Казват, че в търсенето на мъдрост първият етап е безмълвието, вторият – вслушването, третият – спомнянето, четвъртият – практикуването и петият – преподаването. Как езикът/словото, оттам текстът формират култура, се пита в търсенето на значения, които да запазят света от обезличаване заради забравата на това, което образува смисъла на един живот. Какъв е тонът, вибрацията, […]
„Измери Бел структурата на Апсу…“. „Енума елиш…“, 4 таблица, 143-144
Резюме: В опит да се съобрази темата и концепцията, както и предполагаемата аудитория на конференцията и на броя на списание „Пирон“, бе подбран един от най-известните днес „сакрални текстове“ от Древна Месопотамия за генезиса и управлението на Космоса. Той е свързан с празника на началото на годината, тоест по същество съпътства ритуални действия, възпроизвежда първообразите в […]
Свещените текстове на Древен Египет – между скритото и откритото
Резюме: През последните няколко десетилетия изследванията на свещените текстове на древноегипетската традиция отбелязаха съществен прогрес. Появиха се десетки нови сводни тексткритични издания на погребалните текстове. Многобройни статии, посветени на отделни проблеми в областта на лингвистиката, лексикологията, епиграфиката и ортографията, разпространението на свещените книги в по-късни епохи, разшириха и задълбочиха нашите познания. Тези изследвания на свой […]
„Пихме сома, станахме безсмъртни, стигнахме до светлината, открихме боговете“, или как да вникнем в някои от ведическите текстове?
Резюме: Как да вникнем в различните древноиндийски текстове? Измежду тях има предписателни, ритуални, описателни, поетични, метафорични и съвсем неразгадаеми. А към тези особености на текстовете трябва да прибавим и нагласата и опита на изследователя. Защото, дори да допуснем, че древните индийци са имали преживявания, подобни на нашите, те ги концептуализират не както ние бихме ги […]
„Скриването на света в света“ 藏天下於天下 – трансцендентното измерение в даоисткото учение даодзя 道家 (VI–III в. пр.н.е.)
Резюме: Статията проследява спецификата на даоисткото трансцендиране „да бъдеш така от само себе си“ на базата на иконично-архетипния характер на китайските писмени знаци и на отразената в тях транссетивна чувствителност към динамиката на изначалния флуид ци. Конкретизира се „физиономичният“ принцип на трансцендиране посредством вътрешната светлина – пътят на безкрайно субтилизиращите се квантови нива на празнотата, […]
Изображенията на Тара в системата на Атиша. Семантика на цветовете в тибетската иконография
Резюме: В статията „Изображенията на Тара в системата на Атиша. Семантика на цветовете в тибетската иконография“ е направен кратък исторически преглед на въвеждането и развитието на почитанието към Тара в тибетския будизъм. Разгледани са отделни иконографски традиции в изобразяването на линията на 21 Тари. Фокусът е върху школата Гелуг и следваната от нея система на […]
Мястото на Абхидхарма-коша-бхашям в Будистката традиция
Резюме: Една от четирите налични днес Абхидхарми, наречена Абхидхарма–коша–бхашям, е съставена през ІV в. от ученика на Буда, Васубандху. Макар да не е „официална“ част от Палийския канон, тя е шедьовър, наречен от самия Васубандху „Съкровищницата на Дхарма, написана за идните поколения“. Книгата Абхидхармакошабхашям се състои от девет глави. Първите осем съдържат около 598 коренни […]
Exposing the Hidden. A Study of Sohrab Sepehri’s Seday-e Pay-e Ab as an attempt in Concreting the Abstract
Abstract: Sohrab Sepehri (1928-1980) is considered as one of the most influential contemporary poets and painters of Iran. He first started writing poetry by imitating the trend of free verse poetry known as “Nimaei”, however, he very soon found his own unique style and continued on in that trend. His works have been translated into […]
Възможни етнокултурни взаимодействия, съхранени у епоса „Веда Словена“
Резюме: Централизираната йерархична социална структура в Древна Тракия е обусловена от царската доктрина, определена от Александър Фол с техническото понятие „тракийски орфизъм“. В българската народностна култура са съхранени форми от орфическата вяра, която допуска всеки край да предшества ново начало. Следователно е възможно, дори необходимо, да се унаследяват и общностните взаимоотношения в социална структура от […]
Анатолийската Велика богиня Кибела и нейният източен произход
