Резюме: Понятието за хибрид, насочено към литературния текст, повдига въпроса за неговите граници и взаимодействието му с други текстове. Можем ли да разглеждаме като хибрид текста, „обрасъл“ по такъв начин с предговори, бележки, епиграфи, че паратекстът придобива необичайна относителна тежест? И ако този въпрос навява най-напред асоциации с игровата експерименталност на постмодернизма, то внимателното вглеждане показва, че подобна ярка „воля за паратекст“ характеризира и ред произведения на Романтизма и Модернизма: от „Кубла хан“ до „Пустата земя“. Статията установява, че паратекстът, този „праг“ в разбирането на Женет, може не само да се озове от периферията в центъра на интерпретативния режим, но и да функционира като мрежа, която текстът изплита около себе си в опит да предвиди своята рецепция.

Ключови думи: паратекст, мрежа, хибрид, Романтизъм, Модернизъм

Д-р Ангел Игов преподава английска литература и превод в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет. Автор е на три романа, два сборника с разкази и на монографията „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“. Превежда проза и поезия от английски език.