Всяко правило, всяка норма, всяка общност се конституира, като произвежда някакъв остатък, нещо в повече, нещо, което не се вписва и изглежда излишно. Излишното бива отхвърляно или наказвано, защото не може да бъде овладяно. И тъй като живеем в една смесена и нехомогенна вселена, винаги рискуваме да се окажем в сферата на излишното и да […]

Продължение...

Постфактум за контекста и излишното

Резюме: В статията се анализират понятията „контекст“ и „излишно“. Изложението е разделено на три части, като в първата са скицирани основни съвременни тенденции върху осмислянето на контекста и са дадени работни определения на ключови понятия. Във втората са съпоставени радикалните теоретични репонятизации на Стивън Пепър и Готхард Гюнтер през идеите им за контекстуализма, danda, поликонтекстурата […]

Продължение...

Два свята, единият е излишен

Резюме: Поговорката „Който не работи, не трябва да яде“ е позната на всякакви народи, а на български език съществуват дори авторски приказки със същото заглавие. Тези версии създават впечатлението, че са част от фолклорното наследство, но издирването на образците им разкрива неочаквани резултати. Точно такива приказки няма записани. В съхранените мързелът се лекува не чрез […]

Продължение...

Клошарят: тяло и предметност

Резюме: Темата за излишното ще бъде разгледана през фигурата на клошаря: конституирането на неговото тяло и предметния му свят. Основният мотив е свързан с битийния статус на предметността. Тук излишното се мисли като десубстанциализиране на вещта и едновременно като специфично усилие за нейното възстановяване и функциониране. Особен интерес от тази гледна точка представлява дрехата и […]

Продължение...

Излишното и мъртвото като предмет на (историята на) философията

Резюме: Статията се занимава с въпроса за излишността на историята на философията, поставян и днес в определени кръгове. Чрез една кратка история на историята на философията съвременната продуктивна история на философията се описва като диалог с философи, физически мъртви, но живи в полето на културата. Тя се обсъжда като необходима база за създаването на привилегирована […]

Продължение...

Природонаучни проблеми (XXX, 1, 953a10 – 955a40)

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус, съчинението, запазено под заглавието „Проблеми“ (или „Природонаучни проблеми“), по всяка вероятност не е автентично. Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух, много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения. Затова се приема, че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и […]

Продължение...

Излишната меланхолия. Увод към Псевдо-Аристотел, „Проблеми“, XXX, 1

Резюме: Текстът цели да бъде дескриптивно въведение към първия въпрос от тридесета книга на Псевдо-Аристотеловите „Проблеми“, посветен на меланхолията. Проблемът за меланхолията тук е разгледан през призмата на понятието за излишно. Псевдо-Аристотел успява да покаже по какъв начин меланхолията (черната жлъчка в тялото) трансформира излишното (разбирано като това, което е в повече и трябва да […]

Продължение...

Неврозата като интериоризация, неврозата като остатък

Резюме: В основата си тази статия е опит за проблематизиране на неврозата, което преминава през отказ от признаване и усилие за преодоляване на голяма част от психологическите дискурси, циркулиращи в публичното пространство. В статията твърдя, следвайки Дельоз и Гатари, че неврозата не е патология, девиация от нормалността, а е по-скоро нормалността, изведена от специфичните отношения, […]

Продължение...

Излишните личности/идентичности. Биографични разкази и мобилизации около грижата за деца с увреждания

 Резюме: Предлаганият текст стъпва върху анализ на биографични интервюта и фокус групи  с родители и по-точно майки на хора с увреждания (интелектуални и физически затруднения). Разказаното в интервютата разкрива едно особено преживяване и артикулиране на асоциализацията и маргинализацията, отключена от ежедневната  грижата за децата. Личността на майката се конструира и представя като ненужен и излишен […]

Продължение...

Има ли бъдещето все още нужда от нас и от нашите деца?

Резюме: Статията съсредоточава вниманието си върху някои съвременни трансхуманистични проекти за бъдещето на образованието и свързаните с тях актуални негативни процеси и тенденции в училищното образование. Текстът проблематизира антропологическите последствия от предвидените образователни трансформации, прицелени в радикалната реконструкция/деструкция на училището посредством усилващите биотехнологии. Ключови думи: образование, ИКТ, НБИК, трансхуманизъм, усилващи технологии. Наталия Христова е главен […]

Продължение...

Стратегии за справяне с „излишните” образи: Snapchat

Резюме: Текстът си поставя за цел да изследва опозицията между два типа комуникация в съвременния дигитален свят: от една страна, на натрупването и складирането на данни и, от друга – на автоматично изчезващата информация. Във фокуса е поставено мобилното приложение Snapchat – социална медия, в която съдържанието се споделя за ограничен период от време, технология […]

Продължение...

Излишната плът – технологичната утопия като фантазия на органичното

Резюме: В една постчовешка перспектива на трансформации и утопични инвенции изниква проблемът за сложното взаимодействие между органична и технологична телесност, както и за фантазмените представи, свързани с тяхното взаимопроникване. Утопичните визии за онова, което предстои, неизбежно се филтрират през желанията и фантазиите на крайното органично същество, докато процесът на трансформация се мисли предимно през телесността […]

Продължение...

Периферна светлина въздух и слънце

Резюме: В повечето европейски градове днес в перифериите живеят много повече хора, отколкото в градските ядра. Въпреки това периферните пространства получават много по-малко обществено внимание от тези иконографски пространства в центъра, които поставят имиджа на града на картата на конкурентния глобален градски маркетинг. Едни от парадигматичните пространства, които днес може да се открият в перифериите […]

Продължение...

