(Коментар към лекцията на Юлия Кръстева „Новите форми на бунт”)

Резюме, ключови думи и биография:

Този текст представлява опит за проследяване на възможните контексти, в които лекцията на Юлия Кръстева се полага, и нейните дълбинни етически измерения. Всъщност това е критика на нейната позиция относно младото поколение и на връзките й с определена онтология на младостта и политическото и субектно съзряване. Независимо от това, речта в Софийския университет се разглежда като много важна интерпретация на споменатите проблеми и статията проследява отблизо връзките й с творчеството на Зигмунд Фройт и Жак Лакан, отгласа на техните идеи у Аленка Зупанчич и етическото наследство на Имануел Кант при тези психоаналитици. Настоящият текст разглежда спецификата на публичните философски лекции, които утвърждават бърза или бавна политическа промяна.

Kлючови думи: етика, психоанализа, терор, Юлия Кръстева, Зигмунд Фройд, Жак Лакан, Имануел Кант, Джудит Бътлър, Морис Бланшо

Георги Илиев е докторант в секцията по Теория на литературата към Българската академия на науките. Работи върху дисертация на тема „Отношението между епистемология и етика в литературната теория след Франкфуртската школа“. Интересите му са в областите на политическата теория, философията, етиката.

The text represents an attempt at investigating the possible context of Julia Kristeva’s lecture and its deeply implied ethical dimensions. As a matter of fact it is a critique of her view of the younger generation issues as related to certain ontology of youth and political and subjective maturing. Nevertheless, the speech at the Sofia University is regarded as a very important interpretation of the said  problems and the present article follows closely its relations to the work of Sigmund Freud and Jacques Lacan, as well as the possible repercussions of their ideas in the work of Alenka Zupancic and their dealing with the ethical heritage of Emanuel Kant in those psychoanalysts. This work examines the specifics of public philosophical lectures as proponents of either slow or rapid political change.

 

Етиката на бързината и бавността и съдбата на хуманитарната наука