредаване – устно и писмено.

Оттам бъдещето на хуманитарните науки е в ръцете на едно поколение, което ще трябва да се справи с бързо менящите се структури на публичността и религиозността. Културните пластове на цивилизациите се изместват, сякаш се случва едно ново преселение на народите и имаме ново оформяне на континенти. През какви ценности ще се съизмерват и наместват структурите на една традиция, която историята бележи като тенденция на познанието зад смисловите картини зад съществуването? Именно познаването на тази традиция служи на историята като фар в моменти на най-голяма дехуманизация в човешкото общуване.  

 

Ескиз: в края на броя, тихо и съвсем в стила на един „поетичен клуб“, в който вечна тема е философията, се поместват шест непубликувани до момента текста на отпътувалия си от този край на видимото проф. Димитър Зашев. Тъй като това събитие се случи малко след провеждането на конференцията „Скритото и открито“, вместо „край“ решихме да положим един венец от мисли в думи – излезли изпод перото на един ярък мислител.

Мир и светлина, „повече светлина“, проф. Зашев! 

 

Калинка Янкова и Кристина Кирова


ЕКИП НА БРОЯ: 

Главен редактор: Александър Кьосев

Водещи броя: Калинка Янкова и Кристина Кирова

Отговорен редактор: Моника Вакарелова

Коректор: Василка Шишкова

Рисунка на корицата: Боряна Петкова

Дизайн на корицата: Виктор Мухтаров

 

Електронно списание за изкуства и култура „Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” / ISSN 2367-7031 

kc_logo_websitebg

[1] Текст, запазен от времето на цар Шабака, изписан върху камък, носещ името на царя (от 25 династия). Самият текст е датиран XXVIII-XXIII в. пр. Хр.

[2] Енума Елиш.. или Когато там горе… (e-nu-ma e-liš la na-bu-ú šá-ma-mu)

„Измери Бел структурата на Апсу…“. „Енума елиш…“, 4 таблица, 143-144

Резюме: В опит да се съобрази темата и концепцията, както и предполагаемата аудитория на конференцията и на броя на списание „Пирон“, бе подбран един от най-известните днес „сакрални текстове“ от Древна Месопотамия за генезиса и управлението на Космоса. Той е свързан с празника на началото на годината, тоест по същество съпътства ритуални действия, възпроизвежда първообразите в […]

Продължение...

Свещените текстове на Древен Египет – между скритото и откритото

Резюме: През последните няколко десетилетия изследванията на свещените текстове на древноегипетската традиция отбелязаха съществен прогрес. Появиха се десетки нови сводни тексткритични издания на погребалните текстове. Многобройни статии, посветени на отделни проблеми в областта на лингвистиката, лексикологията, епиграфиката и ортографията, разпространението на свещените книги в по-късни епохи, разшириха и задълбочиха нашите познания. Тези изследвания на свой […]

Продължение...

„Пихме сома, станахме безсмъртни, стигнахме до светлината, открихме боговете“, или как да вникнем в някои от ведическите текстове?

Резюме: Как да вникнем в различните древноиндийски текстове? Измежду тях има предписателни, ритуални, описателни, поетични, метафорични и съвсем неразгадаеми. А към тези особености на текстовете трябва да прибавим и нагласата и опита на изследователя. Защото, дори да допуснем, че древните индийци са имали преживявания, подобни на нашите, те ги концептуализират не както ние бихме ги […]

Продължение...

„Скриването на света в света“ 藏天下於天下 – трансцендентното измерение в даоисткото учение даодзя 道家 (VI–III в. пр.н.е.)

Резюме: Статията проследява спецификата на даоисткото трансцендиране „да бъдеш така от само себе си“ на базата на иконично-архетипния характер на китайските писмени знаци и на отразената в тях транссетивна чувствителност към динамиката на изначалния флуид ци. Конкретизира се „физиономичният“ принцип на трансцендиране посредством вътрешната светлина – пътят на безкрайно субтилизиращите се квантови нива на празнотата, […]

Продължение...

Изображенията на Тара в системата на Атиша. Семантика на цветовете в тибетската иконография

Резюме: В статията „Изображенията на Тара в системата на Атиша. Семантика на  цветовете в тибетската иконография“ е направен кратък исторически преглед на въвеждането и развитието на почитанието към Тара в тибетския будизъм. Разгледани са отделни иконографски традиции в изобразяването на линията на 21 Тари. Фокусът е върху школата Гелуг и следваната от нея система на […]

Продължение...

Мястото на Абхидхарма-коша-бхашям в Будистката традиция

Резюме: Една от четирите налични днес Абхидхарми, наречена Абхидхарма-коша-бхашям, е съставена през ІV в. от ученика на Буда, Васубандху. Макар да не е „официална“ част от Палийския канон, тя е шедьовър, наречен от самия Васубандху „Съкровищницата на Дхарма, написана за идните поколения“. Книгата Абхидхармакошабхашям се състои от девет глави. Първите осем съдържат около 598 коренни […]

Продължение...

Exposing the Hidden. A Study of Sohrab Sepehri’s Seday-e Pay-e Ab as an attempt in Concreting the Abstract

Abstract: Sohrab Sepehri (1928-1980) is considered as one of the most influential contemporary poets and painters of Iran. He first started writing poetry by imitating the trend of free verse poetry known as “Nimaei”, however, he very soon found his own unique style and continued on in that trend. His works have been translated into […]

Продължение...

Възможни етнокултурни взаимодействия, съхранени у епоса „Веда Словена“

Резюме: Централизираната йерархична социална структура в Древна Тракия е обусловена от царската доктрина, определена от Александър Фол с техническото понятие „тракийски орфизъм“. В българската народностна култура са съхранени форми от орфическата вяра, която допуска всеки край да предшества ново начало. Следователно е възможно, дори необходимо, да се унаследяват и общностните взаимоотношения в социална структура от […]

Продължение...

