НОВИ ФОРМИ НА БУНТА

Резюме, ключови думи и биография: „Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент. Много се говори за бунт в нашия глобализиран свят. Народни въстания, възмутена младеж, детронирани диктатори, президенти, изпуснали олигархическите си нерви, надежди и свободи, потиснати в […]

Продължение...

Човекът е въпрос

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа […]

Продължение...

Какъв бунт днес?

Този текст е откриващата лекция на семинара на Юлия Кръстева Съкровеният бунт от пролетта на 1996 г., публикуван като Julia Kristeva, La Révolte intime. Pouvoirs et limites de la psychanalyse II, Paris: Fayard, 1997. Тук тя продължава работата си от предишния семинар, Смисъл и безсмислие на бунта (вж. Julia Kristeva, Sens et non-sens de la […]

Продължение...

Майчинството и машината

Резюме, ключови думи и биография: В своята концептуализация на човека, дефиниран от способността му да се бунтува, Кръстева неизбежно се докосва и до проблемите на роботизацията, технологиите и виртуалното. Понятията за животното и машината обаче, макар и да се появяват от време на време, и то по многозначителен начин, никога не са във фокуса на […]

Продължение...

Бунтът?

Мария Калинова е главен асистент по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011 г. защитава докторска степен в същия университет. Въз основа на нейната дисертация е написана книгата й Детство и интелектуална история у възрожденските автори (2012). Авторка е на статии по проблеми на литературната теория, епистоларната култура на Българското възраждане, както […]

Продължение...

ЮЛИЯ КРЪСТЕВА. ФОРМА И СМИСЪЛ НА БУНТА

Julia_Kristeva

За корицата e използван фрагмент от   Лучо Фонтана Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване […]

Продължение...

Единичността на интериорните драми

Камелия Спасова е главен асистент по Антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ, в катедрата по теория и история на литературата. „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) е първата й научна книга, която се занимава с напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични изследвания. От 2009  […]

Продължение...

Свободата като непрекъснато обновяване

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Редактор е в “Литературен вестник” и литературен наблюдател на вестник “Култура”. Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: “Истории на гласа” (София, 2002), “Теория на литературата. От Платон до постмодернизма” (2005), “Гласове и идентичности в българската […]

Продължение...

Въпросът-бунт и крехкото наследство на Европа

Дарин Тенев е доцент в катедрата по теория на литературата в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Специализирал е в университети в Киото и Токио. Интересите му са в областта на теорията на литературата, деконструкцията, модернистичната литература, философията. Автор на „Фикция и образ. […]

Продължение...

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”

На 26.09. 2014 г. Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта”, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски”.  В дискусията, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Александър Кьосев е преподавател по история […]

Продължение...

Около “Нови форми на бунта”

Марин Бодаков е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св Климент Охридски “, поет и културен журналист. Той е автор на стихосбиркитe Девство (1994), Бисквити (1998) и Обявяване на провала (2002), съставител e на сборника Иван Вазов и… (2000). От 2000 г. е литературен редактор във в. Култура. Marin Bodakov is an Аssociate Рrofessor at the Faculty […]

Продължение...

Юлия Кръстева…

Фуджии Садакадзу (р.1942) е японски поет и литературовед, специалист по старояпонска литература и литературна теория. Сред последните му книги са стихосбирката Водороде! Стихове за изложените на ядрена реакция (2013) и литературно-теоретичните Граматическа поетика (2014) и Динамика на граматическата поетика (2015). Юлия Кръстева… * Стихотворението е включено в стихосбирката Пюрифай! от 1984 г.

Продължение...

Отместено вместилище

Резюме, ключови думи и биография: В този текст разглеждам скорошната интелектуална рецепция на Кръстева в контекста на знаковото й посещение в България през есента на 2014 г. и в контекста на собствената й работа върху Платоновата chôra, противопоставено на идеята й за „бунта“ в софийското й слово. В текста се твърди, че Кръстева бива подложена […]

Продължение...

Екзистенция и бунт: из лекциите на Кръстева върху Сартр

Summary, keywords and biography: The aim of this paper is to clarify a part of the relationship between Kristeva and Sartre, which so far has rarely been discussed. At first glance, there seems to be no point of contact between the post-structuralist from Sofia and the existentialist in the postwar France. However, when we reread […]

Продължение...

Езикът като безсилие? – „чудовището на кръстопътя”

Резюме, ключови думи и биография: Текстът се фокусира върху връзката между идентичността и езика, то насочва интереса си към писателя мигрант, разглеждайки го като нов тип интелектуалец – скитащия и откъсналия се от корените си творец, обитаващ междинно и неопределено пространство, за когото Юлия Кръстева намира блестящото определение „чудовище на кръстопътя”, което придобива образа на […]

Продължение...

Етиката на бързината и бавността и съдбата на хуманитарната наука

(Коментар към лекцията на Юлия Кръстева „Новите форми на бунт”) Резюме, ключови думи и биография: Този текст представлява опит за проследяване на възможните контексти, в които лекцията на Юлия Кръстева се полага, и нейните дълбинни етически измерения. Всъщност това е критика на нейната позиция относно младото поколение и на връзките й с определена онтология на […]

Продължение...