Разпад на неони. „Житие” на светлинните реклами от времето на социализма в България*

Брой 7. БЪДЕЩЕ И ВЪОБРАЖЕНИЕ IX. Докторантски семинар

Резюме, ключови думи и биография:

Неонът е едно от най-разпространените средства за реклама в градската среда от времето на социализма в България. Това се вижда съвсем ясно от хилядите стъклено-метални надписи, които и до днес са запазили своето местоположение по фасадите на сградите, а единственото сигурно нещо за тяхното бъдеще е неясната им съдба. Чрез настоящата статия правя опит да проследя „живота” на неоновите соцреклами, като разглеждам събитията около тяхното възникване, утвърждаване и развитие, както и достигам до проблема за неизвестното им бъдеще в българската съвременност.

Ключови думи: неон, светлинна реклама, градска среда, социализъм

Ивайло Александров е докторант в катедра „Теория и история на културата” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Към 2013 г. работи върху научна дисертация на тема „Рекламата в НРБ – идеология, изкуство, социални функции” (1948 – 1971 г.). Настоящите му изследователски интереси са в областта на социалистическата реклама и пропаганда, космическата архитектура през комунизма, младежките субкултури.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Разпад на неони.

„Житие” на светлинните реклами от времето на социализма в България1    

 

Неонът сред мрака дантели люлей,

То сякаш дъга седемцветна разплел,

Не с дни – с минути градът хубавей,

Бои от палитрата слънчева взел.2

 

Светещите в неонови цветове имена на сладкарници, магазини, кафенета и до днес „красят” градската среда на много от българските градове. Тяхното предназначение в годините на социализма у нас е било да информират и съответно да привличат купувачите към определени стоки или услуги. Въпреки че монтирането им и разходите за поддръжка са били скъпо начинание за държавните търговските предприятия от отминалия исторически период, те са ги използвали нашироко поради тяхната голяма ефективност. Денонощно осветените в ярки нюанси надписи и фигурки са „омайвали” потребителите с красиви и редки имена, често внасящи новост в предлаганата продукция. „Лукс”, „Валентина”, „Подаръци”, „Парфюмерия”, „Галантерия”, „Конфекция Руен” са само малка част от светлинните реклами, приканващи към посещение на магазини и потребление на „стоки – родно производство”.

Днес проблематичността на рекламните и информационните надписи от времето на социализма идва главно от там, че те вече не отговарят на местата, за които са били предназначени в миналото. Като се вземе предвид и факта, че не са обект на поддръжка (принципно няма и основателна причина да бъде обратното), те се превръщат в едно изоставено на произвола на съдбата и ударите на времето наследство от отминал исторически период.

През юни 2011 г. в рамките на събитието Sofia Design Week3 се проведе дискусия на тема „Рекламните надписи от времето на социализма”, която повдигна сериозно разискване по темата, но тя впоследствие остана отворена. Какво трябва да се случи с това нееднозначно материално наследство от периода на социализма? Дали надписите трябва да бъдат премахнати и унищожени, дали трябва да бъдат експонирани в музей, или да бъдат запазени в градската среда като носталгична следа на историята. Както винаги, може би правилното решение е някъде по средата – да бъдат запазени само тези светлинни реклами, които ще имат своето рационално предназначение в съвременното общество. Например, възможно ли е да бъде „реконструирана” сладкарница в характерния стил от времето на социализма, в която да се предлагат кафе и пасти със своите запазени марки отпреди 30-40 години в модерните за периода порцеланови съдове? Такива места могат ли да се превърнат в притегателна точка за чуждестранни туристи, които имат интерес към историята на близкото минало, или за българи, които искат да се потопят в атмосферата на българския социализъм.

Настоящата статия има за цел да маркира два важни момента от „живота” на светлинните реклами в българското общество. Първият засяга тяхното възникване и развитие по време на тоталитарния режим на социализма у нас, а вторият е свързан с настоящето и бъдещето им  в съвременния свят. Не си поставям за задача да проследя подробно всички функции и социални аспекти на този вид предоставяне на информация, както и тук няма да бъде разгледана в цялост социалистическата реклама във всичките й форми. Това може да бъде осъществено само в едно по-обширно изследване от различен порядък.

Миналото.

