Резюме: Настоящият текст предлага четене на известната новела на Кафка през фигурите на чудовищното, биополитиките и границите на човешкото. Чудовището в текста обаче е особено: то е ungeheueres Ungeziefer (несполучливо превеждано на български като „хлебарка“ и „чудовищно насекомо“), нещо с неизразима непоносимост; не толкова страшно и ужасно, колкото отблъскващо, срамно и отвратително, скандално-възмутително. Грегор-чудовището-хлебарка е удържан в малки, битови и дребно-буржоазни мащаби и е затворен в стая-изолатор, минималистичен ад – привидно буржоазно жилище, а всъщност едно екстериториално „никъде“, изключено от божествения и от човешкия свят. Подобен на това постепенно изолиране е и повествователният модел на цялата новела, тълкуващ какво се случва с чудовищата в света на хората от началото на XX век. С похватите на привиден реализъм Кафка изследва студеното преображение на непоносимия Грегор: неговата продължаваща травестия и постепенното му, успокояващо вписване в най-обикновено дребнаво всекидневие, съпроводено и с постепенното изолиране на това все по-измършавяващо чудовище в неговия банален, окончателен затвор.

На този фон интерпретацията проследява траекториите на възможното удържане на човешкото у мизерния, чудовищен човек-хлебарка, предложени от новелата: проследява се как деградира съчувствието към Грегор-сина от страна на неговите най-близки семейни, сестрата, майката и бащата, как разказвачът отначало студено-разбиращо прониква в душата на човешкото насекомо, а после също така студено се отдръпва от нея, как читателят накрая остава единственият разбиращ и съчувстващ пазител на човешкото в изсъхващото, умиращо чудовище.

Във втората част от текста се проследява съдбата на политически употребената метафора на вредителя-напаст (Ungeziefer носи значенията гадина, гад, паразит, вредител, напаст и пр. и едновременно с това акцентира върху особената немска представка un-, отпращаща към Ungeheuer – чудовище, ungeheuerlich – възмутително, и Untier – немислим звяр). Всичко това е свързано с историята на реториките на европейските биополитики и най-вече с пропагандния дискурс на третия Райх, където метафората Ungeziefer играе ключова роля при категоризирането на евреи, цигани, хомосексуални и пр. като вредители-нечовеци, които трябва просто медицински да бъдат изтребени под формата на елементарна хигиенна мярка.

Тази странна историческа контекстуализация „в бъдещето“ дава възможност да се свърже навелата на Кафка с цял облак от антиципирани и съдбоносни политически метафори от средата на XX век – а чрез тях с проблема за пределния изолатор, концлагера и обезчовечаването на човека в него, тема разглеждана от мнозина – от Примо Леви до Джорджо Агамбен и Жан Люк Нанси. Настоящата интерпретация твърди, че в новелата е заключена антиципираща визия: тя показва и предупреждава, че чудовищен е всъщност не Грегор, а онзи дребен и уютен всекидневен, дребнобуржоазен свят, от студената сърцевина на който ще се родят Баналното Зло, нацизма и идеята за изолиране и Еndlösung за всички хора-вредители; демонстрира колко пряка се оказва връзката между Кафка, хората-паразити, концлегерите и техните „мюсюлмани“.

Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски и български език. Негови статии са преведени на английски, немски, френски, холандски, украински, чешки, полски, румънски и македонски. Адрес за връзка: akiossev@gmail.com

 

Александър Кьосев – Въдворяването на UnGregor (pdf)

 

---

Interning UnGregor

Alexander Kiossev

 

Abstract: This essay offers a reading of Kafka’s famous novella Die Verwandlung through the figures of the monstrous, biopolitics, and the boundaries of the human. The monster in the novella, however, is peculiar: it is an ungeheueres Ungeziefer (inaptly translated in bulgarian as “vermin”; “bug”, “cockroach” or “monstrous insect”), something unutterably unbearable; something less terrifying and hideous than repulsive, shameful and loathsome, outrageously-disgusting. Gregor-the-monster-vermin is framed within a small, domestic, petty-bourgeois world and confined to a room/isolator, a minimalistic hell – within what looks like a bourgeois apartment but is actually an exterritorial “nowhere”, excluded both from the divine and the human world. Similar to this gradual isolation is the narrative model of the whole novella, which deals with what happens with monsters in the world of humans at the beginning of the XXth century. Using seemingly realistic literary devices, Kafka coldly examines the metamorphosis of the unbearable creature: its travesty and its gradual, calming inscription into a most ordinary everyday life, the step-by-step isolation of the ever more emaciated monster in its banal, final prison.

Against this background, the interpretation offered here examines the trajectories of the possible preservation of the human in the wretched, monstrous Gregor, proposed by the novella: the narrative analysis traces the gradual loss of compassion for Gregor-the-son on the part of his closest family – his sister, mother and father; it traces how, in the beginning of the story, the narrator reaches into the soul of the human insect in a coldly-understanding manner and how he gradually pulls back from it just as coldly; how, in the end, the reader remains the sole understanding and compassionate keeper of the human in the withering, dying monster.

The second part of the essay traces the fate of the literalized metaphor of the vermin (Ungeziefer suggests a whole range of possible meanings: nasty bug, parasite, pest, vermin, parasite, pest etc., placing the stress on the peculiar German prefix un-, through which it is related to Ungeheuer – monster, ungeheuerlich – disgusting, indignating and Untier – unthinkable beast). It analyses the history of similar metaphors in the rhetoric of European biopolitics, and above all in the propaganda discourse of the Third Reich where the Ungeziefer trope had a key role in the categorization of Jews, Gypsies, homosexuals, etc., as parasites/non-humans who simply had to be exterminated medically through an elementary hygienic measures. This strange historical contextualization of the novella “in the future” makes it possible to associate Kafka’s story with a host of anticipated and fateful political metaphors – and, through them, with the ultimate isolator, the concentration camp and the dehumanization of the human being in it, a topic explored by many – from Primo Levi to Giorgio Agamben and Jean-Luc Nancy. This type of interpretation claims that the novella implies an anticipatory vision: it shows and warns that it is actually not Gregor who is monstrous, it is that petty and cosy everyday, petty-bourgeois world whose cold depths would eventually give rise to the Banal Evil, Nazism, to the idea of isolation and Еndlösung for all vermin-like people; the essay demonstrates how direct is the connection between Kafka, the parasite people, the concentration camps and their “Muselmänner”.

Alexander Kiossev is professor in History of Modern Culture, Director of The Cultural Centre of the University of Sofia and editor in chief of the electronic journal “Piron”. His research interests are in the spheres of reading research, cultural history of communist totalitarianism and autobiographical research. He published several books and edited numerous collective volumes in English, German and Bulgarian; his essays are translated in English, German, French, Dutch, Ukrainian, Czech, Polish, Romanian, Serbian and Macedonian languages. E-mail: akiossev@gmail.com.