Великият ускорител
Пол Вирилио (1932 – 2018) e френски философ, социолог, културен теоретик и урбанист. Всички негови съчинения, наброяващи повече от 30 монографии, наред с множество студии, представляват теоретични изследвания върху капиталната роля на скоростта, чието културно значение той проследява през широките полета на историята, икономиката, политиката, технологията и масовите медии, като от особено значение са неговите естетико-философски ракурси към по-тесните сфери на архитектурата, визуалните изкуства, градът и военното дело. Вирилио е основателят на теоретичната наука за скоростта, която той назовава с понятието дромология, впрочем един сред многото въведени от него неологизми като дромоскопия, дромосфера, дромокрация и др. Дромологията основно разглежда скоростта като репрезентация на социално-политическата машина и като сила с разрушителен потенциал в съвременния глобализиран свят. Някои от по-важните изследвания на Вирилио са: „Археология на бункерите“ (1975), „Скорост и политика“ (1977), „Естетиката на изчезването“ (1980), „Негативният хоризонт“ (1984), „Информационната бомба“ (1998), „Злополуката на изкуството“ (2005), „Футуризмът на мига“ (2009), „Управлението на страха“ (2010).
„Великият ускорител“ (Le Grand Accélérateur) – това късно съчинение на Вирилио е съставено от три есета. То се появява през 2010 г. и препраща към едно епохално за съвременността събитие, състояло се година по-рано – официалното откриване и привеждане в действие на Големия адронен колайдър, конструиран от Европейския център за ядрени изследвания, ускорителят на частици, който издига теоретичната физика на нивото на наблюдаемия експеримент. Колелото (κύκλος), символ на цивилизационния прогрес, е фигуративно удвоено от неговата футуристично-технологична версия на свръхмощен цикличен ускорител, който променя материята на съществуващото и довежда времето до фатален крах. Големият адронен колайдър функционира като многозначна метафора за всички онези разнообразни културни процеси, които съдействат за неудържимата акселерация на действителността, и които Вирилио коментира с един също толкова стилистично необуздан теоретичен език, превръщащ прогностичната спекулация в енергиен импулс на мисленето.
Ключови думи: време, скорост, светлина, ускоряване, инерция, линейност, цикличност, фрактализация, физика, обща теория на относителността, квантова механика, теория за Голямото свиване, Голям адронен колайдър
Преводът е направен със съкращения по следното издание: Paul Virilio, Le Grand accélérateur, L’espace critique. Paris: Galilée, 2010.
Превод от френски език: Филип Стоилов
Пол Вирилио – Великият ускорител (pdf)
The Great Accelerator
Paul Virilio
Paul Virilio (1932 – 2018) is a French philosopher, sociologist, cultural theorist and urbanist. Each of his studies, consisting of more than 30 monographs alongside many articles, is a theoretical investigation into the cardinal role of speed, whose cultural significance he traces across the broad expanses of history, economics, politics, technology and the media, whereas of particular importance are his philosophical and aesthetic close-up studies on phenomena within the narrower spheres of architecture, the visual arts, the city and military warfare. Virilio is the founder of the theoretical science of speed which he dubs dromology, one of the many related terms coined by him, such as dromoscopy, dromosphere, dromocracy etc. The principal concern of dromology is understanding speed as a representation of the socio-political machine, as well as a potentially destructive force in the modern globalized world. Some of Virilio’s most significant works include: Bunker Archaeology (1975 [1994]), Speed and Politics (1977 [1986]), The Aesthetics of Disappearance (1980 [1991]), Negative Horizon: An Essay in Dromoscopy (1984 [2005]), The Information Bomb (1998 [2000]), The Accident of Art (2005), The Futurism of the Instant: Stop-Eject (2009 [2010]), The Administration of Fear (2010 [2012]).
The Great Accelerator (Le Grand Accélérateur) – one of Virilio’s late studies published in 2010, consisting of three essays and referencing a very topical event that took place a year earlier and proved to be epoch-making in relation to modernity – the inauguration and setting in motion of the Large Hadron Collider built by CERN, the particle accelerator that elevated theoretical physics onto the level of observable experiment. The wheel (κύκλος), symbol of civilizational progress, is figuratively doubled by its futuristic hi-tech version of a superpowerful circular accelerator that alters matter and speeds up time to a fatal crash. The Large Hadron Collider serves as a functional metaphor for all the various cultural processes that contribute to the unstoppable acceleration of reality and which Virilio examines with an equally unbridled theoretical language that transforms prognostic speculation into a powerful impulse of thinking.
Keywords: time, speed, light, acceleration, inertia, linearity, circularity, fractalization, physics, general theory of relativity, quantum mechanics, Big Crunch theory, Large Hadron Collider
The following translation consists of excerpts and is based on: Paul Virilio, Le Grand accélérateur, L’espace critique. Paris: Galilée, 2010.
Translation from French: Philip Stoilov