Резюме: Текстът изследва възможните ефекти от релевантни теории за времето в текстовете на Самюъл Бекет. Във фокус са най-вече философи, четени или споменавани от Бекет: Августин, Декарт, Шопенхауер, Ницше, Бергсон, Хайдегер. Времето се тълкува като външно условие и вътрешна характеристика, както и в тяхната конвергенция. Статията обсъжда времевата структура в Бекетовите текстове като концентрат на собствения му екзистенциален опит в дебат с меродавни теории за времето. Той не се солидаризира изцяло с никоя от тях и изгражда собствено системно разбиране за времевото или хронотопа по негов си начин.

Ключови думи: Самюъл Бекет, философия, история на въздействията, време, семпитерналост, перманентно пришествие

Доц. д-р Антоанета Дончева е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Проф. д.ф.н. Георги Каприев е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

 

Антоанета Дончева, Георги Каприев – Времето Бекет (pdf) 

 

The Time in Beckett

 Antoaneta Dontcheva, Georgi Kapriev 

 

Abstract: The text examines the possible effects of relevant time theories in the texts of Samuel Beckett. The focus is mostly on philosophers read or mentioned by Beckett: Augustine, Descartes, Schopenhauer, Nietzsche, Bergson, Heidegger. Time is interpreted as an external condition and as an internal characteristic, as well as their convergence. The article discusses time structure in Beckett’s texts as a concentrate of his existential experience in a debate with imposed time theories. He does not fully solidify with any of them and builds his own systematically understanding of the temporal or chronotope in his art.

Keywords: Samuel Beckett, philosophy, effective history, time, sempiternity, eternal recurrence

Antoaneta Dontcheva is a docent at Plovdiv University “Pasii Hilendarski”. 

Georgi Kapriev is a professor at “St. Kliment Ohridski” Sofia University and Plovdiv University “Pasii Hilendarski”.