Резюме: Изследването на образите и мотивите в историята на изкуството може да има и доста ексцентрични страни. В проследяването на историята на един образ немският историк на изкуството Аби Варбург стига чак до древни ритуали и практики, които се отлагат в изкуството и през него живеят своя призрачен живот през вековете. Авторът на идеята за постсмъртния живот на Античността предприема сложно и опасно пътуване сред мескиканските индианци в търсене на мотиви и следи, водещи към разбиране на изкуството на Ренесанса. За самия Варбург това пътуване има и особен екзистенциален смисъл – години по-късно той ознаменува своето излекуване от шизофрения със семинар в Кройцлинген, посветен преживяванията си сред индианците пуебло и на ритуала със змии, чийто образ години наред го е обсебвал.  Текстът хвърля светлина върху важната идея на Варбург за поляризацията на образа, която представя изключителни методологически възможности пред подхода на историята на изкуството, но и отвъд това спомага за извличането на специфична философия на историята от трудовете на Варбург.

Ключови думи: образ, Аби Варбург, визуална антропология, историчност

Димитър Божков е главен асистент, доктор по История на философията на XIX и XX век в СУ „Св. Климент Охридски”. Основните му интереси и публикации са в областта на критическата социална философия, феноменологията, философия на историята и история на изкуството.

Димитър Божков