Резюме: Текстът обсъжда мястото на романа „Времеубежище“ в литературната биография на Георги Господинов. За целта той припомня общите характеристики на неговата проза, както и централното място на романа „Физика на тъгата“ в нея с интереса му към спомена за нищослучването на живота в цялата му пълнота. Като обяснява парадоксалната пълнота на припомнянето, съчетаващо двете празноти на настоящия и миналия момент, текстът го определя като литературния манифест на Господинов. „Времеубежище“ наследява и надгражда този манифест, но го обновява посредством последователен алегоричен сюжет, който превръща властта на миналото в тоталност, в зло. В същото време текстът проследява ходовете и мерките, които романът предприема, за да се противопостави на властта на алегорията над себе си. В последна сметка текстът стига до заключението, че този опит успява само частично, но че голямото послание на романа идва от решимостта му да перформира самоубийствено алегорията за властта на миналото посредством самия си развой и структура. В последна сметка човешките грешки и слабости в романа се превръщат в негов живец и спасение отвъд жестовата саможертва.

Time Shelter by Georgi Gospodinov:

The craft of allegory and the art of mistakes

Dimiter Kamburov

Abstract: The text discusses the place of the novel Time Shelter in the literary biography of Georgi Gospodinov. To this end, it recalls the general characteristics of his fiction as well as the central place of the novel The Physics of Sorrow in it with its interest in the memory of the nothingness of life in all its fullness. Explaining the paradoxical plenitude of the recollection which combines the two voids of the present and the past moment, the text defines it as the literary manifesto of Gospodinov. Time Shelter inherits and builds on this manifesto but updates it through a coherent allegorical plot that turns the power of the past into totality, into evil. At the same time, the text traces the moves and measures the novel takes to resist the power of allegory. Ultimately, the article concludes that this attempt succeeds only partially, but that the novel’s larger message comes from its determination to suicidally perform the allegory of the power of the past through its very development and structure. In the end, human mistakes and weaknesses become the lifeblood of the novel and salvation beyond the gesture of sacrifice.

Dimiter Kamburov: Sofia University, Beijing Foreign Studies University