Тогава:  студент по философия, специалист в Института по философия, член на групата на „метафизиците“ на Гьолечица Сега:  „философ, автор на книги и богослов“, редактор на списание „Християнство и култура“, преподавател в катедра „История и теория на културата“ на ФФ, десен политик. Интервюиращ: Яна Колева Калин Янакиев  

  Тогава: поет, студент по геология за един курс, студент по българска филология,  гост на Синтез и участник в Кръг 39, „един от пионерите на българския сам-издат“; Сега: поет, политик, преминал през гладни стачки и поетически перформанси,  депутат във Великото народно събрание, научен сътрудник в Института за литература към БАН. Интервюиращ: Яна Колева Едвин Сугарев  

  Тогава: студент по философия, овладял от ранна възраст хегелианския диалектически жаргон, сътрудник в Института за младежта, нечувано млад член на ЦК на БКП, „реформатор“, главен участник в Марксовия семинар Сега: социолог, един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“, на обвиненията че е „ляв капиталист”, отговаря, че е замогнал се занаятчия. Интервюиращ: Галина Гончарова Андрей […]

Тогава: завършил философия и психология, нехабилитиран преподавател по философия, специализирал философия на мита в Италия, участник в множество неформални и полуформални семинари и кръжоци Сега: хабилитиран философ; бил е  президентски съветник; активен участник в граждански организации, създател и директор на Дипломатическия Институт на МВнР, посланик в Чехия. Главен редактор на сп.”Дипломация”. Интервюиращ: Владия Михайлова Здравко Попов

  Тогава: най-атрактивният участник в Гьолечица, човекът, който може да иронизира всички, дори метафизиците Сега: преподавател в катедра Философия на ФФ , единственият изследовател на философия на храненето , един от авторите на учебните програми по философия в средното училище Райчо Пожарлиев

  Тогава: хоноруван асистент във Философски факултет, председател на кръжок по естетика, участник в кръжок по етика, член на твърдото ядро на Гьолечица Сега: преподавател в катедра „История на философията“ на ФФ, занимаващ се с дървопластика и мебелиерство, „пописващ поезия“. Интервюиращ: Изабела Йорданова Хараламби Паницидис

  Тогава:  поетеса, студент по Английска филология, член на Клуба по научна фантастика, специалист с английски във Философски факултет, любител на „дискусионната атмосфера на семинара“, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, асистент в Катедра по теория на литературата в СУ  Сега: литературна историчка и теоретичка, преподавател в Катедра по теория и история на литературата в […]

  Тогава: семейна студентска двойка в Българска филология, участници в групата за Метафората, членове на “Синтез” Сега: промоутъри на Cultural Studies в България, той – преподавател в катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масови комуникации, член-основател на фондация „Медийна демокрация“ и на  Института за съвременни дигитални архиви, преподавател в Софийския университет, тя […]

  Тогава: соло-китарист и бек вокал  на рок-групата „Pavement  Stones”,  преминал през Харманлийските казарми и катедрата по „Българска литература”, участник в Магнаурската школа, дипломант на Никола Георгиев, активен участник в Школата в Приморско, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, създател на групата по Метафората и „Формацията”.   Сега: преподавател в катедра „История и теория на […]

  Тогава: аспирант към Института по социология, главен участник в Марксовия семинар и в Гьолечица от първите й години Сега: социолог, главен редактор на сп. „Социологически проблеми“, член на редакционния съвет на сп. „Критика и хуманизъм”, член на редколегията на сп. „Хетеродоксия”, член на БСА, преподавател в(от) Департамента по философия и социология в НБУ Интервюиращ:  […]

  Тогава: кандидат-студент във ВИТИЗ, шприцьор 7-ми разряд, член на групата около Деян Деянов и на групата около Цочо Бояджиев, респективно представител на „младежкото поколение“ на Марксовия семинар и едно от най-отличителните присъствия на Гьолечица, организатор на семинара в Елена, първият защитил дисертация по средновековна философия Сега:  една от главните фигури на българската школа по византийска философия, […]

  Тогава: централно софийско дете, студент по философия с профил социология, участник в множество купони, научен сътрудник в Института за младежта  Сега:  социолог, председател на Управителния съвет на Институт “Отворено общество”, член на Международната асоциация по социология; заместник-председател на Българската асоциация по социология, преподавател и ръководител на катедра „Социология“ на ФФ.   Интервю с Петя Кабакчиева

