МЕЧТАЯ ЗА УНИВЕРСИТЕТ, ОТВОРЕН ЗА СВЕТА

СУ трябва отново да образова граждани, готови отново да напишат “Бъдете реалисти, искайте невъзможното”

Трудно е да се мечтае по празници, на тържествата се произнасят похвални слова. А мечтата е друга работа – тя е критика на настоящето, тя е опит да опишеш едно различно бъдеще. За да не наруша жанра, ще започна с просто описание.

Университетът е разпръснат из гори и хълмчета, а отделните му факултети, съседстват с общежитията на студентите. Мястото е огромно, хората са хиляди и въпреки това имат чувство за общност – поне така изглежда по тениските, които всички носят. Може би защото в университетското пространство има и площад, където се случват всички публични действия от концерти и купони до политически митинги. Съвсем близо до него е библиотеката. Огромно светло пространство, пълно с книги, списания, вестници, филми, компютри и много студенти. Работи денонощно. Сред рафтовете винаги можете да срещнете читател, който в търсене на своята книга открива внезапно друга, зачита се и тръгва в друга посока (буквално и метафорично). Непрекъснато има хиляди семинари на всякакви теми. Изследователските центрове на отделните катедри си имат ден от седмицата, когато организират открит обяд – всички са поканени – и обсъждат не административните дела, а собствените си изследвания. Често тези обеди прерастват от индивидуални в колективни изследователски проекти. Професорите обявяват отворени семинари, на които техни колеги и студенти седят заедно в аудиторията, събрани, за да научат нещо, за което няма да получат кредити. Но пък ще изпитат радостта от академичното общуване. Това не е утопия, това е просто един университет; един от многото, съвсем не най-добрият, съвсем не най-богатият… и доста по-млад от Софийския университет. Това е моята мечта с пощенски код. Разбира се, можем да се откажем от някои неща. Нека да жертваме кампуса, горите и хълмчетата, но да направим площад, библиотека и семинари.

Казано накратко, имам дребна, проста и съвсем прагматична мечта: Софийския университет да бъде повече университет, отколкото “софийски”. Тя може да се разкаже през детайлите: през библиотеката, семинарите, площада. Истински срамно е, човек през 21 век да мечтае за библиотека и въпреки това библиотеката е едно от най-съкровените ми желания. Не ме разбирайте неправилно – разбира се, знам, че Софийския университет има библиотека, богати библиотечни фондове и архиви, с които се гордее не без основание. Миналото е тук, остава да добавим малко настояще: простички неща като абонамент за електронни бази данни и отворен достъп до книгите. Отворете библиотечните фондове и складове и ще направите много повече за отвореното и либерално образование от всички реформи, проведени досега. А откриването на

Нагоре ↑

« »