Този брой на сп. „Пирон“ събира текстове от международната конференция “Forefronts – Derrida”, организирана от Катедра „Теория на литературата“, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Кл. Охридски“, и японската Асоциация за деконструкция, проведена през юни 2018 г. в Софийския университет. Конференцията обаче беше само стъпка в цяла поредица от срещи между български и японски мислители […]

Резюме: Статията предлага реконструкция на ролята, която въпросът за историзма играе у ранния Дерида. Първо се проследява критиката на историзма, която Дерида наследява от Хусерл, както и апорията, която тази критика съдържа. Второ, показано e, че мотивация на критиката на Дерида към Фуко от „Cogito и история на лудостта“ не е нищо друго освен нова […]

Резюме: Статията проследява рецепцията в Далечния Изток на френската теория като цяло и на Жак Дерида, в частност. Тя реконструира контекста за въвеждането в Япония на френската мисъл през 1960-те и 1970-те и обсъжда активното взаимодействие на японски мислители и интелектуалци с Дерида, като описва визитите му в Япония. Във втората си половина статията се […]

Резюме: Статията се фокусира върху настоятелното твърдение на Дерида, че деконструкцията не е метод, и го интерпретира в светлината на отношението на деконструкцията и събитието на невъзможното. Невъзможното, като вече не противопоставено на възможното, изправя мисълта пред особена трудност, доколкото не може да бъде направено актуално или присъстващо, без да бъде редуцирано до актуалност и […]

Резюме: Статията сравнява два прочита на „Отвъд принципа на удоволстивето“, предложени съответно от Жан Лапланш и Жак Дерида. Най-напред се предлага описание на начина, по който Дерида интерпретира „Отвъд принципа на удоволстивето“ и неговото отношение спрямо свободната и обвързана енергия при Фройд. После се разгледа прочита на „Отвъд принципа на удоволстивето“, предложен от Лапланш, и […]

Резюме: Понятието за животното често се мисли като една от слабите точки на Еманюел Левинас и е било критикувано от много философи като Дерида. За да разгледам значението на това понятие, аз представям една от основните критики на Левинасовата безотговорност по отношение на животните, която е развита от Дерида в „Животното, което следователно съм“. После […]

Резюме: Представен е откъс от непубликувания приживе лекционен курс на Жак Дерида „Животът смъртта“, изнесен през 1975-1976 г. Преводът е направен по изданието Jacques Derrida, La vie la mort, Séminaire (1975-1976), Paris: Seuil, 2019, pp.109-131. Заглавието, предложено тук, е редакторско, а не на Дерида. Преводът е със съкращения и е направен с образователна цел. Превод […]

Резюме: Настоящият контекст в Европа и в Запада, както и в много други части на света, е белязан от опустошителна атака над хуманитаристиката, а оттук – и над идеала на университета. Тези набези са видими в голям брой европейски страни днес, а импликациите им са особено осезаеми във Франция. Тази статия започва с изследване на […]

Резюме: В ранните си подемания на въпроси, свързани със статута на литературата, Жак Дерида категорично се опитва да разхлаби установената още от Платон нейна зависимост от търсенето на референциална истинност. В по-късни текстове, най-вече тези, посветени на жанра на автобиографичния дискурс, Дерида привидно изменя на по-ранните си възгледи и започва да настоява на истина в […]

Резюме: Настоящият текст предлага опит да се улови белегът, който диференцира и оразличава; белегът, служещ като жанров определител за текста, очертавайки рамките, които го поставят в конкретен хоризонт на очакване. Обектът на изследването е „Човекът, който дойде от Америка“ на Светослав Минков – разказ, характеризиращ се с белези за принадлежност, които сочат към диаболистичния жанр, […]

Преводът е правен по Paul de Man, “Kant’s Materialism”, Aesthetic Ideology, Minneapolis/ London: University of Minnesota Press, 1996, pp. 119-128. Превод от английски език: Георги Илиев Translated from English by Georgi Iliev