  Тогава: аспирант към катедрата по философия в СУ, недопуснат до публична защита,  „хрушчовист“, автор на „Фашизмът“ Сега: първият президент на демократична България Интервюиращ:  Галина Гончарова Желю Желев 

  Тогава: футболист, студент по философия, четящ страница по страница „Критика на чистия разум“, участник във Витгенщайновия семинар, инициатор на Марксовия семинар и конференцията в Гьолечица  Сега: „негугълабилен, нито философ, нито социолог, нито поет и нито футболист“, привърженик на  умерения регрес в рамките на закона, създател на Института за критически социални изследвания   Интервюиращ: Владия Михайлова […]

  Тогава: студент в профил „Социология“ на специалност Философия, участник на множество семинари и кръжоци, един от главните участници в Марксовия семинар,  член на „Комитета за защита на Русе” Сега: „социолог, ама не от онези социолози, които виждате по телевизията“, преподавател в катедра „Социология“ на ФФ, член на Института за критически социални изследвания.   Интервюиращ: Ваня […]

  Тогава: „черна птица“ в специалност “Педагогика” с последователни философски интереси, „постоянен член на Гьолечица“. Сега: „академичен човек“, преподавател в Катедра “История на философията” във ФФ, едно от най-разпознаваемите лица на българската медиевистика Интервюиращ: Яна Колева Интервю с Олег Георгиев /поради технически причини първоначално беше качен нередактиран вариант на интервюто. Екипът на онлайн сп. “Пирон” […]

  Тогава:  Кандидат-студент по физика, приет  философия първата аспирантка на проф. Кирил Нешев, участник в „интензивен купонджийски живот“ и  участник в Платоновия семинар, основно действащо лице на конференцията в Гьолечица Сега: преподавател в Катедра по Логика, Етика и Естетика на ФФ, ръководител на магистърска програма „Социални изследвания на пола“.   Интервюиращ: Владия Михайлова Недялка Видева

  Тогава: Участник в първата организирана съпротива на български интелектуалци срещу режима на Тодор Живков на 18-ти ноември, в 272-а аула на Софийския университет, студент по архитектура за две години, нереализиран научен сътрудник към Института на МВР, инициатор и домакин на Философския салон, Сега: (починал на 12.02. 2014 г.)  създател на АСП, преподавател в катедра […]

  Тогава: поет, нереализиран филолог и психолог, участник в Платоновия семинар, главен организатор на Гьолечица. Сега: доайен/“патриарх“ на изследванията по „стара и средновековна философия и култура” в България, „автор на няколко стихосбирки“ и занимаващ се „напреднало любителски” с фотография.    Интервюиращ: Яна Колева Цочо Бояджиев 

  Тогава: „художник по рождение“, 17-годишен студент в Художествената академия, непредпазливо завърнал се от Америка член на „Синтез”, докладчик на школата в Приморско, един от главните участници в Постмодерния семинар в НОИ, прочут симулатор и удвоител.  Сега: един от основателите на Института за съвременно изкуство, „един от тримата най-известни, родени в България, съвременни художници с фамилно име […]

  Тогава: „от малък иска да стане художник“, възпитаник на полувисшия медицински институт по зъботехника, студент в специалност „Стенопис“ в Търново, член на групата „Градът“, член на „Синтез“ Сега: художник, преподавател в катедра “Мода“ на Националната художествена академия. Интервюиращ: Ваня Еленкова Греди Асса

  Тогава: Студент по философия, от 87-ма година – член на метафизичния кръг на Гьолечица,  подписал подписка за освобождаването на Вацлав Хавел Сега: Преподавател в катедра „Философия“ на ФФ с устойчиви пристрастия към екзистенциалната онтология, многократно падал във философската дупка на Талес, редактор на Юбилеен сборник за Гьолечица. Интервюиращ: Десислава Иванова Стоян Асенов

  Епиграф: Той [баща ми] беше изключително трудолюбив човек. Беше по своеобразен начин свободен човек. Независимо от това къде е роден, къде е живял. Роден е в Турция, после са имали магазини и са живели по веригата Истанбул, Одрин, Стара Загора, Казанлък. Войната го заварва в Казанлък. Изселват го в Плевен, където работи в трудов лагер. […]

  Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя […]

  Епиграф: “Хора като мен никога няма да приемат, че надеждите на 90-те години са се провалили тотално.” —Александър Кьосев   Искаме да започнем с едно лично уточнение, а то се отнася до ужасяващата трудност да пишем по темата, ако се имат предвид предмета и огромното влияние, което са оказали и оказват много от интервюиораните за […]

Разпадане на общия художествен живот в края на 80-те и началото  на 90-те в България*1             За разлика от Съветския съюз, както и от други държави в Източния Блок, където през 60-те, след смъртта на Сталин и идването на власт на Хрушчов, започва да се оформя неофициална, ъндърграунд сцена, в България, периодът на размразяване е […]

Група Градът1 В граничния за България  контекст в края на 80-те – началото на 90-те се появява за кратко групата „Градът”. Активна най-вече в периода от 1988 – до 1990 г. [1] , тя се събира по инициатива на изкуствоведа Филип Зидаров, който още през 1986 г. се обръща с покана за организиране на съвместна изложба към […]

  В тази книга има риск. На мнозина, особено на по-младите, а и на онези, които са отвикнали да четат бавно, тя може да се стори самовлюбена, защото разказва за едно „ние”, което е било младо през 80-те години, така далечни и неинтересни сега. При това разказва така, сякаш въпросното „ние” и днес е саморазбираща […]

   Епиграф:  „Предполагам сте чувствали това, че има някои места, на които искате да се завърнете, защото  те ви служат като преход към едно отминало време, където сте били някога, и това си е едно много  ваше, много интимно, там. И вие често идвате „тук”, просто за да се завърнете „там”, което звучи  малко шизофренично, […]

  Семинарът като колекция В своя текст върху колекционирането Жан Бодрияр говори за сублимния предмет, този, който ще завърши колекцията и с това ще я разруши [1]. Намирането на последния, крайния предмет, който според Бодрияр „създава илюзията за особена цел” на колекцията, означава по парадоксален начин смъртта на колекцията, но и смъртта на субекта, който я […]

  Епиграф: „Такава беше атмосферата в края на 80-те години, когато университетът и знанието се смятаха за важни неща, които са в състояние да променят обществото и света, и е важно какво се говори там. И тези неща изглеждаха сякаш те могат да въздействат извън себе си.”  (Из интервю с Десислава Лилова)   Проблематиката, която е […]

         Трудно е да се каже кое опиянява повече – хубавото вино, което отвежда до истината, или добрата философска мисъл, която запалва искрата на дългия разговор. Fama est! Това е мълвата за семинарите на Философски факултет на Софийския университет през 80-те години. Ехо от миналото, което отеква в книгата на Миглена Николчина […]

  Точно преди тридесет години в град Елена се заражда необичайното в средите на българската академична философия, но съвсем традиционно в хоризонта на историята на европейската култура на предаване на знанието, явление – философска школа. Още от времето на Древна Гърция и по-късно в средновековните схоластически практики школата се свързва преди всичко с лице. Лице, […]

  Епиграф: “Става въпрос за хора, които в никакъв случай не можеш да ги вкараш в калъп…Един, може да се каже, един бъдещ „резервоар” за сегашната хуманитаристика” (Райчо Пожарлиев)   Предлаганият текст не напуска очертанията на изследователската програма и пропедевтика, заложена в настоящия брой на „Пирон“, но се опитва да (пред)види нейните конфликтни точки, двойни […]

  От днешна дата да се коментира, още повече писмено, интелектуалният живот на 80-те години на ХХ в. в неговите форми на семинарни академични сдружения, определяни като „академичен ъндърграунд“ (по думите на един от участниците в него, Александър Кьосев), е задача с непосилна сложност. Задачата е сложна защото, първо, свидетелствата за този „ъндърграунд“ са предимно […]

  Епиграф: „Тогава си казах: Господи, дай ми 20 години! (…) И ми ги даде. Аз си свърших работата, главната (…) Минаха тия 20-тина години и това, че продължават – това пък е един неземен празник. Но, както се казва в Германия, всеки ден над 70-тата ти година ти е подарък. Значи, в моя случай, […]

