Този брой на списание „Пирон“ е събрал статии, основани върху доклади от конференцията „Новите утопии“, проведена в гр. София и гр. Априлци от 6 до 9 декември 2018 г. Те опитват да мислят утопиите откъм онзи разрив между ‘преди’ и ‘сега’, който определя съвременността ни. Тук ще опитам да очертая общите места на това съвместно […]

Продължение...

Краят на утопията

Херберт Маркузе е немски марксистки философ, ключова фигура във Франкфуртската критическа теория. Неговата двойна критика на потисничеството и потискането на нагоните е един от импулсите на студентските бунтове, еманципаторните движения и контракултурите от края на 1960-те години. Тук публикуваме лекция пред студенти от Свободния университет на Западен Берлин от 1967 г., в която Маркузе опитва […]

Продължение...

из „Принципът на надеждата“, т. I, Втора част (Основоположения): „Антиципиращото съзнание“, гл. 15

Ернст Блох е немски марксистки философ. Мисленето и животът му са преплетени с тези на Теодор Адорно, Валтер Бенямин, Гьорг Лукач, Бертолт Брехт. След Втората световна война Блох е професор по философия в Лайпцигския университет, но, разочарован от потушаването на унгарската революция и изграждането на берлинската стена, напуска ГДР и до края на живота си […]

Продължение...

Бъдещето като разрив

Фредерик Джеймисън е американски литературен критик и философ. Богатото му творчество, насочено към съвременните културни тенденции и марксистката политическа теория, е достъпно за българския читател чрез публикуваната на български език „Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето“ (A Singular Modernity. Essay on the Ontology of the Present). Неговите интерпретации на теми като постмодернизма и политическото въображение […]

Продължение...

В защита на утопията: (граници на) утопичната функция в къснокапиталистическото общество

Рут Левитас преподава социология в Университета в Бристол. Двете основни теми на нейните научни изследвания са утопизмът и социалното изключване. Книгата й The Concept of Utopia (1990) се занимава с историята на утопичното мислене и разглежда обвързаността на утопията със социалните науки, изкуствата, историята и паметта. В друго свое мащабно изследване The Inclusive Society?: Social Exclusion […]

Продължение...

Принципът на надеждата срещу принципа на въображението. Бележки върху Блох и Борхес

Резюме: Статията „Принципът на надеждата срещу принципа на въображението“ е рисковано сравнение между двама трудни за сравняване автори – Ернст Блох и Хорхе Луис Борхес. Целта й е да изследва сложните връзки на утопията с категорията „възможност“ и произтичащите изводи за особените асиметрии между „принципа на надеждата“ на Блох и онова, което авторът на текста […]

Продължение...

Краят на капитализма, новата дистопия

Резюме: Статията разглежда някои важни развития в капитализма днес, които дават основания да се мисли, че продължаващата над 10 години глобална криза е структурна и е вероятно да доведе до неговия край. Същевременно текстът се фокусира върху определени дистопични тенденции в съвременните обществени науки, които определя като симптоматични за периода. Ключови думи: капитализъм, криза, дистопия, […]

Продължение...

Отношението между идеология и утопия: утопията за изход от идеологията и нейното бъдеще (Карл Маркс, Карл Манхайм, Пол Рикьор)

Резюме: В текста се проследява отношението между идеологията и утопията като два социално функциониращи „разказа“, които имат различно отношение и влияние върху практиката и настоящето. Това отношение и неговата трансформация са разгледани през разбирането на трима автори: Карл Маркс и неговата критика на идеологията, Карл Манхайм, който експлицитно поставя идеологията и утопията в отношение, и […]

Продължение...

Съдбата на мисленето в два съвременни леви проекта: Джорджо Агамбен и Майкъл Харт и Антонио Негри  

Резюме: Този текст е посветен на философските утопии на Джорджо Агамбен и Майкъл Харт и Антонио Негри. Използваното определение за философска утопия е работно, но визира конкретен подход. Това са проекти за промяна в мисленето, която се възприема първо, като възможна в голяма степен, и второ, от нея се очаква да доведе след себе си […]

Продължение...

Равноправието между половете в социалистически Китай – между утопия и реалност

  Резюме: Статията изследва хипотезата, че китайският социалистически идеал за общество, основано на половото равноправие, може да се разглежда като заемащо едно специфично полуутопично пространство. Тя разглежда проблема през призмата на политиката на ККП с пряко отношение към равноправието между половете – социалната и демографска политика, от една страна, и всеобхватна трудова мобилизация, от друга. […]

Продължение...

Микро-, мезо- и макроутопии

  Резюме: Статията предлага типологично разграничение между микроутопии (засягащи индивидуалния успех), мезоутопии (надеждата, възлагана на социални революции) и макро-утопии (очакване за свръхестествена намеса в историята и въздаване на справедливост). Тъй като мезоутопиите са подробно разглеждани от многобройни автори, тук са тематизирани една микроутопия и няколко макро-утопии. На микроутопията за хетеросексуалната любовна двойка се отговаря, че […]

Продължение...

