Pred nasss a blessssnali zitata: Гледахте ли „Дзифт”? Най-накрая един истински филм, кино от класа! Сега ми е някак си по-леко – има хора в тая държава, които правят филми, за да станат нещо филмите, а не за да станат нещо те. Евала на авторите!

Цеко Цеков: Блеснал, още от зората на този форум съм забелязал, че си непоправимо заразен с ентусиазъм. Това от соца ли ти остана? Или си по-млад? Я, по-кротко, джанъм! Какво му е толкова мега супер на тоя филм? Поредната простотия, само че този път с як PR, това е скромното ми мненийце.

Sone4ka: Българи! Съотечествени простаци! Изкажете някакво мнение, а не формулирайте само междуметия. Единият примира от възторг, а другият – от черна завист българска. Вие за нещо като аргумент чували ли сте?

Цеко Цеков: Тоя пък не разбирам защо си е избрал такъв nick name, след като е пълен с агресия и то – поучителна. Кажете, Мармеладова, пуснете си аргумента, който ви напира. Да видим имате ли такъв или така си дрънкате само.

Sone4ka: Ми ти как мислиш, бе, мангалско бебе? Това е жанров филм, по учебник направен. Най-накрая професионализъм, от който не те хваща срам, не ти става чоглаво. Универсален визуален език, студена, елегантна, черно-бяла естетика, която пипа бруталния материал с нежни ръце; мощна кримка с хумор, преследване, любовен сюжет, кретеноидни герои, богомолки за вкус… А визуалното внушение: невероятна, експресивна камера, салтомортални ракурси, истински ритъм. И фффатална музика… Нема празно!

Pred nasss a blessssnali zitata: Е нали и аз това казвам! Горд съм, че съм българин от тоя филм!

Sone4ka: Нищо не казваш ти! Тоя филм с българи не се занимава, той не направен за кретеноиди! Това е универсална работа, архетипи на жанра играят в нея, диаманти и прочее, ескимоси да го гледат – пак ще им трепне сърцето!

Цеко Цеков: Слушай сега, Сонечка, малко контрааргументи, ако тъпото ти високомерие може да ги смели. Тъкмо там е проблемът, че друго освен някакъв среден професионализъм в този филм няма. Всичко в него си е имитация на чужди модели, напън да бъдеш професионалист. Това си е чисто холивудска естетика – малко черна, много professional и толкоз, нищо повече. Пак пристигаме там, където другите са си вече тръгнали. Това може да докара блещукащия в нивята до телешки възторг, но мене не. Цитати, игри, учебници – всъщност Явор Гърдев, който е майстор, спор няма, се продава, иска да го глътнат в Холивуд, сега взима си изпита по учебника, та после да прави правоверни кримки и трилъри, да спечели некой лев, пардон долар, това е всичко. Целият български успех всъщност е просто докопване до едно добро средно ниво, което там, в Америка, на никой, ама на никой вече не му прави впечатление. Там професионалисти бол. Ако бяхме американци и на нас нямаше да ни прави впечатление, ама нали пусто сме българи…. Горди сме с това, че сме направили филм, какъвто другите отдавна правят на конвейер.

Втора бележка на редакцията :

Тук изпускаме пасаж, в който няколко участници във форума си изпускат нервите и се разменят доста ноарни реплики. В един момент в разговора се намесват обаче два нови персонажа.

Maikata na Kolyo/Kolyovata mayka: Виж бе Цеко, добър е филма, права е Sone4ka! Нещо ми трепна като я слушах! Защо е добър филмът ли? Защото има добра история, омръзнаха ми псевдоинтелектуализмите на българското кино. Седи героя и мисли на фона на мелнишките чукари, от които камерата я мързи да мръдне, и като погледнеш – само седи, мисъл нема, претенция има. А тука има екшън, брато, ритъм, нема спиране, затвор, бой, баня, бягство, преследване, жена, ебане, диамант, бой, пак бой, въобще страсти, архетипи, коварство и любов… И камерата – отгоре, отдолу, отблизо, далеч, от едни underground ъгли – тя е част от ритъма, направо те прави луд… Страшна работа! Помните ли как като Молеца се плъзга по жълтите павета пред Партийния дом камерата внезапно се отдалечава, сякаш е Google Earth?