Рутхер Копланд: почти приятното усещане да си излишен

Резюме: Текстът изследва идеята за „излишното” (overbodig, overbodigheid) в работите на нидерландския поет Рутхер Копланд (1934-2012) въз основа на някои негови стихотворения, есета и интервюта. Ключови думи:  Копланд, излишното Боряна Кацарска (1967, София) е доктор по философия. Автор е на монография върху творчеството на В. Кандински, на две книги с поезия, както и на редица […]

Продължение...

Излишната сричка. (Не)Предсказуемостта на стиха като (не)свобода

Резюме: Статията поставя въпроса за връзката между ритъма на стиха и представата за предсказуемост на живота, като взема за отправна точка стихотворението на Вл. Набоков Как бледная заря, мой стих негромок, и метафората „излишна сричка” в този текст. Излишността на елемент – житейски или ритмичен – може да бъде дефинирана само спрямо идея за норма […]

Продължение...

Апология на излишното. Размисли върху една наратологична новела

Резюме: Статията разглежда тематизирането на излишното във фантастичната новела на А. С. Байът „Джин в окото на славея“, в която главната героиня, учен-наратолог, посещава конференция в Истанбул и скоро след това случайно освобождава джин от стъклена бутилка. През историите, които взаимно си разказват героинята и джинът, а също през изнесените на конференцията доклади, текстът повдига […]

Продължение...

Излишните хора в пространството на руската драматургия от ХIX век

Резюме: Концептът „излишни хора“ възнква в руската литерату през 50-те години на ХІХ век и постепенно се пренася в извънлитературна среда, превръщайки се в идеологема. Статията прави опит да изследва явлението в пространството на руската драматургия, започвайи от Грибоедов и достигайки до драматурзите от края на ХІХ – началото на ХХ век Лев Толстой, Антон […]

Продължение...

Случайникът на Гомбрович, раздут до непоносимост

Резюме: Как може да се разкаже за особеното, прекомерното, хаотичното? В последния си роман „Космос“ (1965) Витолд Гомбрович излива множество антиномии и парадокси, които преливат от излишък към недостиг, размиват подробност и същина. Последната капка понякога поражда хаос, друг път – безредие, дори различни видове хаоси и безредия. Какви са те и доколко зависят от […]

Продължение...

Японското движение Гутай. Японският авангард и „излишната“ периферия на изкуството

Резюме: Текстът разглежда японското авангардно движение Гутай, активно в следвоенния период, между 1955 и 1972 г., фокусирайки се върху неговите връзки с големите западни движения (и тенденции) в изкуството по това време и позицията му на периферия по отношение на основните културни центрове като Ню Йорк, Париж, Лондон и пр. Тази позиция предопределя за движението, без […]

Продължение...

Проблемът за хибридността, разгледан през един каноничен наратив

Резюме: Статията поставя въпроса за отношенията между хибридното и излишното (свръхизобилното), проследявайки го до проблема за безкрайността. Безкрайната сложност на материалния свят, на организмите, на културите, на произведенията на изкуството, занимава модерната епоха от самото й начало. Тази безкрайна сложност създава свръхизобилие от материал за изследване във всички дисциплини. За целите на повечето изследвания това […]

Продължение...

От историческа гледна точка наратологията е една все още неустановена научна дисциплина. Неустановена в смисъл, че в хода на нейното динамично развитие всички тези и понятийни формулировки на най-видните й представители остават или недокрай разработени и адекватно конкретизирани, или биват преработени в други свои версии, смятани за по-адекватни от предишните. Това обстоятелство съответства на интенцията […]

Продължение...

Категориите на художествения разказ

Цветан Тодоров (1939 – 2017) e българо-френски философ, литературен критик и теоретик на културата. Автор е на многобройни научни съчинения и есета, оказали решаващо влияние върху антропологията, социологията, семиотиката, литературната теория, историята и теорията на културата. Популяризатор на теорията и методологията на Руския формализъм, ученик на Ролан Барт и един от най-видните учени структуралисти със […]

Продължение...

Йерархия на връзките в повествованието

Христо Михайлов Тодоров е български литературен теоретик и историк, роден на 12 април 1938 г. в София и починал на 45 години на 8 август 1983 г. в София. Завършва френска филология в Софийския университет през 1961 г. От 1963 г. е асистент, а от 1978 г. – доцент по нова френска литература в СУ. […]

Продължение...

Извън-разказаното

Джералд Принс е американски литературен теоретик. Преподава Романистика в Пенсилванския университет. Водещ учен по наративна поетика, един от най-влиятелните наратолози от поколението на 1970-те, спомогнал за оформянето на самата научна дисциплина, въвеждайки ключови идеи и понятия като наративност, наративен адресат, извън-разказано и наративна граматика. През 2013 г. е удостоен с наградата за цялостен принос „Уейн […]

Продължение...

Философска фигурология и теория на повествованието. Встъпителни методологически бележки

Резюме: Задачата на този текст е да представи съществени измерения и залози на метода на философската фигурология, разработен през последното десетилетие. Централно внимание е отделено на понятието фигура, предефинирано в този контекст на основата на генеалогически и структурно-семантичен анализ. То е свързано с опита за обвързване на постановките на модалния анализ на повествованието и на […]

Продължение...