Аналогия и аномалия: хетеротопия на библиотеката в Александрия и Пергам

Резюме: Новите утопии са хетеротопиите, както добре знаем от лекцията на М. Фуко от март 1967 г. „За другите пространства“. Музеите и библиотеките са пространства, които акумулират време или те са особено пресичане на хетеротопии и хетерохронии. Генеалогията на институцията на библиотеката би ни върнала назад към времето на Елинизма, когато се появяват две могъщи […]

Продължение...

„Есента на патриарха“ и антиутопиите

Резюмe: Текстът сравнява „Есента на патриарха“ с големите антиутопии на ХХ век. Поставената цел е да се открие близост между тоталитарните и авторитарните режими, така както са описани в определени романи. Основният фокус на текста е да дискутира две омнипотентни фигури на властта – Големият брат („1984“-та) и безимения президент („Есента на патриарха“). Ключови думи: антиутопии, магически […]

Продължение...

Фрагменти от възможни щати в „Подземната железница“ на Колсън Уайтхед

Резюме: Статията разглежда особеностите на художествения свят в романа на Колсън Уайтхед „Подземната железница“ с оглед на проблематичното мислене на утопиите и дистопиите днес. Това жанрово флуидно произведение започва като исторически роман, но продължава като поредица от фрагментарни дистопии, разположени в миналото като негови алтернативни версии. Това са „щатите“, през които преминава клаустрофобичното повествование – […]

Продължение...

Алтернативни истории и историческо знание

Бен Карвър е доктор по история на литературата на Университета на Есекс (Великобритания). Преподава история на литературата в Университета в Орхус (Дания). Автор е на книгата Alternate Histories and Nineteenth-Century Literature Untimely Meditations in Britain, France, and America (London: Palgrave, 2017). Научните му интереси са в областта на историята на литературата на ХIХ в., реализма, […]

Продължение...

Усилени тела: съвършената красота и технологията на добавената реалност

Резюме: Статията изследва приложението на технологията на добавената реалност в модната и козметичната индустрия като средство за постигане на съвършена красота. Използването на добавена реалност в модата и козметиката снабдява с власт за лесно (виртуално) постигане на красотата, но и поражда постоянна неудовлетвореност от (физическото) тяло и зависимост от технологиите. Така утопията за перфектната красота […]

Продължение...

Съвременната здравна утопия – парадоксалната невъзможност на здравото тяло днес

Резюме: Този текст коментира съвременните здравни утопии, предлагайки няколко основни линии на анализ по темата. Първо, проблематизира критически концепцията за здраве и явяващите се като „естествени“ мисловни форми, които я придружават, и демонстрира историчността на същите тези форми. Второ, изгражда типология, описваща съвременните здравни утопии (това е осъществено през работата на Жорж Кангилем върху понятията […]

Продължение...

Изчезващите деца: биополитика на постсмъртното човечество

Резюме: В статията си „А ако децата станат рядък вид?“ говорителят на френската трансхуманистична асоциация „Технопрог“ Марк Ру се ангажира да хвърли известна светлина върху тъмната страна на удължаването на живота, а именно, вероятността децата да се превърнат в изчезващ вид в едно човечество от възрастни с радикално удължен живот. Защото трансхуманизмът се стреми не […]

Продължение...

Хаптична визуалност: утопия на сексуалността в Живот нависоко / High Life (2018)

Резюме: Текстът стъпва върху ключови моменти от философията на Жан-Люк Нанси – телесността и другостта – които са тематично присъщи и на филмите от френската режисьорка Клер Дени. Дени и Нанси имат дългогодишна колаборация, изразяваща се в размяна на текстове (от негова страна) и филми (от нейна страна), творбите им са обединявани от идеята за […]

Продължение...

PORNUTOPIA: между симулацията и фасцинацията

Резюме: Порното. Eстетическа форма или занимание за автоеротични перверзници? Критическа метафора или излишък на културната продукция? Индустриално предприятие или фасцинираща илюзия с мащабите на утопична фантазия? С претенциите си да бъде своего рода аламбик на еротичното въображение, при който фантазиите стават плът, да изобретява и презентира форми на сексуално удоволствие, както и да употребява секса […]

Продължение...

Виртуалната утопия

Резюме: По своята същност утопията може да бъде мислена през понятието за виртуалност. Или обратно – виртуалната реалност, разбирана като компютърна симулация, може да бъде вписана в регистъра на утопията. Доколко обаче тези схващания успяват да се препокрият при наличието на толкова много вътрешни противоречия? Настоящият текст се опитва да подхване тази нишка, позовавайки се […]

Продължение...

(Анти)утопично въображение и трансхуманизация във видеоигрите

  (Анти)утопично въображение и трансхуманизация във видеоигрите – Разговор между Еньо Стоянов и Миглена Николчина (pdf)  (Anti) Utopian Imagination and Transhumanization in Video Games Conversation between Enyo Stoyanov and Miglena Nikolchina 

Продължение...

Казват, че в търсенето на мъдрост първият етап е безмълвието, вторият – вслушването, третият – спомнянето, четвъртият – практикуването и петият – преподаването. Как езикът/словото, оттам текстът формират култура, се пита в търсенето на значения, които да запазят света от обезличаване заради забравата на това, което образува смисъла на един живот. Какъв е тонът, вибрацията, […]

Продължение...

