Резюме: Статията „Принципът на надеждата срещу принципа на въображението“ е рисковано сравнение между двама трудни за сравняване автори – Ернст Блох и Хорхе Луис Борхес. Целта й е да изследва сложните връзки на утопията с категорията „възможност“ и произтичащите изводи за особените асиметрии между „принципа на надеждата“ на Блох и онова, което авторът на текста е нарекъл условно „принцип на въображението“, представен чрез твърде многообразното и експериментално творчество на Борхес.

 В първата част е разгледан аналитичният опит на Блох да „разпласти“ понятието „възможност“ в една йерархическа класификация, при която на върха се оказват онези възможности, на които им предстои да бъдат реализирани. Това не е просто упражнение по разграничаване и класифициране – при Блох то е равносилно на нов тип марксистка онтология и космогония, при която самата материя носи в себе си принципа на забягващата напред възможност, осветяваща „от бъдещето“ хоризонта на света и на човешките усилия. От това пък произтича диалектическо оправдание на всички мечти, блянове и утопически проекти, носещи „кълна на реализацията“ в себе си: те се различават от простите измислици и противоречия, защото са диалектически посредник на световно-историческото „ставане“; през тях се случва движението на природата, историята и човека към точката на все-реализация на сумата от всички реални възможности.

Втората част е посветена на Борхес като продължител на една съвсем различна, Шекспирова традиция, според която човекът е „направен от сънища“. Тя изследва едно променено понятие за реалност, свързано с традициите на философския идеализъм и допускащо вътре в себе си измислиците, бляновете, сънищата  и експерименталните приумици. Анализът цели да докаже, че в тази традиция измислиците, виденията и сънуването задават съвсем друг режим на мислене на категорията „възможност“, сдвоявайки я с „невъзможност“, което пък от своя страна фундаментално променя отношението „реалност – нереалност“.  Огромното творчество на  Борхес е разгледано като своеобразен квази-картезиански експеримент по таксономия на всевъзможните измислици, по тяхното изследване и класифициране. В този опит странното „литературно изследване“, предприето от Борхес, е принудено да се сблъска с понятието „безкрайност“ и парадоксите, които следват от него: това преосмисля времето, идеята за вечното завръщане и възможността за утопия. Изводът, следващ от всичко, твърди, че измислиците и сънищата са конститутивна невъзможност, временно и непредвидимо нахлуваща в т.нар. „действителност“.

В самия край на текста е направен опит да се намекнат и политическите следствия от предложения съпоставителен анализ на Блох и Борхес.

Ключови думи: утопия, надежда, въображение, сън, сънища, измислици, възможности и невъзможности, реалност, време, парадокси на времето и реалността, съдба на утопията, философия, литература.

 

Александър Кьосев – Принципът на надеждата срещу принципа на въображението (pdf)

 

The Principle of Hope Against the Principle of Imagination

Notes on Bloch and Borges 

Alexander Kiossev 

 

Abstract: The article “The Principle of Hope Against the Principle of Imagination” presents a risky comparison between two authors difficult to compare – Ernst Bloch and Jorge Luis Borges. Its aim is to study the complex relations between utopia and the category of “possibility”, and therefore the conclusions arising about the particular asymmetries between Bloch’s “principle of hope” and what Kiossev calls “principle of imagination”, presented through Borges’ diverse and experimental work.

The first part examines Bloch’s analytical attempt to “stratify” the notion of “possibility” into a hierarchical classification, at the top of which are those possibilities that are yet to be achieved. It is not just an exercise in distinguishing and classifying – it is rather tantamount to a new type of Marxist ontology and cosmogony, in which matter itself carries the principle of a forward-looking possibility, illuminating the horizon of the world and human endeavor “from the future”. What follows is the dialectical justification of all dreams and utopian projects containing the “seed of realization”: they differ from the simple fabrications and contradictions, because they are the dialectical mediator of the world-historical “becoming”.

The second part proposes a research on Borges as a successor to a completely different, Shakespearean tradition, according to which man is “made of dreams”. This tradition explores an altered notion of reality which is related to the traditions of philosophical idealism and includes inventions, dreams, and experimental speculations. The analysis aims to prove that inventions, visions and dreams set a completely different mode of thinking of the category of “possibility”, pairing it with “impossibility”, which in the end fundamentally alters the relation between “reality – unreality”. Borges’ enormous work is regarded as a kind of quasi-Cartesian experiment on the taxonomy of all kinds of inventions, on their research and classification. In this attempt, the strange “literary research” undertaken by Borges is forced to confront the notion of “infinity” and the paradoxes that follow. It rethinks time, the idea of ​​eternal return and the possibility of utopia. The conclusion is that inventions and dreams represent a constitutive impossibility, which temporarily and unpredictably invades the so-called “reality”.

At the very end, an attempt is made to hint at the political implications of the proposed comparative analysis of Bloch and Borges.

Keywords: utopia, hope, imagination, dream, dreams, inventions, possibilities and impossibilities, reality, time, paradoxes of time and reality, fate of utopia, philosophy, literature.

Alexander Kiossev is professor in History of Modern Culture, Director of The Cultural Centre of the University of Sofia and editor in chief of the electronic journal “Piron”. His research interests are in the spheres of reading research, cultural history of communist totalitarianism and autobiographical research. He published several books and edited numerous collective volumes in English, German and Bulgarian; his essays are translated in English, German, French, Dutch, Ukrainian, Czech, Polish, Romanian, Serbian and Macedonian languages. Еmail: akiossev@gmail.com.