Цветан Тодоров (1939 – 2017) e българо-френски философ, литературен критик и теоретик на културата. Автор е на многобройни научни съчинения и есета, оказали решаващо влияние върху антропологията, социологията, семиотиката, литературната теория, историята и теорията на културата. Популяризатор на теорията и методологията на Руския формализъм, ученик на Ролан Барт и един от най-видните учени структуралисти със […]

Христо Михайлов Тодоров е български литературен теоретик и историк, роден на 12 април 1938 г. в София и починал на 45 години на 8 август 1983 г. в София. Завършва френска филология в Софийския университет през 1961 г. От 1963 г. е асистент, а от 1978 г. – доцент по нова френска литература в СУ. […]

Джералд Принс е американски литературен теоретик. Преподава Романистика в Пенсилванския университет. Водещ учен по наративна поетика, един от най-влиятелните наратолози от поколението на 1970-те, спомогнал за оформянето на самата научна дисциплина, въвеждайки ключови идеи и понятия като наративност, наративен адресат, извън-разказано и наративна граматика. През 2013 г. е удостоен с наградата за цялостен принос „Уейн […]

Резюме: Задачата на този текст е да представи съществени измерения и залози на метода на философската фигурология, разработен през последното десетилетие. Централно внимание е отделено на понятието фигура, предефинирано в този контекст на основата на генеалогически и структурно-семантичен анализ. То е свързано с опита за обвързване на постановките на модалния анализ на повествованието и на […]

Резюме: В статията се разглежда отношението между наративните модалности и гледната точка с помощта на наратологичната теория на Христо Тодоров, представител на Българската гийомистка школа. Първо се посочва мултимодалността на наративната модална логика с комбинацията й от различни типове модални категории (алетични, деонтични, волитивни и т.н.) После се въвежда разграничението на Хр. Тодоров между модални […]

Резюме: В настоящия експериментален текст ще се опитам да покажа как формалното указване като подход направлява прехода от наративна към фигуративна потенциалност. Функцията на илюстриктурата – хибриден концепт, в който мисля като скачени „стриктура“ (Дарин Тенев) и „илюстрация“ (Боян Манчев) – да ограничава въображението до модели и в същото време да взривява логиката на тези […]

Мари-Лор Райън е независим учен в полето на литературната теория и критика. Публикувала е няколко значими изследвания върху наратологията и киберкултурата. В периода 2010-2011 г. тя е сътрудник на Университета в Майнц, където провежда изследване върху наратива, присъстващ в разнообразието от съвременни медии. Редактор е и на няколко академични списания, посветени на проблемите на разказа, […]

Резюме: Текстът се занимава с проблематичното отношение на съвременния музей към разказа в постмодерната ситуация, белязано от два привидно противостоящи си, но не напълно взаимоизключващи се фактора – предполагаемия край на големите разкази и призива към разказност. Разгледани са спецификата на музейния наратив и трите основни стратегии на музеите в отговор на тази дилема: употреба […]

Брита Найцел е гостуващ преподавател по теория на медиите в Университета за изкуства и промишлен дизайн в Линц. Занимава се с изследвания на театъра, киното и телевизията и от петнайсет години работи в областта на изследванията върху игрите. Има многобройни публикации върху теорията и историята компютърните игри, засягащи темите за наративността, увлекателността, интерактивността и саморефлексията […]

В „Наратив и алгоритъм при видеоигрите“ Еньо Стоянов сблъсква тезите на влиятелния изследовател на новите медии Лев Манович за „базата данни“ като нова символна форма, при която парадигматичната ос се е сдобила с актуалност, а синтагматичната се е виртуализирала, с предложенията на Миглена Николчина за осмисляне на наратива на видеоигрите като композиционно разгръщане на „играта […]

Резюмe: Текстът наблюдава ролята на разказвача в традиционния роман на реализма и наративните техники на романа на модернизма, сравнявайки фигурата на автора при Толстой и Вирджиния Улф. Ключови думи: реализъм, модернизъм, Толстой, Вирджиния Улф, наратология, всевиждащия разказвач, поток на съзнанието Райко Байчев е докторант по „Култура и литература на ХХ–ХХI век“ в Софийския университет. Дисертацията […]

Резюме: Наративът в изобразителното изкуство – разказът за твореца, творбата и връзката помежду им, е неизменна част от търговията с произведения. Статията разглежда скорошния пример с продажбата на едно произведение и на една история – тази на творбата Salvator Mundi. Медийният и маркетингов шедьовър на организирания от „Кристис“ търг и наративът за „Изгубеният Леонардо“ ни […]

Резюме: Статията разглежда промените в разпространението на наративни работи с оглед развитието на интернет-технологията в последните 30 години. Текстът представя промените в медиите, формата и съдържанието на културните продукти като последица от дигитализацията и разглежда новите форми на разказване на истории в контекста на класическата наратология. Ключови думи: дигитализация, глобализация, медии, Нова медия, видеоигри, интернет […]

Резюме: Този текст описва сложния и методологически разноречив контекст на съвременните автобиографични изследвания, една изключително богата съвременна научна област. Тя се оказва нестабилно обединена, състои се от различни традиции и е белязана от разрив между хуманитарните и социални науки. Последното води не само до разбягващи се и недиалогични методологически и технически подходи при изследванията, но […]