„Измери Бел структурата на Апсу…“. „Енума елиш…“, 4 таблица, 143-144

Резюме: В опит да се съобрази темата и концепцията, както и предполагаемата аудитория на конференцията и на броя на списание „Пирон“, бе подбран един от най-известните днес „сакрални текстове“ от Древна Месопотамия за генезиса и управлението на Космоса. Той е свързан с празника на началото на годината, тоест по същество съпътства ритуални действия, възпроизвежда първообразите в […]

Продължение...

Свещените текстове на Древен Египет – между скритото и откритото

Резюме: През последните няколко десетилетия изследванията на свещените текстове на древноегипетската традиция отбелязаха съществен прогрес. Появиха се десетки нови сводни тексткритични издания на погребалните текстове. Многобройни статии, посветени на отделни проблеми в областта на лингвистиката, лексикологията, епиграфиката и ортографията, разпространението на свещените книги в по-късни епохи, разшириха и задълбочиха нашите познания. Тези изследвания на свой […]

Продължение...

„Пихме сома, станахме безсмъртни, стигнахме до светлината, открихме боговете“, или как да вникнем в някои от ведическите текстове?

Резюме: Как да вникнем в различните древноиндийски текстове? Измежду тях има предписателни, ритуални, описателни, поетични, метафорични и съвсем неразгадаеми. А към тези особености на текстовете трябва да прибавим и нагласата и опита на изследователя. Защото, дори да допуснем, че древните индийци са имали преживявания, подобни на нашите, те ги концептуализират не както ние бихме ги […]

Продължение...

„Скриването на света в света“ 藏天下於天下 – трансцендентното измерение в даоисткото учение даодзя 道家 (VI–III в. пр.н.е.)

Резюме: Статията проследява спецификата на даоисткото трансцендиране „да бъдеш така от само себе си“ на базата на иконично-архетипния характер на китайските писмени знаци и на отразената в тях транссетивна чувствителност към динамиката на изначалния флуид ци. Конкретизира се „физиономичният“ принцип на трансцендиране посредством вътрешната светлина – пътят на безкрайно субтилизиращите се квантови нива на празнотата, […]

Продължение...

Изображенията на Тара в системата на Атиша. Семантика на цветовете в тибетската иконография

Резюме: В статията „Изображенията на Тара в системата на Атиша. Семантика на  цветовете в тибетската иконография“ е направен кратък исторически преглед на въвеждането и развитието на почитанието към Тара в тибетския будизъм. Разгледани са отделни иконографски традиции в изобразяването на линията на 21 Тари. Фокусът е върху школата Гелуг и следваната от нея система на […]

Продължение...

Мястото на Абхидхарма-коша-бхашям в Будистката традиция

Резюме: Една от четирите налични днес Абхидхарми, наречена Абхидхарма-коша-бхашям, е съставена през ІV в. от ученика на Буда, Васубандху. Макар да не е „официална“ част от Палийския канон, тя е шедьовър, наречен от самия Васубандху „Съкровищницата на Дхарма, написана за идните поколения“. Книгата Абхидхармакошабхашям се състои от девет глави. Първите осем съдържат около 598 коренни […]

Продължение...

Exposing the Hidden. A Study of Sohrab Sepehri’s Seday-e Pay-e Ab as an attempt in Concreting the Abstract

Abstract: Sohrab Sepehri (1928-1980) is considered as one of the most influential contemporary poets and painters of Iran. He first started writing poetry by imitating the trend of free verse poetry known as “Nimaei”, however, he very soon found his own unique style and continued on in that trend. His works have been translated into […]

Продължение...

Възможни етнокултурни взаимодействия, съхранени у епоса „Веда Словена“

Резюме: Централизираната йерархична социална структура в Древна Тракия е обусловена от царската доктрина, определена от Александър Фол с техническото понятие „тракийски орфизъм“. В българската народностна култура са съхранени форми от орфическата вяра, която допуска всеки край да предшества ново начало. Следователно е възможно, дори необходимо, да се унаследяват и общностните взаимоотношения в социална структура от […]

Продължение...

Анатолийската Велика богиня Кибела и нейният източен произход

Резюме: В настоящата статия е разгледан въпросът за произхода и разпространението на два религиозни култа (към Майката на боговете Кибела и нейния мъжки „съдружник“), чийто произход с голяма степен на вероятност е от Мала Азия. Събрани са наличните сведения за различните имена, места на почитане, изобразяване, приблизително време на появяване. Всички тези данни са подложени […]

Продължение...

Един библейски смислов айсберг

Резюме: Смисловият айсберг е в Песен на песните 1:5 и е анализиран ‎на базата на оригиналния ивритски текст: „Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.“ Това описание е декодирано за днешните читатели. В резултат на анализа са отличени пет смислови равнища в ивритския текст. Първото ниво е чернотата, назована […]

Продължение...

„През огледалото в загадката“. Мистическото зрение в интерпретацията на Николай Кузански

Резюме: Текстът се занимава с някои от аспектите на концепцията на Николай Кузански за мистическото съзерцание, като се опитва да засегне проблемите за обекта на това съзерцание, както и за конструирането на мистическо зрение. Мистическото съзерцание се отличава с особена комбинация от скриване и откриване на божествената същина. Николай Кузански интерпретира въпросното съчетание от скриване […]

Продължение...