Но нека се върнем в далечната 1960 г., когато с Постановление на Министерския съвет № 115 се създава Държавно стопанско предприятие (ДСП) „Реклама”4 и се поставя началото на социалистическото рекламно дело у нас. Наред с цялата гама от рекламни дейности, сред които са различните видове печатна реклама, радио-рекламата, телевизионната реклама (която навлиза по-късно предимно чрез така наречените „рекламни филми”5, информацията в магазина, сувенирите, опаковките, етикетите и други, новосъздадената структура трябва да произвежда и монтира светещи неонови и електрически тела в градското пространство. Този вид рекламиране е нов за тогавашния период, като до този момент дейността по монтиране на табели и надписи се е извършвала от Държавно стопанско обединение „Търговско обзавеждане”, но главно в интериора на магазините. Разбира се трябва да споменем като предишен опит в областта и изписаните на табелки реклами в градската среда от началото на ХХ век, но при тях се използват методите на гравиране и ръкопис, поради това че технологията на неона6 все още не е навлязла у нас. Затова през 60-те години архитектите и рекламните функционери се хвалят така: „Те (рекламните работници – бел. моя) не пишат вече фирмите и надписите върху стъкло с рамка. Буквите сега са релефни, цели и готови, само се редят по козирката. Техниката е овладяна вече от нашите промкомбинати и днес в европейските столици не знаят повече от това, което знаем ние…”7 За претворяването на улицата в място със специфична търговска атмосфера са натоварени звеното „Рекламно осветление” към ДСП „Реклама” и отдел „Украса” към Столичния градски народен съвет. Те се занимават с цялостното оформление на светлинните тела по сградите, както и с употребата на рекламни рисунки и надписи върху витрините.

Важността и значението на рекламата в социалистическото общество нарастват след провеждането на Априлския пленум на БКП от 1956 г. Дотогава отричана и заклеймявана като „вредна капиталистическа пропаганда”, само няколко месеца след него тя намира изражение в създаването на Стопанско предприятие (СП) „Разгласа”8 към Съюза на българските журналисти, което има за цел да събира и разпространява обявления. От името на организацията става ясно, че все още употребата на капиталистическия термин „реклама” се избягва. Това се променя в началото на 60-те години със закриването на СП „Разгласа” и обособяването на рекламното дело у нас в самостоятелното ДСП „Реклама”. Наред с множеството останали форми на рекламиране, то трябва да организира и контролира мрежата от светлинни реклами, разположени в градската среда. Още от януари 1960 г. започват да се срещат рекламни обявления като например тези на Завода за електрически съоръжения „Искра”, който изработва и доставя „неонови надписи и реклами”.9.

С Постановление № 156 от 1961 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет на НРБ за Общия градоустройствен план на София и околоградския район се решава: „…да се отпуснат на Софийския градски народен съвет 25 милиона лева за преустройство и художествено оформяване на търговските улици и централната част на града, като се създадат представителни търговски магазини и заведения за обществено хранене. С това огромно преустройство ще се осъществи цялостното фасадно оформяване на улиците, площадите и булевардите, с оглед и на по-хармоничното им съчетание. Ще се създаде единство в рекламното осветление, надписите и архитектурното художествено оформяване на преустройващата се част.” (10. Колев, Н. Преобразените магазини, в: сп. София, бр. 12, 1961 г., стр 12. (Курсивът мой – И.А.) )). Това означава, че се предвижда една доста солидна сума (предвид тогавашната икономическа обстановка на страната10) за горецитираните мерки, които включват и външната светлинна реклама. Безспорно това е свидетелство за нейната важност за социалистическата търговия от този период.

В началото на 60-те години се поставя проблемът за осветяването на градската среда, в който важно място заемат неоновите реклами и електрически фирмени надписи: „Радостно е, че напоследък доста усилено се работи за създаване на светещи фирми и реклама по улиците в центъра на града. На много магазини светнаха фирмите, но витрините им все още не са достатъчно осветени…”11 От този период датира и критиката към рекламните витрини в столицата – че не са достатъчно големи и просторни, добре подредени, както и хубаво осветени вечер.

