Лъчезар Бояджиев е от най-известните съвременни български художници. В практиката си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Лъчезар Бояджиев: Ремонт в света на образите. 1991-2019“, MOMus – Музей за съвременно изкуство, Солун (2020); „Уютни дистопии”, галерия Sariev Contemporary, Пловдив (2018); „Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е прекалено късо и доста тясно/”, СГХГ, София (ретроспектива) (2018); и груповите през 2019 „Машината за влияние“, Галерия „Никодим“, Букурещ; 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.

 

Лъчезар Бояджиев – Изкуство в извънредно положение (pdf)

 

Вижте въпросите, които зададохме на нашите автори и гости, на сайта на Културния център на Софийския университет:

 

Въпроси за култура и изкуства в извънредно положение