Гледната точка и наративните модалности

Резюме: В статията се разглежда отношението между наративните модалности и гледната точка с помощта на наратологичната теория на Христо Тодоров, представител на Българската гийомистка школа. Първо се посочва мултимодалността на наративната модална логика с комбинацията й от различни типове модални категории (алетични, деонтични, волитивни и т.н.) После се въвежда разграничението на Хр. Тодоров между модални […]

Продължение...

Денаративизация и фигуративна потенциалност. Опити върху Дарин Тенев

Резюме: В настоящия експериментален текст ще се опитам да покажа как формалното указване като подход направлява прехода от наративна към фигуративна потенциалност. Функцията на илюстриктурата – хибриден концепт, в който мисля като скачени „стриктура“ (Дарин Тенев) и „илюстрация“ (Боян Манчев) – да ограничава въображението до модели и в същото време да взривява логиката на тези […]

Продължение...

Разказването при различни средства

Мари-Лор Райън е независим учен в полето на литературната теория и критика. Публикувала е няколко значими изследвания върху наратологията и киберкултурата. В периода 2010-2011 г. тя е сътрудник на Университета в Майнц, където провежда изследване върху наратива, присъстващ в разнообразието от съвременни медии. Редактор е и на няколко академични списания, посветени на проблемите на разказа, […]

Продължение...

Музей и разказ

Резюме: Текстът се занимава с проблематичното отношение на съвременния музей към разказа в постмодерната ситуация, белязано от два привидно противостоящи си, но не напълно взаимоизключващи се фактора – предполагаемия край на големите разкази и призива към разказност. Разгледани са спецификата на музейния наратив и трите основни стратегии на музеите в отговор на тази дилема: употреба […]

Продължение...

Наративност в компютърните игри

Брита Найцел е гостуващ преподавател по теория на медиите в Университета за изкуства и промишлен дизайн в Линц. Занимава се с изследвания на театъра, киното и телевизията и от петнайсет години работи в областта на изследванията върху игрите. Има многобройни публикации върху теорията и историята компютърните игри, засягащи темите за наративността, увлекателността, интерактивността и саморефлексията […]

Продължение...

Наратив, алгоритъм и „многодействие“ при видеоигрите

В „Наратив и алгоритъм при видеоигрите“ Еньо Стоянов сблъсква тезите на влиятелния изследовател на новите медии Лев Манович за „базата данни“ като нова символна форма, при която парадигматичната ос се е сдобила с актуалност, а синтагматичната се е виртуализирала, с предложенията на Миглена Николчина за осмисляне на наратива на видеоигрите като композиционно разгръщане на „играта […]

Продължение...

Окото на Бога

Резюмe: Текстът наблюдава ролята на разказвача в традиционния роман на реализма и наративните техники на романа на модернизма, сравнявайки фигурата на автора при Толстой и Вирджиния Улф. Ключови думи: реализъм, модернизъм, Толстой, Вирджиния Улф, наратология, всевиждащия разказвач, поток на съзнанието Райко Байчев е докторант по „Култура и литература на ХХ–ХХI век“ в Софийския университет. Дисертацията […]

Продължение...

Salvator (Ars) Mundi? Christie’s разказ, Instagram разказ, разказ за силата на наратива в света на изкуството

Резюме: Наративът в изобразителното изкуство – разказът за твореца, творбата и връзката помежду им, е неизменна част от търговията с произведения. Статията разглежда скорошния пример с продажбата на едно произведение и на една история – тази на творбата Salvator Mundi. Медийният и маркетингов шедьовър на организирания от „Кристис“ търг и наративът за „Изгубеният Леонардо“ ни […]

Продължение...

Дигиталните светове на разказа

Резюме: Статията разглежда промените в разпространението на наративни работи с оглед развитието на интернет-технологията в последните 30 години. Текстът представя промените в медиите, формата и съдържанието на културните продукти като последица от дигитализацията и разглежда новите форми на разказване на истории в контекста на класическата наратология. Ключови думи: дигитализация, глобализация, медии, Нова медия, видеоигри, интернет […]

Продължение...

Разказването на живота. Подходи за изучаването му в хуманитарните и социалните науки

Резюме: Този текст описва сложния и методологически разноречив контекст на съвременните автобиографични изследвания, една изключително богата съвременна научна област. Тя се оказва нестабилно обединена, състои се от различни традиции и е белязана от разрив между хуманитарните и социални науки. Последното води не само до разбягващи се и недиалогични методологически и технически подходи при изследванията, но […]

Продължение...

БРОЙ 14: КОНТЕКСТ И КОНТЕКСТУАЛИЗАЦИИ

Настоящият брой на сп. Пирон е продължение на миналогодишната, шеста поред интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността. С основна тема „Контекст и контекстуализации“, миналогодишното събиране в Априлци беше изпълнено с много смислени и оригинални подходи към проблема за контекста. Радостно е, че този брой ще успее да остави следа от това събитие, но […]

Продължение...

Възможна ли е теория на контекста? Бележка на редактора

Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски […]

Продължение...

Подпис Събитие Контекст

Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]

Продължение...

Преповтаряйки различията: отговор на Дерида

Джон Сърл (1932 г.) е американски философ, чиято работа върху теорията на речевите актове през 60-те и 70-те на ХХ век оказва огромно влияние върху аналитичната философия и го прави световно известен. По-късно развива своя философия на интенционалността, за да се насочи през 90-те към изследване на конструирането на социалната реалност. Ключови негови книги са: Speech […]

Продължение...