Анатолийската Велика богиня Кибела и нейният източен произход

Резюме: В настоящата статия е разгледан въпросът за произхода и разпространението на два религиозни култа (към Майката на боговете Кибела и нейния мъжки „съдружник“), чийто произход с голяма степен на вероятност е от Мала Азия. Събрани са наличните сведения за различните имена, места на почитане, изобразяване, приблизително време на появяване. Всички тези данни са подложени […]

Продължение...

Един библейски смислов айсберг

Резюме: Смисловият айсберг е в Песен на песните 1:5 и е анализиран ‎на базата на оригиналния ивритски текст: „Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.“ Това описание е декодирано за днешните читатели. В резултат на анализа са отличени пет смислови равнища в ивритския текст. Първото ниво е чернотата, назована […]

Продължение...

„През огледалото в загадката“. Мистическото зрение в интерпретацията на Николай Кузански

Резюме: Текстът се занимава с някои от аспектите на концепцията на Николай Кузански за мистическото съзерцание, като се опитва да засегне проблемите за обекта на това съзерцание, както и за конструирането на мистическо зрение. Мистическото съзерцание се отличава с особена комбинация от скриване и откриване на божествената същина. Николай Кузански интерпретира въпросното съчетание от скриване […]

Продължение...

Пед-агония: битката между Иаков и Бога като апофатическа педагогика

Резюме: Текстът се съсредоточава върху нощната битка между Иаков и Бога от книга Битие на Светото Писание, която разглежда като реплика на драмата на спасението и образец на педагогическата стратегия на Бога. Особеното събитие се чете в два ключа: от една страна, като възлагане лице в лице на мисията на домостроителството, и от друга страна, […]

Продължение...

Световни и монотеистични религии във Вътрешна Азия през I хил. сл. Хр.

Резюме: Текстът демонстрира една от най-главните специфики на един много слабо познат регион в света – Вътрешна Азия, а именно грандиозният синтез тук на основните монотеистични и световни религии през I хил. сл. Хр. През тези 1000 години тук се разпространяват, а на моменти реализират и истински синтез, такива религии като (несторианското) християнство, юдаизмът, ислямът, […]

Продължение...

Малък трактат за малък катехизис. За смисъла и значението на „Малкия Катехизис“ на Мартин Лутер

Резюме: През 1529 г. Мартин Лутер пише своя Малък Катехизис като средство за изясняване и преподаване на християнската вяра и нагледно показване как тя да бъде прилагана към всекидневния живот. Целта му е християните да не живеят и вярват като „безмозъчни прасета“, а като напълно интегрирани и осъзнати личности, които могат без срам да застанат […]

Продължение...

Скритите и открити послания за жените в Свещения Коран

Резюме: Настоящият текст представлява опит да бъдат разгледани някои от кораничните послания, насочени към мюсюлманските жени, техните права и задължения. За да бъдат поставени в светлината на явното „покритите“ посалния, засягащи мюсюлмаснките жени в текста на Корана, които са низпослани да бъдат правила за живот в рамките на съвременната културна среда, се нуждаем от задълбочено […]

Продължение...

Историчността в херменевтиката на Корана

Резюме: В тази статия се прави опит да се покаже важността на историчността като необходима методическа стъпка в процеса на Кораничната херменевтика. Авторът предлага разбирането на религиозния текст да изхожда от неговата историческа и културно-понятийна реалност към съвремието, а не обратно. Анализът стига до заключение, че херменвтиката на религиозните текстове в рамката на тяхното историческо […]

Продължение...

Употреби на свещени текстове в холистичната спиритуалност

Резюме: Предмет на обсъждане в статията са заимстването на мотиви от свещени за традиционните религии текстове и техните употреби в полето на холистичната спиритуалност. Описват се функциите на съдържателно редуцираните и деисторизирани текстови синтези за постигане на единение между „ум, тяло и дух“. Използва аналитичният потенциал на социологическата диагноза, която Георг Зимел прави на модерната […]

Продължение...

За Пустотата в Дзен (Школата от Киото) и/или Какво Бог не е (Майстер Екхарт)

Резюме: Ако учението на Буда беше образувано около идеята за „Църква“ според смисъла, който Западът влага в това понятие, Дзен сигурно щеше да представлява непосилно бреме за практикуващите го. В света на християнството изживяването сатори съответства на религиозна трансформация. Такива състояния, най-близко до опита на Дзен, са онези мистични преживявания, свързани с отдаването на състоянието […]

Продължение...

Упанишадите – какво търсят те и защо?

Текстът представлява президентски адрес, изнесен пред Американското Ориенталско Общество (American Oriental Society) на неговата ежегодна среща в Кембридж на 2 Април 1929. Превод от английски език: доц. д-р Гергана Русева Преводът е направен по: Franklin Edgerton, The Upanishads: What do They Seek, and Why?; Journal of the American Oriental Society, Vol. 49 (1929), 97-121.   […]

Продължение...

Следите от живота на мисълта. Незавършено предисловие към незавършимо разговаряне

А ние: рожби на екстази, закърмени със свобода, не можем умно да се пазим и да не оставяме следа. Димитър Зашев. Из „05.03.1953“ (от стихосбирката „Лéта и Цвят“, 2003)   Когато препрочитах, като ръкописи или във вида, в който първоначално са се появили,  излизащите сега в „Пирон“ малки съчинения от философа, поета, преводачa проф. Димитър Зашев […]

Продължение...