Резюме: Тази статия има за цел да представи и анализира критиката към прогресизма в критическата теория на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, най-вече в съвместната им книга „Диалектика на Просвещението“ (1944). Статията показва как тяхната теория е антипрогресистка: те критикуват най-вече модерното разбиране и норми за прогрес, който води до регрес, но също така се разграничават от марксисткия тип прогресизъм. Тази трансформация на критическите подходи се дължи и на различния контекст, от който теориите се правят и срещу който те са насочени. Отричайки прогресистката логика, онова, което остава като задача на критическата теория, е изцяло негативно: разкриване на неправилността на състоянието на нещата, без да се предлага някакъв позитивен проект за бъдещето. Статията има за цел да предложи една алтернативна критика на ускорението и „неудържимия прогрес“, противопоставяща се на идеята за забавяне. Онова, което Адорно и Хоркйамер правят в „Диалектика на Просвещението“ е да критикуват самата Просвещенска рационалност и логика, а не ексцесивните последствия от нея, каквото в днешен контекст е ускорението.

Ключови думи: прогрес, критика, рационалност, регрес, негативност

Меги Попова е завършила магистратура по „История и съвременност на философията“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в момента е докторант по „Съвременна философия“ към катедра История на философията в същия университет. Изследователските ѝ интереси включват: критическа теория, философия на културата, социална философия, философия на науката, философия на XX век, съвременна философия.

 

Меги Попова – Критиката към прогресизма в „Диалектика на Просвещението“ и негативната роля на критическата теория (pdf)

 

The Critique of Progressivism in Dialectic of Enlightenment 

and the Negative Role of Critical Theory

Megi Popova

Abstract: This paper aims to present and analyze the critique of progressivism within the critical theory of Max Horkheimer and Theodor Adorno and predominantly in their book Dialectic of Enlightenment (1944). The paper shows the way in which their theory is anti-progressive: they criticize the modern understanding of progress which leads to regress and also they differentiate themselves from the Marxist type of progressivism. This transformation of the critical approaches is due to the different context such theories are made from and against which they are directed to. Negating the progressivist logic, the task of critical theory is negative: revealing the wrongness of the states of things without suggesting any positive project for the future. The paper aims to suggest an alternative type critique of acceleration and the “unstoppable progress” opposing the idea of a slowdown. What Adorno and Horkheimer do in Dialectic of Enlightenment is criticizing the Enlightenment rationality itself but not only the excessive consequences of it. In our context, one of its consequences is the acceleration.

Keywords: progress, critique, rationality, regress, negativity

Megi Popova has a master’s degree in “History of Philosophy and Contemporary Philosophy” and is currently a Ph.D. student at Sofia University. Her fields of research include critical theory, philosophy of culture, social philosophy, philosophy of science, 20th-century philosophy, contemporary philosophy.