Резюме: В настоящата статия е разгледан въпросът за произхода и разпространението на два религиозни култа (към Майката на боговете Кибела и нейния мъжки „съдружник“), чийто произход с голяма степен на вероятност е от Мала Азия. Събрани са наличните сведения за различните имена, места на почитане, изобразяване, приблизително време на появяване. Всички тези данни са подложени […]
Един библейски смислов айсберг
Резюме: Смисловият айсберг е в Песен на песните 1:5 и е анализиран на базата на оригиналния ивритски текст: „Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.“ Това описание е декодирано за днешните читатели. В резултат на анализа са отличени пет смислови равнища в ивритския текст. Първото ниво е чернотата, назована […]
„През огледалото в загадката“. Мистическото зрение в интерпретацията на Николай Кузански
Резюме: Текстът се занимава с някои от аспектите на концепцията на Николай Кузански за мистическото съзерцание, като се опитва да засегне проблемите за обекта на това съзерцание, както и за конструирането на мистическо зрение. Мистическото съзерцание се отличава с особена комбинация от скриване и откриване на божествената същина. Николай Кузански интерпретира въпросното съчетание от скриване […]
Пед-агония: битката между Иаков и Бога като апофатическа педагогика
Резюме: Текстът се съсредоточава върху нощната битка между Иаков и Бога от книга Битие на Светото Писание, която разглежда като реплика на драмата на спасението и образец на педагогическата стратегия на Бога. Особеното събитие се чете в два ключа: от една страна, като възлагане лице в лице на мисията на домостроителството, и от друга страна, […]
Световни и монотеистични религии във Вътрешна Азия през I хил. сл. Хр.
Резюме: Текстът демонстрира една от най-главните специфики на един много слабо познат регион в света – Вътрешна Азия, а именно грандиозният синтез тук на основните монотеистични и световни религии през I хил. сл. Хр. През тези 1000 години тук се разпространяват, а на моменти реализират и истински синтез, такива религии като (несторианското) християнство, юдаизмът, ислямът, […]
Малък трактат за малък катехизис. За смисъла и значението на „Малкия Катехизис“ на Мартин Лутер
Резюме: През 1529 г. Мартин Лутер пише своя Малък Катехизис като средство за изясняване и преподаване на християнската вяра и нагледно показване как тя да бъде прилагана към всекидневния живот. Целта му е християните да не живеят и вярват като „безмозъчни прасета“, а като напълно интегрирани и осъзнати личности, които могат без срам да застанат […]
Скритите и открити послания за жените в Свещения Коран
Резюме: Настоящият текст представлява опит да бъдат разгледани някои от кораничните послания, насочени към мюсюлманските жени, техните права и задължения. За да бъдат поставени в светлината на явното „покритите“ посалния, засягащи мюсюлмаснките жени в текста на Корана, които са низпослани да бъдат правила за живот в рамките на съвременната културна среда, се нуждаем от задълбочено […]
Историчността в херменевтиката на Корана
Резюме: В тази статия се прави опит да се покаже важността на историчността като необходима методическа стъпка в процеса на Кораничната херменевтика. Авторът предлага разбирането на религиозния текст да изхожда от неговата историческа и културно-понятийна реалност към съвремието, а не обратно. Анализът стига до заключение, че херменвтиката на религиозните текстове в рамката на тяхното историческо […]
Употреби на свещени текстове в холистичната спиритуалност
Резюме: Предмет на обсъждане в статията са заимстването на мотиви от свещени за традиционните религии текстове и техните употреби в полето на холистичната спиритуалност. Описват се функциите на съдържателно редуцираните и деисторизирани текстови синтези за постигане на единение между „ум, тяло и дух“. Използва аналитичният потенциал на социологическата диагноза, която Георг Зимел прави на модерната […]
За Пустотата в Дзен (Школата от Киото) и/или Какво Бог не е (Майстер Екхарт)
Резюме: Ако учението на Буда беше образувано около идеята за „Църква“ според смисъла, който Западът влага в това понятие, Дзен сигурно щеше да представлява непосилно бреме за практикуващите го. В света на християнството изживяването сатори съответства на религиозна трансформация. Такива състояния, най-близко до опита на Дзен, са онези мистични преживявания, свързани с отдаването на състоянието […]
Упанишадите – какво търсят те и защо?