Поетика на отсъствието   /д-р Галина Гончарова/ Вгледайте се в корицата на броя. Виждате снимка на група млади асистенти и докторанти – Богдан Богданов, Александър Кьосев, Здравко Попов, Калин Янакиев, които, с изключение на първия, са застанали с открито лице и с усмивка срещу обектива. Под снимката – Миглена Николчина, също в кадър, но оставена сама […]

Резюме, ключови думи и биография: Асен Канев е докторант в катедра История и теория на културата в СУ. Интересите му са свързани с изследването на дигиталните култури и дигиталното културно наследство, каквато е темата на дисертацията му, жанрът “фентъзи” в неговите теоретично-изследователски и практическо-художествени ракурси. Нещатен сътрудник и съмишленик на Културния център на СУ и […]

ЗА БЪДЕЩЕТО И ВЪОБРАЖЕНИЕТО /от редакцията/   Толкова са много и толкова различни са текстовете, които предлагаме, че няма как да бъдат обобщени – четенето е единственият шанс да се запознаете с тях. Все пак  в увода ще кажем няколко думи от екипа на списанието – първо по същество, после не по същество. По същество: […]

Димитър Вацов е главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм”, председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София и ръководител на департамент „Философия и социология” в Нов български университет. Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия и постаналитична философия на езика. ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….   Критика и реактивен капитализъм Димитър Вацов             […]

Резюме, ключови думи и биография: Изложението има три обособени, но свързани части.  1. Аналитична и описателна част – хипотетично разделение на първично, рационално и предметно въображение, представени като „матрьошки“; и извеждане на понятието за ‘технологично въображение’ като подвид на предметното. Трихотомията е изведена през частично типологизиране на ‘въображението’ във философски текстове след 1600 година.  2. […]

Резюме, ключови думи и биография: Човешките права – за разлика от основните или конституционните права – не могат да се обосноват по безусловен начин нито със средствата само на морала, нито единствено чрез правото. От което следва, че те са в съществената си част въпрос на политика. Тук ще изследвам тази политика от генеалогическа перспектива, […]

Марион фон Остен е артист и изследовател на съвременната култура. Нейните научните интереси включват културната продукция в постколониалните общества, технологиите на Аз-а и управлението на мобилността. Тя е една от основателите на Labor k3000 в Цюрих и Център за Пост-колониални изследвания и култура в Берлин. Между 2016 и 2012 г. тя е преподавател по изкуство […]

test PART I     PART II     PART III

Резюме, ключови думи и биография: Докладът цели да проследи еволюцията на естетиката на футуризма от нейните първоначални утопични полагания в началото на ХХ век през трансформацията й през 70-те и 80-те години в „ретрофутуризъм” до актуализацията и масовизацията й в новите медии (най-вече на терена на видеогрите). Несъмнено „класическият” футуризъм от 20-те (както в италианската, […]

Резюме, ключови думи и биография: Асен Канев е докторант в катедра История и теория на културата в СУ. Интересите му са свързани с изследването на дигиталните култури и дигиталното културно наследство, каквато е темата на дисертацията му, жанрът “фентъзи” в неговите теоретично-изследователски и практическо-художествени ракурси. Нещатен сътрудник и съмишленик на Културния център на СУ и […]

Резюме, ключови думи и биография: Докладът разглежда статута и конституирането на жанра „фантастика” в киното днес,  на базата на изходното твърдение, че този жанр в Европейската кинематография е традиционно висок, докато в меката на киното (Холивуд и САЩ) е не само част от масовата визуална култура, но и е дори маргинализиран. На база на това […]

Резюме, ключови думи и биография: Водещият идентификационен модел в театъра поставя въображаемите светове на сцената („възможното по вероятност или необходимост”, казано с Аристотел) така, че да функционират като утопичен хоризонт спрямо реалностите, в които съществува зрителят. Но при създаването на нови въображаеми светове в постиндустриалния свят театърът отдавна не е в състояние да се състезава […]

Резюме, ключови думи и биография: Темата за въображението неизбежно съпровожда тази за паметта – двете са обвързани още от Платон насам, а най-явната им пресечна точка е в полето на образа. Настоящият текст е опит за разглеждане на отношението между памет, образ и въображение в контекста на съвременния „бум на паметта“, опит, който се опира […]

