Тогава:  студент по философия, специалист в Института по философия, член на групата на „метафизиците“ на Гьолечица Сега:  „философ, автор на книги и богослов“, редактор на списание „Християнство и култура“, преподавател в катедра „История и теория на културата“ на ФФ, десен политик. Интервюиращ: Яна Колева Калин Янакиев  

  Тогава: поет, студент по геология за един курс, студент по българска филология,  гост на Синтез и участник в Кръг 39, „един от пионерите на българския сам-издат“; Сега: поет, политик, преминал през гладни стачки и поетически перформанси,  депутат във Великото народно събрание, научен сътрудник в Института за литература към БАН. Интервюиращ: Яна Колева Едвин Сугарев  

  Тогава: студент по философия, овладял от ранна възраст хегелианския диалектически жаргон, сътрудник в Института за младежта, нечувано млад член на ЦК на БКП, „реформатор“, главен участник в Марксовия семинар Сега: социолог, един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“, на обвиненията че е „ляв капиталист”, отговаря, че е замогнал се занаятчия. Интервюиращ: Галина Гончарова Андрей […]

Тогава: завършил философия и психология, нехабилитиран преподавател по философия, специализирал философия на мита в Италия, участник в множество неформални и полуформални семинари и кръжоци Сега: хабилитиран философ; бил е  президентски съветник; активен участник в граждански организации, създател и директор на Дипломатическия Институт на МВнР, посланик в Чехия. Главен редактор на сп.”Дипломация”. Интервюиращ: Владия Михайлова Здравко Попов

  Тогава: най-атрактивният участник в Гьолечица, човекът, който може да иронизира всички, дори метафизиците Сега: преподавател в катедра Философия на ФФ , единственият изследовател на философия на храненето , един от авторите на учебните програми по философия в средното училище Райчо Пожарлиев

  Тогава: хоноруван асистент във Философски факултет, председател на кръжок по естетика, участник в кръжок по етика, член на твърдото ядро на Гьолечица Сега: преподавател в катедра „История на философията“ на ФФ, занимаващ се с дървопластика и мебелиерство, „пописващ поезия“. Интервюиращ: Изабела Йорданова Хараламби Паницидис

  Тогава:  поетеса, студент по Английска филология, член на Клуба по научна фантастика, специалист с английски във Философски факултет, любител на „дискусионната атмосфера на семинара“, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, асистент в Катедра по теория на литературата в СУ  Сега: литературна историчка и теоретичка, преподавател в Катедра по теория и история на литературата в […]

  Тогава: семейна студентска двойка в Българска филология, участници в групата за Метафората, членове на “Синтез” Сега: промоутъри на Cultural Studies в България, той – преподавател в катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масови комуникации, член-основател на фондация „Медийна демокрация“ и на  Института за съвременни дигитални архиви, преподавател в Софийския университет, тя […]

  Тогава: соло-китарист и бек вокал  на рок-групата „Pavement  Stones”,  преминал през Харманлийските казарми и катедрата по „Българска литература”, участник в Магнаурската школа, дипломант на Никола Георгиев, активен участник в Школата в Приморско, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, създател на групата по Метафората и „Формацията”.   Сега: преподавател в катедра „История и теория на […]

  Тогава: аспирант към Института по социология, главен участник в Марксовия семинар и в Гьолечица от първите й години Сега: социолог, главен редактор на сп. „Социологически проблеми“, член на редакционния съвет на сп. „Критика и хуманизъм”, член на редколегията на сп. „Хетеродоксия”, член на БСА, преподавател в(от) Департамента по философия и социология в НБУ Интервюиращ:  […]

  Тогава: кандидат-студент във ВИТИЗ, шприцьор 7-ми разряд, член на групата около Деян Деянов и на групата около Цочо Бояджиев, респективно представител на „младежкото поколение“ на Марксовия семинар и едно от най-отличителните присъствия на Гьолечица, организатор на семинара в Елена, първият защитил дисертация по средновековна философия Сега:  една от главните фигури на българската школа по византийска философия, […]

  Тогава: централно софийско дете, студент по философия с профил социология, участник в множество купони, научен сътрудник в Института за младежта  Сега:  социолог, председател на Управителния съвет на Институт “Отворено общество”, член на Международната асоциация по социология; заместник-председател на Българската асоциация по социология, преподавател и ръководител на катедра „Социология“ на ФФ.   Интервю с Петя Кабакчиева