Limited Inc. a b c…

Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]

Продължение...

Изплъзващото се знание

Дейвид Люис (1941-2001) е един от най-големите философи в аналитичната традиция. Най-известните му приноси са в областта на модалната логика и анализа на контрафактуалните изказвания. В излязлата през 1986 г. нашумяла книга On the Plurality of Worlds (заглавие, звучащо като отглас от това на диалозите, издадени от Бернар дьо Фонтенел през 1686), Люис защитава крайна […]

Продължение...

Математиката на виртуалното: многообразия, векторни полета и трансформационни групи

Мануел де Ланда е американски философ и творец, чиято работа е с фокус върху самоорганизацията на материята и енергията. Онтологическият му проект очертава връзката на идеите на Жил Дельоз с различни проблеми в съвременната математика, физика, биология и архитектура. Предложеният тук текст е превод на първата глава от неговата книга „Интензивна наука и виртуална философия“ […]

Продължение...

Изгубеният „контекст“! Демонстрации на индексичността и рутината в обикновения език

Резюме: Първата част на статията демонстрира, че понятието „контекст“, макар и да е твърде често употребявано във всекидневието и науката, е квазипонятие. Не разполагаме с ясно дефинирано значение на „контекст“ – напротив, в „контекста“ са насложени серия от неясноти, които статията се опитва да покаже. „Контекстуалната зависимост“ също е редуктивна фигура, която при това е […]

Продължение...

Контекст, големи данни и индивидуализиране на потребителите

Резюме: Статията твърди, че контекстът е продукт на контекстуализиране, че контекстуализирането е елемент не само на всекидневната или критическата интерпретация, но и на мащабни апарати като полицията, както и че контекстуализирането се характеризира със специфична икономия. Ще опитам да покажа, че големите данни са променили радикално икономията на полицейското контекстуализиране, правейки възможно прилагането на статистически […]

Продължение...

Контекстът: интимно напасване

Резюме: „Контекст“ е релационно понятие, част от двойка. В този смисъл то е отношение, а не нещо; и въпросът е какво е това отношение. Тезата преплита идеи на Ян Хакинг, Ървинг Гофман, Грегъри Бейтсън: контекстът е отношение на интимност, в което контекстуализираното „нещо“ се изгражда чрез аналогия и логически парадокс. Институционално-практическата плътност на тези фигури […]

Продължение...

Късномодерен контекст: Масовата култура срещу културното изобилие

Резюме: Текстът предлага позиция, съчетаваща наблюдения от няколко автори, според която Ницшевите фигури Аполон и Дионис са победени от неочакван противник – един разтревожен за здравето си Нарцис. Показано е как подобни архетипни фигури, въпреки че са в известен смисъл социологически фикции, помагат да опишем съвременния социален и културен контекст. Предложена е също така хипотезата, […]

Продължение...

„Хамлетмашина”: Еманципаторен потенциал на „цитатмашините” с контекстуален „свръхбагаж”

Резюме: Настоящата статия тръгва от питане за жизнеспособността и приложимостта на концепцията за политически театър в съвременни условия. Тя цели да очертае механизмите, по които писане за театър би произвело политически ефекти. За примерен текст е взет „Хамлетмашина“ – провокативна, неконвенционална постдраматична (анти)пиеса на източногерманския драматург Хайнер Мюлер. През понятието за ризома на Дельоз и […]

Продължение...

Повторното „омагьосване“ на света: добавената реалност на Pokemon Go

Резюме: Текстът разглежда някои нива на разгръщане на т.нар. „смесена реалност“ през призмата на един феномен на популярната култура – играта за мобилни устройства Pokemon Go. За да се проследят различните значения и употреби на комбинацията между виртуална, добавена (augmented) и физическа реалност, се изследват няколко възможни посоки: 1) Pokemon Go в контекста на все […]

Продължение...

От Писоара до Селфито. Проблемът за контекста в света на изобразителното изкуство

Резюме: Преди сто години Марсел Дюшан скандализира света на изкуството с произведението си „Фонтан“. Обърнатият писоар на французина задава множество въпроси, основният сред които е този за контекста – в какъв именно контекст изкуството става разбираемо като такова. През изминалия век този въпрос става все по-централен за света на изкуството и придобива нова актуалност днес […]

Продължение...

Европейската интелектуална мрежа Изток-Запад: текст, контекст, крос-контекст и виртуална библиотека

Резюме: Текстът очертава източно-западната интелектуална мрежа на вече вътрешно отчуждената Christianitas от последните десетилетия на XII век. Той се опитва да я обясни през един симптоматичен случай: рецепцията и въздействието на De minoritate ac aequalitate Filii hominis ad Deum Patrem – текст на Уго Етериано (род. ок. 1120 – поч. 1182), резултат от участието му […]

Продължение...

БРОЙ 13: 100 ГОДИНИ ОТ „ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ НА ФРАНЦ КАФКА

for english see below ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА НЕЧОВЕШКОТО   Всяка епоха има своите Сфинксове – такива, каквито е заслужила. В началото на XX век шумният, натрапващ се сфинкс изглежда е бил Голямата война. За цели загубени в нея поколения тя е била надмогващо събитие, което изземва, стъписва въображението със своята прекомерност. Като че ли самото […]

Продължение...

Франц Кафка. По случай десетата годишнина от смъртта му

В началото на май 1934 г. Валтер Бенямин получава покана от главния редактор на берлинския вестник Jüdische Rundschau Роберт Велч да напише съчинение по случай десетгодишнината от смъртта на Франц Кафка. Тъй като Бенямин отдавна замисля съчинение върху Кафка, той успява да напише есето за няколко месеца, така че то е публикувано за първи път […]

Продължение...

