Резюме: Понятието на Рене Декарт за животното-машина е срещало много негативни критически реакции през вековете, тръгвайки от XVII в., та чак до наши дни. В съвременните изследвания по философия на животните името на френския философ се появява почти автоматично като главния източник на тези, водещи до незачитащо отношение към животните. Несъмнено е, че Декартовите позиции действително изиграват доста солидна анти-роля в този аспект, водейки до интерпретации, приравняващи животните с вещи, но ако хвърлим поглед към неговата лична кореспонденция, ще си дадем сметка, че той далеч няма намерение да отрече на „зверовете“ всякакви чувства. „Животното-машина“ обаче трудно успява – и всъщност по-скоро не успява – да удържи в себе си двойствеността на една механична чувственост. Докладът ще се опита да покаже проблематичността на тази концепция през атакуваните от Бруно Латур привички на Модерността да се търсят едновалентни и изчистени понятия там, където такива трудно могат да бъдат непротиворечиво проведени.

Ключови думи: Рене Декарт, животно, машина, чувство, хибрид, Бруно Латур, материя, дуализъм, автомат, Ново време.

Боряна Узунова е завършила специалност „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2018 г. защитава и докторска дисертация в докторантура „Съвременна философия“. В момента е асистент по философска антропология в същия университет.