Цеко Цеков: На това му викаш добра история? Ти не си в ред. Като си тръгнеш какво остава от твойта добра история? – диамант, клиширан герой-отрепка, който стереотипно го бият и преследват, фатална любов, дваж по-клиширана, коварни приятели, просто ужас. Мамо, пък това с диаманта….пфу! То е цитат на цитата на цитата…. А бе вие знаете ли, че вече у Шумналалиевия „Соцроман” /даже там!/ се появи диамант! Дестилирано клише, не учебник, а буквар на жанра, забавачка. Въобще цялата работа си е чисто формален сюжет, т.е. конвенция за уморените очаквания на масовия зрител, който не иска нищо ново, а навик на окото, ритмична жанрова хипноза, чист формализъм, компютърна игра – само балъците му вярват и му се хващат. Големият Гърдев е сътворил среден екшън, нищо повече – верно, прецизно пипнат. Съгласен съм обаче, че работата на оператора е по-добра от цялата история, която е извадена като мухлясал буквар за ноара.

Sone4ka: Чуй бе тъп Цеко, майката на К. има право, а твойта майка – не. Ако продължаваш така и блесналият ще ти каже в един момент „Проклет да е Цеко!”. Може да е жанров сюжет и автоматизъм, ама важното е как си го направил. Тук нема празно като монтаж и камера, а актьорите, тия български дървета, с тях Гърдев чудо е направил, а ако е така и най-автоматичният сюжет оживява. Плътност е думата, способност да вдъхнеш живот на жанровото клише. Само си помисли – да направиш преследване, бясна динамика, със скокове и пируети в женската баня, с размятани цици и подскачащо изкуствено око, с тичане по лайната на Перловската река, а целият ти соц реквизит да е не разни там джетове, хеликоптери, катери, супер мотори или стотонни камиони, а всичко на всичко малко соц бетон, един тромав старшина, едно войниче с пъпка, една мярнала се мангалка с бебе и една конска каруца в обратната посока! А накрая, за капак, да включиш и трамвай с пионерчета, с леко перверзна, дебеличка дружинна… Тук всяка схема живее, бе, как не разбираш, тя има плътно, хипнотично присъствие… Среден екшън било, то е революция в екшъна, тъпчо! Въобще някои неща в изкуството може да се повтарят /на това му викат „естетика на тъждеството”/, но важното е как се повтарят… И тук си личи майстора…

Osvedomen3.14: Момчета, като не знаете си мълчете! Става дума за жанров филм, ноар, даже по вестниците го писаха. Тръгва от 30-те години, от така наречените B-филми в Холивуд, дето са се въртели заедно с основните А-филми да взимат паричките на бедния кинозрител дето висял по цял ден в залата, трябвало да бъдат прости кримки, нискобюджетни. Ама през това време от нацистка Германия да вземат да се изнесат големите кинаджии от немския експресионизъм и какво да правят в Америка – дали им B-movies, друго не давали. И нали се сещате, че тия Б-мувис взели да стават по-различни, с мощна черно-бяла експресионистка естетика, брутални и силни: то тогава сценаристи са били и такива писачи като Чандлър, Хамет и тоя, дето Чандлър го е мразел, Джеймс Кейн – та комбинацията от силен киноезик и hard boiled проза е родила традицията на ноара. Вярно, че в ноара има добра история, но никакъв тъп клиширан екшън. Екшън има при Ван Дам, а тук има отчуждение, липса на сантименталност, герои-полуидиоти с деформирано, еднопланово съзнание, пълно с лингвистични буци и собствени митове, мрачна черно-бяла фаталност. А в последна сметка има истинска, хващаща, безкомпромисна, история. Това е стил, братле, не е занаят, за доказателство – ноарът е влияел на Камю в „Чужеденеца” и даже на ранния италиански неореализъм!… Е и наште момчета са поизучили жанра, а не като другите безпросветни пазарджишки кинаджии. Освен това Гърдев/ Тодоров са се влияли и от дадаизма, и от московския концептуализъм, да не говорим за Тарантино и комшии.