Езиците на времето Този брой на списание „Пирон“ събира констелация от текстове, представени на интердисциплинарната конференция в Априлци „Бързай бавно: режими на времето“ (6-9 декември 2019). Подобно мислене върху теорията и историята на времето със стрела в сърцето на настоящето е запазената марка на форума още от първата среща на тема „Модели за мислене на […]

Пол Вирилио (1932 – 2018) e френски философ, социолог, културен теоретик и урбанист. Всички негови съчинения, наброяващи повече от 30 монографии, наред с множество студии, представляват теоретични изследвания върху капиталната роля на скоростта, чието културно значение той проследява през широките полета на историята, икономиката, политиката, технологията и масовите медии, като от особено значение са неговите […]

Резюме: Формирани в една свръхскоростна среда на разсейващи технологии и консуматорски автоматизми, съвременните деца усвояват специфична свръхреактивност, дезинхибираност и пристрастеност към подобен род интензивни стимули. Затова и едва ли е чудно, че когато попаднат в една друга среда, тази на училището, която изисква от тях да се научат да остават седнали в продължение на часове, […]

Резюме: Статията разглежда траекториите на понятието „ритъм“ в дискурса на социалните науки. Изследователският подход е реконструктивна археология в смисъла на Фуко и Агамбен. Разположен на кръстопътя между природата и културата, ритъмът е понятие, което открива възможност за холистична интерпретация на изначалната концептуална конструираност на света. Разгледани са три топоса на ритъма в различни познавателни сфери: […]

Резюме: Дистинкцията между място и пространство е важна за феноменологичното описание на историческото време. Статията е относно категорията „пространственост“ (spatiality), координираща диференцирането на някои времеви модуси, и съответна корекция в поставянето на темата за културно времe-място. За пример е дадено възможно доразвиване на идеята за „гледна точка“ или едно възражение на Едуард Кейси по повод […]

Резюме: Пътешественикът във времето е един от най-често срещаните протагонисти в научната фантастика през последните няколко десетилетия, а научните изследвания за машините на времето все повече се увеличават, отваряйки нови хоризонти за интерпретации и очаквания. Множество причини и основания стоят зад тези факти, но самата идея за пътуването във времето се изправя пред немалко физически […]

Резюме: Текстът изследва възможните ефекти от релевантни теории за времето в текстовете на Самюъл Бекет. Във фокус са най-вече философи, четени или споменавани от Бекет: Августин, Декарт, Шопенхауер, Ницше, Бергсон, Хайдегер. Времето се тълкува като външно условие и вътрешна характеристика, както и в тяхната конвергенция. Статията обсъжда времевата структура в Бекетовите текстове като концентрат на […]

Резюме: Текстът анализира времевата структура на сюжета и взаимоотношенията между повествовател, герой и имплицитен читател в ранните новели на Томас Ман „Тонио Крьогер“ и „Смърт във Венеция“. В двата текста човекът на изкуството преживява протичането на времето по специфичен начин, който е интерпретиран в светлината на формулата за „вечно завръщане“ на Фридрих Ницше. Изводът гласи, […]

Резюме: Текстът разглежда съвременния туризъм като една от стратегиите за забавяне на времето, предлагани от популярната култура. Изследват се няколко посоки в промяната на туристическото преживяване, което днес е формирано от дигиталните устройства дори когато сме извън виртуалното пространство. Анализира се новата динамика на времето, съчетаваща в едно ускоряване и (илюзия за) забавяне. Във фокуса […]

Резюме: Текстът разглежда филма „Призрачна история“ (A Ghost Story, US, 2017) паралелно с онтологията на ранното кино, която още тогава постановява причинно-следствени конвенции на репрезентация и монтаж, според и въпреки които се организира както класическото холивудско кино, така и европейският art house. „Призрачна история“ е интересен със своята ахроничност и третирането на времето като призрачно. […]