Неоновите рекламни надписи са насочени към случайните минувачи, които вървят по улицата. Често те нямат определена целева група, а обикновено именно преминаващите граждани са „атакувани” от светлинните средства за рекламиране, привличащи вниманието им отдалече, понякога от километри.12. Разбира се, неоновите реклами са ефективни, но те са по-скъпи и се използват предимно от големите търговски предприятия. Освен това са лесно уязвими, защото са изложени на външните климатични условия – слънце, дъжд и т.н., както и изискват скъпа поддръжка. Въпреки това, трябва да се отбележи съществената роля на светлинните средства за реклама: „На оживените улици и площади обаче външните светлинни средства са много подходящи. Освен украсата на фасадата на магазина и улицата, съответно площада, те са предназначени и за подтикване на хората към тъй наречените „импулсивни” покупки, покупки по хрумване. (Човек се движи по улицата, вижда интересна светлинна реклама, която го привлича, вижда витрината и изложените в нея стоки и много често купува предмет, който до момента не е мислил [да си купи – б.м. И.А.]). Населението много често купува така подаръци, дребни домакински потреби, някои хранително-вкусови стоки (лакомства), дребни играчки, книги, тоалетни принадлежности и други евтини дреболии.”13 Тези светлинни табла и неонови надписи са изключително ефективни на многолюдни места, както и там, където има достатъчно пространство, защото могат да бъдат видени отдалеч – например площади, главни улици, високи сгради и други. Освен че напомня на купувачите за търговската марка, светлинната реклама има и естетическо въздействие както върху образа на социалистическия град, така и върху неговите жители. За това свидетелстват редица стихове и патетични разкази на „очевидци”, свързани с неоновото градско осветление в социалистическа София: „На моята улица, носеща името на възправената в дъното й планина, това е истинска магия на електричеството, някаква феерия от светлини и цветове, която създава впечатление за нещо нереално, фантастично. В същия миг, когато Витоша хвърля вечерната си сянка връз улицата и жилищните кооперации разтварят любопитно очи, една пеперуда разперва стъклените си криле. Плахо, със срамежливи трептения на струящата синкаво-сребриста светлина.”14

Тук виждаме едно метафорично представяне на светещите в неонови цветове рекламни надписи, които са сравнени с пеперуди. Тяхната светлина придава живот и динамика на градското пространство, разбира се, докато технически не се повредят и не заприличат на „осакатени насекоми”, кацнали по сградите. Въпреки това Станчев говори за функцията на тези „многоцветни неонови съчетания, изрисувани върху черния грунд на фасадите” да внушават емоционални възприятия у нощните минувачи. Затова те светят в цветове, които излъчват топлина и уют – светлозелено, светложълто, светлосиньо, светлочервено и т.н., въобще цветологията15 е съществен елемент от цялостното рекламно оформление в градската среда. С въвеждането на неона в употреба постепенно навлизат и различните негови нюанси, за които се използват различни химични елементи и съединения: за син цвят – живак, за бяло – въглероден диоксид, за златни оттенъци – хелий, а за класическото червено – самия неон, като впоследствие и други цветове са получени чрез фосфорно оцветени тръби16. Във връзка с естетическото въздействие върху купувачите трябва да отбележим и значението на шрифта и размера на буквите. Светлинните реклами имат качеството да оказват емоционално влияние, което е особено изразено вечер. Те карат трудещите се, които: „…са тръгнали към центъра на София, към пъстрите витрини, за да се полюбуват на играта на неона, за да зърнат познатия Дядо Мраз, за да добият бодро настроение.”17 и едновременно с това да се отпуснат след поредния тежък работен ден чрез метода на познатата разходка из новите магазини в града. И „Вечерта, когато неоновите съцветия пламнат с пълната си сила, когато се вгледаш в светлите лица на хората, тръгнали да се забавляват, когато се потопиш в оживлението…”18 ще се почувстваш като неразделна част от колектива на новите граждани в „зрялото социалистическо общество” и ще усетиш полъха на „априлската промяна” в развитието на страната. Това са част от внушенията, които предлагат светлинните надписи, олицетворяващи връхната точка в научно-техническия прогрес на социалистическата реклама. В множество текстове за тези реклами вечерта е представена като „вълшебен момент”, в който на власт идва неонът: „Седем часът е времето, когато неонът влиза в пълните си права. Неонът темпераментно завоюва нови терени. Той е блестящ и гъвкав, мек и искрящ, предизвикателен и топъл.”19 В крайна сметка критичната нотка почти липсва, за сметка на прехвалените качества на това рекламиране в поредицата статии по темата в сп. София. Навсякъде се говори за „живителната” сила на неоновите реклами и тяхната способност да преборят тъмнината, която е завладяла магазините чрез старовремските гравирани надписи. Затова аргументацията и заключението на един от тогавашните автори по темата са следните: „Но…засега все още има тъмни петна. Край неона крият лицата си зле осветени жълти фирми, черни букви се мержелеят върху мръснокафяв фон. Мислиш си – преди всичко неон трябва да се използува. Всички други рекламни средства трябва да се равняват по неона.”20  Това мнение, което не се различава от повечето, изложени по страниците на списанието, говори за значението и ролята на светлинните реклами като водещ метод на рекламиране в социалистическото общество. Разбира се, не трябва да бъде пренебрегвана и силната страна на печатната реклама, но определено неоновите „призиви” притежават своя специфика и шрифт, характерни единствено за този период.