Цеко Цеков: Млъкни бе, задник, кого баламосваш! Какво ми преразказваш лекцията дето я изнесоха Гърдев и Вовата Тодоров пред наивните студенти в Софийския университет? Тя тая лекция си отговаряше и на мястото – тя си беше безплатно-просветна, за безплатна прожекция! И затова нищо повече от пропагандата на режисьор и сценарист там немаше, а сега ти ми се правиш на много културен и ми разправяш неща дето си ги чувал от втора ръка.

Kontrolen organ: Я от втора, я от първа… Виж, колко му е в нашия форум да се пусне едно подставено лице да ги говори тия… Дето се вика, може да не е даже подставено лице, а самият Тодоров или Гърдев да си ходят като Харун-ал-Рашид из форумите и да го поучават народа как да гледа, сякаш той си нема очи…

Sone4ka: E, бех се отказал, ама очевидно пак трябва да взимам думата. Пардон, искам да кажа, бях се отказала… Слушай сега, Цеков, дето обвиняваш хората в комерсиалност. Ти чел ли си някога „Кафка. За малките литератури”… Какво ли питам, нищо ти не си чел. Та там е казано – в малките култури /те говорят за литератури, ама ти разбирай повече, малките кина/ постигането на определен културен праг – например жанр – е винаги политически акт, колективно действие, народна работа. Да направиш един жанр, т.е. подреденост, форма, строеж в една от само себе си подредена среда е едно – а да направиш същото в родния български бульон е съвсем друго. Ще си призная нещо – като отивах да го гледам този „Дзифт” имах опасения. Казах си – тази среда има два проблема, единият е, че е бульон и няма форма, другият – че не може да се справи нито с миналото, нито с настоящето си – т.е. нито със социализма, нито с постсоциализма. Бях убеден, че Гърдев, Тодоров, Тороманов и Емко Христов ще се справят с първото и няма да се справят с второто. Явор е естет и изпипвач, той може да направи форма и от лайната, дето са най-безформеното. Но очаквах, верно е, че чистият жанр ще бъде за сметка на отказ от всичко българско и родно. Като излязох потен от филма си казах: мама му стара, формата е намеса в средата! Те оформят тази среда, показват й, че тя може да се самопреодолее, че може да роди диамант от бульона! Като Пенчо Славейков – взимат те българина и през формата го правят човек!

Цеко Цеков: Sone4ka, брато, сестро, колкото повече говориш, толкова по-зле! Едно такова срамно ми става да те чета, вземи се скрий… Тъкмо по отношение на социализма е най-големият грях на тоя добър пазарен филм. В „Дзифт” соца не е соц. София от 60-те години, мавзолеят на Георги Димитров, паветата-жълтури, звездата над Партийния дом – не се ли отлепяш бе, това е просто нужната екзотика, върху чиито фон тече действието. В уестърните има Аризона и коне, в кримките – Чикаго и дъвки, при нас – мрачен социализъм, ючбунарски разкъртени дворове и смрадта на „Сивия кон”… Е, каква е разликата, разлика нема… героят все се бори с несправедливата действителност, все го бият, но морално тържествува, все декори някакви… След уесетърн и истърн се появи и соф-търн, много важно! Продават социализма и неговото страдание /дето като кучка ненаписана само в пространството се скита/ като пакетирана жанрова екзотика! И това е единственото ново, дето го няма в учебника изрично! Няма форма, мила ми Соня, има жанров формализъм. А той няма отношение към лайната, освен като кафяв фон, тапет за търсената good story… ама нали филмът е черно-бял, естетски и лайната кастрирани излизат…

Трета бележка на редакцията:

Вероятно тук разговорът би спрял, изтощен от мощната негативна енергия на Цеко. На като deus ex machina се появява друг персонаж, бавен, мъдър и натрапчив. Интересното е колко дълго мълчат другите персонажи…

