Предложение за дискусия: СОФИЯ – КАНДИДАТ ЗА КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА ИДЕЯ ЗА ТЕМАТИЧНА НАСОЧЕНОСТ НА КАНДИДАТУРАТА

Автор на проектната идея: доц. Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университетКонсултанти: проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Проф. Светослав Кокалов, ректор на Националната художествена академия

Проф. Пламен Джуров, Национална музикална академия „Панчо Владигеров”

Доц. Георги Станишев, Университет по архитектура, строителство и геодезия

 

Макар че е стар и по-своему красив град, София не може да се мери с емблематични европейски столици като Париж, Виена, Лондон или с поразяващо красиви градове като Барселона, Дубровник или Марбург: завехналото състояние на кооперации в центъра и сивите, еднотипни панелки в крайните квартали, съмнителният архитектурен бум на прехода, както и настоящите транспортни и финансови проблеми, придружени с рекламно-визуалното замърсяване на града, не улесняват нейната конкурентоспособност за европейска културна столица.Ето защо се старахме предложената от нас тема да бъде оригинална, да не прилича на никоя друга.

Само така тя може да даде шанс на София и да й осигури конкурентна способност – което, казано откровено, в случая значи да може да скрие дефектите на града, но заедно с това да е чувствителна към неговите предимства и да може да представи специфичния му чар.

* * *

Сред софиянци битува една шега: „София е грозна отвън, но е красива отвътре”, игра на думи, в която се има предвид и „добрата” душа на този град (неговият човешки капитал, самите софиянци). Но в шегата има и нещо буквално – защото нашият град има своите особени, хипнотични вътрешни пространства: дворове, безистени и междусградни места, носещи спомени на деца и възрастни, събиращи в интимен възел живота на различни поколения и различни общности от софиянци – етнически, религиозни, културни.

От тази фраза се роди и нашето предложение за рамкова тема на кандидатстването на София за културна столица на Европа.

Работно заглавие:

София – столицата на вътрешните дворове

Английски варианти

SOFIA THE CAPITAL OF BACK YARDS

Или Sofia, the Back Yards’ Capital.

Варианти SOPHIA – THE WISDOM OF THE BACK YARD

Понеже знаем, че тази тема няма да се хареса на първо четене, ще се опитаме първо да я изложим съвсем кратко. След това ще я мотивираме и ще я разгледаме подробно.

РЕЗЮМЕ

Същината на идеята е, че София може да бъде показана и по друг начин: не чрез своите официални забележителности, вековната си история или археологическите си паметници, а чрез своите живи и особени градски интериори, в които живеят пъстри културни микрообщества. Така може да се създаде образ на разнообразен и толерантен град, уютен дом на различни хора и общности, който освен това притежава особени интериори, място на собствени стилове на живот и собствен архитектурен чар. Смятаме, че представяне на София през нейната културна интимност, човешка и архитектурно-атмосферна, ще създаде усещане за АВТЕНТИЧНОСТ, най-важното в атмосферата на един град.

Това има шанс да получи одобрението и съпричастието на софиянци и да събуди инициативността и желанието им да се включат: такъв град обаче би бил интересен и неочакван и за туристите: автентичността е търсена стока на културно-туристическия пазар, на посетителите на София ще бъде даден шанс да навлязат и опознаят софийските културни потайности.

Освен това темата за вътрешни дворове е метафора с възможности.

На първо място, тя отключва нестандартни идеи за културната и финансовата програма и дава възможност на най-разнообразни креативни групи да се включат със свои идеи. Те ще дойдат от архитектурни и дизайнерски екипи, от кураторски тимове и проекти, от оригинални програми на официални художествени състави (понякога изпълнени и в самите дворове). Ще дойдат и от най-неочаквани общности: групи от алтернативната художествена сцена, младежки и малцинствени организации, инициативи на самите туристи: което също дава възможност за фасетъчна, богата и представителна програма.

На второ място, „вътрешните и задните дворове” иронизират устойчиви медийни стереотипи (знаем ги добре – България като заден двор, дори като „тоалетна” на Европа). Преобърнати в позитивни, последните също могат да се варират и да се развиват по продуктивни начини – като „задните сцени” на софийските театри и концертни зали, в които се случват интересни неща, като посещения в депата на музеи и изложбени зали; като новаторски проекти за обновяване на градски периферии, като саниращи програми не само за самите дворове, а и за пустеещи места, междублокови пространства, дори гета и „домове” на новите емигранти. Това също може да породи нестандартни идеи за културната програма – този път те ще дойдат от (досега) публично невидими общности.