„Преображението“ на Кафка: бунт и наказание

Валтер Зокел е роден във Виена през декември 1917 г. Напуска родината си през 1938 г. след аншлуса на Австрия към Третия Райх и на 21 години пристига в Ню Йорк. С препоръка, дадена му от Томас Ман, Зокел получава стипендия от университета Рутгерс и става виден учен. В близо 50-годишната си кариера Зокел е […]

Продължение...

Прочитът на Кафка

Морис Бланшо (1907–2003) е един от най-интересните и проникновени френски литературни критици на миналото столетие – писател, който смята, че литературата е онзи необичаен език, чрез който можем да схванем пределните възможности на нашето битие, у когото фикция и теоретично знание, мисъл и измислица се разколебават в своето взаимопроникване, и чиято основна идея – дълбокото сродство […]

Продължение...

Структурата на „Преображението“

Публикуваният тук превод е направен по: Stanley Corngold, “The Structure of Kafka’s Metamorphosis”, Kafka’s ‘Die Verwandlung’: Metamorphosis of the Metaphor, достъпен онлайн на адрес: https://www.academia.edu/ Превод от английски език: Ангел Игов   Стенли Корнголд – Структурата на „Преображението“ (pdf)   The Structure of Kafka’s “Metamorphosis” Stanley Corngold   The translation published here is based on: […]

Продължение...

Да разбираме Франц Кафка

Алън Тайър е почетен професор (Curators’ Distinguished Professor Emeritus) в Университета на Мисури-Колумбия и постоянен сътрудник в Clare Hall, Кеймбридж. Получава докторска степен по романски езици от Университета в Уисконсин. Автор е на книги за писатели като Селин, Кьоно, Пруст, Кафка, Музил, както и за литературна теория и литература и наука. Преведеният тук откъс е […]

Продължение...

Дългият път на Кафка към България. Наблюдение върху контекстите

Резюме: Изложението набелязва възлови моменти и въпроси за рецепцията на Франц Кафка и неговото творчество в България до 1989 г. В контекста на европейската рецепция на Кафка в периода на Студената война се оглеждат опитите на Николай Дончев, Минко Николов, Димитър Статков и най-вече на Димитър Стоевски отделни творби на Кафка да стигнат и до българския […]

Продължение...

Музикалният екстаз на Грегор Замза и „съвършената немузикалност“ на Кафка

Резюме: Статията е фокусирана върху енигматичното изречение „War er ein Tier, da ihn Musik so ergriff?“ и съдържащия го „музикален епизод“ от „Преображението“ на Кафка, като го интерпретира в три взаимосвързани контекста – определени идиосинкразии на писателя, синхронен срез на периода, когато новелата е създадена, и развойните тенденции на литературния модернизъм  откъм 1911  до 1924 […]

Продължение...

Динамики на семейната констелация в разказа „Преображението” от Франц Кафка

Резюме: Тръгвайки от характеристиките на специфичния начин на разказване, статията изследва напреженията между разказваните събития и тяхната оценка и тълкувание и скритото зад разказа в 3. л. присъствие на един преживяващ и същевременно коментиращ Аз. В реконструкцията на миналите метаморфози в семейството и в старателното игнориране на протичащите в момента промени става видима връзката между […]

Продължение...

Евгеника и биополитика: основни понятия и методологически перспективи

Резюме: Текстът проследява някои водещи теоретични дебати и историографски тенденции в изследванията на евгеничните дискурси. Наред с това са очертани концептуални ядра на евгениката в световен мащаб – теми, понятия, реторически фигури и практически ефекти. Те са разпознати като елементи в общо биополитическо поле, включени в сложни отношения на „привличане“ и „отблъскване“ със „съседни“ дискурси: […]

Продължение...

Въдворяването на UnGregor

Резюме: Настоящият текст предлага четене на известната новела на Кафка през фигурите на чудовищното, биополитиките и границите на човешкото. Чудовището в текста обаче е особено: то е ungeheueres Ungeziefer (несполучливо превеждано на български като „хлебарка“ и „чудовищно насекомо“), нещо с неизразима непоносимост; не толкова страшно и ужасно, колкото отблъскващо, срамно и отвратително, скандално-възмутително. Грегор-чудовището-хлебарка е […]

Продължение...

„Гледка, непоносима за човешките очи“

Резюме: Тръгвайки от неопределеността на съществото, в което се превръща Грегор Замза, а оттам и от невъзможността да се даде ясен визуален образ за него, текстът развива асоциативната връзка между три непоносими за човешкия поглед фигури: ungeheueres Ungeziefer, мюсюлманина в концентрационния лагер (Der Muselmann) и Горгона Медуза. Докато връзката между фигурите на мюсюлманина и Горгоната […]

Продължение...

Пътят към една корица: разговор за илюстрациите към „Преображението“

The Way towards a Cover: a Conversation on the Illustrations to “The Metamorphosis” Chavdar Ghiuselev and Alexander Kiossev   Чавдар Гюзелев и Александър Кьосев – Пътят към една корица (pdf)  

Продължение...

БРОЙ 12: НЕЧОВЕШКОТО

for english see below На 29 август 2016 г., по време на международен конгрес по геология, работна група от различни университети предлага на Международната комисия по стратиграфия доклад, който настоява на официалното и формално признаване на една нова геологическа епоха – антропоценът. Понятието, създадено през 60-те години на XX в. и популяризирано чрез работите на […]

Продължение...

