Философска фигурология и теория на повествованието. Встъпителни методологически бележки
Резюме: Задачата на този текст е да представи съществени измерения и залози на метода на философската фигурология, разработен през последното десетилетие. Централно внимание е отделено на понятието фигура, предефинирано в този контекст на основата на генеалогически и структурно-семантичен анализ. То е свързано с опита за обвързване на постановките на модалния анализ на повествованието и на модалната онтология, и двете вдъхновени от лингвистичните модели на Гюстав Гийом и Красимир Манчев. Идеята за динамични форми, респективно, динамични понятия, притежаващи пластичната потенция да изразяват динамични явления, без да ги редуцират, обединяваща двете перспективи, се свързва с понятието за фигура именно като пластичен рефлексивен деятел и посредник между нивото на онтологическия „пластицизъм“ и пойетическото му проявяване или „фигуриране“. Така фигурологията се явява преди всичко като методологическа нагласа, а не толкова поле на изследвания, а още по-малко – хипотетична „дисциплина“.
Текстът представя в пролегоменална перспектива дълбинната обвързаност на фигурологичния метод с теорията на повествованието от гледна точка на техния предполагаем антропологически субстрат, а именно действието на желанието като модален деятел, фигуриращ екзистенциална потенция.
Ключови думи: фигура, фигурология, философска фантастика, про-концепт, метаморфоза, (динамична) форма, желание, модален анализ (на повествованието), модална онтология, наратология
Боян Манчев (София, 1970 г.) е философ и драматург, доцент към Департамент „Изкуствознание и история на културата“ на НБУ, професор в Берлинския университет за изкуства; гост-професор в Университета Холинс (Вирджиния / Франкфурт). Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010). Манчев е изнасял лекции в множество европейски, американски и азиатски университети и културни институции, организирал е ред конференции и публични форуми в областта на философията и теорията на изкуството. Заниманията на Манчев през последните две десетилетия са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Развива последователно проекта за философия на метаморфозата, основан на идеята за динамична модална онтология.
Автор е на осем книги и близо двеста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски и други езици. Публикувал е на френски език книгите L’altération du monde (Lignes, 2009) и La Métamorphose et l’Instant – Désorganisation de la vie (La Phocide, 2009). На италиански език публикува Miracolo (Lanfranchi, 2011). На български език е издал книгите „Невъобразимото. Опити за философия на образа“ (НБУ, 2003), „Тялото–Метаморфоза“ (Алтера, 2007), „По никое време / Out of Time“ (2011), „Логика на политическото“ (ФСХИ / Изток-Запад, 2012) и „Облаци. Философия на свободното тяло“ (Метеор, 2017).
Заедно с режисьорката Ани Васева и актьора Леонид Йовчев е съ-основател на Метеор; участва в работата на групата като автор, драматург и теоретик. Включва се и в художествени сътрудничества с Vierte Welt (Берлин), Тим Етчелс и Адриан Хийтфийлд, Борис Шармац, Дойферт и Плишке и др. Куратор на изложбата „По никое време“ (СГХГ, 2011).
Боян Манчев – Философска фигурология и теория на повествованието (pdf)
Philosophical Figurology and Theory of Narrative
Preliminary Methodological Remarks
Boyan Manchev
Abstract: The goal of this text is to present certain significant dimеnsions and stakes of the method of philosophical figurology, which has been developed over the last decade. A central point of attention is devoted to the concept of figure, redefined in the present context on the basis of genealogical and structural-semantic analyses. It bears relation to the attempt at interconnecting the formulations of modal analysis of the narrative and those of modal ontology, both inspired by the linguistic models of Gustave Guillaume and Krassimir Mantchev. The idea of dynamic forms, respectively dynamic concepts, possessing the plastic potency to express dynamic phenomena without reducing them, and integrating both perspectives into a whole, is related to the concept of figure, namely as a plastico-reflexive agent and medium between the level of ontological ‘plasticism’ and its poietic manifestation or ‘figuration’. In this way figurology emerges first and foremost as a methodological attitude, rather than as a research field, and even less as a hypothetical ‘discipline’.
The text presents in prolegomenous perspective the profound interrelatedness of figurological method with narrative theory from the viewpoint of their hypothetical anthropological substrate, namely the act of desire as a modal agent, figurating existential potentiality.
Keywords: figure, figurology, philophical fantastic, pro-concept, metamorphosis, (dynamic) form, desire, modal analysis (of narrative), modal ontology, narratology
Boyan Manchev is a philosopher and Professor at the New Bulgarian University (Sofia) and at the University for the Arts (UdK, Berlin). He is also former Director of Program and Vice-President of the International College of Philosophy in Paris. His current research, which proposes the perspective of a radical materialism and dynamic ontology, is in the fields of ontology, philosophy of art and political philosophy. Manchev is the author of eight books and around two hundred book chapters, catalogues and other publications in various languages. Among his recent publications are Clouds. Philosophy of the Free Body (Sofia: Metheor, 2017, in Bulgarian, forthcoming in English in 2018), Logic of the Political (Sofia: Iztok-Zapad, 2012, in Bulgarian), Miracolo (Milano: Lanfranchi, 2011), L’altération du monde: Pour une esthétique radicale (Paris: Lignes, 2009); La Métamorphose et l’Instant – Désorganisation de la vie (Strasbourg: La Phocide, 2009); Rue Descartes, 64: La métamorphose (Paris: PUF, 2009, ed.); Rue Descartes, 67: Quel sujet du politique? (Paris: PUF, 2010, ed. with G. Basterra and R. Iveković).