На трето място, „вътрешните дворове” са образ, който може да бъде поет от медиите, рекламните и културните индустрии. Тук вече става дума не само за реалните вътрешни пространства, а за възможността да се създаде необичаен, но отчетлив визуален brand mark на София чрез лога, панорамни инсталации, видеостени, рекламни серии. Образът на града през неговите чаровни интериори ще се размножава, разработва и варира творчески и рекламно, а това може да включи рекламния, дизайнерския и медийния бизнес, културните индустрии и franchising проекти и да има позитивни пазарни и финансови последствия.

Самото обновяване на подобни вътрешни градски пространства и периферии устойчиво ще вдигне качеството на градския живот (ремонтираните и облагородени пространства ще бъдат своеобразен устойчив подарък за софиянци) и при добра общинска политика би могло да стане приоритет от дългосрочната културна стратегия за развитие на София и дори да се превърне в културен навик и софийска традиция.

ПОДРОБНО ИЗЛОЖЕНИЕ И АРГУМЕНТАЦИЯ НА ПРОЕКТНАТА ИДЕЯ

ОРИГИНАЛНОСТ

Това със сигурност ще е единствената кандидатура, която не излиза напред с официални забележителности на един град, зад които се крие традиционно национално/градско самохвалство. Темата предлага градът да бъде видян – а културната му програма развита – през неочаквани, интимни пространства и начини на живот. Посочихме как това отговаря на търсенето на локална специфика и автентичност. Програмата има намерение да промени самото понятие за „забележителност” и така да направи възможна нещо като карта на алтернативните културни забележителности на българската столица. На преден план в нея ще се поставя не голямата, хилядолетна история на града – с нейната величествена верига от национални герои, властници, царства, владетели, крепости, дворци, с тържествените сгради на официалните институции. Тази официална история на града винаги е привилегировала определено етническо и културно мнозинство и криела различните. В нашата програма не се залага и на богатството и пищната градска архитектура (с каквито София и без това не може да се похвали прекалено много), нито на археологическия „град под града”, който има само един недостатък – в него не живеят настоящи, живи хора. Темата за интимните пространства на града извежда на преден план настоящите обитатели, индивидите и общностите, които живеят в този град и които имат освен публичния си, и невидим общностен живот в особени, типично софийски микропространства.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИМСТВА

Общности, мултикултурно съжителство, микроистория. Вътрешните дворове са места, където десетилетия (ако не вече и столетия) наред са съжителствали българи, турци, арменци, евреи, понякога роми или гости от Европа: те са се оформили като възли на особена човешка толерантност, на мултикултурна и мултинационална съвместност: имат едновременно добросъседски, всекидневен и граждански смисъл. Историята им не съвпада с „голямата” национална история, често враждебна към различните други – защото всеки от вътрешен двор-микрообщност си живее с микроисторията на своите конкретни обитатели, с техните радости, конфликти, с техните нанасяния и изселвания. В избрана мрежа от подобни дворове могат да се подготвят (базирани на предварителни проучвания) умни изложения по микроистория на живеещите там фамилии, последните така или иначе ще разказват не само своята, но и „голямата история”. Тези микроистории на домове, дворове, места, хора и общности след годината на културната столица на Европа ще бъдат символен капитал, който остава за обитателите и за техните домове и дворове (ще бъдат поставени плочи с историята на мястото и неговите обитатели): така последните вече излизат от анонимност, стават места с история и индивидуалност: това дори би могло да допринесе за техния престиж и пазарна цена.

Европейско измерение. То може да се постигне чрез поредица от изложби за европейски градове, техните вътрешни дворове, общности и атмосфера: така София ще се превърне в своите изложбени пространства, музеи, публични видеостени и инсталации в реален вътрешен двор на цяла Европа – което ще покаже, че освен официален Брюксел европейската идея има други, съвсем човешки измерения. Към изложбите могат да се прибавят урбанистични и антропологически конференции, които обсъждат въпроси на тези микросъседства. Всичко това ще позволи и интересни междукултурни сравнения за начините, по които живеят различни религиозни, културни и етнически общности в различни градове на Европейския съюз. Разбира се, приоритетно показване трябва да имат дворовете и общностите на партньорската столица на Европа от Италия.