Bhabha vi: Деца, дайте и на баба да каже.
Ако знаеш Цецко колко не си прав… Социализмът не може да стане екзотика, защото нема сила, която да го обърне в такава. Вервайте ми. Опитват се разни да му правят маркетинг и да го ни пробутват носталгии, ама на, не става. И най-перфектният жанр не може да употреби комунизма и да го обърне в екзотичен декор. Защото в последна сметка социализъм жанр обръща, а не обратното… Всъщност най-хубавото в тоя „Дзифт” си е дзифта, т.е. това, което в ноара го нема… Защото то си е родна стихия, социалистическа. Представям си как Холивуд купува филма за американска cover версия и как сменя дзифта с дъвка… То нали и Молеца го дъвчи непрекъснато като американските детективи от 40-те… Смях! Друг вкус обаче има тоя дзифт. Вижте, социализмът не присъства във филма директно, той не е централната история. И това на филма му е най-хубавото. Щото разни бездарници се опитваха да пишат книги и да правят филми за социализма и все фронтално подхождаха, а пошъл български неореализъм, фейлетон и публицистика излизаше. Нещо в онова скапано време се съпротивлява на обикновените езици, не могат те да го опишат и разберат – то ги подбива и остава безмълвно, наистина, като мъртва безсловесна кучка стърчи в скапаните им публицистични сюжети, тук съм съгласен…

Та самата история на филма – с тоя нещастен граф Монте Кристо от Банишора дето излиза от затвора и тръгва да си отмъщава, ама е прекалено влюбен в своята дългокрака богомолка Мерседес – тя наистина няма нищо соц в себе си. Тя си е история, добра формална стока, може да се продава универсално, пакетирано. Навсякъде има отрепки, даже и комунизмът не успя да тотализира всички маргинали. Вижте, такива са всички места, в който се развива действието – затвори, бани, мазета, барове, ужасни кръчми, болници, гробища – ами те биха могли да бъдат и някъде другаде, не в социалистическа София. Те са „други места”, както им вика един философ. Във филма няма един партиен секретар, един партизанин, един комунистически ганьовец! Социализмът в тоя филм не е на фокус, макар че има обилно лозунгите, песньовките и радиоточките, даже Партийният дом и Мавзолеят. Той се е скрил в специфичната аморфност на материалната среда, в особената патетично-лъжлива олющеност на всичко, в безпросветността на Перловския канал, в трамвая, пълен с екзистенциално сериозни пионери… Има го даже в жилестите шии на пияниците, които пеят „Моряка-удавник”, изпънати към някакво бъдеще сякаш са на партийно събрание или манифестация, сякаш извисяват звънки гласове в „Пред нас са блеснали житата”… Т.е. социализмът някак е почти извън кадър, както молецът и комарът летят винаги зад или на ръба на зрителното поле на човека… Той е рамка: историята за трите тона лайна, които са вече отвъд отвратата и не могат да предизвикат нищо – няма вече морална шета в този социализъм… Защото той е в уютната топлина на този свят, топъл като гъз! Кундера за метафизичния парадокс на лайната чели ли сте? Там пак за социализъм става въпрос, но все пак има отврата… Тук няма: лайната са на власт, пълзят и се разливат, сливат се с асфалта, пълнят фугите между паветата… Трябва малко да си понапрегнете главиците и да разберете защо фекалиите, пърденето, пикаенето, въобще долницата са толкова важни за тоя филм. Те не са само бруталност, нито само екзотика /какво екзотично има в нещо, което го има във всеки тайландски, индонезийски или мозамбикски гъз!/, не са само безформеност за трансцендиране. Забележете и че това го няма в ноара, няма там гъзове, а още по-малко гъзове, които са политическа метафора. При това не бахтиновата карнавална долница става дума, а за срамно-смешна вицова материя, abject й вика Юлия Кръстева: това е непоносимата материалност, която не си ти, но не си и не-ти – онова, което се отделило от тебе, лайното ти – и ти уж си се отделил от него, но не съвсем, никога не е пълна отдялбата, вечно те заплашва лайното, че е част от тебе, че ти си като него! Трудно се отделя то от хората и тяхната слуз: не случайно беглите фигури на властта, ченгетата в затвора и тоя майор-гадина, са плужеци и попови прасета, храчки треперят в гърлата и на красивите лекарки, краката газят банаджийска помия… Неслучайно повръща ли Молеца, та повръща, но не от погнуса, а от отрова и пъплеща смърт… Впрочем, целият филм е изграден на това напрежение – между аbject-ността на социализма и чистата, кристално-комерсиална форма на ноара… но не може жанровата форма да наделее, дори hard boiled ноaрът се пропуква и нахлува в него безформена, долна материална и словесна маса, онази утайка, която и социализмът не е могъл да изплюе – турски бани и вонящи мазета, екстатични пияндета, вицове и панаирджийски истории, ломския случай, прочутата история с Рендето, лайнарката и пр. Т.е. не формата надделява над материала, а обратното: жанрът е превзет, преобърнат от собствената му лайняно-катранна материя, и внезапно заживява политически живот, разказва за отвъд-щетата. На тоя истински басов тон на филма, историята с жената вамп и богомолката е единствената слабост, жалък поклон към западняшката публика, която иначе нищо няма да разбере, конформизъм към жанровите конвенции… Това евтинджос идва за „Дзифта”, знам, че няма да ми повярвате…

