Пластинация и визуализация. Проблеми на демократизираната анатомия
Резюме, ключови думи и биография:
„Фасцинацията на истинското” („Die Faszination des Echten”) гласи един от най-известните слогани на странстващата по света от близо двадесет години насам популярно-анатомична изложба на Гюнтер фон Хагенс. Подобно на дискурса, съпроводил етаблирането на фотографията преди 160 години, рекламният и журналистически дискурс около Körperwelten (Body Worlds) прокарва обещанието за едно, така да се каже, индексикално извличане на визуалност от обекта, което да осигури автентичността на експонатите-образи пред невъоръженото око на широката публика. Техниката на пластиниране, в която разфасоването на трупа се явява като едно потенциално безкрайно фасетиране на материята, неминуемо оправдава тази реклама. Но индексикалността играе и друга, по-важна роля в проблематиката на изложбата, тъй като предлаганото от фон Хагенс третиране на мъртвото тяло е в разрив с повечето традиционни практики, а това ще рече и с траурната институция – поне там, където тя е обвързана с физическия труп. От друга страна, техниката и естетиката на Körperwelten способстват за (или поне търсят) изличаването на абектния потенциал на трупа, такъв, какъвто го описва Кръстева.
Как тази специфична визуализация на вътрешността на тялото, която тук върви ръка за ръка с комодифицирането на трупа, се вписва в съвременната визуална парадигма? Не е ли т.нар. „демократизация на анатомията” (фон Хагенс) просто още един празен оборот в циркулацията на спектакъла? Множеството скандали и критики около изложбата навеждат на мисълта, че превръщането на мъртвото човешко тяло в един транспарентен и лесен за консумация обект едва ли е толкова безпроблемно.
В края на краищата дори и отвъд етичната си проблематика, Körperwelten се оказва едно единствено по рода си засега явление, което поставя по неочакван и провокативен начин множество въпроси, тясно свързани с видимото, образността, Въображаемото и симулакрума.
Ключови думи: мъртво тяло, пластинация, анатомични изображения, абект, спектакъл
Яна Акимова е родена през 1987 г. в София. Следва и завършва История на изкуството и Културология в Берлин и Виена. Живее и работи в Бристол. Основните ѝ научни интереси са в областта на критика на образа, абектни тенденции в съвременните визуални практики, индексикалност на материала и травма в обекта на изкуството.
2015-9-maria-delcheva-metaphorichnata-reprezentacia