Глобални измерения: Азия и Африка в София. Друга възможност би била анимирането на местата (често своеобразни луксозни или бедни „гета”), в които живеят съвременните имигранти в София – както работещи европейци и американци, така също и китайци, араби, афганистанци, африканци. Това би дало възможност на тези емигрантски общности да придобият образ в софийското градско пространство, да излязат от своята невидимост, да се решат на културни инициативи и културен конткт с културата домакин, да демонстрират зараждащия се глобален характер на София. Азия и Африка контактуват с Европа не през някакви големи геополитически врати, а през малките вратички и комшулуци. Самата София като цяло също може да се тълкува като врата и мост към Азия и Африка: заедно с предложеното по-долу това дава възможност за развитие на интернационални сътрудничества.

География на въображението и възможности за сътрудничество с различни страни. Дворовете в определени квартали на София имат не само своя интимна история, те имат и своя „имагинерна география” – те са на улици, чиито имена помнят вълни от изселници и заселници (”Пиротска”, „Солунска”, „Охрид”, „Черна вода”, пл. „Македония” и пр.), скрито са пропити от смисъла и на големи исторически травми. За конкретни улици, места, дворове и пр. е възможно да се мислят партньорски проекти с градове като Любляна, Прага, Париж, дори Монтевидео: чуждите посолства ще бъдат доволни, ако могат да представят свои културни събития на улиците с имена на техни градове, исторически събития, фигури. Мислими са и сравнителни изложби за мултикултурни съжителства в други далечни места, за активиране на чужди посолства и фондации.

ХУДОЖЕСТВЕНИ И КУЛТУРНИ ПРЕДИМСТВА

Особените, изпълнени със софийски чар вътрешни дворове могат да станат „сцени” за нестандартни културни и художествени събития със собствена атмосфера. Със сигурност това би заинтересувало най-креативните архитекти, сценографи, куратори, дизайнери. Новите сцени биха дали пространство за инициативи на музиканти, художници, театрали, литератори – както утвърдени, така и на нови имена. Програмата може да включва цяла серия концерти, четения, пърформанси, театрални изяви, инсталации, изложби и пр. в интимните интериори на София – както на български, така и на гостуващи творци. Разбира се, те трябва да стават със съгласие на обитателите и във време, което не нарушава спокойствието им.

Културното обживяване на неочаквани пространства и маршрути ще създаде дълготрайна празнична атмосфера в града, ще създаде пулс на инициативен и свободен културен живот, ще забавлява и радва много граждани, стари и млади – за това вече има прецеденти, програми като „София диша” и пр. Тези начеващи традиции трябва да бъдат продължавани и предложената идея дава възможности в това отношение.

Освен това добре подготвени фотографии, изложби, визуални презентации, документални филми и пр. могат да създадат своеобразен визуален brand mark на София, която да я направи различима за всяко любопитно око. Т.е. можем да мислим не само задните дворове сами по себе си – а за техните образи, които могат да се размножат, да станат основа на екрани, видеостени, изложби, панорами, визуални перформанси, лога на София, атмосферни документални филми, подобни на филма на Карлос Саура за музиката фадо и Лисабон. Да си представим няколко големи видеостени на важни софийски площади, в които чрез touch screen граждани и гости ще могат да наблюдават различни уникалните интериори и събития в тях, така че публичното пространство ще може да „приюти” в подобни образи на разположение на всички частните и интимни пространства – без това да пречи на онези обитатели, които не искат да бъдат безпокоени. На тези видеостени могат да бъдат показвани не само софийски, а и други – европейски, азиатски, африкански и пр. дворове (за това виж по-долу).

УРБАНИСТИЧНИ И АРХИТЕКТУРНИ ПРЕДИМСТВА

Погледнато от гледната точка на чистата архитектурна форма, беднотата на София никога не е позволявала, дори в центъра, на повечето улици да се оформи тържествена верига от богати, прилепени фасади със сходен стил, образуващи величествен sky line (както е в Париж, Виена, Будапеща, в които още от средата на XIX век градски естетически комисии са се грижили за единния стилов облик на фасадите). На типичната улица на нашия град обикновено се редуват високи и ниски, предни и задни, сгради, богати кооперации съседстват с барачки. Можем да превърнем дефекта в ефект: да насочим погледа натам, където за сметка на сградите се формират изключително причудливи, понякога направо сюрреалистични или кубистични междусградни пространства: те могат да бъдат ремонтирани, озеленени, обновени и пригодени така, че наистина да излъчат собствена естетика. Така София ще разкрие свои собствени, топли и човешки градски потайности, което другите градове няма да се сетят да направят. Всичко това би дало основание да се обявят сериозни международни конкурси за архиктурни проекти.

