БРОЙ 11: ИЗКУСТВА И ПАМЕТ

Докато подготвяхме новия брой на Пирон, образът на борбата между Херакъл и Антей започна, първоначално спорадично, а след това все по-настойчиво, да съпровожда въображението ни в прочита на текстовете, събрани тук. Този образ, създаден от Лукас Кранах Стари в първата половина на ХVІ век, ни се стори вълнуващ най-напред заради контраста между сюжета, който представя, […]

Продължение...

Нимфи

Ключови думи: образ, памет, време, движение, застиване, напрежение, междина, диалектика, формула на патоса Джорджо Агамбен (р. 1942 г.) е италиански философ и теоретик. Една от най-влиятелните фигури в съвременната политическа философия, Агамбен е известен преди всичко с понятия като homo sacer, голия живот и извънредното положение. Ранните му съчинения обаче са свързани с изследванията на […]

Продължение...

Аби Варбург при индианците Пуебло. Орайби и Флоренция

Резюме: Изследването на образите и мотивите в историята на изкуството може да има и доста ексцентрични страни. В проследяването на историята на един образ немският историк на изкуството Аби Варбург стига чак до древни ритуали и практики, които се отлагат в изкуството и през него живеят своя призрачен живот през вековете. Авторът на идеята за […]

Продължение...

„Атлас“ на Герхард Рихтер: Аномичният архив

Ключови думи: атлас, фотография, памет, следвоенно изкуство, Герхард Рихтер, колаж/монтаж Бенджамин Бъкло (р. 1941) е историк и теоретик на изкуството, професор в Харвард, един от най-значимите изследователи на следвоенното изкуство. Сред множеството му книги са двата тома със събрани есета „Неоавангард и културна индустрия. Есета върху европейското и американското изкуство от 1955 до 1975“ (2000) […]

Продължение...

Мнемозина. Въведение

Ключови думи: образ, памет, антропология, история на изкуството, Античност, Ренесанс, послеживот, атлас Аби Варбург (1866 – 1929 г.) е немски историк и теоретик на изкуството, антрополог и културолог, известен с иновативната си методология. Често е приеман за родоначалник на иконологическите изследвания през XX в. Ранните му трудове са посветени на изкуството на италианския, а по-късно […]

Продължение...

Истината – машина на паметта, машина на значението

Резюме: Предлагам да мислим перформатива „Това е истина!“ по аналогия със заповеди от типа: „Вземи за образец!“, „Помни!“, „Прави така!“, „Повтаряй винаги по същия начин!“. Казването на истината е специфичен перформатив, речево устройство, чрез което се прекъсва вече възникнало съмнение и се изисква (оттук-нататък) помнене и буквално повторение на дадено изказване, теория, разказ, вещ, но […]

Продължение...

Кино-хрониката между „внезапния“ живот и архива на Революцията

Резюме: Текстът разглежда две тенденции в руското кино от 20-те години на ХХ век: едната, свързана с работите на руския авангардист Дзига Вертов в полето на субективното документално кино и поетическите хроники, а другата – с филмите на Есфир Шуб („Падането на династията Романови“), изградени върху откъси от дореволюционни хроники. Коментират се опитите на Вертов […]

Продължение...

Куиър памет в пиесата на Дъг Райт „Аз съм си съпруга”

Резюме: Куиър употребата на време и пространство се развива в опозиция на семейната, хетеросексуалната и репродуктивната институция. Куиър субкултурите създават алтернативни темпоралности, допускащи представянето на бъдеще извън логиката на парадигматични означаващи като раждане, брак, възпроизвеждане и смърт. Не е изненадващо, че в куиър общности, за които публичната памет по-често е дефинирана от отсъствие и негативизъм, […]

Продължение...

Ателието-архив на Франсис Бейкън – традиция и трансформация

Резюме: Текстът има за цел да изследва и проучи своеобразния и хетерогенен генезис на картините на художника Франсис Бейкън, да направи опит за генеалогия на визуалните образи на неговата маслена живопис. Ще бъдат мислени, анализирани и четени в дълбочина и от различни интердисциплинарни перспективи и с разнообразна методологична оптика: техниката и технологията на живописване и […]

Продължение...