Текстът представлява президентски адрес, изнесен пред Американското Ориенталско Общество (American Oriental Society) на неговата ежегодна среща в Кембридж на 2 Април 1929. Превод от английски език: доц. д-р Гергана Русева Преводът е направен по: Franklin Edgerton, The Upanishads: What do They Seek, and Why?; Journal of the American Oriental Society, Vol. 49 (1929), 97-121. […]
Следите от живота на мисълта. Незавършено предисловие към незавършимо разговаряне
А ние: рожби на екстази, закърмени със свобода, не можем умно да се пазим и да не оставяме следа. Димитър Зашев. Из „05.03.1953“ (от стихосбирката „Лéта и Цвят“, 2003) Когато препрочитах, като ръкописи или във вида, в който първоначално са се появили, излизащите сега в „Пирон“ малки съчинения от философа, поета, преводачa проф. Димитър Зашев […]
Скръб и печал, мълчание и инсценировка
Димитър Зашев – Скръб и печал, мълчание и инсценировка (pdf) Оформление на текста: Боряна Петкова
Философски шарки
Димитър Зашев – Философски шарки (pdf) Оформление на текста: Боряна Петкова
Я, Bellvedere
Димитър Зашев – Я, Bellvedere (pdf) Оформление на текста: Боряна Петкова  
Фрагмент за добротата
Димитър Зашев – Фрагмент за добротата (pdf) Оформление на текста: Боряна Петкова
Нататък…, натататък…
Димитър Зашев – Нататък…, натататък… (pdf) Оформление на текста: Боряна Петкова
Демонизъм и форма
Димитър Зашев – Демонизъм и форма (pdf) Оформление на текста: Боряна Петкова
Всяко правило, всяка норма, всяка общност се конституира, като произвежда някакъв остатък, нещо в повече, нещо, което не се вписва и изглежда излишно. Излишното бива отхвърляно или наказвано, защото не може да бъде овладяно. И тъй като живеем в една смесена и нехомогенна вселена, винаги рискуваме да се окажем в сферата на излишното и да […]
Постфактум за контекста и излишното
Резюме: В статията се анализират понятията „контекст“ и „излишно“. Изложението е разделено на три части, като в първата са скицирани основни съвременни тенденции върху осмислянето на контекста и са дадени работни определения на ключови понятия. Във втората са съпоставени радикалните теоретични репонятизации на Стивън Пепър и Готхард Гюнтер през идеите им за контекстуализма, danda, поликонтекстурата […]
Два свята, единият е излишен
Резюме: Поговорката „Който не работи, не трябва да яде“ е позната на всякакви народи, а на български език съществуват дори авторски приказки със същото заглавие. Тези версии създават впечатлението, че са част от фолклорното наследство, но издирването на образците им разкрива неочаквани резултати. Точно такива приказки няма записани. В съхранените мързелът се лекува не чрез […]
Клошарят: тяло и предметност
Резюме: Темата за излишното ще бъде разгледана през фигурата на клошаря: конституирането на неговото тяло и предметния му свят. Основният мотив е свързан с битийния статус на предметността. Тук излишното се мисли като десубстанциализиране на вещта и едновременно като специфично усилие за нейното възстановяване и функциониране. Особен интерес от тази гледна точка представлява дрехата и […]
Излишното и мъртвото като предмет на (историята на) философията
Резюме: Статията се занимава с въпроса за излишността на историята на философията, поставян и днес в определени кръгове. Чрез една кратка история на историята на философията съвременната продуктивна история на философията се описва като диалог с философи, физически мъртви, но живи в полето на културата. Тя се обсъжда като необходима база за създаването на привилегирована […]
Природонаучни проблеми (XXX, 1, 953a10 – 955a40)
Макар интегрирано в Аристотеловия корпус, съчинението, запазено под заглавието „Проблеми“ (или „Природонаучни проблеми“), по всяка вероятност не е автентично. Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух, много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения. Затова се приема, че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и […]
Излишната меланхолия. Увод към Псевдо-Аристотел, „Проблеми“, XXX, 1
Резюме: Текстът цели да бъде дескриптивно въведение към първия въпрос от тридесета книга на Псевдо-Аристотеловите „Проблеми“, посветен на меланхолията. Проблемът за меланхолията тук е разгледан през призмата на понятието за излишно. Псевдо-Аристотел успява да покаже по какъв начин меланхолията (черната жлъчка в тялото) трансформира излишното (разбирано като това, което е в повече и трябва да […]
