Именно тази травматична перспектива на насилието в комунистическите концентрационни лагери в Чехословакия е избрала режисьорката на филма „Дяволска сеитба” Кристина Влахова, който бе излъчен в рамките на мини-фестивала на социалистическото минало „Отвъд омразата, отвъд носталгията”. Събирането на материалите и заснемането на филма отнема тринайсет години. Документалната лента разкрива събития, които са свързани с преодоляването и осмислянето на социалистическото минало в тогавашна Чехословакия, като гласуването на закон, който осъжда комунистическия терор, възпоменание в памет на жертвите на комунизма, съдебно дело срещу бивш командир на концентрационен лагер. Най-емоционално въздействащи са интервютата с бившите политически затворници, които се редуват в паралелен монтаж с разговори с надзиратели на лагерите. По този начин се получава една контрастна картина на миналото чрез сблъсъка на две противоположни позиции: тази на жертвата и тази на насилника. Политическите затворници разказват пред камерата за страданията и нечовешките условия в лагерите, за глада и насилието, които са понесли, и за онези техни приятели, които не са успели да оцелеят. От своя страна бившите надзиратели твърдят, че са изпълнявали своя дълг в служба на родината, а когато става дума за престъпленията, извършвани в лагерите, единият от тях повтаря, че нещата се преувеличават. Нито следа от чувство за вина, никакво разкаяние, тъкмо обратното – същият надзирател прави най-безочливото изказване, че хората, лежали в лагерите, не са били „агънца”, т.е. щом са били там, значи е имало защо. Всъщност такова изопачаване на истината и замаскиране на фактите е характерно за социализма въобще – зад гордото обявяване на икономически просперитет реално стои една загниваща икономика, зад „грижата за човека – основна грижа на Партията” – физическото унищожаване на невинни хора в концентрационните лагери. Втората наративна линия във филма проследява съдебния процес срещу бившия командир на лагера „Война”, който е отговорен за престъпленията, извършвани там, но така и не бива осъден за тях. Парадоксално е, че официално се приема закон, който осъжда престъпленията на комунизма, но нито един от виновните не бива осъден. Прави впечатление, че в „Дяволска сеитба” липсва директен авторски коментар като глас зад кадър, позицията на режисьора е изразена преди всичко в логиката на самия филмов наратив. С разказите на преживелите ужаса на лагерите филмът на Кристина Влахова казва категорично „не” на носталгията по социализма. Мисленето от типа, че всъщност животът по време на соц-а не е бил толкова лош, пречи реално да се осмисли периодът, в който дори тези, които не са имали тежката участ да лежат в лагери, са живеели в несвобода. Носталгично настроените към социализма нека да си припомнят сравнението на Милош Форман между капиталистическата и комунистическата система като джунгла и зоопарк: „Сега в посткомунистическия свят хората от комунизма са малко объркани. Наистина трябва да решите къде искате да живеете: в джунглата или в зоопарка. Защото, ако ви тегли към красотата, ако обичате свободата, джунглата е вашият свят. Но там сте в опасност, трябва да споделяте живота си със змии, акули, тигри, скунксове, комари, пиявици. Ако предпочитате сигурността, вие се нуждаете от зоопарка. Там сте защитени. Ако сте агне, тигърът няма как да ви нападне. Знаете, че всеки ден имате малко храна. Но живеете зад преграда и, общо взето, си мечтаете за прекрасната джунгла… Ще се изненадате да разберете колко хора предпочитат да живеят в зоопарка.”

Заглавието на филма – „Дяволска сеитба”, очевидно отпраща към наследството на социализма, което за съжаление все още не е рационално осмислено. Подобни документални филми са важни, защото с течение на времето спомените за тъмното лице на тоталитарния режим избледняват и историята бавно се изтрива.