Освен това част от вътрешните дворове са ефективно приватизирани и преградени, но по-голямата част от вътрешнокварталните пространства на София все още не са преградени по имотни граници и позволяват транзитно преминаване, построяването на цели системи от вътрешноквартални маршрути, алтернативни на „лицевите” улични маршрути. Това може и трябва да се използва от урбанисти, архитекти и дизайнери, които могат да предложат неочаквани модели за социално ползване на тези места, различно от късогледото ограждане, задоволяващо частните собственици.

Както стана дума по-горе, самото обновяване на подобни вътрешни градски пространства и периферии устойчиво ще вдигне качеството на градския живот (ремонтираните и облагородени пространства ще бъдат своеобразен устойчив подарък за софиянци и образец за онези дворове и междублокови пространства, които не са ремонтирани). При добра общинска политика би могло да стане приоритет от дългосрочната културна стратегия за развитие на София и дори да се превърне в културен навик и софийска традиция.

ДЪЛГОТРАЙНИ ПЕЧАЛБИ ЗА ГРАДА

Последното, впрочем, няма да е само архитектурно-урбанистична гледка, обърната към чуждия турист, дошъл на посещение в културната столица на Европа: то ще е и устойчивият остатък, който ще остане след официалното празнуване, подарък за живеещите там софиянци: то ще подобри качеството им на живот. Ако проведем успешно годината „София – културна столица на Европа” и нейните мероприятия се превърнат в интересни събтия за мнозина софиянци, то те със сигурност биха били по-готови да ремонтират и да използват занемарени, пълни с вехтории и боклук дворове, да създадат проходи и „комшулуци” в заключените частни собствености, да поддържат и развиват дворните и междублоковите пространства, подпомогнати от съответни програми на общината. А онези дворове, които са останали необновени от програмата, ще разполагат с образец и културен стандарт, който техните обитатели биха могли да следват.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Потенциалът на метафората

Най-важното е да се разбере, че „вътрешните дворове” (или „задните дворове”) не са само реалност, а и метафора, с която София с добродушна самоирония се закача със себе си. Не е тайна, че в медийните стереотипи на много европейски общества България е стигматизирана за „заден двор” на Европа. Нашата програма може да покаже, че „задният двор” е, напротив, чаровно място с интересни хора и своя собствена, специфична атмосфера, със свои демократични и мултикултурни традиции, със свои истории: подобна програма би иронизирала и самите медийни стереотипи и със сигурност би събудила медиен интерес.

Това би било и възможност София – за разлика от всички останали „културни столици” – да заложи на саморазвиващата се култура „отдолу”, постоянно генерираща самобитни младежки „авангарди”, които захранват общонационалната културна автентичност.

Някои от възможностите на метафората са чисто практически – за саниращата политика на общината. Под обхвата на метафора за вътрешните дворове попадат много други социални пространства в града – междублокови, периферни, изоставени, неизползавани, пренебрегнати, занемарени градини и паркове – и заедно с това част от културната интимност на града. Това позволява на общината, привличайки средства от европейски програми и от корпоративния капитал, да обновява подобни недообгрижени периферии и „задни дворове” (освен всичко друго това ще открие много и неочаквани нови площи за реклама и със сигурност би заинтересувало истински креативните рекламисти).

Back yard e твърде близо до back stage – което ще позволи в програмата да се включат и най-важните културни институции на София – театри, киносалони, университети, изложбени и концертни зали. Освен че ще имат възможност наистина да обновят и ремонтират своите „кулиси”, това означава достъп на публики до интимните културни пространства на музиканти, артисти, художници, специални културни програми на „зад сцената” и пр. Тук пространството за художествено новаторство може да бъде отворено по много интересен начин.

Не на последно място, метафората е оптика, която прави видими онези градски и/или глобални групи, общности и малцинства, които рядко са видими в „центъра”, но оформят свой пълноценен културен живот. Което значи, че програмата на „задните дворове” задължително трябва да адресира софийските гета, да се използва поводът на „София – европейска културна столица”, за да направи живота на маргинализирани и изключени малцинства по-поносим, да даде на хората, които живеят там, възможност да покажат своята култура, всекидневие и включеност в общия градски живот.