Неврозата като интериоризация, неврозата като остатък
Резюме: В основата си тази статия е опит за проблематизиране на неврозата, което преминава през отказ от признаване и усилие за преодоляване на голяма част от психологическите дискурси, циркулиращи в публичното пространство. В статията твърдя, следвайки Дельоз и Гатари, че неврозата не е патология, девиация от нормалността, а е по-скоро нормалността, изведена от специфичните отношения, […]
Излишните личности/идентичности. Биографични разкази и мобилизации около грижата за деца с увреждания
Резюме: Предлаганият текст стъпва върху анализ на биографични интервюта и фокус групи с родители и по-точно майки на хора с увреждания (интелектуални и физически затруднения). Разказаното в интервютата разкрива едно особено преживяване и артикулиране на асоциализацията и маргинализацията, отключена от ежедневната грижата за децата. Личността на майката се конструира и представя като ненужен и излишен […]
Има ли бъдещето все още нужда от нас и от нашите деца?
Резюме: Статията съсредоточава вниманието си върху някои съвременни трансхуманистични проекти за бъдещето на образованието и свързаните с тях актуални негативни процеси и тенденции в училищното образование. Текстът проблематизира антропологическите последствия от предвидените образователни трансформации, прицелени в радикалната реконструкция/деструкция на училището посредством усилващите биотехнологии. Ключови думи: образование, ИКТ, НБИК, трансхуманизъм, усилващи технологии. Наталия Христова е главен […]
Стратегии за справяне с „излишните” образи: Snapchat
Резюме: Текстът си поставя за цел да изследва опозицията между два типа комуникация в съвременния дигитален свят: от една страна, на натрупването и складирането на данни и, от друга – на автоматично изчезващата информация. Във фокуса е поставено мобилното приложение Snapchat – социална медия, в която съдържанието се споделя за ограничен период от време, технология […]
Излишната плът – технологичната утопия като фантазия на органичното
Резюме: В една постчовешка перспектива на трансформации и утопични инвенции изниква проблемът за сложното взаимодействие между органична и технологична телесност, както и за фантазмените представи, свързани с тяхното взаимопроникване. Утопичните визии за онова, което предстои, неизбежно се филтрират през желанията и фантазиите на крайното органично същество, докато процесът на трансформация се мисли предимно през телесността […]
Периферна светлина въздух и слънце
Резюме: В повечето европейски градове днес в перифериите живеят много повече хора, отколкото в градските ядра. Въпреки това периферните пространства получават много по-малко обществено внимание от тези иконографски пространства в центъра, които поставят имиджа на града на картата на конкурентния глобален градски маркетинг. Едни от парадигматичните пространства, които днес може да се открият в перифериите […]
Рутхер Копланд: почти приятното усещане да си излишен
Резюме: Текстът изследва идеята за „излишното” (overbodig, overbodigheid) в работите на нидерландския поет Рутхер Копланд (1934-2012) въз основа на някои негови стихотворения, есета и интервюта. Ключови думи: Копланд, излишното Боряна Кацарска (1967, София) е доктор по философия. Автор е на монография върху творчеството на В. Кандински, на две книги с поезия, както и на редица […]
Излишната сричка. (Не)Предсказуемостта на стиха като (не)свобода
Резюме: Статията поставя въпроса за връзката между ритъма на стиха и представата за предсказуемост на живота, като взема за отправна точка стихотворението на Вл. Набоков Как бледная заря, мой стих негромок, и метафората „излишна сричка” в този текст. Излишността на елемент – житейски или ритмичен – може да бъде дефинирана само спрямо идея за норма […]
Апология на излишното. Размисли върху една наратологична новела
Резюме: Статията разглежда тематизирането на излишното във фантастичната новела на А. С. Байът „Джин в окото на славея“, в която главната героиня, учен-наратолог, посещава конференция в Истанбул и скоро след това случайно освобождава джин от стъклена бутилка. През историите, които взаимно си разказват героинята и джинът, а също през изнесените на конференцията доклади, текстът повдига […]
