Резюме: Статията се опитва да приложи метода на френския социолог на науката Бруно Латур към една научнопопулярна инициатива. Американският литературовед и учен от областта на невронауката Ангъс Флетчър се позовава на неврологични изследвания на въздействието на художествената литература върху хората. Съответно в неговата книга „Чудеса: литературните изобретения и науката за разказа“ е описана разликата в стимулацията на различни зони в човешкия мозък при среща с различни канонични литературни произведения. Под метод на Латур разбирам социологията на дееца-мрежа. При нея се изследва даден случай като той не се концептуализира прибързано, а се разбива на мрежа от възможно най-много „дейци“. Дейците биват хора, понятия, материални обекти. Те формират гледните точки , чрез които се реконструира логиката на случая, която би ни убягнала, ако откроим хомогенен смисъл.

Ключови думи: Бруно Латур, Ангъс Флетчър, невронаука, литература, деец-мрежа

Георги Илиев е главен асистент в секция „Теория на литературата“ към Институт за литература – БАН. Неговите интереси са съсредоточени в областите епистемология, критическа теория и политическа философия.