МАШИНИ С НЕЖНИ ИМЕНА
Двигателите са запалени.
15 декември. За всички, които празнуват международния ден на чая – наздраве! Това поле в календара обаче е споделено от още едно събитие. Ден на Лудвиг Земенхоф, създателят на Есперанто. От 2011 г. тази дата може да се похвали с троен празник – Сдружението за интернационално сътрудничество скъсва пъпната си връв (а може би жица) със своето първо събитие. Изложбата на Анита Пенова „Двигателят и неговата душа – машинната поезия” вдъхва живот не само в метала, но и на студентската организация. Събитието в галерията на ул. „Бузлуджа” 4–6 откри художникът Лъчезар Бояджиев, който прекрасно синтезира работите на Анита като „машини с нежни имена”.
Каква е връзката между чая, съвременното изкуство и есперанто? Желязна. Борбата на чаените производители срещу големите корпорации споделя декемврийския ден с рождението на полския филолог, който цели въвеждането на единен политически неутрален език, който да подпомага международното общуване. Сдружението за интернационално сътрудничество не се занимава с чаен бизнес. Принципната му позицията към големите на пазара обаче не е много по-различна от тази на малките производители. Освен това хората в Сдружението харесват утопичния жест на интернационалния изкуствен език – той цели комуникация на равни начала между различните. Да се стопи чуждостта и да бъде приближен другият е обект на експерименти не само лингвистични, но и креативни. Затова Сдружението подкрепя съвременни художници – дори успехът им да е още спорен. Но опитът за съчетание на скулптура, чай, изкуствен език и автомобилен двигател заслужава внимание. Обещава вътрешно горене.
Експозицията, която ознаменува раждането на Сдружението за интернационално сътрудничество, представлява скулптурни композиции, съставени от части на автомобилни двигатели. Художничката разгражда функционалната машинна цялост, за да я претвори в съчетания от елементи на една нова анатомия – тази на механичното тяло. Разходката из галерията е манипулирана от постоянно въртящо се видео. То представя движението на двигателя на много бавна скорост. Такова, каквото то никога не е. Скорост, която не задвижва автомобила, а одушевява двигателя и сякаш постепенно намалява неговата позната функция до спиране, почти до разпад. Звуците, които се чуват от триенето на колелцата, от движението на буталата, са като скърцането от чарковете на един механичен титан, който бавно се раздвижва и смазва металическите си стави. Стонове, които хипнотизират, вълнуват, тревожат. Те каляват у зрителя стоманата и опъват до крайност жиците му, карат го да се влюби, да се свърже чрез заплетени кабели с хладния метален диск. Да, сега е неподвижен, невъзмутим, но споменът от някогашното движение е изписан по издрасканата му повърхност. На пръв поглед хладен, той примамва, обещава, че ще изгори пръста ти, ако го докоснеш.
Машинната поезия на Анита Пенова е не само в свързването на заглавието с обекта. Тя присъства имплицитно като звукоподражателна дадаистична поезия на машинните въздишки. Няма го рева на двигателя, а само тихото примирено мъркане на един укротен звяр по пътя му към превръщането в човек.
Влюбване, Анита Пенова. Снимка: Милица Николова
„Хладният метал”. Това словосъчетание престава да бъде устойчиво в композициите на Анита Пенова. По нервните влакна като по кабели протичат импулсите от кратките докосвания на тъканта и метала, за да си въздействат, да общуват, да възбуждат сетивата. В едно кибернетично пространство се съчленява андроидът. Дали ще бъде Робокоп, Терминатор или зеленото човече Android, е непредвидимо, но все пак внимавайте, когато отваряте капака на двигателя. И той душа носи.
Можете да му кажете нещо на универсален език и да го поканите на чаша чай.