Изверги. Манифест за нечовешки театър

„Изверги. Манифест за нечовешки театър“ е теоретична акция, основана на паратекстовете на две представления на МЕТЕОР, „Франкенщайн или Новата Пандора“ (2011) и „Фаетон: Изверги“ (2013) и развиваща материалите, публикувани под заглавието „Новата Пандора“ в „Литературен вестник“ (бр. 13, 2012), както и едноименната лекция на Боян Манчев в Берлинския Фолксбюне (януари, 2013), всички гравитиращи около въпроса за […]

Продължение...

Proxies and Prostheses: Stray dogs from Flaubert’s L’Éducation sentimentale (1845) to Jane Campion’s The Piano (1992)

Abstract: This essay compares six dogs who appear in the margins of four texts and two films, examining how they serve in the narratives as proxies or prostheses for plot and character. The first pair are from the two versions of Flaubert’s L’Éducation sentimentale (1845 and 1869) and feature at key turning-points in the protagonist’s […]

Продължение...

Откритото. Човекът и животното

Джорджо Агамбен е италиански философ и теоретик. Една от най-влиятелните фигури в съвременната политическа философия, Агамбен е известен преди всичко с понятия като homo sacer, голия живот и извънредното положение. Ранните му съчинения обаче са свързани с късносредновековната и ренесансовата култура и литература, както и с анализи на художествена литература. През 90-те години издава трудовете […]

Продължение...

Възможност за Джан. Трансформации на (не)човешкото при Платонов и Уелбек

Резюме: Статията предлага анализ на два литературни текста, които по своя жанр се разполагат между утопията и антиутопията – повестта „Джан“ на Андрей Платонов, писана в началото ХХ век, и романът „Възможност за остров“ на Мишел Уелбек, писан в началото на ХХI век. Текстът разглежда възможността за щастие в условия на робство, или „естествено поданичество“ […]

Продължение...

Homo ex lingua: нечовешкото въображение на Джойс

Резюме: Текстът разглежда различни нива на писане на нечовешкото при Джойс – от тематично-образното до експериментално-техническото. Поставената задача е да се открои нечовешкото като нова форма на трансхуамнизъм (по Миглена Николчина) и даде един възможен отговор, през литературна илюстрация, на Хайдегеровия въпрос: как да дадем нов смисъл на понятието „хуманизъм”? През примери от различни произведения […]

Продължение...

Interning UnGregor

Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски […]

Продължение...

Съобщение от космоса в двора

Красимир Терзиев (Добрич, 1969) е доктор по културна антропология към Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ (2012). Завършва живопис в Национална художествена академия (1997). Негови работи са показвани в международни изложби и филмови фестивали по света. През 2015 г. изд. „Изток-Запад“ публикува монография, обхващаща работата му от 2002 до 2015 г., със заглавие „Между миналото, което […]

Продължение...

Манифест на киборга. Наука, технология и социалистически феминизъм през късния двадесети век

Дона Харауей е професор в Калифорнийския университет Санта Круз. Научните й интереси са насочени главно към връзката между науката, технологиите и феминизма. Автор е на многобройни научни трудове и изследвания, сред които най-важни са „Манифест на киборга: наука, технология и социалистически феминизъм през късния двадесети век“ и „Ситуирани знания: проблемът за науката във феминизма и […]

Продължение...

Homo sapiens technicus и експериментите с природата (версия 1.5)

Резюме: Изложението по-надолу поставя въпроса, дали машината може да мисли, през призмата на съвременния доминантен натурализъм, като се демонстрира неговата вътрешна непоследователност. Вместо това една последователна натуралистична позиция би трябвало да се обърне към опосредяващите мрежи между материята, контекста и органичното мислещо, а не само към универсалните и абстрактни изчислителни алгоритми, както по-често се случва. […]

Продължение...

Миметични машини в изродната долина [бета версия]

Резюме: Uncanny valley (不気味の谷現象) е идея, въведена от японския професор по роботика Масахиро Мори през 1970 г. Хипотезата на Мори може да се редуцира до твърдението, че антропоморфните машини предизвикват обезпокоително-странен ефект поради несъвършената си прилика с човека. Хуманоидите изглеждат почти като хора, но отстоянието на това почти предизвиква горещи дебати. Появяват се две тенденции […]

Продължение...

Пост-човешката ситуация в либерално-евгеническа перспектива

Резюме: През последните двадесет години въпросът за приложимостта на биотехнологиите в процесите на подобряване на човешката природа и изкуственото оптимизиране на нейните основни структурни компоненти се превърна в неизменна част от далеч по-големия и значим въпрос за това, какво означава да бъдеш човек през ХХI век. В настоящия текст ще се опитам да очертая основните […]

Продължение...

Дронове, алгоритми, автомати, или не-човекът, който следователно съм

Резюме: Текстът проследява някои от актуалните трансформации във визиите за човешкото, настъпващи в следствие на дигиталната ера, на все по-повсеместното използване на определени дигитални диспозитиви. Така например управлението чрез алгоритми, налагащо се след Big Data и Data Мaining-анализа, цели тъкмо да суспендира в името на сигурността, контрола и предвидимостта определени източници на несигурност като субективността, […]

Продължение...