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИОРИТЕТИТЕ И КРИТЕРИИТЕ НА ПРОГРАМАТА «КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА»

Разполагаме с документи, описващи какви характеристики трябва да има един конкурентоспособен проект на кандидатите за културна столица. Смеем да кажем, че нашият проект отговаря на редица от тези европейски критерии:

- той анимира публични и частни пространства на града;

- той показва архитектурна и урбанистична среда с нетрадиционно съдържание;

- той въвлича млади хора и стимулира инициативността на различни социални и културни групи, дава възможност за изява на най-различни хора на изкуството и културни организации;

- той способства за мултикултурен обмен, показва София като град на много общности, като европейски и глобален град, подчертава толерантността и културното разнообразие и на самата София, и на Европа;

- той има ясно европейско измерение, а успява да покаже и процесите на глобализация в София;

- той вкарва в контакт нови креативни общности, създава нови публики;

- той е нестандартен и би привлякъл медиен и туристически интерес, способства за контакт между културните оператори и хора от бизнеса;

- той има устойчив ефект върху града и неговите обитатели;

- той позволява да се диагностицира състоянието на града и със сигурност би бил основа за много и интересни публични дискусии;

- той е екологичен, свързан с подновено озеленяване и реновиране на изоставени места;

- Обсъждането на идеята за „вътрешните дворове” като brand mark на София за културна столица на Европа ще събуди много дискусии, които няма да останат само при образите, а ще се насочат към вътрешни и външни културни и политически проблеми на нашия град, към геополитическата конюнктура на стереотипите и пр. Провокативността на темата със сигурност ще предизивика засилен медиен интерес, при това не само български.

Самата програма може да се мисли като делима на няколко големи блока:

Архитектурна обновителна програма „СОФИЙСКИТЕ ДВОРОВЕ”, която интелигентно освежава, почиства и облагородява доворове и подобни вътрешни пространства, като разкрива техния местен, софийски чар. Тя би дала страхотен шанс на архитекти и дизайнери да развият конкретни, контекстуални идеи за преустройство на вътрешните дворове – така че те да разкрият това, което са – не-глобални, неповторими места със собствена физиономия, говореща за хората, които живеят в тях. Тази програма може да включи и междублоковите пространство в големите жилищни комплекси на София, като се организира международен plain air конкурс за облагородяване и индивидуализиране на подобни междинни терени, който да послужи за модел за бъдеща урбанистична политика в това отношение. Там, където живеят малцинств и нови емигранти, тя може да даде повод те да представят своята градинарска култура, превръщайки конкретни дворове на София в специални градини с екзотичен привкус.

Антропологическата и микроисторическа програма ЖИВОТЪТ НА ГРАДСКИТЕ ОБЩНОСТИ (този блок ще се занимава с интелигентно представяне на интимната история и антропология на градското живеене във „вътрешните” пространства. Тя може да бъде свързана с документални филми за конкретни „дворни” общности, с мултикултурни фолкорни фестивали, с публикуването на поредица от сборници с исторически документи за етническите и религиозните общности в София, за история на миграционните вълни и преструктурирането на градските пространства, с музейни експозиции и изложби на тази тема: някои от тях могат да бъдат реализирани именно в дворовете. Подобна програма може да има и неочакван политически аспект – тя би задавала исторически утвърдени модели на междуетническа и религиозна толерантност на фона на опитите за изостряне на ксенофобски настроения.

Програма ВЪТРЕШНИ АРТ ПРОСТРАНСТВА НА КЛЮЧОВИ СОФИЙСКИТЕ СГРАДИ. Реконструкция на специално подбрани вътрешни пространства на музеи, университети, библиотеки, бизнес сгради, корпорации, държавни учреждения – тераси, стълбища, междусградни пространства, приземни етажи, тавани – които се използват за културни и артистични събития. Те формират мрежа от алтернативни .

Детските пространства – тази подпрограма ще включва реновиране и интелигентен нов дизайн на прекрасните дворове на определени софийски училища и детски градини. Подходящи дворове на избрани учебни заведения ще бъдат почистени, ремонтирани, оборудвани с нови стационарни уреди, установки, настилки и пр., предназначени за спорт, игра и артистична дейност на открито на децата: така че да се превърнат в образец за онези училища и детски градини, които ще трябва да търсят други пътища и средства за ремонт и обновяване. Някои от избраните дворове ще имат сцени за международни детски художествени програми с гости от побратимените градове в Италия и други бивши културни столици на Европа.

