Резюме: Дистинкцията между място и пространство е важна за феноменологичното описание на историческото време. Статията е относно категорията „пространственост“ (spatiality), координираща диференцирането на някои времеви модуси, и съответна корекция в поставянето на темата за културно времe-място. За пример е дадено възможно доразвиване на идеята за „гледна точка“ или едно възражение на Едуард Кейси по повод изследванията на Дейвид Кар – по-конкретно, срещу асиметрията между примата на темпоралността и ролята на пространството в човешките преживявания. Тук е маркиран вариант за комплиментарност в разбирането за исторически наратив. Необходим e подход, зачитащ спецификите на пpeживяваното времe-място в света. Вниманието e на страната на разказното време срещу диахронната линейност. Заключителният етап е съпоставка между социални темпоралности и развойно наративен процес.

Ключови думи: историческо време, културно времe-място, пространственост, наративeн процес, социални темпоралности

Чавдар Димитров завършва бакалавърска степен по специалност „История и теория на културата“ към Философски факултет (2006) и се дипломира като магистър по специалност „Нордистика“ към Факултет по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (2008). Докторант е към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (2017-) в програмата „Смислово конституиране и феноменологична културология“ с дисертация на тема „Наративното осмисляне на културни светове във възгледите на Дейвид Кар и Пол Рикьор – сравнителен анализ между феноменология на дейността и херменевтика на дистанцираността“.

 

Чавдар Димитров – Проблеми на културното време-място (pdf)

 

Problems of cultural time-place

Chavdar Dimitrov

 

Abstract: The distinction between place and space is important for the phenomenological description of historical time. The article is related to the category of “spatiality”, coordinating the differentiation of some temporal modes and to a corresponding correction in setting the topic of cultural time-place. The given example is a possible further development of the idea of “point of view” or an objection by Edward Casey regarding the research оf David Carr – or more precisely against the asymmetry between the primacy of temporality and the role of space in human experiences. Here is marked an option for complementarity in the understanding of historical narrative. What is needed is an approach that respects the specifics of the experienced time-place in the world. The attention is on the side of narrative time versus diachronic linearity. The conclusion is a juxtaposition between social temporalities and narrative processuality.

Keywords: historical time, cultural time-place, spatiality, narrative processuality, social temporalities

Chavdar Dimitrov graduates with a bachelor’s degree in the department of History and Theory of Culture at the Faculty of Filosophy (2006) and a master’s degree in Nordistics in the department of Scandinavian Studies within the Faculty of Classical and Modern Philologies at Sofia University “St. Kliment Ohridski” (2008). Currently (2017-) he is in a doctoral program, “Constitution of meaning and phenomenology of culture,” at the Sofia University “St. Kliment Ohridski”. Тhe theme of his work is “Narrative sense in cultural worlds – comparative analysis between phenomenology of action (David Carr) and hermeneutics of distanciation (Paul Ricoeur)”.