Резюме: Текстът разглежда филма „Призрачна история“ (A Ghost Story, US, 2017) паралелно с онтологията на ранното кино, която още тогава постановява причинно-следствени конвенции на репрезентация и монтаж, според и въпреки които се организира както класическото холивудско кино, така и европейският art house. „Призрачна история“ е интересен със своята ахроничност и третирането на времето като призрачно. В тази връзка, текстът използва философия на киното и близко четене на дадени сцени, за да анализира ролята на времето в структурния елемент на дългия епизод (long take), който приоритизира разгръщането на време над сюжетното действие и посока. Тезата обвързва присъстващото отсъствие на призрака (в духа на Жак Дерида и Марк Фишър) с етическата му роля на мълчащия маркер на смъртта, която предопределя живота. В т.нар. „бавно кино“ времетраенето се изважда на показ по афектиращ начин, чийто еквивалент може да бъде само чаршафа с две дупки за очи, който маркира присъствието на призрака във филма-пример.

Ключови думи: филмови изследвания, ранно кино, време, Призрачна история.

Биография: Савина Петкова е завършила философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и кинознание (Film Studies) в University College London, а в момента е докторант във факултета по кинознание на King’s College London. Академичните ѝ интереси са концентрирани около философия на киното и репрезентациите на животни и животински трансформации в съвременното европейско кино.

 

Савина Петкова – Дългият епизод като призрачна история (pdf)

 

The Long Take as A Ghost Story

Savina Petkova

 

Abstract: The article focuses on a close analysis of several sequences of A Ghost Story (US, 2017), read in parallel with film ontology. In Early cinema (1890-1915) conventions were still being established regarding the ways in which cause-and-effect and narrative continuity was portrait. A Ghost Story makes a suitable case for analysis for its stylised and achronistic treatment of time as a ghostly presence. I will employ a film-philosophy approach to examine the role of time within the structural presence of the long take, which already suggests a preference for time unfolding over narrative drive. The ghost is an absence that is present, within the line of thinking of Jacques Derrida and Mark Fisher, and its ethical role of a taciturn signifier of one’s death, against which life itself must be lived. I argue that the duration of time, in both slow cinema and the long take alike, is put forward as an affective representation with the figure of the sheet-ghost in the case study film.

Key words: film studies, early cinema, time-image, A Ghost Story

Short bio: Savina Petkova is a Philosophy graduate of Sofia University “St. Kliment Ohridski” and a Film Studies graduate of University College London. She is now pursuing her PhD at King’s College London. Her academic interests are film-philosophy and the ethics of animal representation in contemporary European cinema.