Пед-агония: битката между Иаков и Бога като апофатическа педагогика

Резюме: Текстът се съсредоточава върху нощната битка между Иаков и Бога от книга Битие на Светото Писание, която разглежда като реплика на драмата на спасението и образец на педагогическата стратегия на Бога. Особеното събитие се чете в два ключа: от една страна, като възлагане лице в лице на мисията на домостроителството, и от друга страна, […]

Продължение...

Световни и монотеистични религии във Вътрешна Азия през I хил. сл. Хр.

Резюме: Текстът демонстрира една от най-главните специфики на един много слабо познат регион в света – Вътрешна Азия, а именно грандиозният синтез тук на основните монотеистични и световни религии през I хил. сл. Хр. През тези 1000 години тук се разпространяват, а на моменти реализират и истински синтез, такива религии като (несторианското) християнство, юдаизмът, ислямът, […]

Продължение...

Малък трактат за малък катехизис. За смисъла и значението на „Малкия Катехизис“ на Мартин Лутер

Резюме: През 1529 г. Мартин Лутер пише своя Малък Катехизис като средство за изясняване и преподаване на християнската вяра и нагледно показване как тя да бъде прилагана към всекидневния живот. Целта му е християните да не живеят и вярват като „безмозъчни прасета“, а като напълно интегрирани и осъзнати личности, които могат без срам да застанат […]

Продължение...

Скритите и открити послания за жените в Свещения Коран

Резюме: Настоящият текст представлява опит да бъдат разгледани някои от кораничните послания, насочени към мюсюлманските жени, техните права и задължения. За да бъдат поставени в светлината на явното „покритите“ посалния, засягащи мюсюлмаснките жени в текста на Корана, които са низпослани да бъдат правила за живот в рамките на съвременната културна среда, се нуждаем от задълбочено […]

Продължение...

Историчността в херменевтиката на Корана

Резюме: В тази статия се прави опит да се покаже важността на историчността като необходима методическа стъпка в процеса на Кораничната херменевтика. Авторът предлага разбирането на религиозния текст да изхожда от неговата историческа и културно-понятийна реалност към съвремието, а не обратно. Анализът стига до заключение, че херменвтиката на религиозните текстове в рамката на тяхното историческо […]

Продължение...

Употреби на свещени текстове в холистичната спиритуалност

Резюме: Предмет на обсъждане в статията са заимстването на мотиви от свещени за традиционните религии текстове и техните употреби в полето на холистичната спиритуалност. Описват се функциите на съдържателно редуцираните и деисторизирани текстови синтези за постигане на единение между „ум, тяло и дух“. Използва аналитичният потенциал на социологическата диагноза, която Георг Зимел прави на модерната […]

Продължение...

За Пустотата в Дзен (Школата от Киото) и/или Какво Бог не е (Майстер Екхарт)

Резюме: Ако учението на Буда беше образувано около идеята за „Църква“ според смисъла, който Западът влага в това понятие, Дзен сигурно щеше да представлява непосилно бреме за практикуващите го. В света на християнството изживяването сатори съответства на религиозна трансформация. Такива състояния, най-близко до опита на Дзен, са онези мистични преживявания, свързани с отдаването на състоянието […]

Продължение...

Упанишадите – какво търсят те и защо?

Текстът представлява президентски адрес, изнесен пред Американското Ориенталско Общество (American Oriental Society) на неговата ежегодна среща в Кембридж на 2 Април 1929. Превод от английски език: доц. д-р Гергана Русева Преводът е направен по: Franklin Edgerton, The Upanishads: What do They Seek, and Why?; Journal of the American Oriental Society, Vol. 49 (1929), 97-121.   […]

Продължение...

Следите от живота на мисълта. Незавършено предисловие към незавършимо разговаряне

А ние: рожби на екстази, закърмени със свобода, не можем умно да се пазим и да не оставяме следа. Димитър Зашев. Из „05.03.1953“ (от стихосбирката „Лéта и Цвят“, 2003)   Когато препрочитах, като ръкописи или във вида, в който първоначално са се появили,  излизащите сега в „Пирон“ малки съчинения от философа, поета, преводачa проф. Димитър Зашев […]

Продължение...

Всяко правило, всяка норма, всяка общност се конституира, като произвежда някакъв остатък, нещо в повече, нещо, което не се вписва и изглежда излишно. Излишното бива отхвърляно или наказвано, защото не може да бъде овладяно. И тъй като живеем в една смесена и нехомогенна вселена, винаги рискуваме да се окажем в сферата на излишното и да […]

Продължение...

Постфактум за контекста и излишното

Резюме: В статията се анализират понятията „контекст“ и „излишно“. Изложението е разделено на три части, като в първата са скицирани основни съвременни тенденции върху осмислянето на контекста и са дадени работни определения на ключови понятия. Във втората са съпоставени радикалните теоретични репонятизации на Стивън Пепър и Готхард Гюнтер през идеите им за контекстуализма, danda, поликонтекстурата […]

Продължение...