  Тогава: аспирант към катедрата по философия в СУ, недопуснат до публична защита,  „хрушчовист“, автор на „Фашизмът“ Сега: първият президент на демократична България Интервюиращ:  Галина Гончарова Желю Желев 

  Тогава: футболист, студент по философия, четящ страница по страница „Критика на чистия разум“, участник във Витгенщайновия семинар, инициатор на Марксовия семинар и конференцията в Гьолечица  Сега: „негугълабилен, нито философ, нито социолог, нито поет и нито футболист“, привърженик на  умерения регрес в рамките на закона, създател на Института за критически социални изследвания   Интервюиращ: Владия Михайлова […]

  Тогава: студент в профил „Социология“ на специалност Философия, участник на множество семинари и кръжоци, един от главните участници в Марксовия семинар,  член на „Комитета за защита на Русе” Сега: „социолог, ама не от онези социолози, които виждате по телевизията“, преподавател в катедра „Социология“ на ФФ, член на Института за критически социални изследвания.   Интервюиращ: Ваня […]

  Тогава: „черна птица“ в специалност “Педагогика” с последователни философски интереси, „постоянен член на Гьолечица“. Сега: „академичен човек“, преподавател в Катедра “История на философията” във ФФ, едно от най-разпознаваемите лица на българската медиевистика Интервюиращ: Яна Колева Интервю с Олег Георгиев /поради технически причини първоначално беше качен нередактиран вариант на интервюто. Екипът на онлайн сп. “Пирон” […]

  Тогава:  Кандидат-студент по физика, приет  философия първата аспирантка на проф. Кирил Нешев, участник в „интензивен купонджийски живот“ и  участник в Платоновия семинар, основно действащо лице на конференцията в Гьолечица Сега: преподавател в Катедра по Логика, Етика и Естетика на ФФ, ръководител на магистърска програма „Социални изследвания на пола“.   Интервюиращ: Владия Михайлова Недялка Видева

  Тогава: Участник в първата организирана съпротива на български интелектуалци срещу режима на Тодор Живков на 18-ти ноември, в 272-а аула на Софийския университет, студент по архитектура за две години, нереализиран научен сътрудник към Института на МВР, инициатор и домакин на Философския салон, Сега: (починал на 12.02. 2014 г.)  създател на АСП, преподавател в катедра […]

  Тогава: поет, нереализиран филолог и психолог, участник в Платоновия семинар, главен организатор на Гьолечица. Сега: доайен/“патриарх“ на изследванията по „стара и средновековна философия и култура” в България, „автор на няколко стихосбирки“ и занимаващ се „напреднало любителски” с фотография.    Интервюиращ: Яна Колева Цочо Бояджиев 

  Тогава: „художник по рождение“, 17-годишен студент в Художествената академия, непредпазливо завърнал се от Америка член на „Синтез”, докладчик на школата в Приморско, един от главните участници в Постмодерния семинар в НОИ, прочут симулатор и удвоител.  Сега: един от основателите на Института за съвременно изкуство, „един от тримата най-известни, родени в България, съвременни художници с фамилно име […]

  Тогава: „от малък иска да стане художник“, възпитаник на полувисшия медицински институт по зъботехника, студент в специалност „Стенопис“ в Търново, член на групата „Градът“, член на „Синтез“ Сега: художник, преподавател в катедра “Мода“ на Националната художествена академия. Интервюиращ: Ваня Еленкова Греди Асса

  Тогава: Студент по философия, от 87-ма година – член на метафизичния кръг на Гьолечица,  подписал подписка за освобождаването на Вацлав Хавел Сега: Преподавател в катедра „Философия“ на ФФ с устойчиви пристрастия към екзистенциалната онтология, многократно падал във философската дупка на Талес, редактор на Юбилеен сборник за Гьолечица. Интервюиращ: Десислава Иванова Стоян Асенов

  Епиграф: Той [баща ми] беше изключително трудолюбив човек. Беше по своеобразен начин свободен човек. Независимо от това къде е роден, къде е живял. Роден е в Турция, после са имали магазини и са живели по веригата Истанбул, Одрин, Стара Загора, Казанлък. Войната го заварва в Казанлък. Изселват го в Плевен, където работи в трудов лагер. […]

  Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя […]