Освен за отбелязване на имената на магазини, сладкарници и хотели, при което светлинните надписи се използват практически за обозначение, те могат да „завладяват” и нови места в градското пространство, особено такива, които не са използвани преди това по предназначение с оглед реклама. Например: „В центъра на София (…) се издига десетки метра висок „фабричен” комин. Сега той не служи за нищо и само грози София. Защо да не се използува за светлинна реклама – както на върха, така и по протежение на цялата му височина?”21 Така светещите реклами се срастват със сградите, на които са монтирани, в една особена симбиоза, като белези за това могат да бъдат видени и днес на някои фасади под формата на бледи отпечатъци от вече премахнатите рекламни съоръжения.

Рядкост за този исторически период е използването на един нов рекламен апарат, за който споменава Димитър Спасов. Това е електрографът22, представляващ специална светлинна уредба, поставена в градската среда, която предава едноцветни и многоцветни изображения посредством сложна мрежа от скачени електрически крушки.

За предназначението на неоновите реклами на тогавашния бул. „Георги Димитров” (днес бул. „Княгиня Мария-Луиза”) в столицата говори друга статия от 1962 г.: „Неонът се плъзна в най-причудливи извивки и цветосъчетания и заговори за стоките, които се продават в магазина.”23 Така наред с естетическата, светлинната реклама показва и своята практическа функция – продажбата на произведената продукция.

След навлизането им през 60-те години, следващото десетилетие бележи тяхното утвърждаване и „осяването” на населените места с хиляди неонови и електрически реклами. По време на Първата теоретична конференция по проблемите на рекламата у нас от 1971 г. също е отбелязана ролята на този вид рекламиране: „Ние сме убедени в значението и въздействуващата сила на светлинната реклама. Знаем, особено привечер, какъв колорит, динамика и живот придава тя на едно селище.”24 Въпреки това, както вече споменах, тази реклама е повсеместна, дълготрайна и добре приета от потребителите, но трудна за поддръжка, тъй като е подложена на външните атмосферни влияния, които често причиняват повреди в инсталациите: „Напоследък и в селата навлязоха светлинните неонови фирми и надписи. Тяхното появяване се прие радушно от мнозина. Но при тях много лошо явление, което вече се повтаря навсякъде почти, са повредите на буквите и фигурите.”25 Успоредно с тези проблеми в началото на 70-те години се говори и за една разпокъсаност на рекламните звена на ДСП „Реклама”, както и за необходимостта от централизация на цялостното рекламно дело и материално-техническото му производство. Това става на фона на една от директивите, гласувана на Х Конгрес на партията от 1971 г. – за създаване на висококачествени рекламни материали през годините на шестата петилетка.26 В тази връзка неоновите реклами не само не са висококачествени и лесно се повреждат, като по този начин застрашават живота на минувачите, но и предизвикват объркване при информационните трансмисии. Същевременно за тяхната децентрализация (разпиляност – според повечето от тогавашните рекламни дейци) свидетелства доклад на директора на ДСП „Реклама” Цеко Лесичков: „В настоящия момент съществуват 11 производствени единици за неонова реклама в градовете София, Пловдив27, Варна, Сливен, Стара Загора, Русе, Плевен, Габрово, Бургас, Пазарджик и Перник. С изключение на „Рекламно осветление” – София, което обединява цеховете София и Враца, останалите цехове работят в системата на промкомбинати и ТПК при примитивни, занаятчийски условия. Нито един институт или организация до този момент не са разработили проблемите на неоновоно производство, затова то има примитивен, занаятчийски характер. Липсва ефикасен координационен център, който да съчетае рекламния ефект с монументално-декоративната украса на улицата, квартала, населеното място. Все още се изработват еднообразни, често пъти грозящи, с малка сигурност и трайност неонови реклами и фирми. Създават се условия за радио-телевизионни смущения.