Два свята, единият е излишен

Резюме: Поговорката „Който не работи, не трябва да яде“ е позната на всякакви народи, а на български език съществуват дори авторски приказки със същото заглавие. Тези версии създават впечатлението, че са част от фолклорното наследство, но издирването на образците им разкрива неочаквани резултати. Точно такива приказки няма записани. В съхранените мързелът се лекува не чрез […]

Продължение...

Клошарят: тяло и предметност

Резюме: Темата за излишното ще бъде разгледана през фигурата на клошаря: конституирането на неговото тяло и предметния му свят. Основният мотив е свързан с битийния статус на предметността. Тук излишното се мисли като десубстанциализиране на вещта и едновременно като специфично усилие за нейното възстановяване и функциониране. Особен интерес от тази гледна точка представлява дрехата и […]

Продължение...

Излишното и мъртвото като предмет на (историята на) философията

Резюме: Статията се занимава с въпроса за излишността на историята на философията, поставян и днес в определени кръгове. Чрез една кратка история на историята на философията съвременната продуктивна история на философията се описва като диалог с философи, физически мъртви, но живи в полето на културата. Тя се обсъжда като необходима база за създаването на привилегирована […]

Продължение...

Природонаучни проблеми (XXX, 1, 953a10 – 955a40)

Макар интегрирано в Аристотеловия корпус, съчинението, запазено под заглавието „Проблеми“ (или „Природонаучни проблеми“), по всяка вероятност не е автентично. Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух, много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения. Затова се приема, че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и […]

Продължение...

Излишната меланхолия. Увод към Псевдо-Аристотел, „Проблеми“, XXX, 1

Резюме: Текстът цели да бъде дескриптивно въведение към първия въпрос от тридесета книга на Псевдо-Аристотеловите „Проблеми“, посветен на меланхолията. Проблемът за меланхолията тук е разгледан през призмата на понятието за излишно. Псевдо-Аристотел успява да покаже по какъв начин меланхолията (черната жлъчка в тялото) трансформира излишното (разбирано като това, което е в повече и трябва да […]

Продължение...

Неврозата като интериоризация, неврозата като остатък

Резюме: В основата си тази статия е опит за проблематизиране на неврозата, което преминава през отказ от признаване и усилие за преодоляване на голяма част от психологическите дискурси, циркулиращи в публичното пространство. В статията твърдя, следвайки Дельоз и Гатари, че неврозата не е патология, девиация от нормалността, а е по-скоро нормалността, изведена от специфичните отношения, […]

Продължение...

Излишните личности/идентичности. Биографични разкази и мобилизации около грижата за деца с увреждания

 Резюме: Предлаганият текст стъпва върху анализ на биографични интервюта и фокус групи  с родители и по-точно майки на хора с увреждания (интелектуални и физически затруднения). Разказаното в интервютата разкрива едно особено преживяване и артикулиране на асоциализацията и маргинализацията, отключена от ежедневната  грижата за децата. Личността на майката се конструира и представя като ненужен и излишен […]

Продължение...

Има ли бъдещето все още нужда от нас и от нашите деца?

Резюме: Статията съсредоточава вниманието си върху някои съвременни трансхуманистични проекти за бъдещето на образованието и свързаните с тях актуални негативни процеси и тенденции в училищното образование. Текстът проблематизира антропологическите последствия от предвидените образователни трансформации, прицелени в радикалната реконструкция/деструкция на училището посредством усилващите биотехнологии. Ключови думи: образование, ИКТ, НБИК, трансхуманизъм, усилващи технологии. Наталия Христова е главен […]

Продължение...

Стратегии за справяне с „излишните” образи: Snapchat

Резюме: Текстът си поставя за цел да изследва опозицията между два типа комуникация в съвременния дигитален свят: от една страна, на натрупването и складирането на данни и, от друга – на автоматично изчезващата информация. Във фокуса е поставено мобилното приложение Snapchat – социална медия, в която съдържанието се споделя за ограничен период от време, технология […]

Продължение...

Излишната плът – технологичната утопия като фантазия на органичното

Резюме: В една постчовешка перспектива на трансформации и утопични инвенции изниква проблемът за сложното взаимодействие между органична и технологична телесност, както и за фантазмените представи, свързани с тяхното взаимопроникване. Утопичните визии за онова, което предстои, неизбежно се филтрират през желанията и фантазиите на крайното органично същество, докато процесът на трансформация се мисли предимно през телесността […]

Продължение...

Периферна светлина въздух и слънце

Резюме: В повечето европейски градове днес в перифериите живеят много повече хора, отколкото в градските ядра. Въпреки това периферните пространства получават много по-малко обществено внимание от тези иконографски пространства в центъра, които поставят имиджа на града на картата на конкурентния глобален градски маркетинг. Едни от парадигматичните пространства, които днес може да се открият в перифериите […]

Продължение...

Рутхер Копланд: почти приятното усещане да си излишен

Резюме: Текстът изследва идеята за „излишното” (overbodig, overbodigheid) в работите на нидерландския поет Рутхер Копланд (1934-2012) въз основа на някои негови стихотворения, есета и интервюта. Ключови думи:  Копланд, излишното Боряна Кацарска (1967, София) е доктор по философия. Автор е на монография върху творчеството на В. Кандински, на две книги с поезия, както и на редица […]

Продължение...