Резюме: Разговорът тематизира различните форми на овременяване при видеоигрите – от съотношенията на скорости в интеракцията, през напреженията между последователност и повторителност, до психологическото, биографическото и историческото време, което те са способни да репрезентират. Акцентът пада върху възможностите на видеоигрите за стимулиране на рефлексия в процеса на играене. Направен е и опит за съпоставка на […]

Текстът е откъс от наскоро появилата се книга в прекрасния превод на проф. Стилиян Йотов – Теодор В. Адорно. Minima Moralia. Рефлексии от увредения живот, прев. Стилиян Йотов. Varius. София: Критика и хуманизъм, 2021.  Теодор Адорно – 102 афоризъм от „Minima Moralia. Рефлексии от увредения живот“ (pdf)

Резюме: Тази статия има за цел да представи и анализира критиката към прогресизма в критическата теория на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, най-вече в съвместната им книга „Диалектика на Просвещението“ (1944). Статията показва как тяхната теория е антипрогресистка: те критикуват най-вече модерното разбиране и норми за прогрес, който води до регрес, но също така се […]

Резюме: Статията разглежда етичните измерения, стоящи зад собствеността върху дърветата. Перспективата, през която е направен анализът е етиката на дивото, чиято връзка със страха е потърсена в някои художествени образи като ентите от света на Толкин и злата фея Злодеида от филма „Господарка на злото 2“. Акцентирано е върху една важна природна особеност на дърветата […]

Статията предлага ревизионистки размишления относно традиционните решения на два проблема в концепцията на Дж. Лок за частната собственост (1689) – първоначалното ѝ придобиване и връзката ѝ с автономията. При това без да оспорва идеята за трудовата ѝ същност. Изходна точка на прочита е констатацията, че за Лок са определящи два момента: собствеността върху недвижими вещи […]

Преводът е направен по: Érasme de Rotterdame, Les Adages, Édition complète bilingue, sous la direction de Jean-Christophe Saladin, vol. 2, Les Belles Lettres, 2013, 1 – 17. Превод от латинки: Богдана Паскалева Научна редакция: Невена Панова    Еразъм Ротердамски – Бързай бавно (pdf)     Втори епизод от поредицата Res publica litteraria представя откъс от […]

Статията „Филология на световната литература“(1952) е публикувана за пръв път в сборника Weltliteratur: Festgabe für Fritz Strich zum 70. Geburtstag под редакцията на Валтер Мушг и Емил Щайгер, издаден от издателство Франке, Берн през 1952 г. Както личи от заглавието, сборникът е посветен на 70-годишнината на швейцарския литературен историк от предишното поколение Фриц Щрих, автор на известната […]

Резюме: В студията поставям два въпроса. Първият е: какъв е основният мотив, който подтиква Ерих Ауербах да създаде недисциплинарния термин „европейски филолози“ и какво е значението на този термин. Обосновавам, че осмислянето на Европа като историческа цялост при Ауербах се формира през 1920-те, но едва емиграцията превръща осмислянето в позиция. При Ауербах, както и при другите […]

Резюме: Festina lente може да бъде посочена като отправна точка (Ansatzpunkt), през която централен стана въпросът каква е връзката между фигура и време? Как един и същи образ или едно и също понятие функционира в два или повече исторически контекста. Емблемата на рака и пеперудата с нейните модификации е само илюстрация за времевите аспекти на […]

In our times marked by the rise of the transhuman and artificial intelligence, it is crucial to restate that “the quality of our reading is not only an index of the quality of our thought, it is our best-known path to developing whole new pathways in the cerebral evolution of our species.”[1] An educator’s goal […]

Alexander Kiossev is a professor of modern era cultural history, director of Sofia University’s Cultural Centre of and editor-in-chief of Piron electronic magazine. Kiossev has focused his research on reading, the cultural history of communist totalitarianism and autobiographical perspective on history. He has published several books and edited numerous collective studies in English, German and Bulgarian. His publications […]

