Броят на списание „Пирон“ „Хибрид: форми в криза“ събира текстове от последната конференция в Априлци през декември 2022, носеща същото заглавие. Тя беше посветена на мисленето на Бруно Латур и по-специално на едно от ключовите понятия от теорията деец-мрежа – понятието за хибрид. Още тук обаче трябва да се каже, че поместените в този брой текстове не се ограничават до това да проясняват значението и потенциалите на горния концепт, нито пък се свеждат само до това да анализират и/или прилагат инструментите на ANT върху проблемите, парадоксите, ситуациите (случаите), конструиращи днешното социално. Затова и едно по-точно определение на залога на конференцията, респективно на представените тук текстове, би било те да се мислят като опити с и срещу мисленето на Латур, покриващи обширни концептуални територии и проследяващи по-цялостно разгръщането на Латуровия не-модерен проект. Ето защо авторите на това въведение желаят да направят няколко бележки не толкова върху хетерогенното множество от теми, а по-скоро върху своеобразния elan, работещ във вътрешността на представените текстове.

Този elan всъщност отговаря на едно друго ключово понятие от Латур, което улавя атмосферата на самата конференция, а оттам и тази на настоящия брой. Става дума за съюзяването (alliance) – понятие, което философът Греъм Харман^[1] полага сред четирите основни принципа, формиращи плоската динамична онтология на френския мислител, превърнала го в ключово име за съвременното хуманитарно знание (другите са добре познатите дейци, принципът на иредукцията и преводът).

Представено най-общо, съюзяването дава самата реалност на дейците (човешки и нечовешки) в света. За Латур чрез него се артикулират силите на разнообразните дейци, а оттам става видима комплексната игра на рискове, решения, несигурности и умения, с които реалното непрекъснато бива (ре)асемблирано. По-нататък, от съюзяванията зависят победите и загубите на дейците, произвеждащи от своя страна определена истина. Тя, както е известно, за Латур е винаги резултат, а не изходна точка^[2] и се артикулира именно от успешно проведените съюзявания, от издръжливостта на постигнатите връзки между множеството човешки и нечовешки дейци в една мрежа.

„Дейците стават по-реални като правят така, че по-големи части от космоса да трептят в хармония с техните цели, или като се отклоняват от целите си, за да капитализират силата на други дейци наблизо.“^[3]

Това определение на съюзяванията, макар и съвсем едро, достатъчно ясно открива теоретичния вход към споменатата релационна онтология на Латур и разбирането ѝ за силите, организиращи социалното. Освен това определението насочва и към самото ѝ практикуване, а оттам и към специфичното преживяване на мислещия с и срещу Латур. Няма да бъде прекалено спекулативно спрямо делото на философа, ако това преживяване се нарече радикално полемично. Един опит, който желае сблъсъците, приема ги за позитивни по силата на това, че отхвърля всяка редукция на ситуациите (случаите, полемиките), а заедно с редукциите – и всяка непокътната същност на актьорите, която би могла предварително да предпише победа или загуба на дееца. Каква обаче е връзката на тази полемичност със споменатия elan на настоящото издание на „Пирон“?

Всъщност този опит на позитивните сблъсъци, на нежеланието да се категоризира набързо и без конфликт, а заедно с това и особеното удоволствие от несигурния изход на диалозите, действаха на пълни обороти през трите дни на семинара в Априлци. Тази полемичност се усещаше в почти всеки доклад, в почти всяка последвала дискусия, а дори и в сблъсъците на участниците с определени битови казуси, породени от промяната в дългогодишната локация на събитието. А което е от по-голямо значение – тази полемичност се утаи и в поместените тук работи. Това не само свидетелства за нейната издръжливост, позволила ѝ да отиде отвъд конкретния диалогичен опит, т.е. отвъд събитието на конференцията, но и я превръща в нещо като стилистично ядро на самия брой. Последното се вижда дори и при по-бегъл прочит. Бързо се улавя есеистичната нотка и ритъм в голяма част от текстовете. Улавя се патосът, на места съвсем отчетлив, отварящ читателя към спекулативното желание да се разширяват, конкретизират и динамизират връзките между най-разнородни полета. По този начин броят извезва мрежата си и разкрива възможните пролуки (незадължително победи) между литературата и неврологията; позитивизирането на края на изкуството; киното и органографията; градската антропология и историчността на несъзнаваното; тъмната екология и етиката; таксономията на хибридите в древногръцката античност и настоящото политическо въображаемо; троловете он- и офлайн, паресията и постистината и т.н.