Излишната сричка. (Не)Предсказуемостта на стиха като (не)свобода

Резюме: Статията поставя въпроса за връзката между ритъма на стиха и представата за предсказуемост на живота, като взема за отправна точка стихотворението на Вл. Набоков Как бледная заря, мой стих негромок, и метафората „излишна сричка” в този текст. Излишността на елемент – житейски или ритмичен – може да бъде дефинирана само спрямо идея за норма […]

Продължение...

Апология на излишното. Размисли върху една наратологична новела

Резюме: Статията разглежда тематизирането на излишното във фантастичната новела на А. С. Байът „Джин в окото на славея“, в която главната героиня, учен-наратолог, посещава конференция в Истанбул и скоро след това случайно освобождава джин от стъклена бутилка. През историите, които взаимно си разказват героинята и джинът, а също през изнесените на конференцията доклади, текстът повдига […]

Продължение...

Излишните хора в пространството на руската драматургия от ХIX век

Резюме: Концептът „излишни хора“ възнква в руската литерату през 50-те години на ХІХ век и постепенно се пренася в извънлитературна среда, превръщайки се в идеологема. Статията прави опит да изследва явлението в пространството на руската драматургия, започвайи от Грибоедов и достигайки до драматурзите от края на ХІХ – началото на ХХ век Лев Толстой, Антон […]

Продължение...

Случайникът на Гомбрович, раздут до непоносимост

Резюме: Как може да се разкаже за особеното, прекомерното, хаотичното? В последния си роман „Космос“ (1965) Витолд Гомбрович излива множество антиномии и парадокси, които преливат от излишък към недостиг, размиват подробност и същина. Последната капка понякога поражда хаос, друг път – безредие, дори различни видове хаоси и безредия. Какви са те и доколко зависят от […]

Продължение...

Японското движение Гутай. Японският авангард и „излишната“ периферия на изкуството

Резюме: Текстът разглежда японското авангардно движение Гутай, активно в следвоенния период, между 1955 и 1972 г., фокусирайки се върху неговите връзки с големите западни движения (и тенденции) в изкуството по това време и позицията му на периферия по отношение на основните културни центрове като Ню Йорк, Париж, Лондон и пр. Тази позиция предопределя за движението, без […]

Продължение...

Проблемът за хибридността, разгледан през един каноничен наратив

Резюме: Статията поставя въпроса за отношенията между хибридното и излишното (свръхизобилното), проследявайки го до проблема за безкрайността. Безкрайната сложност на материалния свят, на организмите, на културите, на произведенията на изкуството, занимава модерната епоха от самото й начало. Тази безкрайна сложност създава свръхизобилие от материал за изследване във всички дисциплини. За целите на повечето изследвания това […]

Продължение...

От историческа гледна точка наратологията е една все още неустановена научна дисциплина. Неустановена в смисъл, че в хода на нейното динамично развитие всички тези и понятийни формулировки на най-видните й представители остават или недокрай разработени и адекватно конкретизирани, или биват преработени в други свои версии, смятани за по-адекватни от предишните. Това обстоятелство съответства на интенцията […]

Продължение...

Категориите на художествения разказ

Цветан Тодоров (1939 – 2017) e българо-френски философ, литературен критик и теоретик на културата. Автор е на многобройни научни съчинения и есета, оказали решаващо влияние върху антропологията, социологията, семиотиката, литературната теория, историята и теорията на културата. Популяризатор на теорията и методологията на Руския формализъм, ученик на Ролан Барт и един от най-видните учени структуралисти със […]

Продължение...

Йерархия на връзките в повествованието

Христо Михайлов Тодоров е български литературен теоретик и историк, роден на 12 април 1938 г. в София и починал на 45 години на 8 август 1983 г. в София. Завършва френска филология в Софийския университет през 1961 г. От 1963 г. е асистент, а от 1978 г. – доцент по нова френска литература в СУ. […]

Продължение...

Извън-разказаното

Джералд Принс е американски литературен теоретик. Преподава Романистика в Пенсилванския университет. Водещ учен по наративна поетика, един от най-влиятелните наратолози от поколението на 1970-те, спомогнал за оформянето на самата научна дисциплина, въвеждайки ключови идеи и понятия като наративност, наративен адресат, извън-разказано и наративна граматика. През 2013 г. е удостоен с наградата за цялостен принос „Уейн […]

Продължение...

Философска фигурология и теория на повествованието. Встъпителни методологически бележки

Резюме: Задачата на този текст е да представи съществени измерения и залози на метода на философската фигурология, разработен през последното десетилетие. Централно внимание е отделено на понятието фигура, предефинирано в този контекст на основата на генеалогически и структурно-семантичен анализ. То е свързано с опита за обвързване на постановките на модалния анализ на повествованието и на […]

Продължение...

Гледната точка и наративните модалности

Резюме: В статията се разглежда отношението между наративните модалности и гледната точка с помощта на наратологичната теория на Христо Тодоров, представител на Българската гийомистка школа. Първо се посочва мултимодалността на наративната модална логика с комбинацията й от различни типове модални категории (алетични, деонтични, волитивни и т.н.) После се въвежда разграничението на Хр. Тодоров между модални […]

Продължение...

