В началото на май 1934 г. Валтер Бенямин получава покана от главния редактор на берлинския вестник Jüdische Rundschau Роберт Велч да напише съчинение по случай десетгодишнината от смъртта на Франц Кафка. Тъй като Бенямин отдавна замисля съчинение върху Кафка, той успява да напише есето за няколко месеца, така че то е публикувано за първи път […]

Валтер Зокел е роден във Виена през декември 1917 г. Напуска родината си през 1938 г. след аншлуса на Австрия към Третия Райх и на 21 години пристига в Ню Йорк. С препоръка, дадена му от Томас Ман, Зокел получава стипендия от университета Рутгерс и става виден учен. В близо 50-годишната си кариера Зокел е […]

Морис Бланшо (1907–2003) е един от най-интересните и проникновени френски литературни критици на миналото столетие – писател, който смята, че литературата е онзи необичаен език, чрез който можем да схванем пределните възможности на нашето битие, у когото фикция и теоретично знание, мисъл и измислица се разколебават в своето взаимопроникване, и чиято основна идея – дълбокото сродство […]

Публикуваният тук превод е направен по: Stanley Corngold, “The Structure of Kafka’s Metamorphosis”, Kafka’s ‘Die Verwandlung’: Metamorphosis of the Metaphor, достъпен онлайн на адрес: https://www.academia.edu/ Превод от английски език: Ангел Игов   Стенли Корнголд – Структурата на „Преображението“ (pdf)   The Structure of Kafka’s “Metamorphosis” Stanley Corngold   The translation published here is based on: […]

Алън Тайър е почетен професор (Curators’ Distinguished Professor Emeritus) в Университета на Мисури-Колумбия и постоянен сътрудник в Clare Hall, Кеймбридж. Получава докторска степен по романски езици от Университета в Уисконсин. Автор е на книги за писатели като Селин, Кьоно, Пруст, Кафка, Музил, както и за литературна теория и литература и наука. Преведеният тук откъс е […]

Резюме: Изложението набелязва възлови моменти и въпроси за рецепцията на Франц Кафка и неговото творчество в България до 1989 г. В контекста на европейската рецепция на Кафка в периода на Студената война се оглеждат опитите на Николай Дончев, Минко Николов, Димитър Статков и най-вече на Димитър Стоевски отделни творби на Кафка да стигнат и до българския […]

Резюме: Статията е фокусирана върху енигматичното изречение „War er ein Tier, da ihn Musik so ergriff?“ и съдържащия го „музикален епизод“ от „Преображението“ на Кафка, като го интерпретира в три взаимосвързани контекста – определени идиосинкразии на писателя, синхронен срез на периода, когато новелата е създадена, и развойните тенденции на литературния модернизъм  откъм 1911  до 1924 […]

Резюме: Текстът проследява някои водещи теоретични дебати и историографски тенденции в изследванията на евгеничните дискурси. Наред с това са очертани концептуални ядра на евгениката в световен мащаб – теми, понятия, реторически фигури и практически ефекти. Те са разпознати като елементи в общо биополитическо поле, включени в сложни отношения на „привличане“ и „отблъскване“ със „съседни“ дискурси: […]

Резюме: Настоящият текст предлага четене на известната новела на Кафка през фигурите на чудовищното, биополитиките и границите на човешкото. Чудовището в текста обаче е особено: то е ungeheueres Ungeziefer (несполучливо превеждано на български като „хлебарка“ и „чудовищно насекомо“), нещо с неизразима непоносимост; не толкова страшно и ужасно, колкото отблъскващо, срамно и отвратително, скандално-възмутително. Грегор-чудовището-хлебарка е […]

Резюме: Тръгвайки от неопределеността на съществото, в което се превръща Грегор Замза, а оттам и от невъзможността да се даде ясен визуален образ за него, текстът развива асоциативната връзка между три непоносими за човешкия поглед фигури: ungeheueres Ungeziefer, мюсюлманина в концентрационния лагер (Der Muselmann) и Горгона Медуза. Докато връзката между фигурите на мюсюлманина и Горгоната […]

The Way towards a Cover: a Conversation on the Illustrations to “The Metamorphosis” Chavdar Ghiuselev and Alexander Kiossev   Чавдар Гюзелев и Александър Кьосев – Пътят към една корица (pdf)