Резюме, ключови думи и биография: Докладът разглежда известни съществуващи примери на замъци и популярни образи на сградите от филмовото изкуство и „фентъзи” културата. Извеждат се основните структурни и пространствени белези на архетипа „замък” в културното пространство, вариациите „растящ замък”, „клъстър от замъци” и „летящ замък” и се анализира вписването на замъка във визуалните и културните […]

Резюме, ключови думи и биография: На нивото, на което организира обитаемата среда, с правото си да рамкира света и да контролира личното и общественото пространство, архитектурата  борави с пълния инструментариум и философия да прескача от реалното към въображаемото, създавайки така или иначе изкуствена, различна от природната среда за съществуване в действителността. В полиморфната действителност на […]

Лъчезар Бояджиев е художник и теоретик, който обича да се самоиронизира със самоопределението “нещо като художник”.

СКАНДАЛЪТ НА УТОПИЯТА Александър Кьосев   Начални бележки Съвременният социален учен живее в обща методологическа атмосфера, която може да бъде описана като „anthropological turn”. В нея самоочевидни изглеждат изследванията на конкретности: микрология на социалния живот, анализи на определени общности, близко четене на обособени текстове, реконструкция на съвсем специфични практики на конкретни агенти – като цяло […]

Резюме, ключови думи и биография: Джуандзъ не се занимава с въпроса за „въображаемото само по себе си”, а преди всичко с проблема за творческите трансформации – по какъв начин възсъздаваме Пътя и как превръщаме ума в чисто огледало. Човекът по Пътя не се противопоставя на света на имагинерното – той претворява своята природа именно чрез […]

  Faith Expressing Itself Through Love: Imagining Subjectivity And Community In Saint Paul’s Epistles Roxana Doncu University of Bucharest          If Saint Peter was the rock on whom, according to the Gospels, the Church was to be built, Saint Paul was the one who rocked the foundations of the old world, a revolutionary saint still […]

Резюме, ключови думи и биография: Настоящата статия анализира някои аспекти от психологията на героите в Омировия епос. Внимателният анализ на ключови сцени от „Илиада” и „Одисея” разкрива, че героите не познават вътрешния диалог, борбата на мотиви и противомотиви при вземането на решения и волевите усилия за реализиране или преодоляване на внезапни емоционални пориви. Личността на […]

Резюме, ключови думи и биография: Най-важният цивилизационен сблъсък в Римската империя от епохата на късната античност е битката между новопризнатото християнство и старата езическа религия, белязала цялото четвърто столетие и завършила с победа на християнството, и по-точно, на онова християнство, което днес приемаме като ортодоксално. От днешната историческа перспектива изходът от тази борба е предопредил […]

Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик. Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж, Париж. Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Берлинския университет за изкуства. Изследователските му интереси са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Боян Манчев се включва като теоретик, драматург или изпълнител […]

Резюме, ключови думи и биография: Докладът се занимава с въпроса изчерпва ли се – съотв. изчерпано ли е – въображението днес? Ако въображението е отнасяне към непредопределеното като непредвидимо, при което то предхожда себе си в образите, които (си) дава, тогава формите на въобразеното не могат да са предзададени. Нито субективните условия на опита за […]

Резюме, ключови думи и биография: Статията се занимава с проблема за чувствата при обосноваването на морала във философията на Кант и разглежда решенията му в процеса на тяхното развитие. Изтъкват се ключовата роля на уважението при употребата на практическия разум, връзката му с категоричния императив и прехода, извършен от Кант, от идеята за това, че […]

Резюме, ключови думи и биография: Текстът се опитва да предложи размишление върху кризата на въображението и желанието, която отнема възможността за темпорално проектиране както на утопии, така и на човека като утопия. Есето си поставя четири задачи. Първо, да разграничи механизмите на функциониране на желанието и нагона в лаканианска перспектива, според която загубеният обект на […]

Резюме, ключови думи и биография: В история на философията засега няма систематично разглеждане на остаряването в нито един от четирите му аспекта (термодинамичен, еволюционен, трансцендентален, исторически). В случая – след общо теоретично въведение – се разглежда стареенето като исторически, културен феномен: природата не познава старостта преди културата. Направена е аналогия с класическите еволюционни изследвания върху […]