Денаративизация и фигуративна потенциалност. Опити върху Дарин Тенев

Резюме: В настоящия експериментален текст ще се опитам да покажа как формалното указване като подход направлява прехода от наративна към фигуративна потенциалност. Функцията на илюстриктурата – хибриден концепт, в който мисля като скачени „стриктура“ (Дарин Тенев) и „илюстрация“ (Боян Манчев) – да ограничава въображението до модели и в същото време да взривява логиката на тези […]

Продължение...

Разказването при различни средства

Мари-Лор Райън е независим учен в полето на литературната теория и критика. Публикувала е няколко значими изследвания върху наратологията и киберкултурата. В периода 2010-2011 г. тя е сътрудник на Университета в Майнц, където провежда изследване върху наратива, присъстващ в разнообразието от съвременни медии. Редактор е и на няколко академични списания, посветени на проблемите на разказа, […]

Продължение...

Музей и разказ

Резюме: Текстът се занимава с проблематичното отношение на съвременния музей към разказа в постмодерната ситуация, белязано от два привидно противостоящи си, но не напълно взаимоизключващи се фактора – предполагаемия край на големите разкази и призива към разказност. Разгледани са спецификата на музейния наратив и трите основни стратегии на музеите в отговор на тази дилема: употреба […]

Продължение...

Наративност в компютърните игри

Брита Найцел е гостуващ преподавател по теория на медиите в Университета за изкуства и промишлен дизайн в Линц. Занимава се с изследвания на театъра, киното и телевизията и от петнайсет години работи в областта на изследванията върху игрите. Има многобройни публикации върху теорията и историята компютърните игри, засягащи темите за наративността, увлекателността, интерактивността и саморефлексията […]

Продължение...

Наратив, алгоритъм и „многодействие“ при видеоигрите

В „Наратив и алгоритъм при видеоигрите“ Еньо Стоянов сблъсква тезите на влиятелния изследовател на новите медии Лев Манович за „базата данни“ като нова символна форма, при която парадигматичната ос се е сдобила с актуалност, а синтагматичната се е виртуализирала, с предложенията на Миглена Николчина за осмисляне на наратива на видеоигрите като композиционно разгръщане на „играта […]

Продължение...

Окото на Бога

Резюмe: Текстът наблюдава ролята на разказвача в традиционния роман на реализма и наративните техники на романа на модернизма, сравнявайки фигурата на автора при Толстой и Вирджиния Улф. Ключови думи: реализъм, модернизъм, Толстой, Вирджиния Улф, наратология, всевиждащия разказвач, поток на съзнанието Райко Байчев е докторант по „Култура и литература на ХХ–ХХI век“ в Софийския университет. Дисертацията […]

Продължение...

Salvator (Ars) Mundi? Christie’s разказ, Instagram разказ, разказ за силата на наратива в света на изкуството

Резюме: Наративът в изобразителното изкуство – разказът за твореца, творбата и връзката помежду им, е неизменна част от търговията с произведения. Статията разглежда скорошния пример с продажбата на едно произведение и на една история – тази на творбата Salvator Mundi. Медийният и маркетингов шедьовър на организирания от „Кристис“ търг и наративът за „Изгубеният Леонардо“ ни […]

Продължение...

Дигиталните светове на разказа

Резюме: Статията разглежда промените в разпространението на наративни работи с оглед развитието на интернет-технологията в последните 30 години. Текстът представя промените в медиите, формата и съдържанието на културните продукти като последица от дигитализацията и разглежда новите форми на разказване на истории в контекста на класическата наратология. Ключови думи: дигитализация, глобализация, медии, Нова медия, видеоигри, интернет […]

Продължение...

Разказването на живота. Подходи за изучаването му в хуманитарните и социалните науки

Резюме: Този текст описва сложния и методологически разноречив контекст на съвременните автобиографични изследвания, една изключително богата съвременна научна област. Тя се оказва нестабилно обединена, състои се от различни традиции и е белязана от разрив между хуманитарните и социални науки. Последното води не само до разбягващи се и недиалогични методологически и технически подходи при изследванията, но […]

Продължение...

БРОЙ 14: КОНТЕКСТ И КОНТЕКСТУАЛИЗАЦИИ

Настоящият брой на сп. Пирон е продължение на миналогодишната, шеста поред интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността. С основна тема „Контекст и контекстуализации“, миналогодишното събиране в Априлци беше изпълнено с много смислени и оригинални подходи към проблема за контекста. Радостно е, че този брой ще успее да остави следа от това събитие, но […]

Продължение...

Възможна ли е теория на контекста? Бележка на редактора

Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски […]

Продължение...

Подпис Събитие Контекст

Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]

Продължение...

Преповтаряйки различията: отговор на Дерида

Джон Сърл (1932 г.) е американски философ, чиято работа върху теорията на речевите актове през 60-те и 70-те на ХХ век оказва огромно влияние върху аналитичната философия и го прави световно известен. По-късно развива своя философия на интенционалността, за да се насочи през 90-те към изследване на конструирането на социалната реалност. Ключови негови книги са: Speech […]

Продължение...

Limited Inc. a b c…

Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]

Продължение...