Бремето на нечовешкото

Реза Негарестани е ирански философ и писател. Работите му са свързвани с философските нагласи на спекулативния рационализъм и рационалистичния универсализъм. Наред с множество философски статии и изследвания, Негарестани е автор и на книгата „Циклонопедия: Сводка с анонимни материали“ (2008), принадлежаща към авангардния жанр на теоретичната фикция. Статията „Бремето на нечовешкото“ (The Labour of the Inhuman) […]

Продължение...

Ние и те – хора и животни

Резюме: Статията е опит да се преразгледат формите и смисъла на съдебните процеси срещу животните в средновековието, но и в ранната модерност. Той не се основава изцяло, но се възползва от методология, изследваща манталитета на някогашните социални актьори през собствените им писмени свидетелства и по този начин цели да се предпази от идеологизираната преценка на […]

Продължение...

(Не)нормално и (не)човешко: върху някои употреби на психиатричното понятие „морална лудост“ в България до Втората световна война

Резюме: Статията идентифицира определени значения на психиатричното понятие „морална лудост“, така, както се използват, дискутират и/или критикуват в българска културноисторическа среда от края на XIX век до Втората световна война. На първо място са фиксирани ключови елементи на понятието в западния психиатричен дискурс. На следващо място, анализът хвърля светлина върху местни конструкции на „морално лудите“ […]

Продължение...

Изкуственост, органика и трансцендентност: еко/био митът във фейсбук

Резюме: Във фокуса на текста са конкретни прояви на новия мит за еко/био идентичност в контекста на социалната мрежа фейсбук, изследвани като техника за откъсване от човешкото, асоциирано с недостатъците на тялото – болести, страдания, смърт. „Здравословният“ начин на живот (видян под формата на вегетарианство, веганство, суровоядство) се представя като опит за измъкване от човешкото […]

Продължение...

Очовечаване на природата след смъртта на човека. Прочит по Ницше

Резюме: Текстът работи с късните бележки на Ницше („Воля за власт“), за да покаже, че неговата добре известна критика на „субекта на действието“ има двоен систематичен ефект: От една страна, тя води до дехуманизиране на човека: Ницше унищожава възможността за есенциалистка антропология като „лишава“ човешката действеност от какъв да е примордиален образ и форма. Тази […]

Продължение...

Homo Labyrinthus. Хуманизъм, антихуманизъм, постхуманизъм

Фредерик Нера е френски философ, бивш директор на програма в „Международния колеж по философия“ в Париж, преподавател по сравнително литературознание в университета Уисконсин-Медисън (САЩ) и редактор в няколко научни списания. Академичните му интереси са свързани с политическата екология, а в полето на съвременната философия се опитва да установи един „нов екзистенциализъм“. Автор е на множество […]

Продължение...

БРОЙ 11: ИЗКУСТВА И ПАМЕТ

Докато подготвяхме новия брой на Пирон, образът на борбата между Херакъл и Антей започна, първоначално спорадично, а след това все по-настойчиво, да съпровожда въображението ни в прочита на текстовете, събрани тук. Този образ, създаден от Лукас Кранах Стари в първата половина на ХVІ век, ни се стори вълнуващ най-напред заради контраста между сюжета, който представя, […]

Продължение...

Нимфи

Ключови думи: образ, памет, време, движение, застиване, напрежение, междина, диалектика, формула на патоса Джорджо Агамбен (р. 1942 г.) е италиански философ и теоретик. Една от най-влиятелните фигури в съвременната политическа философия, Агамбен е известен преди всичко с понятия като homo sacer, голия живот и извънредното положение. Ранните му съчинения обаче са свързани с изследванията на […]

Продължение...

Аби Варбург при индианците Пуебло. Орайби и Флоренция

Резюме: Изследването на образите и мотивите в историята на изкуството може да има и доста ексцентрични страни. В проследяването на историята на един образ немският историк на изкуството Аби Варбург стига чак до древни ритуали и практики, които се отлагат в изкуството и през него живеят своя призрачен живот през вековете. Авторът на идеята за […]

Продължение...

„Атлас“ на Герхард Рихтер: Аномичният архив

Ключови думи: атлас, фотография, памет, следвоенно изкуство, Герхард Рихтер, колаж/монтаж Бенджамин Бъкло (р. 1941) е историк и теоретик на изкуството, професор в Харвард, един от най-значимите изследователи на следвоенното изкуство. Сред множеството му книги са двата тома със събрани есета „Неоавангард и културна индустрия. Есета върху европейското и американското изкуство от 1955 до 1975“ (2000) […]

Продължение...

Мнемозина. Въведение

Ключови думи: образ, памет, антропология, история на изкуството, Античност, Ренесанс, послеживот, атлас Аби Варбург (1866 – 1929 г.) е немски историк и теоретик на изкуството, антрополог и културолог, известен с иновативната си методология. Често е приеман за родоначалник на иконологическите изследвания през XX в. Ранните му трудове са посветени на изкуството на италианския, а по-късно […]

Продължение...

Истината – машина на паметта, машина на значението

Резюме: Предлагам да мислим перформатива „Това е истина!“ по аналогия със заповеди от типа: „Вземи за образец!“, „Помни!“, „Прави така!“, „Повтаряй винаги по същия начин!“. Казването на истината е специфичен перформатив, речево устройство, чрез което се прекъсва вече възникнало съмнение и се изисква (оттук-нататък) помнене и буквално повторение на дадено изказване, теория, разказ, вещ, но […]

Продължение...

