А ние: рожби на екстази,
закърмени със свобода,
не можем умно да се пазим
и да не оставяме следа.

Димитър Зашев. Из „05.03.1953“
(от стихосбирката „Лéта и Цвят“, 2003)

 

Когато препрочитах, като ръкописи или във вида, в който първоначално са се появили,  излизащите сега в „Пирон“ малки съчинения от философа, поета, преводачa проф. Димитър Зашев (1948 – 2018), вече докрай проумях нещо, което мнозина от познаващите неговото творчество (както и него самия) вероятно са улавяли, обаче за което допреди смъртта му явно не са дръзвали да говорят. Но какво е това „нещо“?

 

Андрей Лешков – Следите от живота на мисълта (pdf)