Не на последно място читателят ще попадне и на някои откровено хумористични пасажи, разпръснати из различните работи. Те са едно от ключовите измерения на въпросния полемичен заряд. Може дори да се каже, че точно хуморът и остроумието са необходимото условие за успешната полемика, за създаването на по-устойчиви съюзи, и формирането на мрежи, способни да пренаписват модерността (да стават не-модерни), вместо просто да я критикуват, пародират, иронично подриват, оплакват и/или да се примиряват с добре познатите ѝ апории. Хуморът и остроумието, подплатяващи текстовете, изявяват още по-пълно смисъла на Латуровото мислене като работа по забавяне и конкретизиране, по емпирично изследване с метафизически хоризонт, което преработва наследените конститутивни нерешимости и разширява полето за позитивни сблъсъци. Оттук и желанието на настоящия брой е не просто да припомни, че умелите въпроси са условие на мисленето, но и да припомни ролята на остроумието в самия процес на конструирането им. Именно чрез хумора – било през описанието на експерименти с овчи мозъци; било през метафизиката на Спагетеното чудовище; през Декартовите притеснения около животните; през очевидния факт, че Лем е абревиатура „литературна електронна машина“ и прочее – предложенте тук разсъждения успяват да разгърнат възможностите за (ре)асемблиране на реалността и същевременно да върнат към удоволствието от употребата на разума. А залогът на последното е не друг, а онази демократизация на социалното, за която експерименталната метафизика^[4] на покойния Бруно Латур продължава да се бори.

Една последна бележка:

Читателят на настоящия брой ще може да се запознае и с четири превода, работещи с и допълващи гореописаната остроумно полемична логика. Това са: 1) Есето на Бруно Латур „Защо критиката е изчерпала силите си? От факти към загрижености“, занимаващо се кризите в съвременния критически дискурс и настояващо върху една повторна проверка на връзките, темите и позициите на горния дискурс, така щото да критиката да стане отново продуктивна и способна да посреща нови предизвикателства, заплахи, но и нови възможности. 2) Статията на Греъм Харман от сборника „Спекулативният обрат“ „Подкопаването на обектите: Грант, Бруно и радикалната философия“, която освен че умело синтезира съвременните философски настроения, търсения и проблеми, влиза в пряка полемика с Латур, доказвайки още един път ключовата роля на последния за теорията и практиката на хуманитарното знание днес.

3) Една ключова част от книгата „Извънземна феноменология“ на теоретика и дизайнер на видеоигри Иън Богост, в която ясно се виждат практическите последствия на обектно-ориентираното мислене, т.е. ясно се вижда как един „извънземно“ реалистки подход, избягващ редукцията, позволява да се произвеждат и улавят неподозирани дискретности в процеса на създаване на нови обекти. 4) Не на последно място – читателят ще може да се запознае с основни части от изследването „Странното и зловещото“, дело на известния културен критик, философ и блогър Марк Фишър. В него Фишър очертава траекторията на един изход (еgress) oт порочната кръговост на критиката. Изход, разчитащ и на странното и зловещото като онтологични категории, бележещи една невъзможна за редуциране външност, чиято позиция днешното мисленето е необходимо да поеме повече от всякога.

За финал, искаме да изкажем специални благодарности на проф. Александър Кьосев и д-р Моника Вакарелова за предоставената възможност да участваме в подготовката и създаването на настоящия брой на списание „Пирон“.

Стефан Гончаров и Яким Петров

ЕКИП НА БРОЯ: 

Водещ броя: Стефан Гончаров и Яким Петров

Преводачи: Филип Стоилов, Георги Герджиков, Александър Попов, Стефан Гончаров

Главен редактор: Александър Кьосев

Отговорен редактор: Моника Вакарелова

Корица: Stable Diffusion

---

[1] Харман освен че е има две монографии върху работата на Бруно Латур, е и един от първите мислители, припознали и въвели Латур като ключов автор за съвременната философия и в частност т.нар. спекулативен обрат, опитващ се да освободи обектите (нещата) от субект-обектния корелат.

[2] Graham Harman, Prince of Networks: Bruno Latour and Metaphysics, Melbourne: re.press, 2009, p. 22.

[3] Пак там, p. 19.

[4] Така се описва самия Латур. Вж. въведението към изследването на Андерс Блок и Торбен Елгард Йенсен:

Anders Blok, Torben Elgaard Jensen, Bruno Latour: Hybrid thoughts in a hybrid world. New York: Routledge, 2011, p. 1.