  Епиграф: “Хора като мен никога няма да приемат, че надеждите на 90-те години са се провалили тотално.” —Александър Кьосев   Искаме да започнем с едно лично уточнение, а то се отнася до ужасяващата трудност да пишем по темата, ако се имат предвид предмета и огромното влияние, което са оказали и оказват много от интервюиораните за […]

Разпадане на общия художествен живот в края на 80-те и началото  на 90-те в България*1             За разлика от Съветския съюз, както и от други държави в Източния Блок, където през 60-те, след смъртта на Сталин и идването на власт на Хрушчов, започва да се оформя неофициална, ъндърграунд сцена, в България, периодът на размразяване е […]

Група Градът1 В граничния за България  контекст в края на 80-те – началото на 90-те се появява за кратко групата „Градът”. Активна най-вече в периода от 1988 – до 1990 г. [1] , тя се събира по инициатива на изкуствоведа Филип Зидаров, който още през 1986 г. се обръща с покана за организиране на съвместна изложба към […]

  В тази книга има риск. На мнозина, особено на по-младите, а и на онези, които са отвикнали да четат бавно, тя може да се стори самовлюбена, защото разказва за едно „ние”, което е било младо през 80-те години, така далечни и неинтересни сега. При това разказва така, сякаш въпросното „ние” и днес е саморазбираща […]

   Епиграф:  „Предполагам сте чувствали това, че има някои места, на които искате да се завърнете, защото  те ви служат като преход към едно отминало време, където сте били някога, и това си е едно много  ваше, много интимно, там. И вие често идвате „тук”, просто за да се завърнете „там”, което звучи  малко шизофренично, […]

  Семинарът като колекция В своя текст върху колекционирането Жан Бодрияр говори за сублимния предмет, този, който ще завърши колекцията и с това ще я разруши [1]. Намирането на последния, крайния предмет, който според Бодрияр „създава илюзията за особена цел” на колекцията, означава по парадоксален начин смъртта на колекцията, но и смъртта на субекта, който я […]

  Епиграф: „Такава беше атмосферата в края на 80-те години, когато университетът и знанието се смятаха за важни неща, които са в състояние да променят обществото и света, и е важно какво се говори там. И тези неща изглеждаха сякаш те могат да въздействат извън себе си.”  (Из интервю с Десислава Лилова)   Проблематиката, която е […]

         Трудно е да се каже кое опиянява повече – хубавото вино, което отвежда до истината, или добрата философска мисъл, която запалва искрата на дългия разговор. Fama est! Това е мълвата за семинарите на Философски факултет на Софийския университет през 80-те години. Ехо от миналото, което отеква в книгата на Миглена Николчина […]

  Точно преди тридесет години в град Елена се заражда необичайното в средите на българската академична философия, но съвсем традиционно в хоризонта на историята на европейската култура на предаване на знанието, явление – философска школа. Още от времето на Древна Гърция и по-късно в средновековните схоластически практики школата се свързва преди всичко с лице. Лице, […]

  Епиграф: “Става въпрос за хора, които в никакъв случай не можеш да ги вкараш в калъп…Един, може да се каже, един бъдещ „резервоар” за сегашната хуманитаристика” (Райчо Пожарлиев)   Предлаганият текст не напуска очертанията на изследователската програма и пропедевтика, заложена в настоящия брой на „Пирон“, но се опитва да (пред)види нейните конфликтни точки, двойни […]

  От днешна дата да се коментира, още повече писмено, интелектуалният живот на 80-те години на ХХ в. в неговите форми на семинарни академични сдружения, определяни като „академичен ъндърграунд“ (по думите на един от участниците в него, Александър Кьосев), е задача с непосилна сложност. Задачата е сложна защото, първо, свидетелствата за този „ъндърграунд“ са предимно […]

  Епиграф: „Тогава си казах: Господи, дай ми 20 години! (…) И ми ги даде. Аз си свърших работата, главната (…) Минаха тия 20-тина години и това, че продължават – това пък е един неземен празник. Но, както се казва в Германия, всеки ден над 70-тата ти година ти е подарък. Значи, в моя случай, […]

Поетика на отсъствието   /д-р Галина Гончарова/ Вгледайте се в корицата на броя. Виждате снимка на група млади асистенти и докторанти – Богдан Богданов, Александър Кьосев, Здравко Попов, Калин Янакиев, които, с изключение на първия, са застанали с открито лице и с усмивка срещу обектива. Под снимката – Миглена Николчина, също в кадър, но оставена сама […]