Alexandra Glavanakova, PhD, is an associate professor in American Literature and Culture at St. Kliment Ohridski University of Sofia, Bulgaria. Her teaching, academic research and publications focus on the major cultural shifts in literacy, education, and literary studies under the impact of digital technology; on Bulgaria-North America transcultural studies, transatlantic dialogue and migrant identity. She […]

Abstract: The article presents a study of interactive digital narratives (IDNs) from the point of view of reader-response theory. It argues that IDNs are distinguished from traditional literature by particular characteristics that arise out of their specific uses of digital media. In its first part it assembles a theoretical toolbox, adapting instruments from diverse fields […]

Abstract: The paper explores the transformations of literary writing and reading in Bulgarian on Facebook as a commercial platform. First, it explores how Facebook as a platform with particular technical affordances influences the structure of the literary text, privileging short forms and the combination of written and visual content. Most literary pieces published on Facebook […]

Abstract: This article examines the reading practices among the youngest readers in the age groups of children and teenagers. The main purpose of the study is to identify their preferences concerning printed and electronic books. The extensive use of electronic devices by these two age groups could lead to the hypothesis of a steady transition […]

Abstract: The paper examines the alarming observation that reading as we know it is in trouble, in Bulgaria and also on a global scale. Insisting on the premise that reading enables all other learning, thus ensuring the creation of added economic and social value, and finally, a good quality of life for everyone, it argues […]

Abstract: The article focuses on the multiple approaches to literary masterpieces in digital culture, especially in the cases when the process and circumstances of their reading provokes writing, giving rise to genre variations of contemporary fanfiction works and the resulting readers’ responses. The Russian novel The Master and Margarita, by Mikhail Bulgakov, by now recognized […]

Abstract: The new transmedial ecosystem, which includes screen versions, cartoons, computer games, infographics, manga, etc., has engaged and affected the practice of reading Shakespeare. In the spirit of the time, the Ukrainian publisher A-BA-BA-HA-LA-MA-HA answered the challenge by releasing Yurii Andrukhovych’s unorthodox and ironic translation of Hamlet (2008), the first one made in independent Ukraine. […]

Abstract: The text presents a discussion on the conditions enabling video games to incite “deep” reading. The conversation attempts to highlight the textuality of video games. Reading is often included in video games with various degrees of functionality, and the conversation tries to trace this multiplicity by commenting on various examples and cases. Among the […]

Abstract: This essay focuses on two case studies – Amaranth Borsuk and Brad Bouse’s Between Page and Screen and Stephanie Strickland, Cynthia Lawson Jaramillo, and Paul Ryan’s slippingglimpse – in an effort to comment on the multi-dimensional and multi-layered experience they convey to readers/viewers/users. The effectiveness of these works lies in the ongoing interaction they […]

Abstract: The paper explores a point of convergence between literary theory and computational semantics. Using as its starting point the idea of deformance developed within the digital humanities, it seeks to harness a certain kind of reading machines to the purposes of literary criticism. These machines are conceptualized as cognitive models of some idealized readers […]

Abstract: The purpose of this article is to demonstrate how concepts from the sociological and anthropological “paradigm of the gift” can be brought together with literary and cognitive theories, so as to provide a fruitful framework for assessing reading communities. By focusing on the rather under-researched interrelation between collective reading practices, genre, and gender, the […]

Alexandra Glavanakova, PhD, is an associate professor in American Literature and Culture at St. Kliment Ohridski University of Sofia, Bulgaria. Her teaching, academic research and publications focus on the major cultural shifts in literacy, education, and literary studies under the impact of digital technology; on Bulgaria-North America transcultural studies, transatlantic dialogue and migrant identity. She is […]

Страсти и размишления в извънредно положение  (please see English version below)   Сюзан Нойман започва книгата си „Злото в модерното мислене“ (2002) с изречението „XVIII век употребяваше думата „Лисабон“ по начин, подобен на днешната ни употреба на думата „Аушвиц“. Това са събития, които се врязват и разсичат хода на историята, взривяват възприятията ни за света, разтърсват устоите […]