Цеко Цеков: А бе, баби, ти всъщност филма гледала ли си го? Или някой ти го разказа?

Bhabha vi: Чакай, бабиното, още да кажа, сега ми е паднало. Не можеш ти да напуснеш топлия гъз на соц-света, живееш в него, поглъщаш онова, което той като дзифт-черно лайно в устатата ти отделя… Чудя се как тук са забравили след толкова махленски истории и социалистически фолклор, вица за глистите, баща и син, дето излезли от дупето навън и синът попитал… /Нали помните как на мъртвия Люлюшкин онова, което му излиза от гъза, Молецът ще му го пусне в устата, а това ще се повтори и със самия Молец в хамлетовската гробарна, дъвчещ дзифт /лайна, мумии/, гълташ диаманта, т.е поглъщаш чистата форма, оставящ безформеното само… Защото мумията на вожда е дзифт, нали си спомняте как филма изрично го казва това? При малко повече обща култура човек трябва да се сети още, че за ранния Тодоров /не Цветан, а Владислав/ мумията на Георги Димитров е „кочанът”, спойката на този свят, соц свят, черен квадрат-червен площад, споен чрез труп … това тук във филма е отъждествено със дзифта.. Каквито и ченгарски колонади със петолъчни звезди да се извисяват над тебе, каквито и алелуи да ти пее социализмът, под паветата не е плажът, а дзифтът… И в тази прекомерна нарасналост на abject-а, плъзнал между калдаръма, просмукал се панелките, хората и мебелировката, между жълтата гордост на София и навсякъде – тя вече не предизвиква отврата, нито морална щета – тя е условието на този свят, неговият маджун, на социализма в тодорживковски вариант.

Цеко Цеков: Тоя се побърка… Това тук са пълни литератури, нямат нищо общо с филма, с неговия ритъм. Може да е среден професионален филм, но такива неща, слава богу, нема в него… глупости некакви. Отиваш, гледаш, бегаш – ноарът не е направен за такива упражнения по късносоциалистическа екзегетика и ако чуе тия работи чуждият зрител даже няма и да ти го каже, а само ще те изгледа като мутирал молец… В „Дзифт” няма някакви тъпи метафори, а има визия, кино, действие, няма време за интерпретации, метафорите са зад борда. Макар че, както казахме, и визията, и действието, средни, нищо особено. Но това е всичко, а другото са измислици на късната соц-интелигенция, дето си мрази собственото минало.