Излишните хора в пространството на руската драматургия от ХIX век
Резюме: Концептът „излишни хора“ възнква в руската литерату през 50-те години на ХІХ век и постепенно се пренася в извънлитературна среда, превръщайки се в идеологема. Статията прави опит да изследва явлението в пространството на руската драматургия, започвайи от Грибоедов и достигайки до драматурзите от края на ХІХ – началото на ХХ век Лев Толстой, Антон […]
Случайникът на Гомбрович, раздут до непоносимост
Резюме: Как може да се разкаже за особеното, прекомерното, хаотичното? В последния си роман „Космос“ (1965) Витолд Гомбрович излива множество антиномии и парадокси, които преливат от излишък към недостиг, размиват подробност и същина. Последната капка понякога поражда хаос, друг път – безредие, дори различни видове хаоси и безредия. Какви са те и доколко зависят от […]
Японското движение Гутай. Японският авангард и „излишната“ периферия на изкуството
Резюме: Текстът разглежда японското авангардно движение Гутай, активно в следвоенния период, между 1955 и 1972 г., фокусирайки се върху неговите връзки с големите западни движения (и тенденции) в изкуството по това време и позицията му на периферия по отношение на основните културни центрове като Ню Йорк, Париж, Лондон и пр. Тази позиция предопределя за движението, без […]
Проблемът за хибридността, разгледан през един каноничен наратив
Резюме: Статията поставя въпроса за отношенията между хибридното и излишното (свръхизобилното), проследявайки го до проблема за безкрайността. Безкрайната сложност на материалния свят, на организмите, на културите, на произведенията на изкуството, занимава модерната епоха от самото й начало. Тази безкрайна сложност създава свръхизобилие от материал за изследване във всички дисциплини. За целите на повечето изследвания това […]
От историческа гледна точка наратологията е една все още неустановена научна дисциплина. Неустановена в смисъл, че в хода на нейното динамично развитие всички тези и понятийни формулировки на най-видните й представители остават или недокрай разработени и адекватно конкретизирани, или биват преработени в други свои версии, смятани за по-адекватни от предишните. Това обстоятелство съответства на интенцията […]
Категориите на художествения разказ
Цветан Тодоров (1939 – 2017) e българо-френски философ, литературен критик и теоретик на културата. Автор е на многобройни научни съчинения и есета, оказали решаващо влияние върху антропологията, социологията, семиотиката, литературната теория, историята и теорията на културата. Популяризатор на теорията и методологията на Руския формализъм, ученик на Ролан Барт и един от най-видните учени структуралисти със […]
Йерархия на връзките в повествованието
Христо Михайлов Тодоров е български литературен теоретик и историк, роден на 12 април 1938 г. в София и починал на 45 години на 8 август 1983 г. в София. Завършва френска филология в Софийския университет през 1961 г. От 1963 г. е асистент, а от 1978 г. – доцент по нова френска литература в СУ. […]
Извън-разказаното
Джералд Принс е американски литературен теоретик. Преподава Романистика в Пенсилванския университет. Водещ учен по наративна поетика, един от най-влиятелните наратолози от поколението на 1970-те, спомогнал за оформянето на самата научна дисциплина, въвеждайки ключови идеи и понятия като наративност, наративен адресат, извън-разказано и наративна граматика. През 2013 г. е удостоен с наградата за цялостен принос „Уейн […]
Философска фигурология и теория на повествованието. Встъпителни методологически бележки
Резюме: Задачата на този текст е да представи съществени измерения и залози на метода на философската фигурология, разработен през последното десетилетие. Централно внимание е отделено на понятието фигура, предефинирано в този контекст на основата на генеалогически и структурно-семантичен анализ. То е свързано с опита за обвързване на постановките на модалния анализ на повествованието и на […]
Гледната точка и наративните модалности
Резюме: В статията се разглежда отношението между наративните модалности и гледната точка с помощта на наратологичната теория на Христо Тодоров, представител на Българската гийомистка школа. Първо се посочва мултимодалността на наративната модална логика с комбинацията й от различни типове модални категории (алетични, деонтични, волитивни и т.н.) После се въвежда разграничението на Хр. Тодоров между модални […]