Antoaneta Koleva has been director of Criticism and Humanism since 1995. The publisher is specialised in the humanities and social sciences and is a member of the International Alliance of Independent Publishers. A philosopher by background, Koleva has specialised in contemporary French philosophy, translation, publishing management in France, the UK, the Czech Republic, etc. She […]

Aнтоанета Колева е директор на Издателска къща KX – Критика и Хуманизъм (от 1995 досега), специализирана в хуманитарни и социални науки, член на Международния алианс на независимите издатели. Философ по образование, специализирала съвременна френска философия, превод, издателски мениджмънт във Франция, Великобритания, Чехия и др. Превела над 25 тома френска хуманитаристика (М. Фуко, Ж. Дельоз и […]

Stoyan Stavru is a doctor of law and doctor of philosophy at St. Kliment Okhridski Sofia University, Associate Professor at the Institute of Philosophy and Sociology at the Bulgarian Academy of Sciences. Lecturer in medical and bio law at Sofia University and New Bulgarian University. Founder and editor-in-chief of the ChallengingTheLaw! website. Co-organizer and participant […]

Стоян Ставру е доктор по право и доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“, доцент в ИФС при БАН. Преподавател по медицинско и биоправо в СУ и в НБУ. Основател и главен редактор на научноно електронно издание „Предизвикай правото!“. Съорганизатор и основен участник в множество дискусии в областта на биоетиката и биоправото. Активно работи за изграждането […]

Stilian Yotov, Ph.D., is a professor of modern philosophy and philosophy of law at St. Kliment Okhridski Sofia University. Author of Justice and Respect (2000), Ethics and Multiculturalism (2003), Equality and Egalitarianism (2004), Habermas and the Claims of Autonomy (2006), Human Dignity and Rights (2016), Nobility or Charity. Reflections on the White Lie (2018). Translator […]

Стилиян Йотов, дфн, е професор по философия на новото време и философия на правото в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на „Справедливост и респект“ (2000), „Етика и мултикултурализъм“ (2003), „Равенство и егалитаризъм“ (2004), „Хабермас и претенциите на автономията“ (2006), „Човешко достойнство и права“ (2016), „Благородство или благотворитеност. Размишления за позволената лъжа“ (2018). Преводач от немски […]

Blagovest Punev is a former judge in the Supreme Court and then in the newly established Supreme Court of Cassation (1990-2006). Deputy President of SCC and head of its Civil Chamber (1996-2006), Mr Punev was elected judge of the Constitutional Court (2006-2015) by the General Assembly of Judges from the Supreme Court of Cassation and […]

Благовест Пунев е съдия във Върховния съд и после в новосъздадения Върховен касационен съд (1990-2006 г.). Заместник-председател на съда и ръководител на Гражданската му колегия (1996-2006 г.) Избран от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд за съдия в Конституционния съд (2006-2015 г.). Понастоящем председател на Арбитражния съд при Българската […]

Assoc. prof. Vasil Georgiev, a part-time practising attorney,  teaches legal sciences and security at the Higher School of Security and Economics in Plovdiv. Mr Georgiev is the author of a monograph titled State Sovereignty: Facing the Challenges of Globalization, Integration and Humanitarian Intervention and dozens of articles in the field of international law and security, […]

Васил Георгиев е доцент във Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив, преподавател по правни науки и сигурност и практикуващ адвокат. Автор е на монографията „Държавният суверенитет: пред предизвикателствата на глобализацията, интеграцията и хуманитарната интервенция” и десетки статии в областта на международното право и сигурност, търговското  и конкурентно право и правото на ЕС. Интересите […]

Atanas Slavov (Assoc. Prof.) is a constitutional legal expert who teaches public law at Sofia University St. Kliment Ohridski (Public Administration Department). He holds a PhD in law (and political theology) from the University of Glasgow and a doctorate in constitutional law from Sofia University. He has been a lawyer since 2018 and prior to […]

Атанас Славов, доц. д-р, е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски” (катедра „Публична администрация“). Доктор по право (и политическа теология) на Университета на Глазгоу и доктор по конституционно право на СУ. Адвокат от 2018 г., а преди това е бил съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014–2015), съветник по […]