Кино-хрониката между „внезапния“ живот и архива на Революцията

Резюме: Текстът разглежда две тенденции в руското кино от 20-те години на ХХ век: едната, свързана с работите на руския авангардист Дзига Вертов в полето на субективното документално кино и поетическите хроники, а другата – с филмите на Есфир Шуб („Падането на династията Романови“), изградени върху откъси от дореволюционни хроники. Коментират се опитите на Вертов […]

Продължение...

Куиър памет в пиесата на Дъг Райт „Аз съм си съпруга”

Резюме: Куиър употребата на време и пространство се развива в опозиция на семейната, хетеросексуалната и репродуктивната институция. Куиър субкултурите създават алтернативни темпоралности, допускащи представянето на бъдеще извън логиката на парадигматични означаващи като раждане, брак, възпроизвеждане и смърт. Не е изненадващо, че в куиър общности, за които публичната памет по-често е дефинирана от отсъствие и негативизъм, […]

Продължение...

Ателието-архив на Франсис Бейкън – традиция и трансформация

Резюме: Текстът има за цел да изследва и проучи своеобразния и хетерогенен генезис на картините на художника Франсис Бейкън, да направи опит за генеалогия на визуалните образи на неговата маслена живопис. Ще бъдат мислени, анализирани и четени в дълбочина и от различни интердисциплинарни перспективи и с разнообразна методологична оптика: техниката и технологията на живописване и […]

Продължение...

Развитие на художествената фотография в контекста на техническите революции в края на XX век (Феноменът на постфотографията – теории и практики)

Резюме: Текстът поставя въпроса за статута на художествената фотография в съвременната масова техно-демократизация на света и заедно с това разглежда практиките на постфотографията като реакция на институционализацията и завършеността на модерния фотографски канон. Чрез анализ на произведенията на две от емблематичните имена на фотоконцептуализма Джеф Уол и Андреас Гурски са изведени основни характеристики на постфотографията. […]

Продължение...

Изображения на животни – записи на паметта

Резюме: В статията се разглежда проблемът за невъзможността да се изрази другостта на преживяванията на животните чрез езика. Анализира се сравнението между Холокоста и промишлените кланици, направено от организацията РЕТА в кампанията Holocaust On Your Plate. Този анализ е проведен в контекстуалните рамки на идеите за постпаметта и изживяванията на „второто поколение”. Ключови думи: следпамет, […]

Продължение...

Памет и страх в историческия проект на Аби Варбург

Резюме: Проектът на Аби Варбург за история на изкуството е организиран около едно особено схващане за паметта и начините и пътищата, по които тя функционира. Неговата философия на историята на изкуството, която може да бъде генерализирана до философия на историята изобщо, предполага, че историческото познание следва да бъде преобразувано така, че да се движи не […]

Продължение...

Популярна култура и памет: новозаветни джендър модели в женската преса

Резюме: Текстът се фокусира върху техниките за конструиране на съвременната джендър идентичност, използващи в основата си  образи от новозаветните евангелия. През конкретни примери се прави опит за изследване на стратегиите, чрез които популярната култура припомня, имитира и деформира символни образци на християнската култура, превръщайки ги в лайфстайл модели. Ключови думи: популярна култура, джендър, феминизъм, лайфстайл, […]

Продължение...

Мимесис и памет: аедът, софистът и философът (към понятието за двойник през „Софистът“ на Платон)

Резюме: Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционира паметта. Отношението на изкуство и памет е въведено чрез паралел между Омир и Платон, между епическия и философския опит да се противостои на забравата: как поетът Омир (Oдисея, XI) и философът Платон (Държавата, X) представят паметта и забравата в подземното царство. […]

Продължение...

Болестта Алцхаймер – (анти)изкуството на забравата. Солидарност след идентичността

Разюме: Статията разглежда някои философски въпроси, поставени от състоянието на болния от болестта Алцхаймер. В контекста на едно от заболяванията на старостта, утвърждаваща се все повече като важна част от бъдещето на света, се поставя проблемът за паметта и забравата като основи на идентичността. Главното питане на автора е възможна ли е общност (заедност) без […]

Продължение...

Сретението на живота: метафизика на визуалната памет в Nantes Triptych на Бил Виола

Резюме: Изследователският фокус на предложения текст попада в интердисциплинарното поле на философията, теологията и съвременните артистични практики. Като концентрира вниманието си върху една от най-известните видео инсталации на американския визуален артист Бил Виола – Nantes Triptych (1991), текстът поставя проблема за възможностите и ролята на съвременните технологии в създаването на памет в преплитащите се измерения […]

Продължение...

Неизчерпаемото, или познанието чрез въображението и Наследство на нашето време: Атласът „Мнемозина“

Ключови думи: атлас, археология на визуалното знание, въображение, монтаж, Варбург Жорж Диди-Юберман (р. 1953) е френски историк и теоретик на изкуството, професор във Висшето училище по социални науки в Париж. Той е куратор на големия проект „Атлас: Как да носиш света на гърба си“, представен между ноември 2010 и февруари 2011 година в музея Рейна […]

Продължение...

Миметическото мелене и виртуозността на всекидневната рационалност

Резюме: Как става така, че дълго търпим ситуации и обстоятелства, за които внезапно откриваме, че сме ги обявили за нетърпими? Воден от идеята на Чикагската школа, че „социалното безпокойство“ е контекстът, в който се оголват елементарните форми на социалността, текстът извежда специфичната рационалност на тези форми. Така оголени, те изглеждат като миметически структури, които провеждат […]

Продължение...