Изплъзващото се знание

Дейвид Люис (1941-2001) е един от най-големите философи в аналитичната традиция. Най-известните му приноси са в областта на модалната логика и анализа на контрафактуалните изказвания. В излязлата през 1986 г. нашумяла книга On the Plurality of Worlds (заглавие, звучащо като отглас от това на диалозите, издадени от Бернар дьо Фонтенел през 1686), Люис защитава крайна […]

Продължение...

Математиката на виртуалното: многообразия, векторни полета и трансформационни групи

Мануел де Ланда е американски философ и творец, чиято работа е с фокус върху самоорганизацията на материята и енергията. Онтологическият му проект очертава връзката на идеите на Жил Дельоз с различни проблеми в съвременната математика, физика, биология и архитектура. Предложеният тук текст е превод на първата глава от неговата книга „Интензивна наука и виртуална философия“ […]

Продължение...

Изгубеният „контекст“! Демонстрации на индексичността и рутината в обикновения език

Резюме: Първата част на статията демонстрира, че понятието „контекст“, макар и да е твърде често употребявано във всекидневието и науката, е квазипонятие. Не разполагаме с ясно дефинирано значение на „контекст“ – напротив, в „контекста“ са насложени серия от неясноти, които статията се опитва да покаже. „Контекстуалната зависимост“ също е редуктивна фигура, която при това е […]

Продължение...

Контекст, големи данни и индивидуализиране на потребителите

Резюме: Статията твърди, че контекстът е продукт на контекстуализиране, че контекстуализирането е елемент не само на всекидневната или критическата интерпретация, но и на мащабни апарати като полицията, както и че контекстуализирането се характеризира със специфична икономия. Ще опитам да покажа, че големите данни са променили радикално икономията на полицейското контекстуализиране, правейки възможно прилагането на статистически […]

Продължение...

Контекстът: интимно напасване

Резюме: „Контекст“ е релационно понятие, част от двойка. В този смисъл то е отношение, а не нещо; и въпросът е какво е това отношение. Тезата преплита идеи на Ян Хакинг, Ървинг Гофман, Грегъри Бейтсън: контекстът е отношение на интимност, в което контекстуализираното „нещо“ се изгражда чрез аналогия и логически парадокс. Институционално-практическата плътност на тези фигури […]

Продължение...

Късномодерен контекст: Масовата култура срещу културното изобилие

Резюме: Текстът предлага позиция, съчетаваща наблюдения от няколко автори, според която Ницшевите фигури Аполон и Дионис са победени от неочакван противник – един разтревожен за здравето си Нарцис. Показано е как подобни архетипни фигури, въпреки че са в известен смисъл социологически фикции, помагат да опишем съвременния социален и културен контекст. Предложена е също така хипотезата, […]

Продължение...

„Хамлетмашина”: Еманципаторен потенциал на „цитатмашините” с контекстуален „свръхбагаж”

Резюме: Настоящата статия тръгва от питане за жизнеспособността и приложимостта на концепцията за политически театър в съвременни условия. Тя цели да очертае механизмите, по които писане за театър би произвело политически ефекти. За примерен текст е взет „Хамлетмашина“ – провокативна, неконвенционална постдраматична (анти)пиеса на източногерманския драматург Хайнер Мюлер. През понятието за ризома на Дельоз и […]

Продължение...

Повторното „омагьосване“ на света: добавената реалност на Pokemon Go

Резюме: Текстът разглежда някои нива на разгръщане на т.нар. „смесена реалност“ през призмата на един феномен на популярната култура – играта за мобилни устройства Pokemon Go. За да се проследят различните значения и употреби на комбинацията между виртуална, добавена (augmented) и физическа реалност, се изследват няколко възможни посоки: 1) Pokemon Go в контекста на все […]

Продължение...

От Писоара до Селфито. Проблемът за контекста в света на изобразителното изкуство

Резюме: Преди сто години Марсел Дюшан скандализира света на изкуството с произведението си „Фонтан“. Обърнатият писоар на французина задава множество въпроси, основният сред които е този за контекста – в какъв именно контекст изкуството става разбираемо като такова. През изминалия век този въпрос става все по-централен за света на изкуството и придобива нова актуалност днес […]

Продължение...

Европейската интелектуална мрежа Изток-Запад: текст, контекст, крос-контекст и виртуална библиотека

Резюме: Текстът очертава източно-западната интелектуална мрежа на вече вътрешно отчуждената Christianitas от последните десетилетия на XII век. Той се опитва да я обясни през един симптоматичен случай: рецепцията и въздействието на De minoritate ac aequalitate Filii hominis ad Deum Patrem – текст на Уго Етериано (род. ок. 1120 – поч. 1182), резултат от участието му […]

Продължение...

БРОЙ 13: 100 ГОДИНИ ОТ „ПРЕОБРАЖЕНИЕТО“ НА ФРАНЦ КАФКА

for english see below ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА НЕЧОВЕШКОТО   Всяка епоха има своите Сфинксове – такива, каквито е заслужила. В началото на XX век шумният, натрапващ се сфинкс изглежда е бил Голямата война. За цели загубени в нея поколения тя е била надмогващо събитие, което изземва, стъписва въображението със своята прекомерност. Като че ли самото […]

Продължение...