Резюме, ключови думи и биография: Най-разпространените разкази за прехода към демокрация след 1989-та се въртят около скритото, отклонило ни от правилния път, а самото скрито се разкрива чрез метафори, които закотвят границите, осмислящи въпросното „отклонение”, като червени куфарчета, ДС, руснаци, комунисти, американци, планът Ран-Ът, монтаж, корупция, подмяна, менте, български/тоталитарен манталитет, кукли и кукловоди и други, […]

Резюме, ключови думи и биография: Неонът е едно от най-разпространените средства за реклама в градската среда от времето на социализма в България. Това се вижда съвсем ясно от хилядите стъклено-метални надписи, които и до днес са запазили своето местоположение по фасадите на сградите, а единственото сигурно нещо за тяхното бъдеще е неясната им съдба. Чрез настоящата […]

Резюме, ключови думи и биография: Обект на изследване в настоящата статия е здравната администрация, нейните функции, устройство и дейност през периода на Временното руско управление (1877-1879 г.). Разглежда се актуалният въпрос за създаването на здравеопазването като държавна функция и качествено нова форма в България и въвеждането на непозната досега нова институция за неговото управление. Публикацията има за […]

Какво е изкуство… Екатерина Дьогот· 12/05/2012 … и защо рубриката „Изкуство” в OPENSPACE.RU е такава, каквато е? Въпросът в заглавието, да го кажем направо, не е лишен от амбиции. При това писането на текст, дори и популяризаторски, по теоретичен въпрос изглежда днес неуместно занимание – трябва да го завърша възможно най-бързо и отида да окупирам […]

Резюме, ключови думи и биография: It is generally assumed that the exhaustion of utopian thinking denote that the future is no longer legitimate the present. Nonetheless, it does not signify that we finally met the complete disappearance of „utopian energies”. Most likely, we encountered the situation when „utopian energies” are infiltrating into the micro-level of […]

ABSTRACT This paper will identify a particular type of fictitious country invented as a setting for satirical novels, exemplified by Evelyn Waugh’s Black Mischief (1932) and Gary Shteyngart’s Absurdistan (2006), distinguishing this type from other types of invented nations primarily by the manner in which such settings allow for particular satiric effects. Fictitious countries of […]

Резюме, ключови думи и биография:  „Окупирай Уолстрийт или как е възможно да се пише за права, за които не може да се говори”  Новите технологии раждат спорове как трябва да бъдат прилагани. Такива спорове раждат не само новата техника, но и нови биополитически мишени от рода на геномиката или нови технологии от рода на високочестотната […]

Резюме, ключови думи и биография: Съвременните маркетингови стратегии все повече започват да разширяват не само начините, по които използват въображението, но и самата представа за въображение. За да се постави това в по-конкретни параметри, теорията за въображението, която ще следвам, е тази за моралното въображение, т.е.  още по-конкретно, фокусирането върху представите за аз и другите […]

Резюме, ключови думи и биография: Текстът предлага изследване на медийни репрезентации в традицията британските медийни и културни изследвания (Бирмингамска школа). Обект на анализ е първият съвременен комерсиален български сериал „Стъклен дом”, сочен за начало на новата вълна в българските сериали. Продукцията пресъздава живота на високата икономическа класа в България (собственици на мол) и предлага богато […]

Резюме, ключови думи и биография: Какъв е статусът на учения (преподавателя) в деонтичната му функция да про-извежда знание, като обучител, поощряващ израстването на учащите и същевременно съхраняващ достойнството на съсловието? Успява ли неолибералната парадигма чрез термини от пазара на труда, касаещи основно ефикасността, да мисли за образованието и науката като допринасящи за повишаване уменията и […]

Резюме, ключови думи и биография: Въображението като част от етическата теория се среща още през XVII – XVIII в. В концепцията на Дейвид Хюм въображението се свързва със симпатията, която от своя страна се свързва с моралната оценка на действията. За Адам Смит въображението също е част от етическата концепция. Той също говори за симпатия, […]

Резюме, ключови думи и биография: След 1960-те констелацията от идейни движения и технологични развития довеждат една от ключовите категории във визуалните изкуства, тази на медията, до несъстоятелност. Текстът проследява динамиката на този процес и се опитва да представи различни предложения за преодоляване на кризата на класификационните модели. Ключови думи: криза на класификациите във визуалните изкуства, постмедия, […]