Развитие на художествената фотография в контекста на техническите революции в края на XX век (Феноменът на постфотографията – теории и практики)

Резюме: Текстът поставя въпроса за статута на художествената фотография в съвременната масова техно-демократизация на света и заедно с това разглежда практиките на постфотографията като реакция на институционализацията и завършеността на модерния фотографски канон. Чрез анализ на произведенията на две от емблематичните имена на фотоконцептуализма Джеф Уол и Андреас Гурски са изведени основни характеристики на постфотографията. […]

Продължение...

Изображения на животни – записи на паметта

Резюме: В статията се разглежда проблемът за невъзможността да се изрази другостта на преживяванията на животните чрез езика. Анализира се сравнението между Холокоста и промишлените кланици, направено от организацията РЕТА в кампанията Holocaust On Your Plate. Този анализ е проведен в контекстуалните рамки на идеите за постпаметта и изживяванията на „второто поколение”. Ключови думи: следпамет, […]

Продължение...

Памет и страх в историческия проект на Аби Варбург

Резюме: Проектът на Аби Варбург за история на изкуството е организиран около едно особено схващане за паметта и начините и пътищата, по които тя функционира. Неговата философия на историята на изкуството, която може да бъде генерализирана до философия на историята изобщо, предполага, че историческото познание следва да бъде преобразувано така, че да се движи не […]

Продължение...

Популярна култура и памет: новозаветни джендър модели в женската преса

Резюме: Текстът се фокусира върху техниките за конструиране на съвременната джендър идентичност, използващи в основата си  образи от новозаветните евангелия. През конкретни примери се прави опит за изследване на стратегиите, чрез които популярната култура припомня, имитира и деформира символни образци на християнската култура, превръщайки ги в лайфстайл модели. Ключови думи: популярна култура, джендър, феминизъм, лайфстайл, […]

Продължение...

Мимесис и памет: аедът, софистът и философът (към понятието за двойник през „Софистът“ на Платон)

Резюме: Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционира паметта. Отношението на изкуство и памет е въведено чрез паралел между Омир и Платон, между епическия и философския опит да се противостои на забравата: как поетът Омир (Oдисея, XI) и философът Платон (Държавата, X) представят паметта и забравата в подземното царство. […]

Продължение...

Болестта Алцхаймер – (анти)изкуството на забравата. Солидарност след идентичността

Разюме: Статията разглежда някои философски въпроси, поставени от състоянието на болния от болестта Алцхаймер. В контекста на едно от заболяванията на старостта, утвърждаваща се все повече като важна част от бъдещето на света, се поставя проблемът за паметта и забравата като основи на идентичността. Главното питане на автора е възможна ли е общност (заедност) без […]

Продължение...

Сретението на живота: метафизика на визуалната памет в Nantes Triptych на Бил Виола

Резюме: Изследователският фокус на предложения текст попада в интердисциплинарното поле на философията, теологията и съвременните артистични практики. Като концентрира вниманието си върху една от най-известните видео инсталации на американския визуален артист Бил Виола – Nantes Triptych (1991), текстът поставя проблема за възможностите и ролята на съвременните технологии в създаването на памет в преплитащите се измерения […]

Продължение...

Неизчерпаемото, или познанието чрез въображението и Наследство на нашето време: Атласът „Мнемозина“

Ключови думи: атлас, археология на визуалното знание, въображение, монтаж, Варбург Жорж Диди-Юберман (р. 1953) е френски историк и теоретик на изкуството, професор във Висшето училище по социални науки в Париж. Той е куратор на големия проект „Атлас: Как да носиш света на гърба си“, представен между ноември 2010 и февруари 2011 година в музея Рейна […]

Продължение...

Миметическото мелене и виртуозността на всекидневната рационалност

Резюме: Как става така, че дълго търпим ситуации и обстоятелства, за които внезапно откриваме, че сме ги обявили за нетърпими? Воден от идеята на Чикагската школа, че „социалното безпокойство“ е контекстът, в който се оголват елементарните форми на социалността, текстът извежда специфичната рационалност на тези форми. Така оголени, те изглеждат като миметически структури, които провеждат […]

Продължение...

„Неизменно бъдещия” Музей на съвременното изкуство у нас”

(Опит за проследяване в пресата на дискусиите за Музей на съвременното изкуство в България) Обговарянето на проблематиката за Музей на съвременното изкуство в България има вече двайсетгодишна история. Тя стартира във времето на демократичните промени в страната (1989 година) и продължава до актуалното ни съвремие (2010 година), като се учленяват периоди на завишаване и спад […]

Продължение...