Точно преди тридесет години в град Елена се заражда необичайното в средите на българската академична философия, но съвсем традиционно в хоризонта на историята на европейската култура на предаване на знанието, явление – философска школа. Още от времето на Древна Гърция и по-късно в средновековните схоластически практики школата се свързва преди всичко с лице. Лице, около което се събират готовите да четат и обсъждат философски текстове и теми и от което се задават основните посоки и подходи на изследванията вътре в рамките на школата, които следващите поколения развиват и задълбочават като специфични именно за тази философска общност. На второ място, школата се свързва с място. Буквално, с пространство, обикновено извън официалните институционализирани форми на предаване на знанието, където учителят се събира с учениците си и където се осъществява живата размяна на текстове и мнения – място на непосредствения дебат лице в лице, от който постепенно израства кръгът от ученици, които в последствие се превръщат в учители.

През лятото на 1984 година малкият град Елена се оказва мястото, където Цочо Бояджиев завежда за първи път няколко от своите студенти, за да почетат средновековни текстове и да си говорят за философия. Началото е като че ли по-скоро ентусиазиран опит, отколкото строго планирана инициатива с предпоставени цели и конкретни очаквания. По това време Цочо Бояджиев е асистент на титуляра на дисциплината Антична философия в Софийския университет Ради Радев и година по-рано – през 1983 – започва да чете първия специализиран историко-философски курс на средновековна тематика.[1] Курсът е посветен на парижкия магистър Пиер Абелар, някои произведения от когото излизат три години по-късно.[2]

Като че знаково, тъкмо около „първия интелектуалец на Средновековието”[3] се заражда и идеята за семинар, който да се провежда извън времето на редовните учебни занятия и извън пространството на самия университет – по подобие на формата, която Алебар и първите схолари около него са избрали. Тъкмо в този дух на средновековната школа започва семинарът в Елена – като кръг от студенти и млади преподаватели, събрани около Цочо Бояджиев, които говорят на разнообразни философски теми, въпреки че докладите са преобладаващо на средновековна тематика.[4] Многозначителен е фактът, че редица от присъстващите на събиранията първите години, макар и да се отказват с времето от посещаването на семинара, тъй като се посвещават на други дялове на философското знание, остават в академичната сфера и философията се превръща в тяхна професия. Сред тях са вече заемащите преподавателски позиции Любен Сивилов, Витан Стефанов, Недялка Видева, Мария Димитрова, Димка Гичева-Гочева и мнозина докторанти и студенти – Димитър Вацов, Стилиян Йотов, Петър Горанов и др. Някои от по-младите, като Калин Янакиев, Георги Каприев и Олег Георгиев, остават в стесняващия се около медиевистичната тематика кръг на семинарите в Елена и сами започват да ориентират професионалните си интереси около средновековната философия и култура. Георги Каприев става асистент на Цочо Бояджиев, а по-късно поема от него ръководството на заложения за първи път като задължителен курс в програмата на специалност Философия, озаглавен „Философия на Средновековието и Ренесанса”, а по-късно дава началото на първия в света редовен двусеместриален университетски курс по Византийска философия.[5] Калин Янакиев започва да се занимава с история и теория на средновековната култура, а по-късно и с богословие. Олег Георгиев става специалист в областта на средновековното образование и предаване на знанието и по история и теория на средновековната наука. По този начин започнатото като извънредно занимание с предмет, официално неприсъстващ в учебната университетска програма на специалност философия, поради липсата на идеологическа легитимност в рамките на политическата система преди 1989 г, с напредване на времето все повече се стеснява тематично, но числено нараства. Учениците постепенно стават учители.

В първите години след 1990 г. започва усилената преводаческа и издателска дейност на школата – преведени са множество произведения на основни средновековни автори, учредени са преводната поредица Bibliotheca Christiana и специализираният алманах Архив за средновековна философия и култура. По същото време членовете на школата се включват в живота на философската медиевистика извън България,[6] което участие постепенно прераства в тясно сътрудничество, чийто най-непосредствен израз са няколкото международни летни училища[7], проведени в град Елена, именно като част от ежегодния семинар, започнал през лятото на 1983 г. Последните два международни семинара – тези през 2008 и 2014 г. – са същевременно част от програмата за съвместна работа на докторанти от различни страни в сферата на средновековната философия на Европейското докторантско училище по антична и средновековна философия (E.G.S.A.M.P.)[8]

След 2000 г.[9] семинарите в Елена се превръщат във все по-специализиран форум и докладите, които в първите години имат характера на въвеждащи преводи и прохождащи критически текстове в сфера, която до 80-те години на ХХ в. представлява бяло петно на академичната „карта” в България, постепенно се издигат до равнището на международните научни стандарти в полето на история на философията. Оформя се по-ясно и специфичният подход на работа на школата, който се състои, от една страна, в по-детайлното културно-антропологическо контекстуализиране на интерпретациите на средновековните текстове и проблеми, а, от друга, в опита да се изработи нарочна методология, която да направи възможен „преводът” на основни философски и светогледни позиции от византийската култура на езика на латиноезичната такава и обратното.[10] В рамките на същия период все повече са и студентите, които остават професионално в полето на философската медиевистика. Тодор Тодоров, първоначално докторант на Георги Каприев, става негов асистент, а от 2014 г. е доцент в катедра „История на философията” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Смилен Марков попада в магистърската програма по Средновековна философия и култура, сформирана от Цочо Бояджиев и Георги Каприев, докторира в Кьолн и в момента е преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Милан Джорджевич завършва магистратура в същата програма, защитава докторска работа отново в Кьолн и сега преподава в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Гергана Динева също става магистър по средновековна философия, докторира под научното ръководство на Цочо Бояджиев и в момента е негов асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.[11] За второ поколение учениците стават учители.

Така, в течение на годините започналият като извънуниверситетска форма на философско изследване семинар в Елена се превръща в реално удържащия пространствено-времеви легитимиращ академичен топос, около който израства и се разгръща школата по средновековна философия в България, която постепенно успява да изработи вътрешно консистентен историко-философски критически понятиен апарат, който да работи в полето на идеологически задушаваната по времето преди 1989 г. философска медиевистика.[12] В момента семинарът обединява три различни поколения студенти и преподаватели, които изграждат трайна приемственост на изследователските подходи и цели на школата, които отдавна са надхвърлили първоначалния стремеж, единствено да бъде набелязано и обособено пространство за медиевистиката като дял от философската наука в България. В последното десетилетие семинарите в гр. Елена поставят младите учени и студентите, които се присъединяват към школата, в хоризонта на европейските изследвания по философска медиевистика и имат за цел да дават равностоен принос в работата върху нейните проблемни полета.