Оsvedomen3.14: Освен това със сигурност знам, че филмът на е за соца, а за пост-соца: след като ме разконспирирахте, мога да ви споделя, че го каза самият Тодоров на въпросната лекция, а Гърдев кимаше…

Bhabha vi: Дечица, баба ще си ви каже всичко докрай. Иначе просто няма шанс да разберете нещо от това movie. Това е крипто-филм, той се крие зад жанрови фокуси, прави се на невинен, баламосва ви. И разчита на това, че който ще разбере, ще разбере. Е, има в него здрава комерсиалност, на венецуелския зрител той му предлага едни истории за фатална жена и за диаманти, това обаче като го гледаш, да го прескачаш…. Жаргонната среда на „Синтез” – какво знаете вие за нея… Появяват се безсмислени или поне на пръв поглед безсмислени цитати във филма от Батай, от Джеръми Бентъм, от Фуко, от кой ли не… Динамичната авантюрност е забавена не само със соц фолклор, а и с един голос диктора, който е нещо като бароков дадаизъм – пищно ръси брутални метафори, а зад всяка метафора – цитат, даже малко байгън ти става… В романа „Дзифт” е още по-зле, там Бунин ли не щеш, Данте ли, Абелар и жена му, кой ли не /Камбуров си беше играл да ги открива тия работи/. И защо е всичко? Защо са тези закачки с посветените, които знаят какво е „Бар Луна”, помнят си кандидските лафове и кротко клякат днес в лехата на живота, начукани от вулгарните българи… Защо дрънчат Дачков и Тороманов, на анонимни музиканти се правят. Ще ви кажа защо. С това на един език на тази малка среда й се дава шанс – да каже нещо важно. Виждам ви, озадачените форумни физиономии, но свършвам вече, отивам си от вашия форум, пътувам, пътници сме всинца, имайте търпение! Този език наистина е започнал да излъчва универсални послания, макар да е пародиен… Та Молецът погребва паноптикумното Божие око, което те гледа решетъчно. Т.е. той погребва не-свободата, защото не затворът, а светът, небето е затвор, а България е една от най-лошите тъмници в него. Нещата в този свят са обърнати: „надежда всяка тука оставете” не е написано като влизаш в ада, а когато си мислиш, че излизаш от него – на вратата на т.нар. свободен свят, който – в момента, в който попаднеш в него, ти бие една яка главичка в носа и те просва, после та хваща и продължава да те бие, мами и ебе с трилърен ритъм… Ритъмът на външния ад, в който имаш само един ден… Ние се раждаме в ада, ние сме presto – е казал поетът. Това presto те хваща, за да не те пусне, трескаво те гони из Бермудския триъгълник на Банишора, Ючбунар и Коньовица, през неорелистичните софийски дворове, тичаш по адските лабиринти на Перловската, дето като юноша си чукал Ада…. В един свят-ад, в който е топло като в гъз… Погребването на окото, ще повторя за тъпите, момчета, е символ – то е отказът от не-свободата на този свят, от неговите тъмници, от измамата в него. Така че това наистина е и филм за постсоциализма, за това как само си мислиш, че попадаш в свободата.

Цеко Цеков: Викайте линейка! На баба й прилоша, това е делириум!

Maikata na Kolyo/Kolyovata maika: Бабо, коя си ти? Мъдра си… Разплака ме ти мене, бабо… Ех! Мисли ми се въртят в главата, асоциации… По пътя крета мойта баба, пиян до нея аз вървя, но идат дни и ние трябва…

Sone4ka: Аз си напускам тоя скапан форум, тук никой не уважава чуждото мнение, а освен това в чат рума мирише на изгоряла българска пръдня. Всички сте моряци удавници.

Pred nasss a blessssnali zitata: Внимателно четох по-умните другари и накрая на моята си оставам: горд съм, че съм българин, евала на авторите! Само не разбрах това дето „Хороша страна, Болгария, но Россия лучше всех!”. Някой ще ми го обясни ли? И тука ли пак символи има?

Финална бележка на редакцията:

Тук разговорът завършва внезапно като по даден знак. Очевидно възмутени един от друг форумните автори минават дружно offline. Така и нищо не става ясно за този български филм.