Културната програма BACKSTAGE EUROPE, даваща възможност за най-различни оригинални и нестандартни културни прояви: на студенти и млади хора, българи и чужди туристи, представители на градските субкултури да се изявяват върху импровизирани сцени в самите градски дворове или извън тях, а на изтъкнати гости, европейски артисти и творци, дошли в „задния двор на Европа” да направят изложби, благотворителни концерти, поетически рецитали, спектакли в софийските театри. Защо да не си представим, че каним глобалния артист Кристо да опакова – за пръв път в своята творческа кариера – празно пространство, вътрешен двор? Подобен двор не само би се превърнал в медиен хит и глобална творба, той би повишил неимоверно видимостта на културната столица. Специален аспект на тази тематична линия е въвличане на младата академична култура – креативността на софийските студенти – културния живот на столицата и нейните интимни, интересни пространства – създаване на такива арт пространства в самите университети.

София е и студентски град, град на образовани млади хора. Те трябва непременно да бъдат въвлечени. В САМИТЕ КАМПУСИ И УНИВЕРСИТЕТИ ТРЯБВА ДА СЕ ФОРМИРАТ АРТ ПРОСТРАНСТВА, които да бъдат тяхната топла връзка с града (възможно е обновяване и на собствените им вътрешни дворове, занемарени пространства, приземни или припокривни помещения за тази цел). Ще се търсят инициативи на самите студенти и студентски групи, ще се даде пространство на студентските културни общности и групи, ще се правят изложби за визиите за София, които има студентската младеж. Ще се използва потенциалът на програми като „Еразъм” за привличане на международни академични инициативи, ще се организира фестивал на студентски театри и пр., международни архитектурни изложби за студенти и докторанти, международни музикални прояви на студентски състави и пр.

Туристическата програма АЛТЕРНАТИВНИ ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ НА СОФИЯ – особена комерсиална туристическа програма, която би могла да вземе модел от Алтернативната културна карта на София, разработена от студенти магистри на СУ „Св. Климент Охридски”. За самите вътрешни дворове (или за някои от тях) могат да се обявят конкурси за „най-софийски” кафенета и малки ресторантчета, които да не пречат на обитаването.

Както видяхме, предизвикателството на предложената тема е, че тя радикално се отказва от Голямата история, Голямата архитектура и Голямата политика на София – и търси микромащаба, интимното, хората, малките и интересни софийски пространства.

Тя разкрива практическата междуетническа, междукултурна и междурелигиозна толерантност – под формата на добросъседско, дългогодишно съжителство. Но нека не забравяме

РИСКОВЕТЕ И ТРУДНОСТИТЕ

Те са свързани най-вече с проблематични въпроси на собствеността, сигурността, шума, евентуалното несъгласие и дори съпротива на живеещите и пр. Но ако годината на културната столица бъде внимателно подготвена, тя ще може да се справи с тях. На първо място, това изисква широка обществена разгласа, медийна кампания, дискусии и спечелване на обществена подкрепа: нищо не трябва да бъде правено без съгласието на софиянци и на конкретните живеещи около дворовете. За да се получи това съгласие, трябва да се разяснят очевидните краткротрайни и дългорсочни ползи, на второ място – да се осигурят привилегии и печалби за онези жители и собственици на вътрешни дворове, които се съгласят да участват. На трето място, всичко трябва да бъде подготвено от сериозно антропологическо изследване на общностите в тези места, което може да бъде използвано за да се влезе в контакт с тези обитатели и те да бъдат спечелени чрез конкретни преговори и убедени, че те и техните домове дългосрочно печелят от акцията. На четвърто място, необходимо е изготвянето на ясна визия, както и на ясна юридическа рамка (договори) на отношенията между общината и собствениците на подобни места.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Независимо от посочените проблеми и трудности обаче считаме, че предложената програма може да бъде автентична и алтернативна тема на кандидатурата на София за културната столица на Европа, която отключва много повече възможности. По оригинален начин тя превръща негативите в позитиви и съзнателно поставя периферността в центъра на софийското, българското, европейското и туристическото внимание.

За да стане истински приета тема обаче, има още много стъпки. Тя трябва да спечели политическа подкрепа, преминавайки през комисиите на Софийска община, като паралелно премине през още много експертни оценки – икономическа, юридическа, архитектурно-урбанистична, културно-политическа, историко-антропологическа. В серията обсъждания е добре да се включат всички заинтересувани страни, да се организират дискусии. Необходимо е също да се съберат предложенията и критиките на партньори от предишни културни столици на Европа.

Нагоре ↑

« »