Езиците на времето Този брой на списание „Пирон“ събира констелация от текстове, представени на интердисциплинарната конференция в Априлци „Бързай бавно: режими на времето“ (6-9 декември 2019). Подобно мислене върху теорията и историята на времето със стрела в сърцето на настоящето е запазената марка на форума още от първата среща на тема „Модели за мислене на […]

Пол Вирилио (1932 – 2018) e френски философ, социолог, културен теоретик и урбанист. Всички негови съчинения, наброяващи повече от 30 монографии, наред с множество студии, представляват теоретични изследвания върху капиталната роля на скоростта, чието културно значение той проследява през широките полета на историята, икономиката, политиката, технологията и масовите медии, като от особено значение са неговите […]

Резюме: Формирани в една свръхскоростна среда на разсейващи технологии и консуматорски автоматизми, съвременните деца усвояват специфична свръхреактивност, дезинхибираност и пристрастеност към подобен род интензивни стимули. Затова и едва ли е чудно, че когато попаднат в една друга среда, тази на училището, която изисква от тях да се научат да остават седнали в продължение на часове, […]

Резюме: Статията разглежда траекториите на понятието „ритъм“ в дискурса на социалните науки. Изследователският подход е реконструктивна археология в смисъла на Фуко и Агамбен. Разположен на кръстопътя между природата и културата, ритъмът е понятие, което открива възможност за холистична интерпретация на изначалната концептуална конструираност на света. Разгледани са три топоса на ритъма в различни познавателни сфери: […]

Резюме: Дистинкцията между място и пространство е важна за феноменологичното описание на историческото време. Статията е относно категорията „пространственост“ (spatiality), координираща диференцирането на някои времеви модуси, и съответна корекция в поставянето на темата за културно времe-място. За пример е дадено възможно доразвиване на идеята за „гледна точка“ или едно възражение на Едуард Кейси по повод […]

Резюме: Пътешественикът във времето е един от най-често срещаните протагонисти в научната фантастика през последните няколко десетилетия, а научните изследвания за машините на времето все повече се увеличават, отваряйки нови хоризонти за интерпретации и очаквания. Множество причини и основания стоят зад тези факти, но самата идея за пътуването във времето се изправя пред немалко физически […]

Резюме: Текстът изследва възможните ефекти от релевантни теории за времето в текстовете на Самюъл Бекет. Във фокус са най-вече философи, четени или споменавани от Бекет: Августин, Декарт, Шопенхауер, Ницше, Бергсон, Хайдегер. Времето се тълкува като външно условие и вътрешна характеристика, както и в тяхната конвергенция. Статията обсъжда времевата структура в Бекетовите текстове като концентрат на […]

Резюме: Текстът анализира времевата структура на сюжета и взаимоотношенията между повествовател, герой и имплицитен читател в ранните новели на Томас Ман „Тонио Крьогер“ и „Смърт във Венеция“. В двата текста човекът на изкуството преживява протичането на времето по специфичен начин, който е интерпретиран в светлината на формулата за „вечно завръщане“ на Фридрих Ницше. Изводът гласи, […]

Резюме: Текстът разглежда съвременния туризъм като една от стратегиите за забавяне на времето, предлагани от популярната култура. Изследват се няколко посоки в промяната на туристическото преживяване, което днес е формирано от дигиталните устройства дори когато сме извън виртуалното пространство. Анализира се новата динамика на времето, съчетаваща в едно ускоряване и (илюзия за) забавяне. Във фокуса […]

Резюме: Текстът разглежда филма „Призрачна история“ (A Ghost Story, US, 2017) паралелно с онтологията на ранното кино, която още тогава постановява причинно-следствени конвенции на репрезентация и монтаж, според и въпреки които се организира както класическото холивудско кино, така и европейският art house. „Призрачна история“ е интересен със своята ахроничност и третирането на времето като призрачно. […]

Резюме: Разговорът тематизира различните форми на овременяване при видеоигрите – от съотношенията на скорости в интеракцията, през напреженията между последователност и повторителност, до психологическото, биографическото и историческото време, което те са способни да репрезентират. Акцентът пада върху възможностите на видеоигрите за стимулиране на рефлексия в процеса на играене. Направен е и опит за съпоставка на […]

Текстът е откъс от наскоро появилата се книга в прекрасния превод на проф. Стилиян Йотов – Теодор В. Адорно. Minima Moralia. Рефлексии от увредения живот, прев. Стилиян Йотов. Varius. София: Критика и хуманизъм, 2021.  Теодор Адорно – 102 афоризъм от „Minima Moralia. Рефлексии от увредения живот“ (pdf)

Резюме: Тази статия има за цел да представи и анализира критиката към прогресизма в критическата теория на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, най-вече в съвместната им книга „Диалектика на Просвещението“ (1944). Статията показва как тяхната теория е антипрогресистка: те критикуват най-вече модерното разбиране и норми за прогрес, който води до регрес, но също така се […]

Резюме: Статията разглежда етичните измерения, стоящи зад собствеността върху дърветата. Перспективата, през която е направен анализът е етиката на дивото, чиято връзка със страха е потърсена в някои художествени образи като ентите от света на Толкин и злата фея Злодеида от филма „Господарка на злото 2“. Акцентирано е върху една важна природна особеност на дърветата […]

Статията предлага ревизионистки размишления относно традиционните решения на два проблема в концепцията на Дж. Лок за частната собственост (1689) – първоначалното ѝ придобиване и връзката ѝ с автономията. При това без да оспорва идеята за трудовата ѝ същност. Изходна точка на прочита е констатацията, че за Лок са определящи два момента: собствеността върху недвижими вещи […]