            За да се преодолее съществуващото положение и се пресече пътят на произволния характер на неоновото производство, е необходимо да се извърши концентрация и специализация на рекламното осветление с единно ръководство и насока на работа в цялата страна.”28

            По отношение на централизацията, която се предлага от ръководителя на ДСП „Реклама”, трябва да бъде споменато, че това е единственият начин за нормално функциониране на командно-административната система, която ръководи социалистическото общество. Липсата на концентрирана власт отслабва силата на режима и затова той всячески се опитва да не допуска автономност на отделните структури и в сферата на рекламното дело.

            Като цяло, използването на електричеството и неона при функционирането на светлинните реклами е новаторски метод, заимстван от капиталистическите страни в Европа и от американската реклама. За това, разбира се, не се споменава, но то прозира в думите: „Решението на съвета, столицата да се електирифицира, е смелост, която ни прави горди и е отговор за онези, които обичат да въздишат: Ех, Западът! Западът!…”29 В тази връзка е интересно да бъдат отбелязани  и думите на Ленин: „Комунизъм – това е социализъм плюс електричество”.30 С подобни твърдения ясно се подчертава ролята на изкуствената светлина за бъдещото развитие на новия социалистически човек у нас. Несъмнено това е свързано и с нейната употреба в сферата на търговията, която има важната задача да повиши жизненото равнище на трудещите се.

Настояще и бъдеще31*

           

Сегашното състояние на повечето светлинни реклами от времето на социализма у нас е плачевно. Те са изгубили своето предназначение от отминалия исторически период и са се превърнали в „сираци”, които ни гледат тъжно от фасадите на сградите по градските улици. С изключение на малко надписи, които все още служат вярно на своята фирма или търговски обект, неоновите реклами се разпадат на „частици”, което не само загрозява градската среда, но и ежедневно застрашава живота на гражданите, преминаващи под тях. Настоящето на тези реклами е „сиво”, с изключение на един вече осъществен проект за реставрация на неоновата инсталация „Светофар и регулировчик”, която се намира на бул. „Княгиня Мария-Луиза” в близост до Централните софийски хали.

Бъдещето на светлинните реклами у нас е неясно и това се вижда от факта, че те продължават да съществуват като едно нееднозначно дисонантно материално наследство от периода на социализма в България. Възможните решения може да бъдат търсени в няколко посоки: първата перспектива е свързана със запазването и реставрацията на част от тези реклами в музей (вече съществува Музей на социалистическото изкуство в София), разбира се, доколкото те могат, по отношение на своя шрифт и форма, да представляват вид изкуство въобще, но това е строго субективно мнение. Втората възможност е свързана с инициативата във формата на реставраторски дейности, която извършва младежкото сдружение „Трансформатори”.32 То се изразява в обновяване на занемарени обекти от времето на социализма и връщането им към нов живот в градското пространство. В тази връзка може да бъдат ремонтирани и старите светлинни реклами, които все още не са разрушени от климатичните условия и те да останат на сегашните си места. Към тази втора перспектива може да се добави и идеята за пресъздаване на социалистическа обстановка в даден обект – сладкарница или търговски магазин, който да бъде рекламиран като туристическа атракция. Един функциониращ неонов надпис в социалистически стил на входа на подобно място определено би привлякъл вниманието на хората, които се интересуват от близкото минало.

Третата посока, в която може да се тръгне, е постепенното премахване на светлинните реклами от градската среда и тяхното претопяване за вторични суровини.

Като цяло, това се основните пътища, като естествено не може да бъдат изключени и множество други потенциални „маршрути”. Все пак, идеята за един бъдещ музей на София, мисля, в никакъв случай не изключва приемането в своята колекция на някой интересно изработен неонов надпис, който носи своята историческа стойност.