Nora Goleshevska is an independent researcher, currently a member of a research program of the Institute for Academic Research in Bucharest and the Getty Foundation titled “Periodisation in the History of Art and Its Puzzles. How to deal with them in Eastern and Central Europe” (2019-2021). Ms Goleshevska holds a PhD in Philosophy of Culture: […]

Нора Голешевска е независим изследовател, понастоящем член на изследователската програма: „Периодизация в историята на изкуството и нейните главоблъсканици. Как да се справим с тях в Източна и Централна Европа“ (2019-2021) на Института за академични изследвания в Букурещ и Фондация Гети. Доктор е по „Философия на културата: медии и реторика“ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Специализациите […]

Текстът с оригинално заглавие Distanziamento sociale е публикуван на сайта на издателство Quodlibet на 6 април 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Социално дистанциране (pdf)

Текстът с оригинално заглавие Chiarimenti е публикуван на страницата на италианското издателство Quodlibet на 17 март 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Пояснения (pdf)

Текстът с оригинално заглавие Sul vero e sul falso е публикуван на страницата на издателство Quodlibet на 28 април 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Относно истината и неистината (pdf)

Текстът с оригинално заглавие La medicina come religione е публикуван на страницата на издателство Quodlibet на 2 май 2020 г. Превод от италиански език: Нора Голешевска Научна редакция: Антоанета Колева   Джорджо Агамбен – Медицината като религия (pdf)

Матиас Лемке преподава политически науки във Висшето федерално училище за публична администрация в Брюл и поддържа блога „Демокрация в извънредно положение“ (emergency.hypotheses.org), в който документира развитието на актуалното състояние.  Настоящата версия на текста „Нещо опасно“ е изготвена от автора специално за броя „Ивънредно положение 2020“ на списание „Пирон“. Превод от немски език: Александър Кьосев   […]

„Безпокои ме по какъв начин днес и юристите релативират защитата на живота“ Юрген Хабермас   „Никое основно право няма безгранична валидност. Те могат да влязат в колизия помежду си“ Клаус Гюнтер   Разговор между Юрген Хабермас и Клаус Гюнтер (pdf)

Майкъл Сандел преподава политическа философия в Харвард и е автор на много книги, включително предстоящата: „Диктатурата на заслугите: Какво е останало от общото благо?“ (The Tyranny of Merit: What’s Become of the Common Good?). Оригиналният текст със заглавие Are We All in This Together? The pandemic has helpfully scrambled how we value everyone’s economic and […]

Dimitrina Petrova, Ph.D., heads BOLD (Bulgarian Community for Liberal Democracy). Ms Petrova has been the director of the international human rights organisations Equal Rights Trust (London) and European Roma Rights Centre (Budapest) since 1996. She has managed large-scale projects in Europe and over 40 countries outside Europe, e.g. Azerbaijan, Belarus, Egypt, India, Indonesia, Iran, Kenya, […]

Димитрина Петрова, дфн, ръководи БОЛД (Българска общност за либерална демокрация). От 1996 г. е била директор на международни правозащитни организации: Equal Rights Trust (Лондон) и European Roma Rights Centre (Будапеща). Ръководила е мащабни проекти в Европа и в над 40 страни извън Европа, вкл. Азербайджан, Беларус, Египет, Индия, Индонезия, Иран, Кения, Китай, Малайзия, Мианмар, Русия, […]

Krassimir Kanev is the chairman of the Bulgarian Helsinki Committee. With a background and PhD in philosophy, he has taught aesthetics, sociology, history of political ideologies and international human rights advocacy at various universities in Bulgaria and overseas. Mr Kanev has authored and co-authored several books and has multiple publications on subjects like philosophy, sociology […]

Красимир Кънев е председател на Българския хелзинкски комитет. Той е доктор по философия. Преподавал е естетика, социология, история на политическите идеологии и международна защита на правата на човека в различни университети в България и в чужбина. Публикувал е няколко книги, глави от книги, студии и статии по философия, социология и международно право по правата на […]