Преводът е направен по: Érasme de Rotterdame, Les Adages, Édition complète bilingue, sous la direction de Jean-Christophe Saladin, vol. 2, Les Belles Lettres, 2013, 1 – 17. Превод от латинки: Богдана Паскалева Научна редакция: Невена Панова    Еразъм Ротердамски – Бързай бавно (pdf)     Втори епизод от поредицата Res publica litteraria представя откъс от […]

Статията „Филология на световната литература“(1952) е публикувана за пръв път в сборника Weltliteratur: Festgabe für Fritz Strich zum 70. Geburtstag под редакцията на Валтер Мушг и Емил Щайгер, издаден от издателство Франке, Берн през 1952 г. Както личи от заглавието, сборникът е посветен на 70-годишнината на швейцарския литературен историк от предишното поколение Фриц Щрих, автор на известната […]

Резюме: В студията поставям два въпроса. Първият е: какъв е основният мотив, който подтиква Ерих Ауербах да създаде недисциплинарния термин „европейски филолози“ и какво е значението на този термин. Обосновавам, че осмислянето на Европа като историческа цялост при Ауербах се формира през 1920-те, но едва емиграцията превръща осмислянето в позиция. При Ауербах, както и при другите […]

Резюме: Festina lente може да бъде посочена като отправна точка (Ansatzpunkt), през която централен стана въпросът каква е връзката между фигура и време? Как един и същи образ или едно и също понятие функционира в два или повече исторически контекста. Емблемата на рака и пеперудата с нейните модификации е само илюстрация за времевите аспекти на […]

In our times marked by the rise of the transhuman and artificial intelligence, it is crucial to restate that “the quality of our reading is not only an index of the quality of our thought, it is our best-known path to developing whole new pathways in the cerebral evolution of our species.”[1] An educator’s goal […]

Alexander Kiossev is a professor of modern era cultural history, director of Sofia University’s Cultural Centre of and editor-in-chief of Piron electronic magazine. Kiossev has focused his research on reading, the cultural history of communist totalitarianism and autobiographical perspective on history. He has published several books and edited numerous collective studies in English, German and Bulgarian. His publications […]

Alexandra Glavanakova, PhD, is an associate professor in American Literature and Culture at St. Kliment Ohridski University of Sofia, Bulgaria. Her teaching, academic research and publications focus on the major cultural shifts in literacy, education, and literary studies under the impact of digital technology; on Bulgaria-North America transcultural studies, transatlantic dialogue and migrant identity. She […]

Abstract: The article presents a study of interactive digital narratives (IDNs) from the point of view of reader-response theory. It argues that IDNs are distinguished from traditional literature by particular characteristics that arise out of their specific uses of digital media. In its first part it assembles a theoretical toolbox, adapting instruments from diverse fields […]

Abstract: The paper explores the transformations of literary writing and reading in Bulgarian on Facebook as a commercial platform. First, it explores how Facebook as a platform with particular technical affordances influences the structure of the literary text, privileging short forms and the combination of written and visual content. Most literary pieces published on Facebook […]

Abstract: This article examines the reading practices among the youngest readers in the age groups of children and teenagers. The main purpose of the study is to identify their preferences concerning printed and electronic books. The extensive use of electronic devices by these two age groups could lead to the hypothesis of a steady transition […]

Abstract: The paper examines the alarming observation that reading as we know it is in trouble, in Bulgaria and also on a global scale. Insisting on the premise that reading enables all other learning, thus ensuring the creation of added economic and social value, and finally, a good quality of life for everyone, it argues […]

Abstract: The article focuses on the multiple approaches to literary masterpieces in digital culture, especially in the cases when the process and circumstances of their reading provokes writing, giving rise to genre variations of contemporary fanfiction works and the resulting readers’ responses. The Russian novel The Master and Margarita, by Mikhail Bulgakov, by now recognized […]

Abstract: The new transmedial ecosystem, which includes screen versions, cartoons, computer games, infographics, manga, etc., has engaged and affected the practice of reading Shakespeare. In the spirit of the time, the Ukrainian publisher A-BA-BA-HA-LA-MA-HA answered the challenge by releasing Yurii Andrukhovych’s unorthodox and ironic translation of Hamlet (2008), the first one made in independent Ukraine. […]

Abstract: The text presents a discussion on the conditions enabling video games to incite “deep” reading. The conversation attempts to highlight the textuality of video games. Reading is often included in video games with various degrees of functionality, and the conversation tries to trace this multiplicity by commenting on various examples and cases. Among the […]

Abstract: This essay focuses on two case studies – Amaranth Borsuk and Brad Bouse’s Between Page and Screen and Stephanie Strickland, Cynthia Lawson Jaramillo, and Paul Ryan’s slippingglimpse – in an effort to comment on the multi-dimensional and multi-layered experience they convey to readers/viewers/users. The effectiveness of these works lies in the ongoing interaction they […]

Abstract: The paper explores a point of convergence between literary theory and computational semantics. Using as its starting point the idea of deformance developed within the digital humanities, it seeks to harness a certain kind of reading machines to the purposes of literary criticism. These machines are conceptualized as cognitive models of some idealized readers […]

Abstract: The purpose of this article is to demonstrate how concepts from the sociological and anthropological “paradigm of the gift” can be brought together with literary and cognitive theories, so as to provide a fruitful framework for assessing reading communities. By focusing on the rather under-researched interrelation between collective reading practices, genre, and gender, the […]

Alexandra Glavanakova, PhD, is an associate professor in American Literature and Culture at St. Kliment Ohridski University of Sofia, Bulgaria. Her teaching, academic research and publications focus on the major cultural shifts in literacy, education, and literary studies under the impact of digital technology; on Bulgaria-North America transcultural studies, transatlantic dialogue and migrant identity. She is […]