Денаративизация и фигуративна потенциалност. Опити върху Дарин Тенев
Резюме: В настоящия експериментален текст ще се опитам да покажа как формалното указване като подход направлява прехода от наративна към фигуративна потенциалност. Функцията на илюстриктурата – хибриден концепт, в който мисля като скачени „стриктура“ (Дарин Тенев) и „илюстрация“ (Боян Манчев) – да ограничава въображението до модели и в същото време да взривява логиката на тези […]
Разказването при различни средства
Мари-Лор Райън е независим учен в полето на литературната теория и критика. Публикувала е няколко значими изследвания върху наратологията и киберкултурата. В периода 2010-2011 г. тя е сътрудник на Университета в Майнц, където провежда изследване върху наратива, присъстващ в разнообразието от съвременни медии. Редактор е и на няколко академични списания, посветени на проблемите на разказа, […]
Музей и разказ
Резюме: Текстът се занимава с проблематичното отношение на съвременния музей към разказа в постмодерната ситуация, белязано от два привидно противостоящи си, но не напълно взаимоизключващи се фактора – предполагаемия край на големите разкази и призива към разказност. Разгледани са спецификата на музейния наратив и трите основни стратегии на музеите в отговор на тази дилема: употреба […]
Наративност в компютърните игри
Брита Найцел е гостуващ преподавател по теория на медиите в Университета за изкуства и промишлен дизайн в Линц. Занимава се с изследвания на театъра, киното и телевизията и от петнайсет години работи в областта на изследванията върху игрите. Има многобройни публикации върху теорията и историята компютърните игри, засягащи темите за наративността, увлекателността, интерактивността и саморефлексията […]
Наратив, алгоритъм и „многодействие“ при видеоигрите
В „Наратив и алгоритъм при видеоигрите“ Еньо Стоянов сблъсква тезите на влиятелния изследовател на новите медии Лев Манович за „базата данни“ като нова символна форма, при която парадигматичната ос се е сдобила с актуалност, а синтагматичната се е виртуализирала, с предложенията на Миглена Николчина за осмисляне на наратива на видеоигрите като композиционно разгръщане на „играта […]
Окото на Бога
Резюмe: Текстът наблюдава ролята на разказвача в традиционния роман на реализма и наративните техники на романа на модернизма, сравнявайки фигурата на автора при Толстой и Вирджиния Улф. Ключови думи: реализъм, модернизъм, Толстой, Вирджиния Улф, наратология, всевиждащия разказвач, поток на съзнанието Райко Байчев е докторант по „Култура и литература на ХХ–ХХI век“ в Софийския университет. Дисертацията […]
Salvator (Ars) Mundi? Christie’s разказ, Instagram разказ, разказ за силата на наратива в света на изкуството
Резюме: Наративът в изобразителното изкуство – разказът за твореца, творбата и връзката помежду им, е неизменна част от търговията с произведения. Статията разглежда скорошния пример с продажбата на едно произведение и на една история – тази на творбата Salvator Mundi. Медийният и маркетингов шедьовър на организирания от „Кристис“ търг и наративът за „Изгубеният Леонардо“ ни […]
Дигиталните светове на разказа
Резюме: Статията разглежда промените в разпространението на наративни работи с оглед развитието на интернет-технологията в последните 30 години. Текстът представя промените в медиите, формата и съдържанието на културните продукти като последица от дигитализацията и разглежда новите форми на разказване на истории в контекста на класическата наратология. Ключови думи: дигитализация, глобализация, медии, Нова медия, видеоигри, интернет […]
Разказването на живота. Подходи за изучаването му в хуманитарните и социалните науки
Резюме: Този текст описва сложния и методологически разноречив контекст на съвременните автобиографични изследвания, една изключително богата съвременна научна област. Тя се оказва нестабилно обединена, състои се от различни традиции и е белязана от разрив между хуманитарните и социални науки. Последното води не само до разбягващи се и недиалогични методологически и технически подходи при изследванията, но […]