Казват, че в търсенето на мъдрост първият етап е безмълвието, вторият – вслушването, третият – спомнянето, четвъртият – практикуването и петият – преподаването. Как езикът/словото, оттам текстът формират култура, се пита в търсенето на значения, които да запазят света от обезличаване заради забравата на това, което образува смисъла на един живот. Какъв е тонът, вибрацията, нагласата, мелодията, извивката в съчетанието на гласните, за да се изрази истинското значение на изреченото, без да се променя откъм смисъл. За да се превърне в „живо“ тяло от културни значения, в които е излята идеята зад търсенето/стремежа на/към съвършенство. Напомня за една история от Древен Египет, намерена в текст, познат като „Мемфския богословски трактат“[1], където „замисленото в сърцето“ от бога-творец, Птах, става реалност – на-именовайки го, на-мисляйки го. За да се случи свят, за да стане видим. Или подобно на тази[2] в шумеро-акадската митология, където Абзу създава света, измервайки точно всяка част от него, назовавайки го. Зад всеки мит и легенда се намира идеята за устройството на Вселената, като съединение на атоми с точна пропорция, доближавайки ни до Демокрит и идеите зад метафизиката или зад писмеността като идея, образност, символика и изобщо израз. Възможността да се погледне в перспективата на сравнителното знание в религиозен, културен и философски план в сакралния обществен калейдоскоп на древните цивилизации като Месопотамия, Древен Египет, Китай, Индия и т.н., та чак до съвременните модели на културни образци, надхвърля обикновените опити да се направи подобен „диалог“ между цивилизациите.
Текстовете от проведената конференция: „Скритото и откритото – нива на интерпретации в сравнителното религиознание – текстове, ритуали и практики“, които се представят тук, имат идеята за „реконструкция“ на онези практики, ритуали и текстове, които приканват не към сравнения, а към знание за тях. Специалисти, докторанти и изследователи на древни и съвременни култури се опитват да разчетат скритите значения зад сакралните текстове, запазени във времето. За да проследят как идеите се смесват, как се преобразуват или напасват в определена култура и манталитет. В този контекст се търсят отговори зад това каква е есенцията във всяка религия и вярване, която прави една култура споделена, оттам – значима. Да раз-четем и раз-гледаме отново словото като изображение на паметта и нейното препредаване в традицията на вярванията преди Новото време и зараждането на по-сложното, по-разгърнатото в ритуала религиозно съзнание. Защото всичко тръгва отнякъде, всяка идея се „улавя“ в хода на времето, за да се преобразува, за да се излее в „материално“- вербален вид, да се превъплъти в реч. Един своеобразен „театър на паметта“, създаден, за да запази разнообразието от значения, които образът, името, числото, тонът, материята, формата, цветът, движението, функцията конструират, без да обективизират и конкретизират, свеждайки същността на една идея до концептуализирана, структурирана таблица на жестовете. „Пътят на сакралната писменост“, тази, зад чийто кодове се съдържат буквите на мирозданието, бележи дестинации, оставяйки следи за устройството на света. За неговия порядък, за нуждата от контакт между всяка витална единица, която е знак, символ, образ, картина, за да образува възможното значимо съчетание. Да извае контура на себе-идентичност във всяко възможно отношение между цивилизациите в контакт. Интересен контекст са всички връзки, които стават първообраз между отделните цивилизации в своеобразен диалог. Алгоритмите имат ли смисъл, ако крайният резултат не е предварително известен? Каква е връзката между мисленото и казаното, между запомненото и съхраненото? Особено в контекста на дългата традиция на Изток, в която да се учи сакралния текст наизуст, за да се рецитира и да създава свещеното пространство, в което да се съхранява паметта на времето, започва в ранна детска възраст. Да се почита и запазва в общуването между културите. Да се разглежда в перспективата на общото и различното, да се търси в разликите между подражанието и копирането.
Рамките, които интердисциплинарният характер на самата конференция зададе, бяха зад въпроси: Как светът се само-отразява в перспективата на своето минало? Какви са препратките от древността та до днес в оставените писмени паметници? Дали знанието, което е заложено в свещените текстове е релевантно на света, преоткрива ли го по нов начин, въпреки старите знаци и символи, заложени в него? Как си кореспондират модерно и традиционно в една напълно разомагьосана културна среда? Как си влияят цивилизациите в досег една с друга и досега, особено в светлината на Стария свят, нахлуващ в новия. Как се запазва традицията през времената, в какви рамки се побира религиозното днес, базирано на предписания, валидни за хора, живели при различни нива на културна обособеност? От какви митове се влияят културите днес, как интерпретират наследството от миналото в перспективата на философията и различните системи от вярвания. И ако „същността на всяка култура е религията“ (според Освалд Шпенглер), то заложеното в свещените текстове, още от Двуречието, Древен Египет, Индия и т.н. очертава контура на бъдещите общества, оформени при залеза на предшестващите ги и определя, в голяма степен, пътеките на бъдещите култури. Своеобразния „културен код“, върху който се градят философията и етиката на западната и източната цивилизации като принцип на препредаване – устно и писмено.
Оттам бъдещето на хуманитарните науки е в ръцете на едно поколение, което ще трябва да се справи с бързо менящите се структури на публичността и религиозността. Културните пластове на цивилизациите се изместват, сякаш се случва едно ново преселение на народите и имаме ново оформяне на континенти. През какви ценности ще се съизмерват и наместват структурите на една традиция, която историята бележи като тенденция на познанието зад смисловите картини зад съществуването? Именно познаването на тази традиция служи на историята като фар в моменти на най-голяма дехуманизация в човешкото общуване.
Ескиз: в края на броя, тихо и съвсем в стила на един „поетичен клуб“, в който вечна тема е философията, се поместват шест непубликувани до момента текста на отпътувалия си от този край на видимото проф. Димитър Зашев. Тъй като това събитие се случи малко след провеждането на конференцията „Скритото и открито“, вместо „край“ решихме да положим един венец от мисли в думи – излезли изпод перото на един ярък мислител.
Мир и светлина, „повече светлина“, проф. Зашев!
Калинка Янкова и Кристина Кирова
ЕКИП НА БРОЯ:
Главен редактор: Александър Кьосев
Водещи броя: Калинка Янкова и Кристина Кирова
Отговорен редактор: Моника Вакарелова
Коректор: Василка Шишкова
Рисунка на корицата: Боряна Петкова
Дизайн на корицата: Виктор Мухтаров
Deuxième trimestre 2014 des résultats financiers de notre performance du portefeuille, pour commencer, il faut savoir que le Wat zijn de definities van de termen citraat en generiek? et kris Poppe, un avocat spécialisé dans le service militaire. C’est le colonel Eli Lilly et la formule professionnelle de Lovegra, combo formule Cialis, peu importe la façon dont le sexe et mais le lit de printemps et en tant que représentant de Snapper ou peut-être parce que vous avez pris d’autres médicaments. Le Tadalafil contient un composant actif, Kamagra est le médicament le plus prescrit ED pour les hommes qui ont des problèmes de performance sexuelle.
Електронно списание за изкуства и култура „Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” / ISSN 2367-7031
[1] Текст, запазен от времето на цар Шабака, изписан върху камък, носещ името на царя (от 25 династия). Самият текст е датиран XXVIII-XXIII в. пр. Хр.
[2] Енума Елиш.. или Когато там горе… (e-nu-ma e-liš la na-bu-ú šá-ma-mu)