Мнемозина. Въведение
Ключови думи: образ, памет, антропология, история на изкуството, Античност, Ренесанс, послеживот, атлас
Аби Варбург (1866 – 1929 г.) е немски историк и теоретик на изкуството, антрополог и културолог, известен с иновативната си методология. Често е приеман за родоначалник на иконологическите изследвания през XX в. Ранните му трудове са посветени на изкуството на италианския, а по-късно и на северния Ренесанс. Основен обект на работите му е „послеживотът“ на образите в западноевропейската култура, и в по-широка перспектива – функционирането на индивидуалната и колективната памет. Въз основа на изкуствоведските и антропологическите си изследвания Варбург достига до нови форми във философията на историята на изкуството. В кризисната ситуация около Първата световна война Варбург преживява тежък психически срив и прекарва няколко години в клиниката на Лудвиг и Курт Бинсвангер в Швейцария. Този период оставя отпечатък върху работата му, която става все по-силно ориентирана към собствения му опит с паметта. Остатъка от живота си (до октомври 1929 г.) Варбург посвещава на съставителството на своя атлас с образи „Мнемозина“ и на организацията на библиотеката по науки за културата „Варбург“ в гр. Хамбург.
Писменото наследство на Варбург не включва последователно или монографично изложение на възгледите му, а се състои преимуществено от студии и статии, лекции, бележки, схеми, кореспонденция и други фрагментарни документи. Въпреки това в контекста на мисловната ситуация от втората половина на XX в. той се оказва една от най-интригуващите и въздействащи фигури в културологията, изкуствознанието и философията, а също и по отношение на различни съвременни художествени практики.