Епилог

В заключение на изложеното дотук може да обобщим, че светлинните реклами от времето на българския социализъм, част от които продължават да ни заобикалят и до днес, притежават свое собствено онтологично измерение. От въвеждането им в експлоатация през 60-те години у нас, масовото производство и развитие в годините на социализма до 1989 г. до тяхното изоставяне през последните 20 години и неизвестното бъдеще, което зависи от субективните решения на общинската администрация. В крайна сметка, връзката минало-сегашно-бъдеще на светлинните рекламни надписи от социализма остава като потенциален обект на изследване, поради продължаващото им „битуване” в настоящето и неизвестната им съдба занапред.

Използвани източници:

  1. Аврамов, Румен. Пари и де/стабилизация в България 1948-1989, ИИБМ, София, 2008;
  2. Димитров, Велко. Търговската атмосфера, в: сп. Народна кооперация, бр. 8, 1972;
  3. Джартов, Димитър. Рецензия за една улица, в: сп. София, бр. 3, 1962;
  4. Иванов, Аспарух. Електричеството в бита на софиянеца, в: сп. София, бр. 7, 1961;
  5. Карасимеонов, Ал. Красотата излиза на булеварда, в: сп. София, бр. 11, 1960;
  6. Карасимеонов, Ал. Улицата на Меркурий, в: сп. София, бр. 11, 1961;
  7. Колев, Н. Преобразените магазини, в: сп. София, бр. 12, 1961;
  8. Петков, Сотир. Новите магазини, в: сп. София, бр. 1, 1963;
  9. Спасов, Димитър. Рекламата в магазина, Държавно издателство, Варна, 1966;
  10. Станчев, Петър. Когато блесне неонът, в: сп. София, бр. 11, 1962;
  11. Трифонов, Трифон. Вечерните светлини, в: сп. София, бр. 2, 1960;
  12. Трифонов, Трифон. С бележник из София, в: сп. София, бр. 6, 1961;
  13. ЦДА, фонд № 739, оп. 3, а.е. 52. Сборник „Първа теоретична конференция по проблемите на рекламата”, ДСП „Реклама”, София, 1972;
  14. сп. „Жената днес”, бр. 1, 1964;
  15. http://neon-at.com/?page_id=12 – последно посетен на 26.02.2012 г.;

 

 

  1.  * Допълнен вариант на настоящия текст е публикуван в сп. “Социологически проблеми”, 1-2/2013, с. 274-291.   [↩]
  2. 1. Неизвестен автор, в: сп. „Жената днес”, бр. 1, 1964 г. [↩]
  3. 2. SOFIA DESIGN WEEK e международно събитие, организирано от българското списание „Едно”.

    Случва се в София всяка година в началото на юни и събира някои от най-авангардните имена в съвременния продуктов, комуникационен, интерактивен и графичен дизайн. Събитието се състои от лекции, изложби, дебати, творчески работилници, прожекции и партита. В тази връзка виж: http://edno.bg/sofiadesignweek/ – последно посетен на 26.02.2012 г. [↩]

