Майчинството и машината

Резюме, ключови думи и биография:

В своята концептуализация на човека, дефиниран от способността му да се бунтува, Кръстева неизбежно се докосва и до проблемите на роботизацията, технологиите и виртуалното. Понятията за животното и машината обаче, макар и да се появяват от време на време, и то по многозначителен начин, никога не са във фокуса на нейните разследвания и отсъстват в нейните “Нови форми на бунта”. Въпреки това, тези две понятия до голяма степен определят полето на съвременните философски дебати върху човешкото, които водят до три основни теоретични насоки. От една страна, това е насоката, която се опитва да усвои технологическите новости и смесването на човек и машина, което те предполагат. Тази тенденция се разгръща под рубриките на „трансхуманното” и „постхуманното” и на „усилването” на човека. Втората тенденция преобладава в изследванията при животни. Най-вече в етическа перспектива, но също така и онтологически, това направление, към което късният Дерида прави значителен принос, подлага на съмнение изключителността на човека и стриктното разграничение между човек и животно, което е в основата на идеята за изключителност. При все че са видимо противостоящи, и двете направления поставят човека откъм страната на животното и го противопоставят на технологичното. Третата насока заличава разграниченията, на които разчитат другите две, през призмата на биополитиката: като тръгва от Хайдегер, Кожев и Фуко, тя разглежда съвременните технологически трансформации като равносилни на анимализацията на човека. Човекът изчезва в животното, в машината, или в неразличимостта на двете, потвърждавайки тезата на Агамбен за бездействеността на антропологическата машина. Настоящият текст се обръща към схващанията на Кръстева за майчинството и бунта като създаващи бурно вълнение в тази тройствена област. Забележително е, че именно новите саги за бунтовни машини, като „Бойна звезда Галактика”, са тези, които извеждат на преден план значението на подхода на Кръстева.

Kлючови думи: Юлия Кръстева, майчинство, бунт, човек, робот, двойник, изродно

Миглена Николчина е професор в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет. Авторка е на Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм (1988), Човекът-утопия (1992), Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева (1997, излязла на македонски 2000, руски 2003, английски 2004), Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980те и 1990те години (2012, излязла на английски 2013), Деви, рицари, кралици (2014). В момента изследва философските и художествените аспекти на проблема за изкуственото същество.

In her conceptualization of the human as defined by the capacity for revolt Kristeva unavoidably touches upon issues of robotization, technology, and the virtual. The concepts of animal and machine, however, although they do appear occasionally and in important ways, are never at the focus of her inquiries and are absent in her “New Forms of Revolt.” Yet these two concepts to a large extent define the field of contemporary philosophical debates of the human giving rise to three major theoretical orientations. On the one hand, there is the trend which tries to come to terms with technological novelties and the merging of human and machine that they imply. This trend unfolds under the rubric of “transhuman” or “posthuman” and of the “enhancement” of man. The second trend predominates in animal studies. Mostly in an ethical perspective but also ontologically, this trend, to which Derrida’s later writing made a significant contribution, questions the idea of the “human exception” and the rigorous distinction between man and animal on which this exception rests. While apparently antagonistic, both trends align the human with the animal and oppose it to technology. The third trend collapses the distinctions on which the previous two rely through the lens of biopolitics: drawing on Heidegger, Kojève, and Foucault, it regards contemporary technological transformations as amounting to the animalization of man. The human disappears in the animal, in the machine, or in the indistinguishability of the two, confirming what Agamben has described as the inoperativeness of the anthropological machine. The present text turns to Kristeva’s conceptions of motherhood and revolt as introducing a powerful inflection in this tripartite field. Remarkably, it is precisely new sagas of rebellious machines like Battlestar “Galactica” that foreground the relevance of Kristeva’s approach.

Keywords: Julia Kristeva, Motherhood, Revolt, Human, Robot, Doppelganger, Uncanny

Miglena Nikolchina is Professor at the Department for Theory and History of Literature, Sofia University, Sofia, Bulgaria. Her publications in English include Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf (Other Press, 2004) and Lost Unicorns of the Velvet Revolutions: Heterotopias of the Seminar (Fordham UP, 2013). Her current research projects address humanist/antihumanist theoretical trends through fictions of the artificial creature.

 

Майчинството и машината

Нагоре ↑

« »