Daniel Smilov – The Coronavirus: Rights and Freedoms in an Emergency (pdf)  

    Даниел Смилов – Коронавирусът: правата и свободите в извънредна ситуация (pdf)   Текстът е писан след проведената на 22 април онлайн дискусия „Човешки права и извънредно положение“ с участието на д-р Красимир Кънев, д-р Димитрина Петрова, доц. Даниел Смилов, адв. Васил Георгиев и проф. Александър Кьосев.  

   Alexander Kiossev is a professor of modern era cultural history, director of Sofia University’s Cultural Centre of and editor-in-chief of Piron electronic magazine. Kyosev has focused his research on reading, the cultural history of communist totalitarianism and autobiographical perspective on history. He has published several books and edited numerous collective studies in English, German […]

Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски и […]

    А Conversation between Yonko Grozev and Stiliyan Yotov (pdf)    

    Разговор между Йонко Грозев и Стилиян Йотов (pdf)  

Prof. Nelly Ognyanova teaches media law at St. Kliment Okhridski Sofia University. Her PhD was based on a study of EU’s audiovisual policy, and she has been active in the transposition of EU media regulation into Bulgarian law since 1997. She chairs the Journalistic Ethics Commission. Author of Information Society Law and Ethics (2002), Media […]

Нели Огнянова е юрист, професор в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор на науките с тема „Аудиовизуалната политика на Европейския съюз“. Преподава Медийно право. Участва в транспонирането на медийното законодателство на ЕС в българското право от 1997 г. досега. Председател на Комисията по журналистическа етика. Автор на „Право и етика на информационното общество“ (2002), „Медийно регулиране: […]

Assoc. Prof. Dimitar Vatsov teaches philosophy at New Bulgarian University, Dept. of Philosophy and Sociology. Editor-in-chief of Critique and Humanism, as well as board chairman of the Foundation for Humanities and Social Sciences – Sofia, Vatsov is the author of This is true! (Sofia: NBU, 2016); Experiments on Power and Truth (Sofia: NBU, 2009), Freedom […]

Димитър Вацов е доцент по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“, както и председател на УС на „Фондация за хуманитарни и социални науки – София“. Автор е на следните книги: „Това е истина!“ (София: НБУ, 2016); „Опити върху властта и истината“ (София: […]

Dimitar Stoyanov is an investigative journalist. Apart from his research for the independent website Bivol, Stoyanov is a PhD student at the Department of Political Science at Sofia University’s Philosophy Faculty. His doctoral study scrutinises the phenomenon of fake news. Stoyanov has been a journalist since 2000, having worked for the Bulgarian National Radio, NOVA […]

Димитър Стоянов е разследващ журналист. В момента освен автор на разследвания в „Бивол“, е докторант към катедра „Политология“ във Философския факултет в Софийския университет. Изследването му е посветено на фалшивите новини. Стоянов се занимава с журналистика от 2000 г. Работил е за БНР, НОВА ТВ и bТВ. Няколко пъти попада във фокуса на международните организации за защита […]

Polina Paunova is a journalist, currently working for the Bulgarian section of Free Europe. Previously, she worked for the electronic edition of Mediapool and was a permanent contributor for the Bulgarian section of Deutsche Welle. Paunova has covered domestic policy for more than 12 years and has won journalistic and human rights awards.   Polina […]

Полина Паунова е журналист. В момента в българската редакция на „Свободна Европа“. Преди това е била в електронното издание „Медиапул“, както и постоянен автор в българската редакция на „Дойче Веле“. Работи в областта на вътрешната политика повече 12 години, носител е на журналистически и правозащитни награди.   Полина Паунова – Обичайните медийни болести в необичайно време […]

Zhana Popova, PhD, is an associate professor at Sofia University’s Journalism and Mass Communication Faculty. She is the author of Dialogue Patterns. Between Events and Media Images (2013), Entertainment Genres and Forms in Television (2015). Popova also authored the study on the history Bulgarian National Television for the collection BNR and BNT – Between State […]