  4. 4. В тази връзка виж по подробно ЦДА, фонд 739, описи 1-3. [↩]
  5. 5. Това са днешните рекламни клипове, които имат продължителност от по няколко секунди (тогава са били няколкоминутни, като се има предвид разликата в динамиката на обществото). [↩]
  6. 6. Неонът е газ, открит през 1898 г. от двама изследователи –  шотландецът Уилям Рамзи и англичанинът Морис Травърс. Името му на гръцки: νέον (neon) означава „нов”. Характерният блестящо червен цвят, излъчван от газообразния неон при прилагането на електрично поле, е забелязан още при самото му откриване, след което намира приложение в светлинната реклама. През 1902 г. френският инженер Жорж Клод чрез своята компания „Ер Ликид” започва да произвежда промишлен неон като страничен продукт на основната си дейност по втечняване на въздух, а през декември 1910 г. Клод демонстрира и първата съвременна неонова лампа, при която се използва запоена тръба, пълна с неон. През 1912 г. Як Фонсека, сътрудник на Клод, започва да продава неонови разрядни тръби, предназначени за рекламно осветление. С яркия си червен цвят те бързо печелят популярност, изпъквайки пред другите форми на светлинна реклама, съществуващи по това време. Същинската рекламна употреба на неона датира от 1922 г., когато първите неонови реклами са монтирани в Холандия от Братя Хааксман. През 1923 г. Клод представя неона в САЩ, където започва неговото масово производство с рекламна цел. (Източник: http://neon-at.com/?page_id=12 – последно посетен на 26.02.2012 г.) [↩]
  7. 7. Джартов, Димитър. Рецензия за една улица, в: сп. София, бр. 3, 1962, стр. 13. [↩]
  8. 8. СП „Разгласа” е създадено през февруари 1957 г. с Решение на Министерския съвет на НРБ. [↩]
  9. 9. Виж сп. София, бр. 1, 1960 г. [↩]
  10. 11. Виж Аврамов, Румен. Пари и де/стабилизация в България 1948-1989, ИИБМ, София, 2008, стр. 123-200. В тази част авторът говори за генерирания висок външен дълг на страната, постоянното търсене на кредити и дори продажбата на част от златния резерв с цел частично погасяване на голямата задлъжнялост към чуждестранни банки. [↩]
  11. 12. Трифонов, Трифон. С бележник из София, в: сп. София, бр. 6, 1961 г., стр. 21. [↩]
  12. 13. Спасов, Димитър. Рекламата в магазина, Държавно издателство (Варна, 1966), стр. 15. [↩]
  13. 14. Пак там, стр. 38-39. [↩]
  14. 15. Станчев, Петър. Когато блесне неонът, в: сп. София, бр. 11, 1962, стр. 6. [↩]
  15. 16. Повече за въздействието на цветовете в търговията виж: Кръстев, Светозар. Цветология, информация, реклама, 1974; Димитров, Велко. Търговската атмосфера, в: сп. Народна кооперация, бр. 8, 1972, стр. 13. [↩]
  16. 17. http://neon-at.com/?page_id=12 – последно посетен на 26.02.2012 г. [↩]
  17. 18. Петков, Сотир. Новите магазини, в: сп. София, бр. 1, 1963, стр. 13. [↩]
  18. 19.  Карасимеонов, Ал. Улицата на Меркурий, в: сп. София, бр. 11, 1961 г., стр. 11. Статията е посветена на ул. „Алабин” в столицата. [↩]
  19. 20. Карасимеонов, Ал. Красотата излиза на булеварда, в: сп. София, бр. 11, 1960 г., стр. 11 [↩]
  20. 21. Пак там (Курсивът мой – И.А.) [↩]
  21. 22.  Трифонов, Трифон. Вечерните светлини, в: сп. София, бр. 2, 1960 г., стр. 15. [↩]
  22. 23. Виж: Спасов, Димитър, Цит. Съч., стр. 11. [↩]
  23. 24. Джартов, Димитър. Рецензия за една улица, в: сп. София, бр. 3, 1962, стр. 13. [↩]
  24. 25. ЦДА, фонд № 739, оп. 3, а.е. 52, стр. 165-166. Доклад на И. Бояджиев – лектор към търговската школа на Централния кооперативен съюз – Ст. Загора, в: Сборник „Първа теоретична конференция по проблемите на рекламата – 7 и 8 декември 1971 г.”, Изд. ДСП „Реклама” – Редакция и печатница, София, 1972. [↩]
  25. 26. Пак там, стр. 166. [↩]
  26. 27. Повече за конгреса и неговите решения виж: Сборник БКП. 10-ти конгрес, Партиздат, София, 1971. Шестата петилетка обхваща периода 1971 – 1975 г. [↩]
  27. 28. По-подробно за историята на цеха в Пловдив виж: http://neon-at.com/?page_id=12 – последно посетен на 26.02.2012 г. [↩]
  28. 29. ЦДА, фонд № 739, оп. 3, а.е. 52, стр. 137-138. Актуални проблеми на рекламата във вътрешната търговия и услугите – доклад на Цеко Лесичков – Главен директор на ДСП „Реклама”, в: Сборник „Първа теоретична конференция… (Курсивът мой – И.А) [↩]
  29. 30. Иванов, Аспарух. Електричеството в бита на софиянеца, в: сп. София, бр. 7, 1961 г., стр. 10. [↩]
  30. 31. Пак там, стр. 11. [↩]
  31. 32. [↩]
  32. 33. Виж: http://transformatori.net – последно посетен на 26.02.2012 г. [↩]

Нагоре ↑

« »