Резюме: Изследователският фокус на предложения текст попада в интердисциплинарното поле на философията, теологията и съвременните артистични практики. Като концентрира вниманието си върху една от най-известните видео инсталации на американския визуален артист Бил Виола – Nantes Triptych (1991), текстът поставя проблема за възможностите и ролята на съвременните технологии в създаването на памет в преплитащите се измерения на личното, интимното и общностното. С опора в персоналистичната философия на Макс Пикар, Еманюел Левинас и богословската мисъл на Ханс Урс фон Балтазар и през възможностите на херменевтичния и феноменологичния анализ, инсталацията Nantes Triptych е разгледана като своеобразен високо концентриран, „сборен” пункт на няколко срещи: а) срещата на биографичното с художественото – личната памет на сина, записващ с камера предсмъртното ложе на своята майка, е из-ложе-на от артиста и споделена със зрителя; б) срещата между добре уседналата в паметта на религиозното изкуство още от средновековната епоха форма на триптиха и съвременните видео технологии; в) срещата, напомняща едно от ключовите евангелски събития – Сретение Господне. Евангелското събитие може да бъде определено като празник на представянето и предстоенето, на срещата лице с лице между Бога и човека, между младостта и старостта, между надеждата и нейното оправдаване, между очакването и неговото изпълване, между живота и смъртта; това е среща, при която смъртта умира в представянето си пред Бога. Предложеният текст проследява създаването на художественото сретение между живота и смъртта в Nantes Triptych, като се опитва да обоснове твърдението, че видео инсталацията на Виола отваря същата метафизическа и сотириологична перспектива, както и евангелското събитие. Инсталацията на Виола нихилира паметта за смъртта, като „кръщелно” я „удавя” в пространството между лицата на умиращата старица и изплакващия младенец.

Ключови думи: видео, видео инсталация, памет, звук, тишина, среща лице с лице, етика, Сретение Господне, метафизика, сотириология

Диляна Филипова е докторант в Катедра „История и теория на културата”, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Научните и изследователските й интереси са в областта на теорията и историята на религиите, философия на религията, християнско изкуство и култура, интердисциплинарното поле между богословие и съвременни артистични практики.

 Диляна Филипова