„Сбогом, Ленин” е комедия, която разказва за промените в Германия през 1989 г. Филмът е фокусиран върху събитията от Девети ноември 1989, когато Берлинската стена е разрушена, и авторът му изследва какво следва след промяната, която толкова хора са жадували и за която са се борили. Историческият ефект е постигнат освен чрез достоверния разказ за събитията и чрез паралелния монтаж на документални кадри. „Сбогом Ленин” е историята на едно немско семейство, което преживява промяната на политическия строй. Филмът е прекрасен пример за това как може да се предаде голямата идея за свободата, посредством преживяванията на обикновените хора. През чисто човешката история се анализира начинът на живот в ГДР преди 1989 г., както и последствията от големите политически промени за живота на хората, и в крайна сметка се разкрива, че всеки режим има както своите недостатъци, така и своите положителни черти.

На екрана разказът се разгръща бавно, спокойно и без излишно напрежение. В началото зрителят се запознава с Алекс (Даниел Брюл), който живее в Източна Германия със семейството си. Те водят спокоен и комфортен живот до момента, в който баща им емигрира в Западен Берлин. Вследствие на това събитие и последвалата намеса на ЩАЗИ майката на Алекс Кристиане (Катрин Зас) изпада в тежко психическо разстройство, но с помощта на двете си деца се възстановява и става активна партийна функционерка. След това кратко въведение действието ни отвежда в 1989 г. Алекс е против комунистическия строй и участва в демонстрациите срещу режима. Майка му е от другата страна на барикадата – тя приема тоталитарния социализъм и го подкрепя. В навечерието на Девети ноември Алекс е на митинг, а Кристиане става свидетел на насилието, с което властите разпръскват протестиращите. Виждайки сина си сред тях, тя получава сърдечен удар, изпада в кома и „пропуска” промените, които настъпват в цялата страна. Берлинската стена е съборена, вече няма граница между Източна и Западна Германия, хората масово се движат в двете посоки, празните магазини се пълнят със западни стоки, по улиците се разминават лъскави автомобили, евтините апартаменти се изкупуват от западногерманци. Променя се всичко – парите, рекламите, телевизионните предавания, мебелите. Влиянието на Запада се усеща на всяка крачка – в храната, в дрехите, в телевизията.

Докато майка им е в болница, Алекс и сестра му всячески се грижат тя да се върне в съзнание, докато ежедневието им осезаемо се променя. Алекс намира работа във фирма за продажба на телевизионни антени, а по–късно започва интимна връзка с медицинската сестра, която се грижи за майка му. Развивайки тази романтична линия, Волфганг Бекер показва как промените се отразяват върху интимния живот на хората и представя политическия прелом през очите на влюбената двойка.

Неочакван обрат във филмовия разказ отприщва серия от трагикомични ситуации – ненадейно Кристиане излиза от комата и се завръща вкъщи. За да не се влоши състоянието й, Алекс се решава на тежка и предварително обречена на неуспех игра – той се старае да заблуди майка си, че промяната, която е пропуснала, всъщност никога не се е състояла. Заедно със сестра си, героят започва невероятна борба, за да скрие от майка си истината за това какво всъщност се случва в Германия. Алекс се възползва от позицията си на телевизионен техник – монтира откъси от стари телевизионни програми и ги излъчва от сервиза специално за майка си, за да поддържа у нея илюзията, че германският народ живее постарому. Той рови в боклукчийските кофи и битаците за буркани със стари етикети и ги пълни с нови продукти, облича се и със стари дрехи от времето на социализма и принуждава сестра си и детето й да правят същото. За рождения ден на Кристиане организира посещение на бивши нейни колеги, които й поднасят подарък “от партийното ръководство” под звуците на пионерски песни, изпълнявани от подкупени с дребни суми съседски деца. Така от обич към майка си Алекс издига срещу агресивно настъпващата действителност щит от лъжи. “Май ще трябва да декорираш целия град!”, възпротивява се сестра му.

Майката започва да се възстановява и да забелязва настъпилите промени –нещата започват да излизат от контрол. Много трудно могат да се обяснят на езика на ГДР демонтирането на статуята на Ленин и огромната реклама на “Кока-кола”, монтирана на сградата точно срещу прозореца на Кристиане. В този момент настъпва вторият съществен драматургически обрат в действието – Кристиане разкрива пред децата си тайната за изчезването на баща им, прогонен от управляващите и принуден да емигрира в Западен Берлин с надеждата, че по-късно семейството му ще се присъедини към него. Това признание е твърде тежко за героинята, тя получава втори инфаркт и този път е безпощадно ясно, че умира. Изпълнявайки последното й желание, Алекс открива баща си в Западен Берлин и го моли да се срещне с нея. Оказва се, че бащата отдавна е преодолял проблемите си и прекрасно е подредил живота си с новото си семейство оттатък Стената. Въпреки всичко той се съгласява да посети умиращата Кристиане, а за Алекс това е ново предизвикателство – за последен път той трябва да съчини сценарий, който да заблуди майка му, че всичко е постарому.

Драматургически филмът следва няколко паралелни сюжетни линии, които не биха могли да се отделят една от друга – промените от 1989 г., опита на едно семейство да ги преодолее и да остане същото, любовта между младите герои в ситуация на промени. Разказът се опира върху хронологията на събитията, като на места между измислените епизоди са монтирани документални кадри. Волфганг Бекер не само майсторски защитава претенциите си за достоверност, но и умело работи с изпълнителите – актьорската игра е убедителна, всеки един от образите е пълноценно изграден.

Основното послание на „Сбогом Ленин” е, че не всичко, което се е случило в миналото, е само лошо, а това, което ни очаква след така жадуваната промяна – е само добро. Строят преди 1989 г. репресира обществото по един начин, но след промените западната култура също действа негативно, защото подменя ценностната система с консуматорство. Безусловно зрителят може да се наслади на майсторството, с което е направен този адресиран към обикновения човек филм. И макар Волфганг Бекер сам да определя филма си като комедия, за мен „Сбогом, Ленин” е по-скоро наситен с меланхолия и носталгия, тъжен разказ за живота на едно поколение, което винаги ще остане повече или по-малко обърнато назад, неспособно да се промени истински. А големият въпрос, който филмът поставя, е въпросът за това какво е свободата.