Жана Попова е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по журналистика. Автор е на книгите „Диалогови модели. Mежду събития и медийни образи“ (2013), „Жанрове и форми на забавлението в телевизията“ (2015), автор на студията за историята за БНТ в сборника „БНР и БНТ – между държавата и обществото […]

Prof. Anastas Gerdzhikov teaches of Latin language and Roman literature at St. Kliment Okhridski Sofia University’s Classical Philology Department. He is the author of four monographs and over forty publications on ancient and medieval literature. Tertiary education is another area of his research. He has also carried out the first translation of Aristotle’s Politics. Between […]

Анастас Герджиков е професор по латински език и римска литература в Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на четири монографии и на над четиридесет студии и статии в областта на античната и на средновековната литература и на регламентацията на висшето образование, както и на първия превод на Аристотеловата „Политика“. Бил […]

Prof. Miglena Nikolchina is tenured at the Theory of Literature Department of St. Kliment Okhridski Sofia University and a member of Academia Europea. Her research focuses on the interaction of literature, philosophy, political science and feminist theory. Her publications in recent years include The Lost Unicorns of the Revolution. Bulgarian Intellectuals in the 1980s and […]

Миглена Николчина е професор в Катедра по теория на литературата към СУ „Св. Кл. Охридски“ и член на Academia Europea. Изследователските ѝ интереси включват взаимодействието на литература, философия, политология и феминистка теория. Сред публикациите й от последните години са монографиите „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980те и 1990те години“ (2012, на английски 2013), […]

Prof. Georgi Kapriev, PhD, teaches philosophy at St. Kliment Okhridski Sofia University. As a member of the International Society for Medieval Philosophy Studies (SIEPM), Prof. Kapriev chaired its Byzantine Philosophy Commission between 2002 and 2012. He is also a member of the Society for Study of the Philosophy of the Middle Ages and the Renaissance […]

Георги Каприев, nроф. дфн, преподава философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е (2002-2012 – президент на комисията „Византийска философия“) на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.), на немското Общество за изследване на философията на средновековието и ренесанса (GPMR) и съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Бил е […]

Ana Proykova, Ph.D., is a physicist and scientific director of the ICT Excellence Centre at Sofia University’s Faculty of Mathematics and Informatics. She chairs the European Strategic Group on Digital Infrastructures and is Vice-Chair of the European Scientific Committee on Emerging and Newly Identified Health Risks (SCENIHR) at the EU’s DG for Health and Food […]

Ана Пройкова, проф. дфн, е физик и научен директор на Центъра за върхови постижения в ИКТ на Факултета по математика и информатика. Тя е председател на европейската стратегическа група по цифрови инфраструктури и заместник-председател на европейския научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове към генерална дирекция „Здраве“ на ЕС.   Ана Пройкова – […]

Vassil Simeonov – Interview from the Series “Science in an Emergency.” (pdf)    

  Васил Симеонов – Наука в извънредно положение (pdf)   Вижте въпросите, които зададохме на нашите автори и гости, на сайта на Културния център на Софийския университет:   Въпроси за науката и образованието в извънредно положение

Assoc. Prof. Hristo Hinkov is a psychiatrist with many years of experience in health reform and public health. Having specialised psychiatry in Japan, the Netherlands and Belgium, Hinkov also studies music, cinema, literature and philosophy. Apart from publications in psychiatry and psychiatric epidemiology, Hinkov has a number of publications on political issues. He is currently […]

Христо Хинков е психиатър с дългогодишен стаж в областта на психиатрията, здравната реформа и общественото здраве. Специализирал е психиатрия в Япония, Холандия, Белгия. Има интереси в областта на музиката, киното, литературата и философията. Публикувал е редица материали с обществено политически характер, както и редица научни публикации в областта на психиатрията и психиатричната епидемиология. Понастоящем е […]